Свят
Ройтерс: Изтласкването на украинските сили от руската Курска област премахва едно от препятствията пред мира

Изтласкването на украинските сили от руската Курска област слага край на най-голямото нахлуване на територията на Русия след края на Втората световна война, но също така премахва едно от препятствията пред сключването на споразумение за мир, тъй като Москва не бе склонна да го направи, докато на нейна територия имаше противникови сили.
Ден след като Москва обяви приключването на операциите в Курска област президентът Владимир Путин обяви едностранно тридневно прекратяване на огъня за 80-годишнината от победата на Съветския съюз и неговите съюзници във Втората световна война.
Два руски източника, говорили с Ройтерс при условие за анонимност, заявиха, че договарянето на край на войната, докато в Курска област все още е имало украински военни е било неприемливо за Кремъл.
Малко повече от две години след началото на руската инвазия през 2022 г. Украйна започна най-дръзката си атака на 6 август 2024 г., пробивайки отбраната на руската граница в Курска област с помощта на рояци от дронове и тежко западно въоръжение.
В разгара на нахлуването украинските сили превзеха почти 1400 квадратни километра в Курска област, но атаката се оказа скъпоструваща за Киев.
По информация от украински карти с открит достъп от началото на украинското нахлуване Русия е превзела около 2000 квадратни километра в Украйна и сега контролира част от територията на страната, която е почти с размерите на американския щат Пенсилвания.
Някои анализатори казват, че бързото напредване на Русия, основно в Източна Украйна, е било подпомогнато от пренасочването на силите на Киев към Курск.
„По същество Украйна замени територията, която цени най-много – своята, за територия, която не цени и която нямаше да може да задържи завинаги“, казва Кристофър Маккалиън, сътрудник в мозъчния тръст „Приоритети в областта на отбраната“ във Вашингтон, който се застъпва за силна американска армия и сдържана външна политика.
Украйна, която е в отстъпление от седмици, но все още твърди, че има активни сили в Курска област, настоява, че нахлуването е отвлякло вниманието на Русия и ѝ е попречило да напредне още повече в някои части на фронта в източната част на страната, като я е принудило да разположи войските си другаде. Киев казва, че целта му е била и да защити границата на своята Сумска област, както и да превземе територия, която би могла да бъде заменена в рамките на бъдещи преговори за мир.
Тези преговори, подтиквани от дипломатическото посредничество на Вашингтон, вече са в ход, но без разменната монета, на която Украйна разчиташе.
Все още обаче има огромни различия, които биха могли да осуетят усилията за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Ако разговорите се провалят, руските сили просто ще продължат да се сражават, казва един от източниците на Ройтерс.
Агенцията отбелязва, че нито генералният щаб на Кремъл, нито този на Украйна, не е отговорил на запитване за коментар.
През последните седмици Русия засили атаките си в Сумска област, която граничи с Курска област, казват официални представители. На 14 април при руска ракетна атака бяха убити 35 души в град Суми. Русия заяви, че е взела на прицел събиране на украински войници.
Въпреки съмненията в Украйна относно това дали офанзивата в Курска област си е заслужавала, президентът Володимир Зеленски призна, че силите на Киев сега са активни в руската Белгородска област, която също е гранична и каза, че това е част от усилията да бъдат защитени градове от украинската страна на границата.
Русия е окупирала малки райони в Харковска област, която граничи с Белгородска област. Съгласно американските предложения за прекратяване на войната, Украйна би могла да възстанови пълен контрол над територията си в Харковска област като част от споразумение за мир, а Русия би запазила контрола си над малко повече от една пета от територията на Украйна.
БИТКАТА ЗА КУРСК
За Кремъл нахлуването в Курска област, където през 1943 г. се води най-голямата танкова битка в историята между съветските сили и нацистка Германия, е неудобна тема.
Обявяването на победата над украинските войски дойде преди 80-ата годишнина от победата на Съветския съюз над нацистите на 9 май. То позволи на Путин да се похвали с победа пред поканените високопоставени гости, включително китайския лидер Си Цзинпин и бразилския президент Луиз Инасио Лула да Силва.
