Параметрите на договора с германския технологичен концерн „Райнметал“ и начинът, по който ще бъде защитен българският национален интерес, са изцяло в отговорността на правителството, заяви президентът Румен Радев пред журналисти в Рияд, където участва във форума „Инициатива за бъдещи инвестиции“ по покана на престолонаследника и министър-председател Мохамед бин Салман.

Днес в Министерския съвет бе обявено официалното начало на проекта за изграждане на завод за барут и боеприпаси – съвместна инициатива между българската държава и германския концерн.

Под договора подписите си положиха главният изпълнителен директор на „Райнметал“ Армин Папергер, директорът на отдела „Оръжия и боеприпаси“ Роман Кьоне, както и изпълнителният директор на „Вазовски машиностроителни заводи“ (ВМЗ) Иван Гецов.

„Мой приоритет винаги е бил изграждането на съвременни отбранителни способности за българската армия и развитието на силна, конкурентоспособна българска отбранителна индустрия,“ подчерта Радев.

Той припомни, че първите контакти с „Райнметал“ са били осъществени по негова инициатива още в началото на годината по време на Мюнхенската конференция за сигурност, където се е срещнал с Папергер и е отправил покана концернът да инвестира в България.

„Поканих го в президентската институция, представих му целия спектър от възможности на нашата индустрия и организирах срещи с правителството.
Сега очаквам от кабинета да защити националния интерес – това е тяхната отговорност,“ заяви президентът.

Предистория на проекта и политически контекст

Темата за германската инвестиция не е нова и вече беше повод за публично напрежение между президента и правителството през лятото.
През август Румен Радев остро отхвърли внушенията, че саботира работата на кабинета, заявявайки, че именно той е привлякъл стратегическия инвеститор.

„В началото на годината успях да убедя „Райнметал“ не само да посети България, но и да инвестира върхова технология в нашата отбранителна индустрия. Тази инвестиция аз я подарих на правителството, а те говорят, че ги саботирам,“ каза Радев тогава.

В отговор, докато президентът говореше в София, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се включи на живо от централата на „Райнметал“ в Дюселдорф – демонстрирайки, че контролът върху проекта има и своя политически заряд.

„Аз го правя за страната и ще продължа да го правя – независимо кое е правителството и дали е компрометирано,“ допълни държавният глава тогава.

Той също така отправи критики към кабинета за забавени решения относно назначаването на ръководители в службите и посланиците, подчертавайки, че липсата на координация подкопава институционалния диалог.

Форумът в Рияд

В Рияд президентът Радев участва в панела „Истинската цена на икономическата сигурност“ и се срещна с министъра на търговията на Саудитска Арабия Маджид бин Абдула ал Касаби, както и с Ричард Атиас, председател на Изпълнителния комитет на FII Institute.

Форумът събира лидери и инвеститори от цял свят с цел обсъждане на иновации, енергийна сигурност и глобални инвестиционни партньорства.

Източник: Offnews.bg

Параметрите на договора с германския технологичен концерн „Райнметал“ и начинът, по който ще бъде защитен българският национален интерес, са изцяло в отговорността на правителството, заяви президентът Румен Радев пред журналисти в Рияд, където участва във форума „Инициатива за бъдещи инвестиции“ по покана на престолонаследника и министър-председател Мохамед бин Салман.

Днес в Министерския съвет бе обявено официалното начало на проекта за изграждане на завод за барут и боеприпаси – съвместна инициатива между българската държава и германския концерн.

Под договора подписите си положиха главният изпълнителен директор на „Райнметал“ Армин Папергер, директорът на отдела „Оръжия и боеприпаси“ Роман Кьоне, както и изпълнителният директор на „Вазовски машиностроителни заводи“ (ВМЗ) Иван Гецов.

„Мой приоритет винаги е бил изграждането на съвременни отбранителни способности за българската армия и развитието на силна, конкурентоспособна българска отбранителна индустрия,“ подчерта Радев.

Той припомни, че първите контакти с „Райнметал“ са били осъществени по негова инициатива още в началото на годината по време на Мюнхенската конференция за сигурност, където се е срещнал с Папергер и е отправил покана концернът да инвестира в България.

„Поканих го в президентската институция, представих му целия спектър от възможности на нашата индустрия и организирах срещи с правителството.
Сега очаквам от кабинета да защити националния интерес – това е тяхната отговорност,“ заяви президентът.

Предистория на проекта и политически контекст

Темата за германската инвестиция не е нова и вече беше повод за публично напрежение между президента и правителството през лятото.
През август Румен Радев остро отхвърли внушенията, че саботира работата на кабинета, заявявайки, че именно той е привлякъл стратегическия инвеститор.

