Свържете се с нас

Европа

Съдът на ЕС обяви ‘златните паспорти’ за незаконни

Действащият в Малта закон за ускоряване на натурализацията на чуждестранни инвеститори противоречи на правото на Европейския съюз, постанови днес Съдът на ЕС в Люксембург, предаде ДПА, цитирана от БТА.

„Държава членка не може да предоставя своето гражданство, а по същество и европейско гражданство, в замяна на предварително определени плащания или инвестиции. Това по същество означава придобиването на гражданство да се превърне в обикновена търговска сделка“, пише в прессъобщение на Съда на ЕС.

Съдиите застанаха на страната на Европейската комисия, която подаде иск срещу измененията на Закона за гражданството на Малта от 2020 г.

Преработеният закон позволява на инвеститорите, които отговарят на определен списък от финансови изисквания, да кандидатстват за малтийско гражданство, след като са пребивавали в страната в продължение на 12 месеца.

Условията включват притежаване на недвижим имот на стойност 700 000 евро (798 000 долара) или плащане на годишен наем в размер на най-малко 16 000 евро, внасяне на голяма сума пари в полза на малтийското правителство или дарение на неправителствена организация.

Малта „трябва незабавно да изпълни решението на Съда на ЕС“, обяви съдът. Ако страната не успее да го направи, Еврокомисията може да заведе друг иск, с който да поиска финансови санкции.

Малта е единствената страна от ЕС със схема за гражданство срещу инвестиции или така наречените „златни паспорти“, която от години се оспорва от институциите на Европейския съюз.

Кипър прекрати своята схема за гражданство срещу инвестиции през 2020 г. Парламентът на България гласува да прекрати подобна практика през 2022 г.

„Тези схеми подкопават принципите на искрено сътрудничество, справедливост и недискриминация.Те превръщат в стока правото на гражданство и пребиваване в ЕС и отслабват системите за контрол и надлежна проверка, като по този начин създават рискове от корупция, пране на пари, заплахи за сигурността и укриване на данъци“, пише Европейският парламент в доклад през 2024 г.

Руските граждани представляваха най-големия дял от кандидатите за такива схеми преди пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г., посочва Европарламентът.

Източник: Offnews.bg

Европа

Благосъстояние или война

Десетилетия наред Европейският съюз живя в илюзия, че конфликтите са отминали, че “меката сила“ може да замести армията, а регулациите – индустрията. След военната агресия на Русия срещу Украйна и намаляващия ангажимент на президента на САЩ Доналд Тръмп към НАТО, европейските страни са изправени пред необходимостта да инвестират повече в отбраната.

“Европа е готова да поеме отговорност за собствената си отбрана“, заяви през март тази година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя представи план за превъоръжаване на ЕС на стойност 800 милиарда евро в следващите пет години, от които 150 милиарда евро са заеми за оръжие. Средствата трябва да бъдат осигурени от националните бюджети, от заеми и от пренасочване на средства от кохезионните фондове за отбрана.

Внушителната финансова рамка на разходите за отбрана сериозно ще утежни националните дългове, които в някои от страните вече са достигнали 80 процента от БВП. Управляващите са притиснати да избират между социални системи и отбрана – дошло е време, в което пенсии и социални плащания ще бъдат орязвани за сметка на сигурност, предупреди Кузман Илиев, икономически анализатор, лидер на партия „България може“.

Дали война, или социални помощи? И двете. Заради колективната сигурност са необходими компромиси. Увеличаването на военните разходи и поддържането на адекватна система за социална защита може да стане като се оптимизират публичните разходи. Има много резерви за това, категоричен е проф. Георги Шопов от Института за икономически изследвания при БАН и университетски преподавател.

„Изтласкването“ и балансирането на разходите зависи от степента на развитие на икономиките. У нас промишленото производство за септември е с отрицателен ръст от минус 5,5% на годишна база. И нещата се задълбочават в тази посока. Откъде ще дойдат тези допълнителни приходи, за да се увеличат разходите за въоръжаване? Недопустимо е да се реже там, където и без това има недостиг, смята Тотю Младенов, бивш министър на труда и социалната политика, консултант по социални въпроси. Дилемите по темата “Благосъстояние и война” остават, продължават и дебатите по тях.

Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews. 

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия

Европа

Благосъстояние или война

Десетилетия наред Европейският съюз живя в илюзия, че конфликтите са отминали, че “меката сила“ може да замести армията, а регулациите – индустрията. След военната агресия на Русия срещу Украйна и намаляващия ангажимент на президента на САЩ Доналд Тръмп към НАТО, европейските страни са изправени пред необходимостта да инвестират повече в отбраната.

