Балкани
Съдът отново не взе решение по делото за университетската диплома на Екрем Имамоглу; процесът ще продължи през декември

Съдебното заседание по делото за университетската диплома на арестувания през март кмет на Истанбул Екрем Имамоглу, което започна днес в Истанбул след сблъсъци между граждани и жандармерия, ще продължи през декември, съобщи турската частна телевизия НТВ.
Съдебният процес се води по обвинения, че дипломата на Имамоглу е фалшифицирана.
Второто заседание по делото започна днес след напрежение между група граждани, които искаха да влязат в залата, и жандармерията. Част от събралите се граждани преодоляха бариерите и стигнаха до предната част на съдебната зала, а при опита на жандармерията да ги върне се стигна до сблъсъци.
След продължилата два часа разправия заседанието все пак започна, а пред съда Имамоглу отново отхвърли отправените му обвинения, определяйки ги като „политически“.
През март Истанбулският университет анулира дипломата на Имамоглу, посочвайки нередности по време на прехвърлянето му от университет в Северен Кипър. Малко след това турската прокуратура започна разследване срещу него по обвинения във фалшифициране на документи, като поиска до осем години и девет месеца затвор и налагане на забрана за политическа дейност на Имамоглу. Първото изслушване по делото беше през септември, като на него съдът не взе окончателно решение и отложи процеса за 20 октомври.
Днес съдебното заседание беше отложено отново и процесът ще продължи на 8 декември.
Въпреки задържането и отстраняването му от кметския пост, Имамоглу бе избран през март за официален кандидат на основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) за изборите за президент в Турция през 2028 година. Анулирането на университетската му диплома обаче му пречи да се кандидатира на президентски избори.
/СУ/
Източник: БТА
Балкани
Хърватският министър на икономиката покани колегите си от ЕС да инспектират капацитета на адриатическия петролопровод „ЯНАФ“

Хърватският министър на икономиката Анте Шушняр заяви в Люксембург, че е поканил колегите си от Европейския съюз да посетят Хърватия и да се уверят лично в капацитета на държавната компания оператор на Адриатическия петролопровод „ЯНАФ“ (JANAF), предаде ХИНА. Изявлението беше направено след заседанието на министрите на енергетиката на ЕС, на което беше постигната договореност за постепенно прекратяване на вноса на руски газ до 2027 г.
„Днес представихме пред Европейската комисия и партньорите всички данни и за тях вече е ясно, че Хърватия разполага с достатъчен капацитет за транспортиране на петрол, за да посрещне нуждите на Унгария и Словакия. Поканих всички колеги да дойдат и сами да се уверят“, заяви Шушняр, цитиран от агенцията. Той отправи специална покана към унгарския външен министър Петер Сиярто, който нееднократно е поставял под съмнение възможностите на „ЯНАФ“ да снабдява рафинериите на унгарската петролна компания „МОЛ“.
По време на визитата си в Люксембург Шушняр проведе и двустранна среща със словашкия министър на икономиката Дениса Сакова, посочва ХИНА.
„Представихме нашите мощности, които предизвикаха интерес от страна на Сакова, но решенията за доставките на петрол към Словакия реално се вземат в Унгария“, отбеляза Шушняр.
Министрите на енергетиката на ЕС постигнаха съгласие за забрана на вноса на руски газ от 1 януари 2026 г., като съществуващите договори ще бъдат прекратени най-късно до 2028 г. След този срок доставките на руски газ – както втечнен, така и по тръбопровод – ще бъдат напълно забранени, припомня ХИНА.
Шушняр съобщи още, че корабът за втечнен природен газ „LNG Croatia“ се е завърнал на терминала на остров Крък, след като капацитетът му беше удвоен в Турция до 6,1 млрд. кубически метра годишно.
„Това е няколко пъти повече от нуждите на Хърватия. Действаме в дух на солидарност със съседите и можем да осигурим енергийна стабилност за региона почти до Бавария“, подчерта той.
Преди срещата в Люксембург Шушняр участва в сесия на алианса за ядрена енергия – инициатива на Франция, насърчаваща включването на ядрената енергия в политиките на ЕС. Алиансът вече обединява 16 държави членки, сред които и Хърватия.
„Ядрената енергия е ключова за енергийната самодостатъчност на Европа. Хърватия е готова за проекта Кръшко 2 и дори за изграждане на собствена централа“, каза министърът, като посочи, че страната разполага с готови проучвания на потенциални обекти още от 80-те години и може да се конкурира за бъдещо европейско финансиране в сектора.
Източник: БТА
Балкани
Черна гора има подкрепата на Швеция за продължаване на интеграцията си в ЕС, каза шведският премиер Улф Кристершон