„В началото на годината успях да убедя „Райнметал“ не само да посети България, но и да инвестира върхова технология в нашата отбранителна индустрия. Тази инвестиция аз я подарих на правителството, а те говорят, че ги саботирам,“ каза Радев тогава.

В отговор, докато президентът говореше в София, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се включи на живо от централата на „Райнметал“ в Дюселдорф – демонстрирайки, че контролът върху проекта има и своя политически заряд.

„Аз го правя за страната и ще продължа да го правя – независимо кое е правителството и дали е компрометирано,“ допълни държавният глава тогава.

Той също така отправи критики към кабинета за забавени решения относно назначаването на ръководители в службите и посланиците, подчертавайки, че липсата на координация подкопава институционалния диалог.

Форумът в Рияд

В Рияд президентът Радев участва в панела „Истинската цена на икономическата сигурност“ и се срещна с министъра на търговията на Саудитска Арабия Маджид бин Абдула ал Касаби, както и с Ричард Атиас, председател на Изпълнителния комитет на FII Institute.

Форумът събира лидери и инвеститори от цял свят с цел обсъждане на иновации, енергийна сигурност и глобални инвестиционни партньорства.

Източник: Offnews.bg

Прегледът на имуществените декларации на народните представители показва, че общо 102-ма от тях са посочили притежание на 136 леки и товарни автомобила, мотоциклета, лодки, ремаркета и др. Стойността на тези превозни средства възлиза на 2 792 014 лв. А съпрузите на депутатите (общо 45 души) са собственици на още 50 МПС за общо 1 214 348 лв.

Екипът на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) обработи данните от публикуваните декларации на депутатите за превозните им средства. По закон народните представители са задължени да ги обявят пред Комисията за противодействие на корупцията.

Разбивка по парламентарни групи показва, че най-много депутати от Възраждане – 21, са декларирали притежание на превозни средства. Следват ги ГЕРБ-СДС с 19 представители, Има такъв народ с 13 и ДПС-Ново начало с 10.

Що се отнася до предпочитаните от депутатите марки МПС, може би не е изненада, че на първо място е БМВ, следвана от Мерцедес и Ауди. Повече подробности представяме в графиката по-долу:

В данните са включени и МПС на съпрузите на народните представители.

Според подадените декларации депутатът с най-много превозни средства е Пламен Петков от МЕЧ, който заедно със съпругата си притежава общо 6 (сред които и един мотопед). Ивайло Чорбов от Възраждане пък е обявил като лична собственост четири леки автомобила.

Най-скъпата кола в настоящия парламент притежава Гюнай Хюсмен от ГЕРБ-СДС. Бившият областен управител на Разград е декларирал БМВ М760 закупено през 2024 г. за 299 891 лв., като собствеността му е споделена със съпругата на депутата.

Сред собствениците на по-скъпи автомобили се нарежда Явор Хайтов (АПС), който притежава Мерцедес на стойност 146 665 лв., а съпругата му има автомобил от същата марка, закупен за 151 870 лв.

Десислава Танева (ГЕРБ-СДС) пък е обявила в своята декларация LEXUS RX 350h за сумата от 149 876 лв.

За проблемите в декларациите

От начина, по който са представени данните за автомобилите на депутатите, трудно могат да се правят заключения, без те да бъдат допълнително разгледани. Това е така, защото някои народни представители не декларират идеалните части на своите съпрузи. Други пък дублират цялата сума на автомобилите при обявяване на своите идеални части и тези на техния партньор. По този начин е невъзможно машинно обработване на данните, а се налага те да бъдат събирани и обобщавани след подробен повторен преглед, за да бъдат представени и тълкувани максимално коректно.

Объркването сред народните представители възниква въпреки наличието на указания на КПК как да се попълват декларациите, които са публикувани през 2021 г. Оказва се, че за депутатите все още не е напълно ясно как да обявяват притежаваните от тях в съсобственост превозни средства и затова в декларациите подходите са различни. По-подробни упътвания от страна на КПК за конкретните редове, на които следва да се декларира това имущество биха подпомогнали народните представители при изпълнение на задълженията им. Добра практика пък би била КПК да включва примери на попълнени декларации в указанията си, за да бъдат отстранени разнопосочните тълкувания на текстовете им. По този начин и регистърът в по-голяма степен ще отговаря на обявената в закона цел за защита на обществените интереси.

Институт за развитие на публичната среда 

Източник: Offnews.bg