Свържете се с нас

Балкани

Съдбата на Православната семинария на остров Хейбелиада в Истанбул отново е на дневен ред след срещата Тръмп-Ердоган в Белия дом

Един дългогодишен проблем сякаш остана малко встрани от активния информационен поток около неотдавнашната среща между американския президент Доналд Тръмп и турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Белия дом. Макар и да не получи голямо медийно отразяване обаче, темата, а именно отварянето на Православната семинария на Вселенската патриаршия на о. Хейбелиада (на гръцки Халки) край Истанбул, е била част от дневния ред на разговора между двамата лидери на 25 септември. 

Години наред семинарията, която е затворена от 1971 г., е обект на дискусии в международен и вътрешен план на фона на настояванията на Вселенската патриаршия в Истанбул тя отново да бъде отворена.

Според историческите анали Православната семинария на Хейбелиада, втория по големина остров от архипелага на Принцовите острови, е открита под егидата на Гръцката патриаршия Фенер (Вселенската патриаршия) на 1 октомври 1844 г. под името Висше богословско училище за обучение на духовници. Там е учил първият български екзарх Антим Първи, а йеромонах Неофит Рилски, както и други българи, са били преподаватели. Семинарията се помещава на територията на гръцкия манастир „Света Троица“, исторически обект на православието от XI век на остров Хейбелиада.

По време на Османската империя и Република Турция училището задоволява нуждите на духовенството на свързаните с нея митрополии и църкви. След приетата през 1971 година законова регулация относно частните образователни институции в Турция училището е затворено. Преди затварянето му семинарията е предлагала четиригодишна програма за гимназиално образование и тригодишна за богословско обучение. В момента училището принадлежи на фондацията на гръцкия манастир „Света Троица“.

Усилията на Вселенската патриаршия за отварянето на училището имат доста дълга история през годините. Лично Вселенският патриарх Вартоломей Първи, който е турски гражданин и възпитаник на училището, използва всяка възможност, за да повдига въпроса за отварянето на учебното заведение на вниманието на международните институции.

“Повторното отваряне на училището e било обсъдено по време на неотдавнашната среща между президента Реджеп Тайип Ердоган и президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом, като Тръмп е настоял пред Ердоган за отварянето на училището”, заяви лидерът на опозиционната Партия на новото благоденствие Фатих Ербакан пред телевизия Сьозджу.

Според редица анализатори повторното отваряне на семинарията има не само символично значение, но е важно и в контекста на ангажиментите на Турция за опазване на религиозните свободи на малцинствата в страната.

През годините отговорни представители на САЩ на двустранни срещи или форуми с турски представители винаги са поставяли въпроса за отварянето на Православната семинария на остров Хейбелиада.

“Вашингтон смята повторното отваряне на училището за критично важно както за защитата на правата на малцинствата, така и за бъдещето на гръцката патриаршия в Истанбул“, посочва сайтът Медияскоп. Според изданието САЩ разглеждат този въпрос като „символичен тест в отношенията с Турция“, а в резултат на контактите на Вселенския патриарх Вартоломей Първи с Доналд Тръмп темата стои начело в дипломатическите отношения между Вашингтон и Анкара. 

Според турската Фондация за икономически и социални изследвания (TESEV), “решенията от 1971 г. са засегнали не само статута на Православната семинария на остров Хейбелиада, но и на всички частни висши учебни заведения в Турция; въпреки това, в контекста на правата на малцинствата, закриването на Семинарията се е превърнало в символичен повратен момент“. Фондацията посочва, че Патриаршията настоява училището да бъде под надзора на турското Министерство на националното образование, а не на Съвета за висше образование, който е оторизиран за университетите. Освен това Патриаршията иска училището да може да приема студенти от цял ​​свят, а не само турски граждани, става ясно още от публикация на сайта ѝ.

Училището, чиято съдба вече половин век е обект на дебати, беше тема на обсъждане и в процеса на присъединяване на Турция към ЕС през 90-те години на миналия век, но така и не се постигна решение.

През месец май т.г. Вселенският патриарх Вартоломей в реч на прием в негова чест в Музея за съвременно изкуство на гръцката фондация „Гуландри“ е изразил оптимизъм, че семинарията на Хейбелиада ще може да приеме нови ученици през септември 2026 г. По думите му турският президент Реджеп Тайип Ердоган е дал зелена светлина и дискусиите с турското министерство продължават, писаха още турските медии, като се позоваха на публикации в гръцкия печат.  

