Турският президент Реджеп Тайип Ердоган направи официално обръщение към депутатите в Меджлиса при официалното му откриване след лятната ваканция. Основните теми в 45-минутната реч на държавния глава, излъчвана на живо в социалните медии, бяха ситуацията в Газа и признаването на Палестина, опазването на териториалната цялост на Сирия, разоръжаването на Кюрдската работническа партия (ПКК), стабилизирането на икономиката, икономическите реформи, намаляването на инфлацията и подкрепата за пострадалите от земетресението на 6 февруари 2023 г. 

Постигнатото по време на Общото събрание на ОНН, ситуацията в Газа и признаването на Палестина с териториите ѝ от 1967 г. беше първата външнополитическа тема, която Ердоган коментира от парламентарната трибуна. Той подчерта, че както в Ню Йорк, така и на всяка друга международна платформа, Турция е „силен глас в подкрепа на Газа“. 

Той даде висока оценка на действията на Меджлиса, който проведе извънредно заседание на 29 август 2025 г. и прие декларация, с която осъжда войната в Газа. Турският президент определи това като много важно послание към тези, които си затварят очите пред ситуацията, която Анкара определя като геноцид. 

„От тази зала, която олицетворява волята на 86 млн. турски граждани, се надигна най-силният глас срещу държавния тероризъм на Израел, чиито полъх се усеща в региона, както и срещу геноцида в Газа“, заяви Ердоган. 

Той подчерта, че Меджлисът е дал своя принос в историята по отношение на ситуацията в Газа. Ердоган припомни, че Турция е изпратила 102 хиляди тона хуманитарна помощ, както и че преди година и половина е прекъснала търговските си отношения с Израел. Според него палестинският народ трябва да знае какви усилия е положила страната му за него.  

„Ние не се запознахме с битката на Палестина преди две години. Ние ѝ посветихме живота си“, заяви Ердоган и увери, че Турция ще продължава да пази Палестина и Йерусалим, след което последваха бурни аплодисменти в пленарната зала. 

Турският президент изрази надежда, че Палестина ще получи мир и че това е дълг, по думите му, както на Ислямския свят, така и на международната общност. Според него това ще се превърне в реалност, както се е превърнала в реалност и свободата в Сирия след 14-годишната гражданска война. 

Ердоган говори и за Плана за разоръжаване на ПКК. Той благодари на своя коалиционен партньор – председателя на националистическата Партия на националистическото действие (ПНД) Девлет Бахчели за усилията и срещите му както с управляващите, така и с опозицията, определяйки го като един от „архитектите“ на този план. Турският президент благодари и на прокюрдската партия ДЕМ за приноса ѝ към този процес. 

„През изминалата година бяха осъществени исторически стъпки по този път. Бяха преодолени важни разстояния“, заяви Ердоган и отчете, че през изминалата година нападенията на ПКК спряха, а оръжията бяха символично изгорени. Той подчерта, че действията на ПКК в миналото са довели до 2 трилиона долара загуби за Турция и увери, че процесът по разоръжаване няма да позволи да неуважение към паметта на загиналите при нападенията. 

„Целта ни е да бъде сложен край на тероризма и да бъде засилено братството и единството. Стъпките ни са насочени само и единствено към тази цел“, заяви Ердоган, като отчете постигнатото от Парламентарната комисия за разоръжаване на ПКК. 

Турският президент подчерта, че страната отстоява териториалната цялост на Сирия от самото начало и че и днес стои срещу евентуални планове за разделяне на сирийската територия. 

„Турция няма да допусне „дежа вю“ в Сирия“, категоричен беше Ердоган. 

По отношение на подкрепата за пострадалите от земетресението на 6 февруари 2023 г. турският президент заяви, че в засегнатите райони са инвестирани 90 млрд. долара. Към настоящия момент в цялата страна са разкрити 3481 строителни обекта, на които работят десетки хиляди архитекти, инженери и строителни работници. 

„На 6 септември (тази година – бел.ред.) в Малатия беше връчен ключът на 304-хилядното жилище. Работим неуморно затова до началото на следващата година ще връчим ключа на 453-хилядното жилище“, заяви Ердоган. 