“Европа е готова да поеме отговорност за собствената си отбрана“, заяви през март тази година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя представи план за превъоръжаване на ЕС на стойност 800 милиарда евро в следващите пет години, от които 150 милиарда евро са заеми за оръжие. Средствата трябва да бъдат осигурени от националните бюджети, от заеми и от пренасочване на средства от кохезионните фондове за отбрана.

Внушителната финансова рамка на разходите за отбрана сериозно ще утежни националните дългове, които в някои от страните вече са достигнали 80 процента от БВП. Управляващите са притиснати да избират между социални системи и отбрана – дошло е време, в което пенсии и социални плащания ще бъдат орязвани за сметка на сигурност, предупреди Кузман Илиев, икономически анализатор, лидер на партия „България може“.

Дали война, или социални помощи? И двете. Заради колективната сигурност са необходими компромиси. Увеличаването на военните разходи и поддържането на адекватна система за социална защита може да стане като се оптимизират публичните разходи. Има много резерви за това, категоричен е проф. Георги Шопов от Института за икономически изследвания при БАН и университетски преподавател.

„Изтласкването“ и балансирането на разходите зависи от степента на развитие на икономиките. У нас промишленото производство за септември е с отрицателен ръст от минус 5,5% на годишна база. И нещата се задълбочават в тази посока. Откъде ще дойдат тези допълнителни приходи, за да се увеличат разходите за въоръжаване? Недопустимо е да се реже там, където и без това има недостиг, смята Тотю Младенов, бивш министър на труда и социалната политика, консултант по социални въпроси. Дилемите по темата “Благосъстояние и война” остават, продължават и дебатите по тях.

Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews. 

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия

Европа

Съдът на ЕС: Сключени в чужбина еднополови бракове се признават и в страните, където не са законни

Съдът на ЕС

Снимка Архив

Страните от Европейския съюз трябва да признават еднополовите бракове, сключени между граждани на ЕС в друга държава членка на блока, постанови Съдът на ЕС, цитиран от Ройтерс.

Съдът каза, че Полша не е в правото си да не признава брака между двама полски граждани, сключен в Германия, въпреки че полската държава не разрешава еднополови бракове.

„Отказът да бъде признат брак между двама граждани на ЕС противоречи на европейските закони, защото нарушава свободата и правото на уважение на личния и семейния живот“, заяви съдът, цитиран и от БТА.

Магистратите разясняват, че правата на двойката от Полша съгласно европейското законодателство са били нарушени, след като бракът им не е бил признат в Полша, а те са упражнили правото си като граждани на ЕС да се преместят в друга държава членка и да създадат семейство там, предаде ДПА.

Съдът обаче подчерта, че решението „не изисква въвеждането на брак между лица от един и същи пол в националното законодателство“, но задължава всички държави членки да разполагат с процедура за признаване на еднополови бракове.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия
Advertisement
Българияпреди 1 седмица

Парламентът да обсъди проект на решение за оттегляне на проектобюджетите за 2026 г., предвижда проектопрограмата на депутатите

Икономикапреди 1 седмица

Българската търговско-промишлена палата ще отбележи своята 130-та годишнина с тържествено събитие в София

Здравепреди 1 седмица

Какво да пия при алергична кашлица

Здравепреди 1 седмица

Какво да пия при алергична кашлица

Святпреди 1 седмица

Украйна арестува британец, заподозрян в шпионаж в полза на Русия

Българияпреди 1 седмица

Общественият дарителски фонд в Бяла Слатина организира вечер на дарителите

Българияпреди 1 седмица

БТА успешно подмени асансьора в западната част на сградата си и подобри достъпа до агенцията

Святпреди 1 седмица

Тръмп заяви, че отменя всички подписани с автописалка заповеди за помилване на Байдън

Обществопреди 1 седмица

Облачно време с минимални температури между минус 1° и 4°

Обществопреди 1 седмица

Облачно време с минимални температури между минус 1° и 4°

Българияпреди 1 седмица

Програма за финансиране на младежките центрове в България предстои да разгледа Министерският съвет

Балканипреди 1 седмица

От дюнери в училищата до кръг от Формула 1 в Букурещ: кои са най-екзотичните предизборни обещания на кандидатите за кмет на Букурещ

Новини