/ЕС/

Източник: БТА

Ще продължат протестите срещу изграждането на ветрогенераторни паркове в земеделски земи в Добруджа, съобщават от гражданската инициатива „Бялата лястовица“.

Председателят на гражданската инициатива Владимир Калчев посочи, че техните предложения за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ВЕИ) не са били приети. „Законът беше приет в Народното събрание, но предложенията на националната гражданска инициатива „Бялата лястовица“ не бяха приети. Те бяха внесени между първо и второ четене на законопроекта от народния представител от област Добрич и заместник-председател на парламентарната група на коалиция „БСП-Обединена левица“ Мая Димитрова, но не бяха приети. Те не бяха приети още на заседанието на парламентарната комисия по енергетика“, допълни Владимир Калчев. 

Той посочи също, че в закона има положения, които, според тях, са незаконосъобразни. „Те дават предимство на инвеститорите за изграждане на ветроенергийни паркове да заграбват, буквално, плодородните обработваеми земеделски земи в Добруджа и в страната. Такова например е мълчаливото съгласие, което е в приетия закон“, каза още Калчев и посочи, че това предизвиква много негодувание сред добруджанци. Председателят на „Бялата лястовица“ каза, че протестите в Добруджа и в Североизточна България ще продължават. 

„Много остър беше протестът в Тервел. Хората бяха изключително изнервени. По моя информация е имало заплахи към жителите на общината от страна на кметове на села в община Тервел. Местната общност е настръхнала“, обяви Калчев.

Гневен протест имаше и във Вълчи дол. „В Шабла хората започват да получават уведомления от общината за обезщетения за така наречения роторен сервитут, като се отнема от земеделските земи по декар-декар и половина на тези, които са съседи на парцелите, където ще се изграждат ветроенергийните паркове“, алармира Калчев и припомня, че в Шабла също се проведе протест на местната общност срещу ВЕИ парковете в земеделски земи. Напрежението в Добруджа е във висока точка, добави Калчев. 

Владимир Калчев припомни, че националната гражданска инициатива „Бялата лястовица“ е внесла на 16 февруари в Народното събрание предложение за мораториум за изграждане на ветроенергийни паркове в земи от първа до седма категория. „Обърнах се до приемната на парламента да ми изпратят цялата кореспонденция по искането ни за налагане на мораториум. Става ясно, че се чакат становищата от министерства, които имат касателство по искането ни, за да може след това председателят на Народното събрание да внесе предложението в зала. Ще информирам добруджанци за тези становища, които са получени“, обяви Калчев. Той посочи също, че не се зачитат мненията при обществените обсъждания на местната общност, на кметове на общини. „От Регионалната инспекция по околната среда – Варна издават безотказно разрешения на инвеститорите за изграждане на ветроенергийни паркове“, каза още Калчев.

БТА припомня, че президентът Румен Радев наложи вето и върна в Народното събрание за ново обсъждане приетите промени в Закона за енергията от възобновяеми източници.

Източник: БТА

Брутният вътрешен продукт на България (БВП) през настоящата година ще забави темпа си на растеж от 2,8 на сто през 2024 г. до 2 на сто и ще достигне 2,1 на сто през 2026 година. Това сочат пролетните икономически прогнози на Европейската комисия, получени от БТА.

Забавянето в растежа на българския БВП е обусловено както от вътрешни, така и от външни фактори. Потреблението на домакинствата в България ще нараства по-умерено заради значителната им склонност да спестяват и на фона на временно по-високата инфлация, посочва ЕК. 

Нейната оценка сочи, че инфлацията в България се е забавила до 2,6 на сто през 2024 година. Европейската комисия прогнозира, че инфлацията в нашата страна, хармонизирана по стандартите на Европейския съюз, ще се ускори до 3,6 на сто през 2025 г. и отново ще се забави, до 1,8 на сто през 2026 година. 

Повишаването на потребителските цени в България в началото на 2025 г. идва на фона на възстановяване на 20 на сто на ставката на данък добавена стойност (ДДС) за хляба и за ресторантите, на по-високите акцизи върху тютюневите изделия, поскъпването на електроенергията, на природния газ, на редица други комунални услуги, както и на хранителните продукти, сочи анализът на Еврокомисията.

Инфлацията в България през април е 3,5 на сто на годишна база (спрямо същия месец на 2024 г.), измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ). Това сочат официалните данни на Националния статистически институт (НСИ), които бяха обявени през миналата седмица. 

На месечна основа (спрямо март 2025 г.) инфлацията у нас през април е била отрицателна (минус 0,8 на сто).

Измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) годишната инфлация у нас през април е достигнала 2,8 на сто, а месечната е била отрицателна – минус 1,2 на сто, сочат още данните на НСИ.

Европейската комисия предвижда дефицитът на консолидирания държавен бюджет на България за 2025 г. да спадне от 3 на сто от БВП на страната през 2024 г. до 2,8 на сто през 2025 г. и да остане без промяна през 2026 г. (2,8 на сто).

Очаква се държавният дълг на България да нарасне до 25,1 на сто от брутния й вътрешен продукт през 2025 г. и до 27,1 на сто през 2026 година. 

В края на април Националният статистически институт обяви, че дългът на България за 2024 г. е бил в размер на 48,846 млрд. лв. или 24,1 на сто от БВП.

Еврокомисията понижава своята прогноза за износа на България на фона на потиснатото външно търсене и засилената конкуренция на международните пазари. Тя предвижда, че частните инвестиции в страната ще намалеят, докато публичните ще бъдат подкрепени от засиленото усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз. 

По отношение на пазара на труда в България ЕК посочва, че той остава стабилен, при ниво на безработицата от 4,2 на сто през 2024 година. Очаква се безработицата да се понижи до 4 на сто през 2025 г. и до 3,8 на сто през 2026 година. 

Европейската комисия очаква да продължи умереното нарастване на заплатите в частния сектор в България, съчетано с частични съкращения на работни места, свързани с „влошената икономическа среда и необходимостта от запазване на конкурентоспособността“ на фирмите. Очаква се заплатите в обществения сектор да нараснат през 2025 г. в условията на стабилно наемане на служители.

Източник: БТА