Швеция ще продължи да оказва пълна подкрепа на Черна гора по пътя ѝ към членство в Европейския съюз, заяви шведският премиер Улф Кристершон по време на среща с президента на Черна гора Яков Милатович в Стокхолм, предаде агенция МИНА.
Милатович, който днес започна официалното си посещение в Кралство Швеция, подчерта, че визитата е историческа – първа на черногорски държавен глава след възстановяването на независимостта на страната през 2006 г. На срещата присъства и шведският министър по европейските въпроси Джесика Розенкранц.
Двамата лидери обсъдиха политическото и икономическото сътрудничество между двете държави, като потвърдиха приятелския и съюзнически характер на отношенията си.
„Проведохме конструктивен разговор. Швеция е важен фактор в ЕС и нейната подкрепа за нашия европейски път е от изключителна важност. Днес отворихме нова страница в двустранните отношения“, заяви Милатович, цитиран от черногорската агенция. Той повтори, че Черна гора е готова да стане 28-ата държава членка на ЕС до 2028 г., като подчерта нуждата от ускоряване на започнатите реформи и призова всички политически сили да работят единно за тази цел.
В хода на срещата беше отбелязано, че съществува голям потенциал за засилване на икономическото партньорство. Черна гора проявява интерес към увеличаване на шведските инвестиции и към реализиране на съвместни проекти в областите на енергийния преход, възобновяемите източници и дигитализацията.
„Връзките между нашите икономики все още са слабо развити – трябва да работим по-усилено, за да ги засилим“, коментира Милатович.
Президентът припомни и значението на сътрудничеството в рамките на НАТО, към който Швеция се присъедини през 2024 г. Премиерът Кристершон потвърди, че Стокхолм подкрепя подхода на Подгорица, основан на реални реформи и европейски стандарти.
В рамките на визитата Милатович ще проведе срещи и с краля на Швеция Карл XVI Густав, както и с председателя на парламента Андреас Норлен, отбелязва МИНА.
Източник: БТА
Балкани
Работим по проект за високоскоростна железопътна линия Белград-Ниш, обяви сръбският премиер Джуро Мацут

Министър-председателят на Сърбия Джуро Мацут заяви днес, че се работи по проект за високоскоростна железопътна линия между Белград и Ниш, която ще бъде продължена на юг така че „много бързо да се придвижваме към Гърция“, предаде агенция ТАНЮГ.
Той отбеляза, че от страна на Република Северна Македония също има интерес по този въпрос и неотдавна е разговарял в Скопие по тази тема с премиера на страната Християн Мицкоски.
„Имах възможността да се запозная с техните намерения да работят бързо по железниците, всъщност по модернизацията на железниците в Северна Македония. Това със сигурност ще ни насърчи да ускорим и ние нашата дейност и след като приключихме работата по жп линията до Унгария, да се обърнем на юг и да създадем коридор“, каза премиерът Мацут в източния сръбски град Лесковац, където днес се проведе заседание на сръбското правителство.
Високоскоростната железопътна линия между северния сръбски град Нови Сад и Суботица, на границата с Унгария беше пусната в експлоатация в началото на октомври. Изпълнители на проекта са китайските компании „Чайна къмюникейшън кънстракшън къмпани“ (China Communications Construction Company) и „Чайна рейлуейс интърнешънъл“ (China Railways International).
Този участък е част от проекта за изграждане на високоскоростна жп линия между Белград и Будапеща, а участъкът между Белград и Нови Сад беше пуснат в експлоатация през март 2022 г.
Мацут заяви днес, че новата жп линия ще позволи да се стигне до Гърция за час и половина и уточни, че правителството взема заеми, защото най-скъпо е изграждането на железопътна инфраструктура и „това трябва да се знае“.
Сръбският премиер заяви още, че очаква следващата година да бъде посветена на по-нататъшното развитие на Лесковац и изрази надежда, че градът ще си върне титлата „Сръбски Манчестър“ и индустриалния потенциал, който е имал преди Втората световна война.
На днешното правителствено заседание Лесковац бе избран за сръбската столица на културата за 2026 г. и градът получи финансиране от 400 милиона динара (6 666 680 лв.), от които 300 млн. идват от републиканския бюджет, а 100 млн. динара от бюджета на общината, предаде агенция ТАНЮГ.
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 3 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 3 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месеца
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието