Трима от четирима румънци или почти 75 процента смятат, че войната в Украйна пряко засяга страната им. Това показва ново проучване на социологическата агенция ИНСКОП, публикувано в интернет.

39,6 на сто от анкетираните са на мнение, че войната в Украйна засяга Румъния в много голяма степен, 35,3 процента – в сравнително голяма степен, 11,2 на сто – в малка степен, 11,3 процента – в много малка степен или изобщо не. 2,7 на сто не знаят или не отговарят.

На въпроса какво ги тревожи най-много относно войната в Украйна, 43,5 процента споменават сигурността на Румъния и риска от разпространение на конфликта, 36,2 на сто – икономическата криза (цени на електроенергията, инфлация), 8,5 процента – стабилността на Европейския съюз и НАТО, 7,5 на сто – положението на украинските бежанци в Румъния, 0,7 на сто посочват нещо друго, а 3,7 процента не знаят или не отговарят.

„Данните показват още, че поддръжниците на Социалдемократическата партия, жените, хората над 60 години, жителите на Букурещ и големите градове, както и хората с висше образование са по-загрижени за риска от разширяване на конфликта, докато гласоподавателите на (националистическия) Алианс за обединение на румънците, младите хора на възраст 18-29 години, хората с начално образование, жителите на селските райони и държавните служители са по-загрижени за икономическите последици от войната“, коментира директорът на ИНСКОП Ремус Щефуряк.

Проучването е проведено между 1 и 9 септември. Данните са събрани чрез телефонни интервюта. Участвали са 1103 души на възраст над 18 години. Допустимата статистическа грешка е +/- 2,9 процента, а степента на надеждност – 95 процента.

Източник: БТА

Турските медии коментираха отварянето в София на средно духовно училище към Главното мюфтийство. Училището бе открито на 15 септември в столичния квартал „Илиянци“ в присъствието на главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи и турския посланик у нас Мехмет Саид Уянък.

Много турски медии съобщиха за събитието, изтъквайки, че това е първото училище в София от типа „имам хатип“ (средно мюсюлманско религиозно училище).  

„Столицата на България София се сдоби с първата си гимназия „имам хатип“, съобщи държавната Анадолска агенция в заглавие на кореспонденция от София. Информацията, публикувана в деня на събитието, беше препечатана в редица турски издания.   

Проправителственият в. „Йени шафак“ определи като „историческа стъпка“ откриването на 15 септември на новото ислямско духовно училище у нас.

„Историческа стъпка в България: В София беше отворена първата гимназия „имам хатип“, гласи заглавието на вестника. „Йени шафак“ цитира думите на турския посланик, който е изразил убеждението си, че „училището ще заеме своето място сред уважаваните образователни институции в страната“, както и изказването на главния мюфтия, в което той е откроил съдействието на българската държава за реализирането на проекта.

Опозиционният в. „Биргюн“ в същото време твърди, че „въпреки всички стимули“ в Турция броят на учениците в училищата от типа „имам хатип“ не е нараснал, поради което управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Тайип Ердоган е „предприела действия в чужбина“.

„ПСР не се задоволи с имам хатипите в Турция. Насочи се и към чужбина“, пише изданието и информира за откриването на първото училище „имам хатип“ в София.

Вестникът отбелязва, че „въпреки всички стимули, предлагани от ПСP, броят на учениците, посещаващи училищата „имам хатип“, намалява всяка година“. Според представените от „Биргюн“ изчисления през 2015 г. броят на учениците в гимназиите „имам хатип“ е бил 668 000, но до 2023-2024 г. той е спаднал до 525 000. За сметка на това броят на училищата е нараснал от 1017 през 2015 г. до 1722 през миналата година, посочва вестникът.
  
Отварянето на първото ислямско духовно средно училище в София е тема и на кратко видео в Ютюб на турската секция на Дойче веле. В него се поставя въпросът дали турците в България действително имат нужда от училище „имам хатип“. За коментар е потърсен Арет Демирджи, представител за Турция на фондацията „Фридрих Нойман“, който е живял четири години в България, според когото „това, от което българските турци действително се нуждаят, е право на качествено образование и обучение на майчин език“.

„В обобщение – колкото има хора, които се радват на отварянето на училища „имам хатип“, толкова има и такива, които го критикуват“, заявява водещата Хюлия Топджу в края на краткото видео.

Източник: БТА

Чуждестранните граждани, влизащи на територията на Косово, ще трябва да се регистрират в полицейско управление до три дни след преминаване на границата. Това съобщи за косовското сръбско издание „Косово онлайн“ заместник-директорът на косовската полиция за Северно Косово Ветон Елшани.

Той посочи, че става въпрос за закон за чужденците, който винаги е бил в сила в Косово, но частта за задължителна регистрация на чужденци не се е изпълнявал досега.

По думите му косовската полиция разпространява „Указания за влизане, движение, пребиваване и наемане на работа на чужденци в Република Косово“.

„Ще говорим с хората и ще съобщим, за да знаят от кой ден трябва да се регистрират, това ще е възможно във всяко полицейско управление, в което ще получат и формуляр“, посочи Елшани и допълни, че ако полицията регистрира някого, който не е изпълнил това задължение, данните му ще бъдат изпратени до граничната полиция, която ще издаде глоба.

„За нас не е важно да налагаме наказания, а хората да дойдат в полицейското управление да се регистрират и да знаем къде живеят и къде са“, посочи още Елшани.

Той допълни, че в случаи на екскурзионни посещения на група от повече лица, регистрацията няма да бъде наложителна, а данните им ще бъдат изпращани директно до властите в Прищина. Когато някой е на туристическо посещение и отседне в хотел, тогава също няма да има задължението да се регистрира, тъй като хотелът ще подаде данните в срок от два дни.

За чуждестранни граждани в Косово се смятат и сърбите без косовски документи, които живеят и работят в страната, както и тези, които периодично пътуват до Косово по работа или с образователна цел. Сърбия не признава обявената през 2008 г. независимост на Косово и голяма част от сръбското малцинство в Северно Косово работи или получава пенсии и социални помощи от паралелни на косовските сръбски институции.

На въпрос дали документите на преподавателите и лекарите от Сърбия, които пристигат в Косово, за да работят в институциите от сръбската система ще послужат за получаване на позволение за пребиваване, Елшани отговори, че това зависи от косовското Министерство на вътрешните работи. Съпрузите на косовски граждани, които имат само сръбско гражданство, също ще трябва да преминат през съответните процедури, които могат да включват и проверка на семейното положение на място.

Източник: БТА