Според руски източници въпреки предварителни предупреждения, че е възможно да има атака, руските сили са били изненадани от украинското нахлуване.
Руски официални представители тогава говореха за хаос докато руски цивилни бягат на изток и руски граничари и войници се опитват да се сражават с малки, изключително мобилни украински подразделения, които се разпръскват по второкласни пътища в Курска област със западно въоръжение и автомобили.
Най-малко 120 000 души бяха евакуирани и Путин, който бе видимо раздразнен, публично порица тогавашния губернатор на Курска област Алексей Смирнов, който бе арестуван през април по обвинения в присвояване на средства, предназначени за отбрана на границата. Той отхвърля обвиненията.
Когато репортери на Ройтерс посетиха Курска област през март размерите на руската военна операция бяха впечатляващи – танкове, ракетни системи и хиляди военнослужещи бяха в движение, а цивилни разказваха на фона на сирени за въздушна атака за страха си от удари с дронове и ракети.
Севернокорейски снаряди и военнослужещи помогнаха на Русия да отвърне на удара в Курск. Путин лично изрази благодарност към севернокорейския лидер Ким Чен-ун за помощта на неговите войници.
Министерството на отбраната на Русия казва, че украинските сили в Курска област са претърпели загуби, възлизащи на повече от 76 000 убити и ранени войници, както и повече от 412 унищожени танка и няколко хиляди военни автомобила. Украйна твърди, че Русия е претърпяла загуби, възлизащи на повече от 62 000 убити и ранени. Нито една от страните не е публикувала данни за собствените си загуби. И двете страни оспорват публикуваната информация, достоверността на която агенция Ройтерс отбелязва, че не може да потвърди чрез независими източници. (БТА, със съкращения)
(Превод от английски език: Владимир Арангелов)
Източник: БТА
Свят
Броят на суданците, завърнали се в родината си от Египет, се е увеличил с 44% за три седмици

Броят на суданците, завърнали се в родината си от Египет, се е увеличил с 44% за три седмици според данни на Международната организация за миграцията (МОМ), съобщи в. “Ал Ахрам”.
Завръщанията са се увеличили от 115 000 до 165 000 – увеличение с 50 000 души, на фона на развитието на конфликта между правителствената армия и паравоенните “Сили за бърза подкрепа” (СБП), който започна през април 2023 г. Тенденцията следва установяването на контрол от страна на армията върху столицата Хартум и части от Централен Судан.
От началото на войната над 13 милиона души бяха принудени да напуснат домовете си. Близо 4 милиона избягаха в други държави, а около 8,6 милиона бяха вътрешно разселени.
Само в Египет живеят над 1,5 милиона суданци. Суданските граждани са 72% от всички регистрирани в страната бежанци, според Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR).
/ДИ/
Източник: БТА
Свят
Датският крал Фредерик Десети пристигна в Гренландия на фона на заявения от Тръмп интерес към полуавтономния арктически остров

Кралят на Дания Фредерик Десети пристигна днес в Гренландия, с което започна посещението му в полуавтономната територия, която президентът на САЩ Доналд Тръмп неотдавна заяви, че иска да анексира заради стратегическото ѝ местоположение в Арктика, предаде Асошиейтед прес.
Пътуването на Фредерик до столицата Нук последва посещението преди няколко дни на новия гренландски премиер Йенс-Фредерик Нилсен в Копенхаген.
Кралят носеше яке с емблемите на датското и гренландското знаме, докато слизаше от самолета под аплодисменти. Фредерик бе запитан от журналист на датската телевизия TV2 за мисията му по време на пътуването. Той отговори, че няма мисия и че е щастлив да посети острова. От своя страна Нилсен, който придружи Фредерик до столицата Нук, заяви пред журналисти, че любовта на датското кралско семейство към Гренландия не може да бъде поставена под съмнение и подчерта, че Фредерик е харесван от местните жители.
Първоначално полетът на Фредерик бе планиран за вчера, но бе отложен заради лошите метеорологични условия. Очаква се по време на визитата си монархът да се срещне с новото гренландско правителство, както и с хора от местната общност, съобщиха от кралския дворец.
