Турция подготвя закон, който ще позволи на хиляди бойци и цивилни от обявената за терористична Кюрдска работническа партия (ПКК) да се завърнат у дома от скривалищата си в Северен Ирак като част от процеса на помиряване между турските власти и кюрдските бойци, пише Ройтерс.

Високопоставен служител от Близкия изток и представител на турската прокюрдска партия ДЕМ са заявили, че предложеният закон ще защити завръщащите се у дома, но няма да предложи обща амнистия за престъпления, извършени от бивши бойци на ПКК. Съгласно предложените планове някои от командирите на ПКК може да бъдат изпратени и в трети страни.

Връщането на партизаните на ПКК и техните семейства у дома от техните бази в планинските райони на Северен Ирак се разглежда като едно от последните препятствия в стартиралия преди година мирен процес, който цели слагането на край на десетилетния конфликт между турските власти и ПКК, в рамките на който до момента са загинали повече от 40 000 души.

Въпреки че официални лица са говорили публично за усилията за помиряване в по-общ план, източниците разкриха пред Ройтерс подробности, които не са били съобщавани преди, включително предложения за връщане на цивилни и бойци на отделни етапи, както и такива за изпращане на командири в трети страни.

Високопоставеният служител, описвайки чувствителната тема при условие за анонимност, е заявил, че законодателство, което ще позволи връщането на членове на ПКК, може да бъде внесено в турския парламент още този месец.

Планът може да включва отделни етапи на връщане

Турската разузнавателна агенция МИТ, която е водила разговори с ПКК неколкократно, за момента не е коментирала предложението. В същото време ПКК също не са коментирали подобно предложение.

Откакто кюрдските бойци започнаха въоръжената си борба през 1984 г. – първоначално с цел създаване на независима кюрдска държава – конфликтът е оказал огромна икономическа и социална тежест върху Турция и съседните страни.

Прекратяването му би засилило политическата и икономическата стабилност на Турция и би облекчило напрежението в Ирак, където в момента е базирана ПКК, и Сирия, където нейни бойци са съюзници на американските сили.

През май ПКК обяви, че е взела решение да се разоръжи и разпусне след призив за прекратяване на въоръжената борба от страна на намиращия се в затвора лидер на организацията Абдуллах Йоджалан.

През юли групировката символично изгори оръжия, а миналия месец обяви, че изтегля бойците си от Турция като част от процеса на разоръжаване. Тя призова Анкара да предприеме стъпки, за да позволи на членовете ѝ да участват в “демократичната политика“.

Условията за помиряване между турските власти и ПКК обаче остават деликатни, тъй като Турция се притеснява от предлагането на обща амнистия за това, което смята за “извършване на престъпления от страна на терористична организация“.

Нуман Куртулмуш, който ръководи създадената през август специална комисия за ПКК в турския парламент, заяви миналата седмица, че всякакви правни стъпки ще бъдат предприети само след като Турция потвърди, че ПКК е завършила процеса си на разпускане.

“След като службите за сигурност и разузнаване на Турция проверят и потвърдят, че организацията наистина е сложила оръжие и е завършила процеса си на разпускане, страната ще навлезе в нова фаза на правни разпоредби, насочени към изграждането на Турция, която е свободна от тероризъм“, каза той.

Според висшия служител от Близкия изток предложението, което се обсъжда сега, би довело до първоначалното завръщане на около 1000 цивилни, което ще бъде последвано от завръщането на около 8000 бойци, които ще бъдат проверени индивидуално.

Освен това служителят е казал, че Турция досега е отказала да приеме обратно около 1000 висши служители на ПКК и иска те да бъдат преместени в трета държава, евентуално в ​​Европа.

Разговорите по този въпрос продължават, като някои страни, участващи в преговорите, са загрижени, че изключването на висшето ръководство на ПКК от репатриране би могло в крайна сметка да подхрани нов бунт, каза служителят.

Законодателство, което да позволи завръщането, може да бъде внесено в турския парламент още в края на ноември, добави той.

Тайип Темел, заместник-съпредседател на турската прокюрдска партия ДЕМ – която, макар и да е част от опозиционните партии в страната, работи в тясно сътрудничество с правителството по мирния процес – заяви, че текущите преговори са фокусирани върху формула, която лично Йоджалан е препоръчал.

“Работи се по специален закон за ПКК, който да даде възможност за демократичната и социална реинтеграция на нейните членове“, каза Темел пред Ройтерс.

“Законът ще обхване всички, които се завръщат от ПКК, независимо дали са цивилни или бойци. Няма план за поетапно връщане. Формулата, върху която се работи, е всеобхватна и се прилага за всички.“

Той потвърди, че Турция е повдигнала идеята някои членове на ПКК да бъдат изпратени в трети страни, но каза, че това ще трябва да бъде обсъдено с потенциалните домакини.

Различни процедури за различните групи

Друг източник от ДЕМ, третата по големина партия в турския парламент, каза, че комисията, която изготвя предложението, работи върху един единствен закон за ПКК, в който да бъде избегната формулировката за обща амнистия.

“Различни процедури ще се прилагат за различните групи от завърнали се лица“, каза източникът, добавяйки, че някои завърнали се членове на ПКК вероятно ще се изправят пред разследвания и съдебни процеси. “В противен случай ще бъде трудно да се постигне общ език между партиите в комисията“, подчерта още той.

След като парламентарната комисия приключи работата си се очаква тя да препоръча специалния закон за ПКК на парламента, проправяйки пътя за потенциално ново законодателство.

Правозащитната организация „Хюман райтс уоч“ (Human Rights Watch) призова законодателите да използват мирния процес за реформиране на законите, които отдавна се използват за повдигане на обвинения и затваряне на кюрдски активисти.

Комисията „има уникалната възможност да помогне за оформянето на обществото след края на конфликта и трябва да направи смели препоръки за отмяната на законите, които са използвани за заглушаване и маргинализиране на хората“, каза Хю Уилямсън, директор на “Хюмън райтс уоч“ за Европа и Централна Азия.

(Превод от английски: Кристиан Стратев)

Източник: БТА