„Хибридната война е едновременно идеология и индустрия в Русия“ – думи на разследващия журналист Христо Грозев пред специалната комисия за европейския щит за демокрацията в Европарламента миналата седмица. Той определя атаките на Москва като всеобхватни – психологически, технологични, икономически и информационни.

„Усеща се като всяване на страх, не като война, но в това е проблемът“, казва още Грозев.

Открит бе документ на руската служба за външно разузнаване, който дава следния съвет: „Забравете моралните принципи. Ние сме във война със Запада“. Европа не може да се откаже от принципите си, но тя трябва да нарече войната това, което тя е – война. Само тогава тя може да бъде победена с необходимата сериозност и единство. Успехът идва при сътрудничеството между журналистите, разузнавателните служби в Европа, а от критично значение е взаимодействието между страните-членки.

„Не казвам, че трябва да имитираме тактиката на Русия, но трябва да разберем как действа тя“, смята руско-британският журналист Пьотр Померанцев.

„Можем ли да използваме демократична мрежа срещу криминалната, която тя ползва?“, пита той и допълва, че част от решенията могат да бъдат взети от миналото:

Нуждаете се от централен координационен механизъм, който ще диктува нашата политика спрямо тях. Другото, което можем да научим от миналото, е че трябва да отговорим на точките на натиск на врага. По време на Втората световна война британците извършиха много комуникационни действия спрямо германските войници в горещите точки на Германия. По време на Студената война, Съединените щати се грижеха за радио „Свободна Европа“, което транслираше предавания за човешките права и културата на свободата в Съветския съюз. И днес най-силният сдържащ инструмент за врага би бил нашата подготовка да оказваме натиск в задния им двор. Единственият път към мира е те да се усещат уязвими и да ни приемат сериозно.

Според Померанцев, радио „Свободна Европа“ все още го има и макар Съединените щати да заплашват да спрат финансирането му, сега е шансът на Европа да се намеси за подобряване на комуникацията с Русия.

