Балкани
Съд в Босна и Херцеговина одобри искане на президента на Република Сръбска за замяна на присъдата му лишаване от свобода с парична глоба

Съдът на Босна и Херцеговина одобри искането на президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик за замяна на едногодишната му присъда за затвор с парична глоба в съответствие със закона, който предвижда това, предаде босненската редакция на Радио Свободна Европа (РСЕ).
Днес от Съда заявиха, че „в съответствие със законовите разпоредби беше издадено решение, с което, след становището на Прокуратурата на Босна и Херцеговина, е прието гореспоменатото предложение на защитата и присъдата на осъдения Милорад Додик лишаване от свобода се замененя с глоба“.
Наказателният кодекс на Босна и Херцеговина предвижда възможност за замяна на присъда лишаване от свобода до една година с глоба, при което един ден в затвора се равнява на 100 конвертируеми босненски марки (50 евро). Додик ще плати около 36 500 конвертируеми марки (малко над 18 000 евро) за една година, изчислява РСЕ.
Додик беше осъден на една година затвор и шестгодишна забрана да заема каквато и да е публична длъжност за неуважение към решенията на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит.
След като присъдата влезе в сила, на 6 август Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина прекрати мандата на президента на Република Сръбска Милорад Додик, избран на общите избори през 2022 г.
Процедурата, предписана след прекратяване на мандата поради решението на Съда на Босна и Херцеговина и ЦИК, включва свикване на предсрочни избори за президент на Република Сръбска, които биха могли да бъдат блокирани или възпрепятствани от федеративната единица Република Сръбска, пояснява РСЕ.
Веднага след решението на ЦИК Додик обяви възможността за провеждане на референдум в Република Сръбска, на който гражданите да вземат решение за мандата на президента на федеративната единица или за отхвърляне на решението на държавния съд.
Правният екип на Додик също така подаде искане до Конституционния съд на Босна и Херцеговина, който Додик не признава, за временна мярка, забраняваща изпълнението на присъдата до окончателното решение на Конституционния съд на Босна и Херцеговина. Адвокатът на Додик – Горан Бубич, заяви, че това е направено с цел да се създаде път за обжалване пред Европейския съд по правата на човека, което е възможно само след като Конституционният съд на Босна и Херцеговина се произнесе по делото.
Додик беше признат за виновен за подписването на указ за обнародване на закони, които върховният представител в Босна и Херцеговина преди това беше анулирал. С тези закони законодателните органи в Република Сръбска се опитаха да предотвратят прилагането на решения на Конституционния съд на Босна и Херцеговина и върховния представител на територията на тази босненска федеративна единица.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.
Източник: БТА
Балкани
АТА: Обектите на културното наследство на Албания отчитат значителен ръст на посетителите

Албания, с безбройните си музеи, крепости и други обекти на историческото и културното наследство, които могат да бъдат разгледани в цялата страна, се превръща във все по-важна дестинация на картата на глобалния културен туризъм според министъра на икономиката, културата и иновациите Бленди Гонджа, предаде за БТА албанската агенция АТА.
Днес Гонджа подчерта значителното увеличение на посещенията на обектите на културното наследство на страната, като от януари до юли 2025 г. те са посетени от 773 542 души, с 69% повече спрямо същия период на 2023 г.
Само през юли културните обекти в цяла Албания са посрещнали 204 453 местни и чуждестранни посетители, с 56% повече на годишна база.
Водещите пет обекта по брой посещения са крепостта „Гирокастра“, археологическият парк „Бутринт“, музеят „Георги Кастриоти Скендербег“ в Круя, археологическият парк „Шкодра“ и археологическият парк „Аполония“.
Археологическите паркове са привлекли 334 911 посетители, с 93% повече спрямо 2023 г. Музеите са посрещнали над 240 000 посетители, с 38% повече, а крепостите и паметниците са посетени от над 198 000 души, което е със 78% повече в сравнение със същия период преди две години.
Властите твърдят, че тенденцията отразява нарастващия международен интерес към историческите и културни ценности на Албания.
Страната е богата на археологически и исторически обекти, датиращи от илирийски, римски, османски и по-стари периоди, включително „Бутринт“, „Аполония“, „Орик“ и „Амантия“, както и стари крепости, включително „Гирокастра“, „Лекур“ в Саранда, „Круя“, „Берат“, „Петрел“а в Тирана, „Али паша“ в Тепелене, „Розафа“ в Шкодра и др.
Сред музеите, които задължително трябва се посетят, са Музеят на иконографията „Онуфри“ и Етнографският музей в Берат, Археологическите музеи в Дуръс, Тирана, Корча, Музеят на оръжията и Етнографският музей в Гирокастра, Етнографският музей в Саранда, Националният исторически музей в Тирана, Археологическият музей в Тирана, Историческият музей в Шкодра и др.
(Новина, избрана от албанската агенция АТА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)
Източник: БТА
Балкани
Гърция иска помощ от Европейския механизъм за гражданска защита във връзка с бушуващите в страната пожари

