Франция заяви, че на срещата си за Украйна този уикенд европейските лидери са поискали от Европейската комисия да наложи нови тежки санкции срещу руския петролен и финансов сектор, ако Москва не се съгласи на спиране на огъня, предаде Ройтерс.  

ЕС вече работи по 17-тия си пакет санкции, който се очаква да бъде приет от външните министри на срещата им на 20 май. Докато разговаряше с журналисти в Нормандия обаче, френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че е започнала работа и по по-тежки мерки от този пакет.

„Това, което подготвяме са допълнителни санкции, насочени срещу енергийния и финансовия сектор. Този уикенд поискахме от Европейската комисия да подготви нови, значителни санкции, за да принуди руския президент Владимир Путин да пристъпи към мирни преговори“, каза Баро след телефонен разговор с колегите си и американския държавен секретар Марко Рубио.

Лидерите на Франция, Германия, Великобритания и Полша бяха в Украйна в събота и взеха участие във видеоконферентна връзка с други лидери, включително с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Американският президент Доналд Тръмп днес предложи да се включи в евентуалните руско-украински преговори в Турция в четвъртък. По-рано украинският президент Володимир Зеленски заяви, че ще пътува до Истанбул, където, по думите му, очаква да се срещне с руския си колега Владимир Путин.

Русия все още не е съобщила дали ще участва.

Европейските държави оказват натиск за прекратяване на огъня преди каквато и да била среща, като предупредиха за предстоящи координирани санкции от САЩ и Европа. Сега налагането им зависи от това дали ще има преговори в четвъртък и какъв ще бъде изходът от тях, обясниха дипломати.  

„Подкрепяме идеята за контакт между президента Зеленски и президента Путин. Путин предложи директен контакт със Зеленски и Зеленски прие, така че Путин трябва да спази своята част от сделката и да отиде в Истанбул в четвъртък“, каза Баро.

Той добави, че за да има сериозни дискусии, е нужно прекратяване на огъня, тъй като не е възможно да се преговаря на фона на въздушни удари и атаки с дронове.

„Подготвяме се тежки и мащабни санкции, ако той не приеме спиране на огъня“, заяви Баро.

Той каза, че потенциалните европейски санкции се координират със законопроект за санкции от страна на САЩ, изготвен от американски сенатори, съгласно който ще бъдат наложени мита от 500% на страните, които внасят руски петрол.

От своя страна, говорителката на руското Министерство на външните работи Мария Захарова заяви, че Западът настоява за 30-дневно примирие, за да даде на Киев възможност да възстанови военния си потенциал.

„Както стана ясно по-късно, в подготовката на тази война Берлин и Париж са помагали на Киев. През 2022 г. бившият канцлер на Германия Ангела Меркел и бившият президент на Франция Франсоа Оланд заявиха, че никой не е планирал да спазва Минските споразумения, а самите те са били необходими, за да спечелят време за подготовката на Украйна за решаване на „проблема с Донбас“ по силов начин. Днес тези страни се стремят към 30-дневно примирие, за да дадат на Киев преднина за възстановяване на военния потенциал и за продължаване на противопоставянето с Русия“, подчерта тя.

Източник: БТА

/ВС/

Източник: БТА

Студентите, които предприеха маратон до Брюксел, за да запознаят европейските институции със ситуацията в Сърбия след шестмесечните антиправителствени протести, пристигнаха тази вечер в белгийската столица, съобщиха бегачите в профила „Студенти от блокадата“ в Инстаграм.

Студентите имаха няколко спирки по пътя си в седем държави и изминаха разстоянието от 2000 км за 18 дни.

Още в първите дни на маратона сръбските студенти получиха подкрепа от министъра по европейски и външни работи на Австрия Беате Майнъл-Райзингер, която предизвика реакцията на сръбския министър на външните работи Марко Джурич.

Тогава Джурич нарече изказването на Райзингер „пряка намеса във вътрешните работи на Сърбия“.

Общо 21 студенти решиха да спринтират в маратон до Брюксел, въпреки че първоначалният план беше техният брой да е 16, за да отдадат почит на жертвите в Нови Сад.

Те са разделени на четири групи, като всяка група изминаваше повече от 20 километра на ден.

Между тях е и  гимназистката от Първа гимназия в Белград Мая Струнич, за която ви разказахме на 25 април  – денят, в който маратонът за Брюксел стартира от северния сърбски град.

На 1 ноември в Нови Сад падна бетонната козирка на жп гарата и причини смъртта на 16 души.

Трагедията в Нови Сад предизвика вълна от социално недоволство в цялата страна с протести, прояви на гражданско неподчинение и блокади. В рамките на протестните действия студентите блокираха около 60 факултета в Сърбия. Според протестиращите до трагедията в северния сръбски град се е стигнало заради корупционни практики, довели до некачествен ремонт на гарата. Те искат да бъде понесена политическа и наказателна отговорност за случилото се, настояват да се води борба срещу корупцията, а институциите да работят без политически натиск и влияние.

В началото на май студентите призоваха за насрочването на предсрочни парламентарни избори и обявиха, че те няма да се кандидатират за депутати, но ще подкрепят листа с номинирани, които досега не са били част от политическия живот на страната.

Маратонът на студентите от Брюксел бе предшестван от велопоход на друга група студенти, които отново тръгнаха от Нови Сад и на 16 април пристигнаха в Страсбург.

Междувременно за първи път от началото на протестите Европейският парламент прие резолюция за политическата криза в Сърбия и потвърди, че исканията на студентите са в съответствие с реформите, очаквани от страната по пътя ѝ към евроинтеграцията.

В текста на резолюцията се подчертава необходимостта от осигуряване на независимостта на ключови институции, включително Регулаторния орган за електронните медии (РЕМ), и пълното прилагане на избирателните реформи, чрез прозрачен и приобщаващ процес и достатъчно време преди всеки нови избори.
 
В документа Европейският парламент изрази „дълбока загриженост от системните проблеми, подчертани от студентските и други протести в Сърбия, като например въпроси, свързани с гражданските свободи, разделението на властите, корупцията, опазването на околната среда, институционалната и финансовата прозрачност, особено по отношение на инфраструктурните проекти и отчетността.“
 
В него се отбелязва също, че масовият протест на 15 март в Белград, „представлява най-големия протест в съвременната история на Сърбия“ и се призовава за безпристрастно разследване на твърденията за използване на незаконна технология за разпръскване на демонстранти, довела до наранявания и оплаквания от тяхна страна.

До резолюцията на ЕП се стигна след доклад на хърватския евродепутат Тонино Пицула.

Днес студенти в Сърбия организираха протестни акции в Белград, Крагуевац и Нови Сад и заявиха, че сега е моментът за съвместни действия, приканвайки всички да се присъединят към тях в борбата за произвеждане на извънредни парламентарни избори.

Източник: БТА