• Дали администрацията на Тръмп помогна за разпространението на руската дезинформация, след като той пое поста президент на Съединените щати, е първият ми въпрос към Нина Янкович, директорка на The American Sunlight Project – организация, която работи срещу дезинформацията.
• Администрацията на Тръмп беше на ръба да разпусне т. нар. бюрокрация, която се бори срещу дезинформацията в Съединените щати. Имаше много и различни офиси във федералното правителство, чиято задача бе да дават отговор на различен вид дезинформация – не само от Русия, но и от Китай, Иран, за гласуването. Администрацията на Тръмп затвори тези офиси съвсем целенасочено, уволни хората и открито нападна изследователи като мен, които вършеха тази работа извън администрацията. Това е неотменна част от тяхната политическа платформа, която да гарантира, че имат пространство за разпространение на дезинформацията. За съжаление, нейното разпространение е нещо добро за тяхната партия. Смятам, че много американци започват да го разбират.
• Навлизаме ли във време, в което презрението към фактите ще вземе връх?
• Надявам се, че навлизаме във времена, в които хората ще обмислят по-добре каква информация ще консумират. Сега с тези мита в Съединените щати, които им причиняват икономически проблеми, се надявам те да премислят това, което им се поднасяше. За съжаление обаче, хората имат много личен опит с лъжците. Като че ли на тях им харесва да си казват, че политиците лъжат през цялото време и се радват да не обръщат внимание на това. И смятам, че много хора изпитват, както го нарекохте, презрение към фактите. Според мен, една от причините, поради която хората гласуват за политици като Тръмп и дори Путин, е защото се стремят към определени усещания. Не защото знаят кое е истина и кое не, а защото искат да се почувстват част от нещо. И може би това е не толкова презрение към фактите, а те просто се ръководят от емоции. И това може да се окаже много опасно.
• Бихте ли посочили примери, когато пропагандата на Путин печели от действията на Тръмп?
• Видяхме, че руската пропаганда се повтаря в Овалния кабинет, което според мен, беше шокиращо за много американци. Имам предвид срещата между Володимир Зеленски, президента Тръмп, други официални лица и много републикански медии. Чуваме, че политици от Републиканската партия по-често повтарят руските наративи за Украйна. Скоро чухме и приказките, свързани с чуждестранната помощ на Съединените щати. Нейното прекратяване също бе повтаряно непрекъснато от администрацията на Тръмп. Аз лично започнах кариерата си с програми в подкрепа на демокрацията от Националния институт за демокрация. Отчасти ние бяхме финансирани по програмата за чуждестранна помощ. В началото на кариерата ми бе поискано тя да се оттегли от Русия. И това беше една от големите цели, които Путин постигна – САЩ да заобичат Русия. Сега сме склонни да се оттеглим от други програми на световната сцена, което на мен ми се струва като удар в полза на Русия – това, че оттегляме американската мека сила от страни в цял свят, а не само от тези в руската сфера на влияние. Така оставяме огромен вакуум предимно за Русия и Китай, но и Иран и други регионални сили да предлагат икономическа, здравна помощ, за политическите партии. Според мен, това е най-прекият път, по който Русия спечели с дезинформацията си. Виждаме го и по отношение на политиката спрямо Украйна и точно това ме тревожи много.
• Дали това е наистина обрат във войната в Украйна и помага на Путин да я спечели?
• Напълно. Когато руската дезинформация се повтаря непрекъснато от президента, вицепрезидента, държавния секретар, много сенатори от Републиканската партия, които пътуваха често до Украйна и дълго време бяха нейни поддръжници и сега рязко се обърнаха и започнаха да я повтарят като папагали и когато най-силната страна в света прави това, то има ефект и отслабва Европа. И това наистина е тревожно. Времето се обърна в полза на Путин. Затова сега Европа трябва да продължи по пътя си. Демокрацията се прави тук, в Брюксел и трябва да се гарантира, че се вдъхновяват демокрациите и на вашите граници.
• Звучи добре, но всички знаем, че на ЕС предстоят тежки времена, защото вече е изправен не само пред заплахите на Путин, но и на Тръмп. Вие лично какви механизми за противодействие виждате?
• Знам, че трудните икономически времена предстоят за всички и едно от нещата, за които трябва да си припомним е, че те се случват отчасти заради Владимир Путин – той повиши цените на газа и на храните, като удари много от полетата в Украйна, където се отглежда житото, а то храни много страни в Европа и по света. Така че основната причина е решението му да нападне суверенна страна на границите на ЕС. А дали разполагаме с механизмите за отговор на руската дезинформация? Още не знаем дали Актът за цифровите услуги ще е достатъчен, но в него има доста неща, за които много експерти твърдяха, че са необходими. Например, за достъпа на изследователи до платформи, така че те да правят проучвания от обществен интерес за дезинформацията – не само вътрешна, но и външна. В него има и доста мерки за търсене на отговорност за платформите. Аз лично смятам, че е необходимо повече търсене на отговорност от хора като Илон Мъск и Марк Зукърбърг, които сега прекалено много се съобразяват с Тръмп, седяха на първите редици при неговата иногурация и правеха всичко по силите си, за да му дадат средствата за комуникация. Смятам, че Европа е много наясно какво означава да сложиш ръка върху тях, а именно първата стъпка към авторитаризъм. И аз бих казала, че вече в Съединените щати имаме автокрация. Така че този Акт е наистина мощен инструмент, но Европа трябва да остане твърда и да го приложи, както и глобите, заложени в него, но също и да осигури достъп до данните и мерки за прозрачност за изследователи като мен.
• А виждате ли специфични мерки, които да се приложат за Източна Европа? Защото руската пропаганда е особено силна в България и определено намира почва….
• Има няколко случая, при които има силни исторически връзки между Русия и приемащата страна, но дезинформацията беше успешно преборена. Говоря за Балтийските държави, Грузия, а и Украйна. Сега там има война, но преди руската пропаганда намираше големи дупки. Тези страни инвестираха в образованието на хората по информационна грамотност – да мислят откъде идва информацията, кой стои зад нея, каква е неговата цел. в Балтийските страни се инвестира много сериозно в обществените медии. Изключително е важно да се оборудват хората с факти. Ако погледнете Обединеното кралство, ще видите, че те имат до голяма степен същите проблеми като в Съединените щати. Но когато ги попиташ кой е източникът им на информация при кризи, всички казват БиБиСи. Същото е и при финландците, които са малко по-недоверчиви към руснаците от някои други страни и инвестираха около 200 долара на човек във финландските обществени радио и телевизия. Обществените медии са толкова важни, защото учат хората как да плуват в тази изключително объркана информационна среда. А извършителите трябва да се назовават бързо и активно, така че хората да са наясно с информационните кампании и тяхната цел. Когато Русия започна пълномащабната война в Украйна, администрацията на Байдън и британското правителство декласифицираха част от разузнавателната информация, която показваше, че Русия се е готвила да нападне доста преди това. Тогава хората ще бъдат по-малко склонни да вярват на руската пропаганда и това трябва да се направи по-стратегически в страни като България.

