Източник: Offnews.bg

Какво точно се е случило при инцидента с директора на ОДМВР Русе още не е достатъчно ясно.

Вътрешният министър продължава да говори за легитимирал се полицейски служител, който пресичал противообществена проява.

Тук обаче трябва да е ясно, в това число и на министъра, че директорът на една областна дирекция в МВР осъществява управленски функции. Служебните си задължения изпълнява на бюро, а не на улицата. Не му е работа да охранява обществения ред из града посред нощ, а да ръководи дейността на поверената му областна дирекция.
Пресичането на всяка противообществена проява не може да става на общо основание от всеки. Зависи каква е въпросната проява – дали се изразява в непосредствено противоправно нападение срещу някого например, срещу което всеки може да реагира.

Ако някой псува на улицата, това е противообществена проява. Но понеже не е нападение, не можеш да отидеш и със сила да противодействаш на тази противообществена проява като накараш псуващия да млъкне. Можеш да подадеш сигнал на 112 например и оттам да изпратят полицаи, натоварени с конкретната задача да пазят обществения ред, които, изпълнявайки служебните си задължения, да преустановят нарушаването на обществения ред.

Ако някой бие друг на улицата, това също е противообществена проява, но е и нападение, и можеш да се намесиш в защита на нападнатия и без да чакаш да дойдат полицаи, охраняващи обществения ред.

Поставянето на фокуса върху служебното качество на пострадалия в случая е заблуждаващо.

–-

Могат ли русенските прокуратура, следствие и съд да осигурят справедлив процес на обвинените младежи за твърдяното нападение на шефа на русенската полиция?

В публичното пространство излизат различни версии за инцидента, а от първоначалните гръмки изявления на високопоставени длъжностни лица, в това число и от местната власт в Русе, изглеждаше, че казусът за тях вече е решен. И не само кои са виновни и за какво точно е изначално ясно, ами и степента на вината им.

Всичко това издава заинтересованост и предубеденост, които съпоставени с обичайните местни колегиални отношения, носят сериозен риск за обективността на наказателното производство.

Да не говорим колко пъти сме виждали масови отводи точно в такива сравнително малки професионални общности, когато е намесен някой, с когото са в някакви отношения по служба. Тук обаче няма. Делото като че не е „горещ картоф“ за Русе, а има всички признаци да бъде.

Ако имахме главен прокурор, би трябвало да се възползва от възможността, която му дава НПК, и поне да премести разследването в друг съдебен район.

Мнението е на Андрей Янкулов, адвокат и старши правен експерт в Антикорупционния фонд. Бивш прокурор в Софийската градска прокуратура, напуснал системата заради несъгласие със случващото се в нея. Бил е зам.-министър на правосъдието (2014-2015 г.) и зам.-министър на вътрешните работи (2013 г.).

Източник: Offnews.bg

Какво точно се е случило при инцидента с директора на ОДМВР Русе още не е достатъчно ясно.

Вътрешният министър продължава да говори за легитимирал се полицейски служител, който пресичал противообществена проява.

Тук обаче трябва да е ясно, в това число и на министъра, че директорът на една областна дирекция в МВР осъществява управленски функции. Служебните си задължения изпълнява на бюро, а не на улицата. Не му е работа да охранява обществения ред из града посред нощ, а да ръководи дейността на поверената му областна дирекция.
Пресичането на всяка противообществена проява не може да става на общо основание от всеки. Зависи каква е въпросната проява – дали се изразява в непосредствено противоправно нападение срещу някого например, срещу което всеки може да реагира.

Ако някой псува на улицата, това е противообществена проява. Но понеже не е нападение, не можеш да отидеш и със сила да противодействаш на тази противообществена проява като накараш псуващия да млъкне. Можеш да подадеш сигнал на 112 например и оттам да изпратят полицаи, натоварени с конкретната задача да пазят обществения ред, които, изпълнявайки служебните си задължения, да преустановят нарушаването на обществения ред.

Ако някой бие друг на улицата, това също е противообществена проява, но е и нападение, и можеш да се намесиш в защита на нападнатия и без да чакаш да дойдат полицаи, охраняващи обществения ред.

Поставянето на фокуса върху служебното качество на пострадалия в случая е заблуждаващо.

–-

Могат ли русенските прокуратура, следствие и съд да осигурят справедлив процес на обвинените младежи за твърдяното нападение на шефа на русенската полиция?

В публичното пространство излизат различни версии за инцидента, а от първоначалните гръмки изявления на високопоставени длъжностни лица, в това число и от местната власт в Русе, изглеждаше, че казусът за тях вече е решен. И не само кои са виновни и за какво точно е изначално ясно, ами и степента на вината им.

Всичко това издава заинтересованост и предубеденост, които съпоставени с обичайните местни колегиални отношения, носят сериозен риск за обективността на наказателното производство.

Да не говорим колко пъти сме виждали масови отводи точно в такива сравнително малки професионални общности, когато е намесен някой, с когото са в някакви отношения по служба. Тук обаче няма. Делото като че не е „горещ картоф“ за Русе, а има всички признаци да бъде.

Ако имахме главен прокурор, би трябвало да се възползва от възможността, която му дава НПК, и поне да премести разследването в друг съдебен район.

Мнението е на Андрей Янкулов, адвокат и старши правен експерт в Антикорупционния фонд. Бивш прокурор в Софийската градска прокуратура, напуснал системата заради несъгласие със случващото се в нея. Бил е зам.-министър на правосъдието (2014-2015 г.) и зам.-министър на вътрешните работи (2013 г.).

Източник: Offnews.bg