Свят
Ройтерс: Изтласкването на украинските сили от руската Курска област премахва едно от препятствията пред мира

Изтласкването на украинските сили от руската Курска област слага край на най-голямото нахлуване на територията на Русия след края на Втората световна война, но също така премахва едно от препятствията пред сключването на споразумение за мир, тъй като Москва не бе склонна да го направи, докато на нейна територия имаше противникови сили.
Ден след като Москва обяви приключването на операциите в Курска област президентът Владимир Путин обяви едностранно тридневно прекратяване на огъня за 80-годишнината от победата на Съветския съюз и неговите съюзници във Втората световна война.
Два руски източника, говорили с Ройтерс при условие за анонимност, заявиха, че договарянето на край на войната, докато в Курска област все още е имало украински военни е било неприемливо за Кремъл.
Малко повече от две години след началото на руската инвазия през 2022 г. Украйна започна най-дръзката си атака на 6 август 2024 г., пробивайки отбраната на руската граница в Курска област с помощта на рояци от дронове и тежко западно въоръжение.
В разгара на нахлуването украинските сили превзеха почти 1400 квадратни километра в Курска област, но атаката се оказа скъпоструваща за Киев.
По информация от украински карти с открит достъп от началото на украинското нахлуване Русия е превзела около 2000 квадратни километра в Украйна и сега контролира част от територията на страната, която е почти с размерите на американския щат Пенсилвания.
Някои анализатори казват, че бързото напредване на Русия, основно в Източна Украйна, е било подпомогнато от пренасочването на силите на Киев към Курск.
„По същество Украйна замени територията, която цени най-много – своята, за територия, която не цени и която нямаше да може да задържи завинаги“, казва Кристофър Маккалиън, сътрудник в мозъчния тръст „Приоритети в областта на отбраната“ във Вашингтон, който се застъпва за силна американска армия и сдържана външна политика.
Украйна, която е в отстъпление от седмици, но все още твърди, че има активни сили в Курска област, настоява, че нахлуването е отвлякло вниманието на Русия и ѝ е попречило да напредне още повече в някои части на фронта в източната част на страната, като я е принудило да разположи войските си другаде. Киев казва, че целта му е била и да защити границата на своята Сумска област, както и да превземе територия, която би могла да бъде заменена в рамките на бъдещи преговори за мир.
Тези преговори, подтиквани от дипломатическото посредничество на Вашингтон, вече са в ход, но без разменната монета, на която Украйна разчиташе.
Все още обаче има огромни различия, които биха могли да осуетят усилията за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Ако разговорите се провалят, руските сили просто ще продължат да се сражават, казва един от източниците на Ройтерс.
Агенцията отбелязва, че нито генералният щаб на Кремъл, нито този на Украйна, не е отговорил на запитване за коментар.
През последните седмици Русия засили атаките си в Сумска област, която граничи с Курска област, казват официални представители. На 14 април при руска ракетна атака бяха убити 35 души в град Суми. Русия заяви, че е взела на прицел събиране на украински войници.
Въпреки съмненията в Украйна относно това дали офанзивата в Курска област си е заслужавала, президентът Володимир Зеленски призна, че силите на Киев сега са активни в руската Белгородска област, която също е гранична и каза, че това е част от усилията да бъдат защитени градове от украинската страна на границата.
Русия е окупирала малки райони в Харковска област, която граничи с Белгородска област. Съгласно американските предложения за прекратяване на войната, Украйна би могла да възстанови пълен контрол над територията си в Харковска област като част от споразумение за мир, а Русия би запазила контрола си над малко повече от една пета от територията на Украйна.
БИТКАТА ЗА КУРСК
За Кремъл нахлуването в Курска област, където през 1943 г. се води най-голямата танкова битка в историята между съветските сили и нацистка Германия, е неудобна тема.
Обявяването на победата над украинските войски дойде преди 80-ата годишнина от победата на Съветския съюз над нацистите на 9 май. То позволи на Путин да се похвали с победа пред поканените високопоставени гости, включително китайския лидер Си Цзинпин и бразилския президент Луиз Инасио Лула да Силва.
Според руски източници въпреки предварителни предупреждения, че е възможно да има атака, руските сили са били изненадани от украинското нахлуване.
