Конституционният съд на Косово публикува вчера решение, с което задължава депутатите да конституират косовския парламент в рамките на 12 дни, съобщи косовският вестник „Коха диторе“.

Решението беше обявено, но не и публикувано официално, на 30 септември, когато изтече временна мярка на Съда, която забраняваше на депутатите да предприемат действия във връзка с конституирането на парламента или формирането на правителство след парламентарните избори в страната на 9 февруари. 

Косово изпадна в дълбока политическа криза след 9 февруари. След вота нито една от партиите не получи мнозинство от 61 гласа в 120-местния парламент, заради което никой от представените кандидати за председател на парламента не събра достатъчна подкрепа и работата на институцията блокира. Почти седем месеца след изборите и след 57 неуспешни опита за конституирането на парламента на 26 август за негов председател беше избран Димал Баша от управляващото Движение „Самоопределение“.

В същия ден страната избра и четирима заместник-председатели на парламента, но впоследствие работата на парламента отново беше спряна заради липсата на избран пети заместник-председател, който по конституция трябва да е от сръбската общност в Косово. Депутатите от албанското мнозинство отхвърлиха кандидата от най-голямата партия на косовските сърби „Сръбска листа“, което доведе до обжалване пред Конституционния съд, който замрази по-нататъшни решения на парламента до 30 септември.

На 30 септември, когато временната мярка изтече, Конституционният съд излезе с решение, че конституирането на парламента не е приключило, тъй като все още не е избран заместник-председател от сръбската общност. В решението на Съда се посочва, че парламентът трябва да бъде конституиран в рамките на 12 дни, считано от деня на публикуване на съдебното решение, т.е. 8 октомври.

В решението на Конституционния съд не се посочва какви са последствията, ако парламентът не бъде конституиран, отбелязва „Коха диторе“.

В документа също така се посочва, че гласуването отделно за заместник-председателите на парламента от трите най-големи партии и отделно за заместниците от малцинствените общности, което беше оспорвано от редица партии в парламента, вместо в пакет, е конституционно.

Конституционният съд подчерта, че според законовите разпоредби депутатите не са длъжни да гласуват всички заместник-председатели на парламента в пакет и следователно изборът за заместник-председател на Емилия Реджепи, която е представител на бошняшката общност в Косово, не е в разрез с косовската конституция.

По-нататък съдът оцени, че петият заместник-председател не е бил избран, тъй като нито едно от предложенията не е събрало нужната подкрепа – 61 гласа.

В тази връзка Конституционният съд посочи, че правото за предлагане на име за заместник-председател не означава и право за блокиране на конституирането на парламента, информира още косовският вестник.

Според съда парламентът може да продължи работа при неизбран пети заместник-председател по изключение, но само при условие, че ръководството на парламента има кворум при вземането на решенията, информират „Коха диторе“ и информационният портал „Телеграфи“.

Източник: БТА

Повече от 15 години след като румънците гласуваха на референдум за намаляване на броя на членовете на парламента, политиците в страната отново се връщат към темата, която обаче рискува да създаде напрежение в управляващата четирипартийна коалиция, съобщават местните медии.

През месец май Съюз за спасение на Румъния (ССР) – една от партиите в коалицията, внесе проектозакон в този смисъл, след като няколко подобни инициативи останаха неосъществени през годините, но и той е изправен пред блокаж: противопоставянето на Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) – друга партия от коалицията, отбелязва телевизия Диджи 24. ДСУР дори заплашва, че може да напусне коалицията, която включва още Социалдемократическата (СДП) и Национално-либералната партия (НЛП), ако бъде даден ход на проекта, който би я лишил от съществен брой мандати.

На 28 май 2025 г. парламентаристи от ССР внесоха проектозакон, който предвижда максималният брой на членовете на двукамарния парламент да бъде намален на 300 души – 200 души в Камарата на депутатите и 100 души в Сената, спрямо настоящите общо 464 парламентаристи (330 депутати и 134 сенатори). 

Те напомнят, че това е „народната воля“, изразена в референдум, който се състоя в края на 2009 г. заедно с президентските избори. Тогава мнозинството от участниците в допитването, в което имаше два въпроса, подкрепиха идеята за преминаване към еднокамарен парламент (близо 78 процента от гласувалите) с максимум 300 членове (близо 89 процента от гласувалите). Референдумът, който имаше консултативен характер, беше обявен за валиден, след като беше постигнат необходимият праг на участие (50 процента плюс един от имащите право на глас), но не доведе до законодателни промени.

На заседание със сенаторите от неговата НЛП тази седмица премиерът Илие Боложан поиска от тях да подкрепят проекта на ССР, когато се стигне до гласуване в специализираните комисии и на пленарно заседание. Темата обаче предизвика недоволство в коалицията, отбелязва Диджи 24. Той обаче е настоял да се запазят позициите на представителите на националните малцинства, които в момента са 19.

„НЛП ще гласува за 300 парламентаристи. Това е предизборно обещание, което присъстваше в последните предизборни кампании (…), но представителите на националните малцинства трябва да запазят местата си, това е една добра практика в Румъния“, посочи лидерът на сенаторите от НЛП Даниел Фенекиу.

