След като тайфуни връхлетяха Югоизточна Азия тази седмица, докато цели райони в Ямайка и Бразилия разчистваха отломките, причинени от опустошителни бури, делегатите на климатичната конференция КОП30 започнаха да обсъждат как най-добре да помогнат на най-уязвимите да се справят с влошаващото се време и други екстремни климатични условия.

Темата за „климатична адаптация“ доби по-голямо значение, тъй като страните не успяват да ограничат достатъчно парниковите емисии, за да предотвратят екстремното затопляне, свързано с все по-честите природни бедствия по света. Според доклад на ООН само развиващите се страни ще се нуждаят от 310 млрд. долара всяка година до 2035 г., за да се подготвят.

Откъде ще дойдат парите е все още неизвестно. Десет от световните банки за развитие заявиха, под натиск да отделят повече средства за климатични инициативи, че ще продължат да подкрепят необходимостта от адаптиране.

„Животът, благосъстоянието и работните места не могат да бъдат поддържани в нормален ритъм там, където домовете, училищата, фермите и бизнесите са под заплаха от наводнения, суша и други екстремни климатични условия“, съобщиха банките. Миналата година те отделиха повече от 26 млрд. долара за малки и средни икономики за адаптиране към климатичните промени. Освен това, управителят на фонд на ООН, имащ много партньори, заяви пред Ройтерс, че фондът скоро ще обяви нов облигационен заем, целящ да събере 200 млн. долара до края на 2026 г.

„Цялата идея за облигационния заем започна точно преди една година по време на миналата конференция КОП в Баку“, посочи Маркъс Репник, ръководител на Механизма за финансиране на системни наблюдения, подкрепян от Програмата за развитие на ООН, Световната метеорологична организация и Фонда на ООН за околната среда. „Оставаме с впечатлението, че нещата ще се променят значително от международна гледна точка“, добави той.

Фондът, който работи за попълването на пропуските в метеорологичните данни в развиващите страни, се надява на дарения от държавите, участващи в КОП30 тази седмица.

В понеделник Германия и Испания обещаха да отделят 100 млн. долара за друга инициатива, многостранния Фонд за климатични инвестиции (ФКИ), който финансира проекти, подобряващи климатичната устойчивост на развиващите се страни. Ръководителят на организацията похвали Бразилия за това, че на темата е било обърнато специално внимание в дневния ред на КОП30, след като беше пренебрегвана години наред по време на други климатични конференции на ООН.

„Наистина сме развълнувани, че климатичната адаптация е главна тема на ден първи и втори от КОП“, заяви Тарийе Гбадегесин, изпълнителният директор на ФКИ пред Ройтерс.

Все по-големи заплахи и все по-високи разходи

Виетнам оцени първоначалните разходи от тайфуна „Калмаеги“ на около 300 млн. долара, месец след като тайфунът „Буалой“ причини имуществени щети на стойност 436 млн. долара. Филипините все още оценяват щетите от „Калмаеги“ и смъртоносния супертайфун „Фунуон“, които пометоха страната тази седмица.

След като ураганът „Мелиса“ премина през Ямайка, страната оценява щетите на 7 млрд. долара, или една трета от БВП според предварителни оценки на правителството на страната.

Освен бурите, други природни бедствия, които предизвикват щети, са наводненията, екстремните горещини, сушата и горските пожари. По време на КОП30 ще бъдат обявени още инициативи, насочени към климатичната адаптация, които включват отделяне на средства за климатици и вентилатори за хора, страдащи от екстремни горещини, и картографиране на почвените условия с помощта на изкуствен интелект за подобряване на реколтите.

Освен защита за отделни държави, около 86 млн. бежанци, или три четвърти от всички хора по света, разселени заради конфликти, са изложени на опасности от екстремни климатични условия, гласи доклад на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

Саймън Стийл, изпълнителният секретар на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата призова страните да се споразумеят за начините на проследяване на промените в областта на водоснабдяването, канализацията, здравеопазването и други направления.

„Сега трябва да се споразумеем за показателите, които ще спомогнат за конкретното прилагане на проследяването на тези промени, за да можем да отключим пълния им потенциал“, добави той.

Привличането на частни инвеститори обаче може да е трудно. Проектите в областта на устойчивостта имат по-малка вероятност да донесат висока възвръщаемост на вложената инвестиция, отколкото проекти за възобновяемите източници, които помагат за намаляването на парниковите емисии.

Според доклад на Съюза за климатична устойчивост в Цюрих, в който участват много организации, публичното финансиране запазва първостепенна роля. Частното финансиране засега съставлява само 3% от отделяните средства за климатично адаптиране, които могат да бъдат повишени до 15% посредством поощрителни политики, гласи докладът.

„Имаме нужда от ресурси, които да бъдат директно насочвани към местни партньори и общности, които вече са се заели със съответните инициативи – възстановяване на домове, поминък и защита на системите на здравеопазване от климатични сътресения“, отбелязва Дейвид Никълсън, главен климатичен експерт в „Корпуса на милосърдието“, организация член на Съюза за климатична устойчивост в Цюрих.

(Превод от английски: Николай Джамбазов)

Източник: БТА