Руски официални представители тогава говореха за хаос докато руски цивилни бягат на изток и руски граничари и войници се опитват да се сражават с малки, изключително мобилни украински подразделения, които се разпръскват по второкласни пътища в Курска област със западно въоръжение и автомобили.
Най-малко 120 000 души бяха евакуирани и Путин, който бе видимо раздразнен, публично порица тогавашния губернатор на Курска област Алексей Смирнов, който бе арестуван през април по обвинения в присвояване на средства, предназначени за отбрана на границата. Той отхвърля обвиненията.
Когато репортери на Ройтерс посетиха Курска област през март размерите на руската военна операция бяха впечатляващи – танкове, ракетни системи и хиляди военнослужещи бяха в движение, а цивилни разказваха на фона на сирени за въздушна атака за страха си от удари с дронове и ракети.
Севернокорейски снаряди и военнослужещи помогнаха на Русия да отвърне на удара в Курск. Путин лично изрази благодарност към севернокорейския лидер Ким Чен-ун за помощта на неговите войници.
Министерството на отбраната на Русия казва, че украинските сили в Курска област са претърпели загуби, възлизащи на повече от 76 000 убити и ранени войници, както и повече от 412 унищожени танка и няколко хиляди военни автомобила. Украйна твърди, че Русия е претърпяла загуби, възлизащи на повече от 62 000 убити и ранени. Нито една от страните не е публикувала данни за собствените си загуби. И двете страни оспорват публикуваната информация, достоверността на която агенция Ройтерс отбелязва, че не може да потвърди чрез независими източници. (БТА, със съкращения)
(Превод от английски език: Владимир Арангелов)
Източник: БТА
Свят
Украйна арестува британец, заподозрян в шпионаж в полза на Русия

Украйна арестува британеца Рос Дейвид Кътмор по подозрения, че руски шпионин, предаде Пи Ей Мидия/ДПА.
Кътмор е заподозрян, че е бил вербуван от руската служба за сигурност ФСС и че е предавал чувствителна информация на руските власти в замяна за пари.
Според украински официални представители той е предал „координатите на украински подразделения, снимки на учебен полигон и информация за военнослужещи, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране“.
„Оказваме консулска помощ на британски гражданин, който е задържан в Украйна. Поддържаме тесни контакти с украинските власти“, заяви говорителка на британското външно министерство.
Официални представители твърдят, че Кътмор пристигнал в Украйна през януари 2024 г., за да обучава новобранци в град Николаев.
„През май 2025 г. той предал координатите на местоположението на украински подразделения, снимки на учебния полигон и информация за военнослужещите, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране. Освен това анализът на кореспонденцията му потвърди, че е изпълнявал и други задачи за руските специални служби“, се казва в изявление на прокуратурата в Киев.
Украинските власти потвърдиха, че Кътмор е заплашен от до 12 години лишаване от свобода и конфискация на имуществото.
Разследващите смятат, че Кътмор е рекламирал услугите си „чрез обяви“ в различни проруски групи в социалните мрежи.
„Първоначално той провеждал инструктажи за военнослужещи в Николаев, а по-късно е работил в едно от пограничните подразделения“, се казва в изявление на прокуратурата.
„В края на септември 2024 г., след като прекратил дейността си като инструктор, той се преместил в Одеса, където установил контакт с представител на руските специални служби и се съгласил да предоставя военна информация срещу пари“, се добавя в изявлението.
Кътмор е бил арестуван пред дома си в Киев през октомври.
Източник: БТА
Свят
Тръмп заяви, че отменя всички подписани с автописалка заповеди за помилване на Байдън

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви снощи, че отменя всички документи, включително заповеди за помилване, които според него предшественикът му Джо Байдън е подписал с автописалка, предаде Ройтерс.
Автописалката е устройство, което се използва за прецизно възпроизвеждане на подписа на дадено лице, обикновено за документи с голям обем или за церемониални документи. Президенти и от двете основни американски партии са го използвали за подписване на писма и прокламации.
Тръмп и неговите поддръжници направиха редица необосновани твърдения, че използването на устройството от Байдън по време на неговия мандат е направило действията му невалидни или е демонстрирало, че той не е бил напълно наясно с тези действия, отбелязва Ройтерс. Не е известно дали Байдън е използвал автописалка за подписването на документи за помилвания.