По отношение на икономическата ситуацията в страната турският президент коментира, че основната цел е да бъде намерено трайно решение на проблема с поскъпването на живота. Ердоган припомни, че през август е отчетена най-ниската инфлация за последните 45 месеца. Той определи това като повратна точка и заяви, че целта е до края на годината инфлацията са спадне под 30 процента, а през следващата – под 20 на сто. Ердоган подчерта, че външният дълг на Турция е на най-ниските си нива от 14 години насам, а безработицата бележи спад. 

Турският президент определи следващата година като година на реформите в икономиката.  

Източник: БТА

Във времената на Великите географски открития кафето е прекосило морета и океани, за да разнесе аромата си из Европа. Оттогава до днес то е неизменна част от нашия живот. Постепенното превръщане на кафето в „свидетел“ на едни от най-важните ни моменти е вдъхновило творците да му посветят някои от най-красивите си стихове и песни или да гравират най-красивите чаши, в които то да бъде изпито. През 2013 г. турското кафе беше добавено към Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

В Турция казват, че една чаша кафе пази спомена цели 40 години. Зад този израз стои историята на почерпката с чаша кафе от еснаф към еничар. Легендата разказва, че веднъж еничарят влязъл в дюкяна на еснафа и пожелал да изпие чаша кафе. Оказало се обаче, че нямал пари и продавачът го почерпил. Минали години и един ден продавачът на кафе се озовал в затруднено положение. Пред него се появил старият еничар и му помогнал, напомнил му за някогашната почерпка и добавил: „Чаша кафе се помни 40 години“. 

Световният ден на кафето, отбелязван на 1 октомври, е добър повод да си припомним тази история, а Музеят на кафето в Анкара – сред местата, където да го отбележим, защото е съумял да превърне вкуса и аромата на топлата напитка в изкуство. 

От везни за теглене на зърната и цилиндър, който се върти над огъня, докато ги изпече, през джезвета, които разнасят мириса на уют, и красивите сервизи, с които кафето се поднася, музеят ни кани на пътуване към XVI век, откъдето идват най-старите експонати във витрините. Като фон на това пътешествие звучат песни, посветени на кафето. 

„Обикаляйки музеите, си дадох сметка, че във всеки от тях има по някоя чаша или мелничка за кафе, която е използвана като декор. Замислих се, че във всеки музей има по едно парче от историята на кафето, но в Анкара си нямаме музей, който да я разказва“, обясни основателят и уредник на Музея на кафето в Анкара Мухаммед Мюджаит Челеби в интервю за БТА. 

Създаването на Музея му отнема 5-6 години, в които той обикаля търгове, базари и антиквариати, за да събере експонатите. Проучванията го връщат към навлизането на кафето в Турция и в Европа. Най-напред то идва в Истанбул през XV век, а през XVI век вече е прието от Двореца и се превръща в напитка, която е сервирана при официални събития. 

„Докато събирах експонатите за тази колекция, си дадох сметка, че всъщност Османската империя е цивилизация, свързана с културата на диалога и е превърнала кафето в част от него. Докато изследвахме и архивите, осъзнахме че за всички произведения, творци и творби – изходната точка са кафенетата в Османската империя. Те всъщност за затворени пространства, в които хората могат да създадат социална и културна среда“, разказа уредникът на Музея. 

Архивите пазят и сведения за това как държавните глави са си пиели кафето и за срещите, които са провеждали на чаша кафе. Това е още едно доказателство за значимото му присъствие в обществения живот.  

„Погледнете начина, по който лидерите пият своето кафе. Например: в официални документи е записано, че Мустафа Кемал Ататюрк е пиел на ден 16 или 17 чаши кафе с малко захар, а ако се върнем още по-назад, към архивите на султан Абдулхамид, ще видим, че той е пиел на ден по 36-37 чаши турско кафе без захар“, разказа Мухаммед Мюджаит Челеби. 

В Турция е прието кафе да се пие при официални и тържествени поводи. Пример за това е и традицията при искането на ръката на момиче. Избраницата първо трябва да направи кафе, а чак след това идва времето за приемане на предложението и поздравленията. 

А пътешествието из историята на кафето в Музея завършва с поднасяне на чаша турско кафе, която да запази за дълго топлия спомен от посещението у неговите гости. 

Източник: БТА

/С-АМ/

Източник: БТА