Времето принуди Фредерик да отмени предвиденото за утре пътуване до „Станция Север“ (Station Nord), най-северната военна и научно-изследователска станция на острова, както и да отмени среща с елитен патрул от датските специални части, които патрулират с кучешки впрягове в най-отдалечените части на Североизточна Гренландия.
Фредерик посети за последен път Гренландия през юли миналата година, месеци след като се възкачи на престола след абдикацията на майка си – кралица Маргрете Втора.
Пътуването до Гренландия тази седмица се осъществява на фона на посещение миналия месец в отдалечената американска военна база „Питуфик“ на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, който обвини Дания, че не инвестира достатъчно в сигурността на острова. Тръмп се стреми да поема контрола над богата на природни ресурси Гренландия, като твърди, че тя е от решаващо значение за сигурността на САЩ. Тръмп не изключва възможността да превземе острова с военна сила, въпреки че Дания е съюзник на САЩ в НАТО, отбелязва АП.
Източник: БТА
Свят
Грузинската полиция претърси домове на активисти, които финансират антиправителствените протести

Грузински прокурори съобщиха днес, че са извършили обиски в апартаментите на петима души, които са помогнали за организирането на кампании за финансиране на протестиращи, на фона на правителствените репресии срещу демонстрациите, които продължават от месеци, предаде Ройтерс.
От ноември насам грузинците протестират, за да изразят несъгласието си с решението на правителството да спре преговорите за присъединяване към Европейския съюз – обрат в дългогодишната национална цел на южнокавказката държава с население от 3,7 милиона души, отбелязва Ройтерс.
Според правозащитни организации демонстрациите са предизвикали полицейски репресии, довели до стотици арести и побои. Правителството защитава ответните действия на полицията.
В изявление от днес прокуратурата заяви, че обиските са част от текущо наказателно разследване за саботаж, опит за саботаж и използване на средства за нарушаване на конституционния ред, както и други обвинения.
Миналия месец прокурорите започнаха разследване на кампании за финансиране, организирани от групи на гражданското общество, които са оказвали на задържаните протестиращи правна помощ и са им давали пари за покриване на глоби. Прокурорите обвиниха групите, че са насърчавали протестиращите да извършват незаконни действия по време на улични демонстрации. В рамките на разследването властите замразиха банковите сметки на тези групи.
Всичките петима души, чиито апартаменти бяха претърсени днес, са свързани с групите на гражданското общество. Няколко от тях написаха във „Фейсбук“, че при обиските служителите са конфискували мобилните им телефони и лаптопи.
През последните години Грузия, която традиционно е сред по-прозападните и демократични страни от бившия Съветския съюз, се ориентира повече към Русия под ръководството на управляващата от 2012 г. партия „Грузинска мечта“.
Като част от правителствените репресии срещу прозападната опозиция в Грузия, този месец „Грузинска мечта“ прие закон, който забранява на чуждестранни дарителски организации да предоставят безвъзмездни средства на местно ниво без съгласието на правителството, като нарушителите са заплашени от високи глоби.
Източник: БТА
-
Святпреди 1 седмица
МЕНА: Египет и Саудитска Арабия обмениха мнения по въпроси от регионален и международен характер
-
Обществопреди 1 седмица
Жена загина при пожар в Бургаско, друга се обгази в София от забравено ядене в печката
-
Святпреди 1 седмица
Путин заяви, че е готов за преки мирни преговори с Украйна
-
Бизнеспреди 5 дни
Сигналите за рецесия светят в червено за американската икономика
-
Спортпреди 1 седмица
Треньорът на Левски Хулио Веласкес: „Доминирахме във всички аспекти, показахме зрялост“
-
Балканипреди 5 дни
1,5 милиона сгради в Истанбул са смятани за рискови при земетресение
-
Икономикапреди 1 седмица
Вицепрезидентът на САЩ започва посещение в Индия с акцент върху икономиката и търговията
-
Бизнеспреди 1 седмица
Питър Наваро – човекът зад митническата политика на Тръмп