Адвокатът на Вселенската патриаршия г-жа Кезбан Хатеми в писмено изложение до редакцията на турски език на Би Би Си заявява, че „поради очевидните разлики между статута и системата, по която Семинарията е функционирала до 1971 г., и настоящата турска образователна система, все още не е постигнато споразумение относно статута на богословското образование в преговорите с министерството“. Според нея основното искане на Гръцката патриаршия е Семинарията да бъде отворена  с предишния ѝ статут, т.е. със статута на „частно училище“ към турското Министерство на националното образование. Администрацията на училището тогава е била под ръководството на Гръцката патриаршия, а надзорът – на Министерството на националното образование на Турция.

Какво казват критиците по въпроса?

Редица среди, включително политически, се обявяват срещу усилията за повторното отваряне на Православната семинария на Хейбелиада. В мотивите им преобладава тезата, че откриването на училището „се налага на Турция от Европейския съюз и САЩ“.

„Усилията за отварянето на Семинарията инициират процес на създаване на втори Ватикан в сърцето на Истанбул“, заяви в изявление през август 2024 година Юмит Йоздаг, лидер на Партията на победата, цитиран от турските медии.

„Дебатите в Турция са в посока на това какъв ще бъде статутът на училището, ако се отвори наново. Реакциите на турската страна са предизвикани от исканията на Вселенския патриарх Вартоломей Първи училището да бъде с независим статут, с международен характер, по модела на Ватикана, което означава, че Турция няма да има контрол върху училището, което е религиозна институция“, посочва анализаторът Сайгъ Йозтюрк от вестник „Сьозджу“.

„Би било грешка да се отвори отново семинарията на Хейбелиада, докато Гърция не предостави същите религиозни права и свободи на нашите братя турци и мюсюлмани в Западна Тракия, които са приети в Лозанския договор“, смята Мехмет Метинер, бивш член на парламента от Партията на справедливостта и развитието (ПСР), чието мнение е публикувано във вестник „Йени шафак“.

Турски анализатори свързват обсъждането на въпроса по време на срещата Тръмп-Ердоган с визитата на Вселенския патриарх Вартоломей Първи в Белия дом на 15 септември т.г., преди поканата към Ердоган да е била финализирана, поради което предполагат, че тя е била включена в дневния ред на разговора между двамата президенти по настояване на Вартоломей.

„Преживяваме различен период в отношенията между Турция и САЩ. Готови сме да направим всичко необходимо по отношение на училището на Хейбелиада. Ще имам възможност да обсъдя този въпрос с г-н Вартоломей след завръщането си“, заяви Ердоган, цитиран от телевизия НТВ.

„Откриването на Семинарията е политическо решение, което трябва да се вземе от нашия президент и Министерството на външните работи. Ако ни бъде възложено, ще открием училището. Аз посетих училището, за да разработим нашата пътна карта, завършихме техническата подготовка и сме представили доклад. Скоро ще имаме заключителна среща“, заяви турският образователен министър Юсуф Текин пред вестник „Хюрийет“.

Източник: БТА

Балкани

Съюзници в НАТО притискат Гърция да продаде изтребители „Мираж“ на Украйна, пише гръцки вестник

Съюзници и партньори на Гърция в НАТО са подновили натиска върху Атина да продаде чрез посредници изтребители „Мираж“ на Украйна, пише гръцкият ежедневник „Катимерини“.

По-конкретно според публикацията подобно искане отправят преди всичко САЩ и Франция, както и съюзници от източния фланг на НАТО.

Ако Гърция се съгласи да продаде част от общо 24-те си изтребителя „Мираж 2000-5“, в ролята на посредници могат да влязат САЩ, Франция или Германия, а център на такива сделки е Чехия.

Готовност да изиграе ролята на посредник е изразила и Естония – един от най-твърдите поддръжници на Украйна.

Позицията на Гърция към подобна сделка обаче е негативна, защото страната иска да избегне възможността високотехнологично въоръжение от нейния арсенал да бъде насочено срещу Русия, пише „Катимерини“.

От друга страна Атина се интересува от възможността да придобие от Франция още 6-12 по-модерни самолета „Рафал“ и е обсъждала с френската страна намаляване на цената им в случай на препродажба на по-старите „Мираж“.

Засега опитите да продаде „Мираж“-ите са ударили на камък. Разговорите с Индия за такава препродажба не са дали резултат, както и контактите със страни от Балканите.

Въпреки нежеланието си да продаде на Украйна високотехнологични оръжия, Гърция продължава да доставя остаряло въоръжение като например 60 самоходни 203 мм гаубици M-110, които са в арсенала ѝ от 60-те години на миналия век. Гаубиците ще бъдат доставени на Чехия, която в замяна ще достави нови снаряди 155 мм с обсег от 40 км, както и резервни части за бойни машини с източен произход, които са на въоръжение в Гърция.

