Фундаментът на паричната политика в България през последните 28 години винаги е стъпвал на две котви. Първата е неизменното поддържане на валутния борд, както и на курса 1,95583 лева за евро. Втората котва е, че бордът завършва с въвеждането на еврото при същия курс, тъй като самият борд гарантира стабилността на обменния курс между лева и еврото. Това сочи анализ на Фискалния съвет относно прехода от валутен борд към еврозоната в страните от Източна Европа.

Правната рамка на Европейския съюз по отношение на обменния курс при въвеждането на еврото се съдържа в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и в други правни документи. Както и в другите държави членки, съгласно чл. 140, параграф 3 от ДФЕС, Съветът фиксира курса единствено по предложение на Европейската комисия и Европейската централна банка. Този предложен курс следва да е посочен в конвергентния доклад от 4 юни (относно готовността на България да приеме еврото, бел. ред.) и трябва да отговаря на равновесния курс по Европейския валутен механизъм (ERM II), който за България е 1,95583, пише в анализа.

От Фискалния съвет посочват, че само две държави от Източна Европа, присъединили се към еврозоната – Естония (2011 г.) и Литва (2015 г.) – са имали правно обвързващи споразумения за валутен борд, като нито една от страните не е променила валутния си курс, след като еврото е послужило като валутна котва. 

Естония фиксира кроната спрямо еврото (чрез германската марка) от 1999 г. нататък; централният паритет и крайният обменен курс във валутния механизъм ERM II бяха идентични. Литва промени котвата на борда си от щатския долар към еврото през 2002 г. и запази валутния курс непроменен по време на ERM II и приемането на еврото. Дисциплината на валутния борд в Естония и Литва остана напълно запазена по време на прехода към еврото; не бяха използвани никакви механизми – девалвации или ревалвации – за изпълнение на критерия от Маастрихт за валутен курс, пише в анализа.

Латвия имаше твърдо обвързване към еврото, но не и задължителен валутен борд. Словения, Словакия и Хърватия бяха здраво обвързани с еврото преди присъединяването си, но нито една от тях не въведе това фиксирано съотношение в законов и друг нормативен акт, посочват от Фискалния съвет.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт заяви, че търговските преговори с Китай са стигнали „малко до задънена улица“ и предложи американският президент Доналд Тръмп и китайският му колега Си Цзинпин да вземат участие в тях, предаде Франс прес.

„Бих казал, че са малко в задънена улица“, каза Бесънт пред „Фокс нюз“, когато беше попитан за търговските преговори на страната му с Китай.

„Мисля, че през следващите седмици ще проведем повече дискусии с тях и в някакъв момент може да има разговор между президента Доналд Тръмп и Си Цзинпин“, добави той.

Попитан за коментар на тези изявления по време на редовния брифинг за медиите, говорителят на китайското външно министерство Лин Цзян заяви, че Китай „вече е изразил многократно и ясно позицията си относно митата“.

 „За всякакви конкретни въпроси ви предлагам да се обърнете към съответните китайски власти“, подчерта той.

Двете световни сили се споразумяха през май да преустановят взаимно наложените мита за срок от 90 дни, което бе изненадваща деескалация на напрежението в разгара на търговската война, отбелязва АФП.

Като част от това времено търговско примирие Вашингтон и Пекин се споразумяха да намалят тарифите си съответно върху вноса на китайски продукти от 145 на сто на 30 на сто, а върху американски продукти – от 125 на сто на 10 на сто.