Телевизията посочва, че ако проектът бъде приет, това би означавало намаляване на броя на парламентаристите от всички окръзи, но най-засегната ще бъде най-малката партия в парламента – ДСУР, тъй като броят на излъчените депутати и сенатори от окръзите с преобладаващо унгарско население би спаднал наполовина.

„По този проект няма съгласие в коалицията. Ако започнем да правим проекти без съгласие, тогава за какво повече да имаме коалиция?“, коментира за Диджи 24 депутат от ДСУР, пожелал анонимност.

Представители на партията изтъкват още, че резултатите от референдума предвиждат и преминаване към еднокамарен парламент, което не е предвидено във внесения от ССР проект.

„Предложението на ССР, което казва, че спазва народния вот, е една лъжа. Ако искаш да инициираш промени в конституцията, тогава да закрием Сената. Ако не, правиш само един популистки ход“, посочва още цитираният депутат от ДСУР.

От своя страна Александру Рафила, депутат от най-голямата парламентарна партия – СДП, подчерта, че „разговорите за намаляване на броя на парламентаристите не трябва да бъдат използвани за политически натиск“.

„Трябва да има по-широка дискусия, защото това намаляване на броя на парламентаристите на 300, което беше гласувано преди 16 години (…), предвижда съществено изменение на конституцията, защото трябва да преминем към една камара. Когато говорим за подобни големи промени на конституцията, за които е необходимо и широко мнозинство в парламента, тогава очевидно трябва да има задълбочено обсъждане“, посочи Рафила, цитиран от Аджерпрес.

С намаляването на броя на парламентаристите на 300 души е съгласна втората по големина партия в парламента – крайнодесният опозиционен Алианс за обединение на румънците (АУР), отбелязва Джи4Медия. Лидерът на депутатите от АУР Михай Енаке каза, че това е една от точките в управленската програма на партията. 

„Колко години минаха и колко правителства бяха на власт и не приложиха волята на румънците? Това една от точките на нашата управленска програма – намаляване на парламентаристите на 300, както реши румънският народ. Но за съжаление, всичко което се случва с тези мерки, са само политически игри за техните преговори в коалицията, за да си запазят разните привилегии“, коментира представителят на АУР.

Диджи 24 напомня, че идеята за преминаване към по-малък и по-гъвкав парламент беше повдигана неколкократно през годините от големите политически алианси, но всеки път беше изоставяна. През 2011 г. се обсъждаше предложение за намаляване на броя на парламентаристите на 388, а през 2018 г. в Сената беше внесен проект, предвиждащ само 300 народни представители, но така и не стигна до гласуване в Камарата на депутатите. През 2019 г. също имаше подобен опит, като тогава беше обявена гражданска инициатива по темата, но и тя не доведе до резултат. 

Източник: БТА

Проучване на Факултета по образователни и рехабилитационни науки съвместно с компанията „Хърватски Телеком“ установи, че 40 процента от хърватските деца на 13-годишна възраст прекарват онлайн повече от три часа на ден, предаде ХИНА. Експертите предупреждават за нарастващи признаци на пристрастяване, нискокачествено съдържание и излагане на вредни материали.

През уикендите делът на децата, прекарващи онлайн повече от три часа, се увеличава до 62 на сто, сочи проучването. Момичетата са склонни да използват социалните медии повече, докато момчетата прекарват повече време във видеоигри. Все по-често срещаните признаци на пристрастяващо поведение включват трудности при спиране на използването на устройствата, загуба на концентрация и тревожност, когато са офлайн.

Експертът по правата на детето Лана Ройе Миличевич казва, че проблемът е не само в количеството време, прекарано онлайн, но и в качеството на съдържанието, което децата консумират. Те са изложени на кибертормоз, сексуални и насилствени материали, манипулации от инфлуенсъри и реклами, дезинформация и нереалистични идеали за външен вид, успех и популярност.

„Проучването „EU Kids Online – Хърватия“ показа, че повече от половината деца са получавали неподходящи или обидни съобщения. Едно на всеки три общува с непознати онлайн, а един на всеки четирима тийнейджъри се е срещал лично с някого, когото за първи път е срещнал в интернет“, казва тя, цитирана от ХИНА.

Миличевич добавя, че изкуственият интелект създава нови предизвикателства: децата използват инструменти с изкуствен интелект за учене, но също и за решаване на задачи и създаване на фалшиви изображения и видеоклипове. Тя казва, че е от решаващо значение както за децата, така и за възрастните да развият критичен подход към дигиталните медии. По думите ѝ инструменти като приложения за родителски контрол, телефонни линии за помощ и образователни материали са широко достъпни.

„Интернет усилва многократно това, което хората влагат в него – любопитство или повърхностност, емпатия или разделение“, казва Миличевич. Според нея, ако научим децата да мислят, интернет ще се преврне в полезен инструмент, но ако ги оставим да „сърфират“ в него без разбиране, той се превръща в капан.

„Образованието по медийна грамотност все още е недостатъчно, поради което допълнителното обучение е от съществено значение“, заключва тя.

Източник: БТА