Вестникът пише още, че върху Гърция се оказва натиск, предимно от Вашингтон, да закупи оръжия за Украйна по инициативата PURL (Prioritized Ukraine Requirements List – „Списък с първостепенните нужди на Украйна“). До момента в инициативата участват предимно балтийски и скандинавски страни.

Гърция е подложена и на друг натиск, този път в рамките на ЕС, а именно да се съгласи на включването на Турция в европейския кредитен механизъм за отбраната SAFE. Целта на страните, които настояват за това, е не толкова да постигнат практически резултати, доколкото Анкара развива вече двустранно сътрудничество със страни от ЕС, а по-скоро да я сближи с Брюксел. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис обаче многократно е подчертавал, че Гърция няма да се съгласи Турция да бъде включена в SAFE, докато не се откаже от заплахата с война в случай, че Атина реши да разшири териториалните си води в Егейско море.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Балкани

Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска ще участва в срещата на Европейската политическа общност в Копенхаген

Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска ще участва в Седмата среща на Европейската политическа общност в Копенхаген, съобщиха от кабинета й в Скопие.

Силяновска ще говори на панелната дискусия на тема „Сигурност и устойчивост – традиционни и нови заплахи“, която ще бъде председателствана от френския президент Еманюел Макрон и албанския премиер Еди Рама.

На срещата в Копенхаген са поканени 47 държавни и правителствени ръководители, а ключови теми ще бъдат войната в Украйна и необходимите стъпки за по-силна и безопасна Европа. 

„Предвид многобройните предизвикателства, които включват координирани кибероперации, саботаж на критична инфраструктура и проблеми с миграционния поток, лидерите ще обсъдят необходимостта от засилване на сътрудничеството. Фокусът ще бъде върху необходимостта от поемане на по-голяма отговорност за собствената отбрана, както и засилване на индустриалното и технологичното сътрудничество”, уточняват в съобщението от кабинета на Силяновска.

Европейска политическа общност е форум, чиято цел е да насърчава политическия диалог и сътрудничеството извън 27-те членки на ЕС.

/ВН/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Балкани

Хиляди протестиращи в Сърбия отбелязаха 11 месеца от трагедията в Нови Сад с мълчание и светещи телефони

Хиляди протестиращи в Белград, Нови Сад, Ниш, Крагуевац и други градове отбелязаха мълчаливо и с включени фенерчета на телефоните си 11 месеца от срутването от козирката на железопътната гара в Нови Сад, при което загинаха 16 души, а един беше тежко ранен.

Възпоменателните събирания преминаха под формата на шествие по предварително обявени маршрути.

В цяла Сърбия днес в 11:52 ч. местно време (12:52 ч. бълг. време) бяха спазени традиционните 16 минути мълчание в памет на жертвите.

В Нови Сад почит към загиналите беше отдадена на жп гарата, където се разигра трагедията.

Километрична колона от граждани, сред които редица студенти, тръгна в сръбската столица Белград от жп гара Прокоп, през моста „Газела“ до гарата в квартал „Нови Белград“. Второто шествие бе от квартал „Земун“.

И в Белград, и в Нови Сад протестиращите носеха бели рози.

„Не знам как не се разбира, че ние искаме да има предсрочни избори, защото нямаме доверие на управляващите. Не ви ли прави впечатление, че политиците държат съдебната система?! Иначе досега трябваше да има осъдени, а делото още не е започнало“, каза пред БТА студентът Марко Йович.

„Вярвам, че ще успеем да изградим наново сръбското общество. След тази трагедия, която отне 16 живота, вече няма място за политически цинизъм, корупция и мълчаливо замитане на проблемите под килима“, заяви пред БТА студентката Милица Горданович. 

В Ниш, Крагуевац и Чачак шествията в памет на жертвите протекоха мирно, без скандирания.

Антиправителствените протести, предвождани от студенти, продължават в Сърбия от ноември 2024 г., с искане властите да бъдат подведени под отговорност за инцидента в Нови Сад. През май студентите издигнаха искане за предсрочни избори, а през лятото демонстрациите, които протичат главно мирно, прераснаха в сблъсъци с полицията, безредици и масови арести.

Демонстрациите се превърнаха в най-голямото предизвикателство за политическата кариера на сръбския президент Александър Вучич.

Протестиращите изтъкват корупционни практики в правителството и немарливо осъществена реконструкция на жп гарата като причини за срутването на козирката.

Трагичният инцидент от 1 ноември 2024 г. се случи четири месеца след тържественото откриване  на реновираното съоръжение.