Поради големия брой възникнали пожари в Гърция, страната поиска съдействие от Европейския механизъм за гражданска защита, по който очаква да пристигнат четири противопожарни самолета, съобщиха Радио Солун и ДПА.
Гръцките пожарни бригади са изправени пред 106 пожара в цялата страна, от които 63 избухнаха днес, отбелязва радиото.
„Поискахме четири самолета за гасене на пожари от агенцията на ЕС за помощ при бедствия“, каза говорителят на пожарната Василис Ватракоянис пред телевизия ЕРТ.
Гръцкото министерство на гражданската защита издаде второто най-високо ниво на предупреждение за пожари за приблизително една трета от страната. Сред най-засегнатите райони е почти целият полуостров Пелопонес, северозападното крайбрежие на страната, островите Лесбос и Самос, както и полуостров Халкидики, припомня ДПА. Очаква се силните ветрове, които могат да превърнат дори искра в голям пожар, да продължат локално през следващите дни, отбелязва агенцията.
/МИД/
Източник: БТА
Балкани
Ройтерс: Продължителната суша застрашава добитъка и посевите в Югоизточна Сърбия

Продължителната суша и знойната жега се отразяват негативно на селяните, добитъка и посевите в планините на Югоизточна Сърбия, като животни започват да измират.
Липсата на валежи от май насам причинява недостиг на вода, горски пожари и затруднения в селското стопанство в целите Западните Балкани, включително Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Косово и Република Северна Македония.
В сръбската Сува планина собственици, които извеждат кравите и конете си на лятна паша, казаха, че изворите са пресъхнали твърде рано тази година.
„Няма нито капка вода… животните започват да умират“, каза Любиша Петкович – пастир от близката община Гаджин Хан.
Около 1000 жадни крави и коне се движеха около няколко пресъхнали водопоя и извора, отпивайки от оскъдната и мръсна вода от няколко локви.
Температурите в Сърбия днес се движеха около 35 градуса по Целзий, като в страната горяха и няколко горски пожара.
В края на юли местните власти, след жалби от собственици на добитък, докараха цистерни с вода до пасищата на Сува планина, напълниха местно изкуствено езеро и обещаха да изпратят още.
Тридесет и пет годишният Никола Манойлович каза, че се надява на повече доставки на вода от държавата и предупреди, че селата в долината също страдат от сушата.
„Царевицата изсъхна… нямаме течаща вода в селото от три месеца“, заяви Манойлович.
Метеоролозите казват, че Сърбия може да има период на дъждовно време по-късно този месец, но това може да не е достатъчно, за да се възстановят малките реки, езера и потоци, необходими за водопой на добитъка.
Превод от английски: Цветозар Цаков
Източник: БТА
-
Културапреди 3 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 4 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Технологиипреди 3 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Балканипреди 2 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Спортпреди 1 седмица
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 1 седмица
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“