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Действащият в Малта закон за ускоряване на натурализацията на чуждестранни инвеститори противоречи на правото на Европейския съюз, постанови днес Съдът на ЕС в Люксембург, предаде ДПА, цитирана от БТА.

„Държава членка не може да предоставя своето гражданство, а по същество и европейско гражданство, в замяна на предварително определени плащания или инвестиции. Това по същество означава придобиването на гражданство да се превърне в обикновена търговска сделка“, пише в прессъобщение на Съда на ЕС.

Съдиите застанаха на страната на Европейската комисия, която подаде иск срещу измененията на Закона за гражданството на Малта от 2020 г.

Преработеният закон позволява на инвеститорите, които отговарят на определен списък от финансови изисквания, да кандидатстват за малтийско гражданство, след като са пребивавали в страната в продължение на 12 месеца.

Условията включват притежаване на недвижим имот на стойност 700 000 евро (798 000 долара) или плащане на годишен наем в размер на най-малко 16 000 евро, внасяне на голяма сума пари в полза на малтийското правителство или дарение на неправителствена организация.

Малта „трябва незабавно да изпълни решението на Съда на ЕС“, обяви съдът. Ако страната не успее да го направи, Еврокомисията може да заведе друг иск, с който да поиска финансови санкции.

Малта е единствената страна от ЕС със схема за гражданство срещу инвестиции или така наречените „златни паспорти“, която от години се оспорва от институциите на Европейския съюз.

Кипър прекрати своята схема за гражданство срещу инвестиции през 2020 г. Парламентът на България гласува да прекрати подобна практика през 2022 г.

„Тези схеми подкопават принципите на искрено сътрудничество, справедливост и недискриминация.Те превръщат в стока правото на гражданство и пребиваване в ЕС и отслабват системите за контрол и надлежна проверка, като по този начин създават рискове от корупция, пране на пари, заплахи за сигурността и укриване на данъци“, пише Европейският парламент в доклад през 2024 г.

Руските граждани представляваха най-големия дял от кандидатите за такива схеми преди пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г., посочва Европарламентът.

Източник: Offnews.bg

Държавни глави, премиери, монарси и 130 чужди делегации са потвърдили присъствието си на погребението на папа Франциск във Ватикана днес, обобщава Франс прес и представя списък на високопоставените гости. Погребалната церемония е от 11:00 ч. българско време (10:00 италианско).

България е представлявана от българския премиер Росен Желязков. Той ръководи делегация, в чийто състав влизат вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, вицепремиерът Атанас Зафиров, министърът на външните работи Георг Георгиев и извънредният и пълномощен посланик при Светия престол Костадин Коджабашев, съобщиха от пресслужбата на премиера на 23 април.

Италия ще бъде представена от президента Серджо Матарела, от премиера Джорджа Мелони и редица политически лидери и ръководители на местни институции.