Междувременно първото изслушване на бившия сръбски министър на строителството Горан Весич пред Прокуратурата за организирана престъпност бе насрочено за 17 ноември – повече от година след случилото се.

Весич и още 13 души са обвинени, че са нанесли щети на  бюджета за 115 милиона долара по време на строителството на високоскоростната железопътна линия от Нови Сад до държавната граница с Унгария.

Прокуратурата заяви, че са ѝ били предоставени заключенията и становището на медицински експерт, в които се посочва, че настоящото здравословно състояние на Весич представлява „временно обстоятелство, поради което той не може да участва в производството най-късно до края на първата седмица на ноември“.

Бившият транспортен министър, който подаде оставка няколко дни след рухването на козирката на жп гарата в Нови Сад,  все още не е изслушан, тъй като се лекува.

Той се озова в частна болница в последния ден на юли с коремни проблеми – в навечерието на издаването на заповед за арест по разследване за корупция по време на строителството на високоскоростната железопътна линия.

Част от този проект беше реконструкцията на жп гарата в Нови Сад.

Освен подозренията, че Весич и останалите обвиняеми са ощетили държавния бюджет със 115 млн. долара чрез корупционни действия, прокуратурата ги обвинява и в „получаване на материална облага“ на стойност най-малко 18,7 млн.  долара от държавния китайски консорциум CRIC&CCCC (China Railway International Co. Ltd и China Communications Construction Company Ltd.) който изгражда високоскоростната железопътна линия.

Представители на сръбските власти сключиха договор с този китайски консорциум, базиран на междуправителствено споразумение между Сърбия и Китай, без да се обявяват търгове.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Бизнеспреди 24 минути

Европейските оръжейни производители увеличават капацитета си

Спортпреди 34 минути

Еди Хау за представянето на Волтемаде: „Наричаха ни идиоти, но Ник показа защо го привлякохме“

Българияпреди 36 минути

Предложените промени в Кодекса на труда бламират целите на Директивата за адекватни минимални работни заплати, смятат от КТ „Подкрепа“

Балканипреди 41 минути

Съюзници в НАТО притискат Гърция да продаде изтребители „Мираж“ на Украйна, пише гръцки вестник

Святпреди 45 минути

Спасителните екипи извадиха живи петима души изпод развалините на срутилото се ислямско училище в Индонезия

Спортпреди 48 минути

Гуардиола: „Трябваше да спечелим“

Обществопреди 53 минути

Честит първи сняг от Витоша, заваля и на Петрохан

Българияпреди 53 минути

Възможно е временно наводняване на участъци от уличната мрежа заради очаквани обилни валежи, предупредиха от Община Благоевград

Икономикапреди 54 минути

Цените на петрола тръгнаха нагоре, след като вчера се понижиха до най-ниското си ниво от 4 месеца

Спортпреди един час

Артета: „Важното е, че не допуснахме гол“

Спортпреди един час

Луис Енрике: „Изиграхме страхотно второ полувреме“

Темидапреди един час

Разследват заплаха за убийство срещу сестрата на Благомир Коцев

Святпреди 5 дни

Русия не успя да си върне мястото в съвета на авиационната агенция на ООН

Спортпреди 5 дни

„Доволни сме, дойдохме тук да не загубим“, каза треньорът на Септември Стамен Белчев след равенството с Черно море

Святпреди 5 дни

Русия предупреди НАТО и ЕС: Всяка агресия ще бъде посрещната с „решителна реакция“

Политикапреди 5 дни

Отправени са заплахи за живота на Ивелин Михайлов, съобщиха от “Величие“

Обществопреди 4 дни

Облачно, хладно и дъждовно

Икономикапреди 5 дни

АФП: Китай покрива пустините със слънчеви панели, за да захранва икономиката

Българияпреди 5 дни

Финалът на Световното първенство по волейбол ще се излъчва на голям екран в градове в страната

Спортпреди 5 дни

Треньорът на Борусия Дортмунд Нико Ковач: „Отборът игра много дисциплинирано и организирано“

Българияпреди 5 дни

Колкото по-лесно се генерира информация в съвремието ни, толкова по-важно става човекът да може да я анализира с ума си, каза проф. Миронова

Святпреди 5 дни

Италианската полиция разби огромна фабрика за незаконно производство на цигари

Политикапреди 5 дни

Асен Василев е единствен кандидат за шеф на ПП, Лена Бориславова не дойде на ключовия форум

Политикапреди 5 дни

Асен Василев е единствен кандидат за шеф на ПП, Лена Бориславова не дойде на ключовия форум

Новини