Останалите гости, според списъка на Франс прес, са, както следва:

ООН: генералният секретар Антонио Гутериш

Европейски институции: председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейския парламент Роберта Мецола и председателят на Европейския съвет Антонио Коща.

САЩ: президентът Доналд Тръмп и първата дама Мелания. Бившият президент Джо Байдън също каза, че планира да присъства

Франция: президентът Еманюел Макрон, придружен от съпругата си Брижит и министрите на външните и на вътрешните работи Жан-Ноел Баро и Брюно Рьотайо.

Великобритания: престолонаследникът принц Уилям и премиерът Киър Стармър

Германия: президентът Франк-Валтер Щайнмайер, канцлерът Олаф Шолц, но не и бъдещият канцлер Фридрих Мерц като част от официалната делегация.

Украйна: президентът Володимир Зеленски намекна, че може и да не присъства на погребението на папа Франциск, но там със сигурност ще бъдат първата дама Олена Зеленска и министърът на външните работи Андрий Сибига

Полша: президентът Анджей Дуда и председателят на долната камара на полския парламент Шимон Холовня.

Унгария: президентът Тамаш Шуйок и премиерът Виктор Орбан

Словакия: президентът Петер Пелегрини

Чехия: премиерът Петър Фиала

Испания: крал Фелипе Шести и съпругата му – кралица Летисия

Белгия: крал Филип, кралица Матилда и премиерът Барт де Вевер.

Швеция: крал Карл Шестнадесети Густав, кралица Силвия и премиерът Улф Кристершон

Монако: принц Албер Втори и съпругата му Шарлийн

Норвегия: престолонаследникът принц Хокон, съпругата му – принцеса Мете Марит, и министърът на външните работи Еспен Барт Ейде

Дания: Кралица Мери

Финландия: президентът Александър Стуб

Нидерландия: премиерът Дик Схоф и министърът на външните работи Каспар Велдкамп

Португалия: президентът Марсело Ребело де Соуза, премиерът Луиш Монтенегро, председателят на парламента Жозе Педро Агиар-Бранко и външният министър Пауло Ранжел

Австрия: канцлерът Кристиан Щокер

Швейцария: президентката Карин Келер-Зутер

Ирландия: президентът Майкъл Хигинс, премиерът Михол Мартин и вицепремиерът Саймън Харис

Гърция: премиерът Кириакос Мицотакис

Република Северна Македония: президентката Гордана Силяновска-Давкова

Румъния: временният президент Илие Боложан

Словения: президентката Наташа Пирц Мусар и премиерът Роберт Голоб

Хърватия: президентът Зоран Миланович и премиерът Андрей Пленкович

Кипър: президентът Никос Христодулидис

Черна гора: Президентът Яков Милатович

Сърбия: премиерът Джуро Мацут

Албания: президентът Байрам Бегай

Косово: Президентката Вьоса Османи

Литва: президентът Гитанас Науседа

Латвия: президентът Едгар Ринкевичс

Естония: президентът Алар Карис

Молдова: президентката Мая Санду

Аржентина: президентът Хавиер Милей, неговата сестра Карина, както и няколко министри, сред които и външният министър Херардо Вертейн

Бразилия: президентът Луиз Инасио Лула да Силва и неговата съпруга Розанжела

Еквадор: президентът Даниел Нобоа

Кабо Верде: президентът Жозе Мария Невеш

Израел: посланикът на Израел във Ватикана Ярон Сидерман

Доминиканска република: президентът Луис Абинадер

Източен Тимор: Жозе Рамос-Орта

Нова Зеландия: премиерът Кристоф Лъксън

Филипини: президентът Фердинанд Маркос-младши

Хондурас: президентката Сиомара Кастро

Индия: президентката Друпади Мурму

Централноафриканската република: президентът Фостен Аршанж Туадера

Ангола: президентът Жоау Лоуренсо

Русия: Олга Любимова, министър на културата

Източник: Offnews.bg