„Всички, които са получили „помилвания“, „намалявания на присъди“ или други юридически документи, подписани по този начин, моля да имат предвид, че посочените документи са напълно и окончателно отменени и нямат правно действие“, написа Тръмп в „Трут Соушъл“.
Преди да напусне поста си през януари, Байдън публикува няколко документа за помилване, включително за членове на семейството си, които искаше да защити от политически мотивирани разследвания. Той също така намали някои присъди, включително за извършители на свързани с наркотици престъпления, които не са използвали насилие.
Тръмп е известен с провокативния си стил и с неприязънта си към политическите си опоненти и многократно е критикувал използването на автописалка от Байдън за подписване на официални документи.
Тръмп многократно е поставял под съмнение умствената пригодност на Байдън и е намеквал, че ключовите решения са вземани от съветниците му, а не от самия Байдън. Байдън и бившите му съветници отричат тези твърдения и подчертават активната роля на бившия президент в управлението на страната.
Източник: БТА
Свят
САЩ спряха разглеждането на всички имиграционни документи на хора от 19 страни

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обяви снощи, че спира разглеждането на всички имиграционни документи, включително за издаване на зелена карта и за получаване на американско гражданство, подадени от имигранти от 19 страни, като се позова на опасения за националната сигурност и за обществената безопасност, предаде Ройтерс.
Прекратяването на разглеждането се отнася за хора от 19 страни, които вече бяха включени в списък за частична забрана за пътуване през юни. Списъкът на държавите включва Афганистан и Сомалия.
Официалният документ, в който е описана новата политика, цитира нападението над военнослужещи от Националната гвардия на САЩ във Вашингтон миналата седмица, за извършването на което бе арестуван заподозрян от Афганистан. Един военен от Националната гвардия бе убит, а друг бе тежко ранен при стрелбата.
Тръмп също така засили реториката си срещу сомалийците през последните дни, наричайки ги „боклуци“ и заявявайки, че „не ги искаме в нашата страна“.
Откакто се върна на поста през януари, Тръмп даде приоритет на прилагането на имиграционните закони, изпращайки федерални агенти в големите градове на САЩ и отблъсквайки търсещите убежище от границата между САЩ и Мексико, посочва Ройтерс. Неговата администрация често подчертава усилията си за депортиране на мигранти, но досега не полагаше особени усилия за реформа на правилата за законна имиграция.
Списъкът на страните, споменати в днешния документ, включва Афганистан, Мианма, Чад, Република Конго, Екваториална Гвинея, Еритрея, Хаити, Иран, Либия, Сомалия, Судан и Йемен, за които вече бяха наложени най-строгите възможни имиграционни ограничения през юни, включително пълно спиране на приемането на хора от тях с няколко изключения.
Другите страни в списъка от 19 държави, за които бяха въведени частични ограничения през юни, са Бурунди, Куба, Лаос, Сиера Леоне, Того, Туркменистан и Венецуела.
Новата политика предвижда спиране на разглеждането на чакащи заявления и изисква всички имигранти от списъка на страните „да преминат през задълбочен процес на повторно разглеждане, включително евентуално интервю и, ако е необходимо, повторно интервю, за да се оцени цялостно всяка заплаха за националната сигурност и обществената безопасност“.
В документа се цитират няколко неотдавнашни престъпления, за които се подозира, че са извършени от имигранти, включително нападението срещу военнослужещите от Националната гвардия.
Шарвари Далал-Дейни, старши директор по връзки с правителството на Американската асоциация на имиграционните адвокати, заяви, че организацията е получила сигнали за отменени церемонии по полагане на клетва, интервюта за натурализация и интервюта за промяна на статута на лица от страни, включени в списъка за забрана за пътуване.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месецаПовечето индекси на БФБ регистрираха понижение днес
-
Икономикапреди 1 месец„Енвидиа“ и „Дойче телеком“ отварят „независима фабрика за изкуствен интелект“ за 1 милиард евро в Мюнхен
-
Политикапреди 2 месецаОтправени са заплахи за живота на Ивелин Михайлов, съобщиха от “Величие“
-
Святпреди 3 месецаПожарът в петролна рафинерия в руския град Кириши, пламнал след атака с дрон, е потушен, съобщи губернаторът
-
Българияпреди 3 месецаПроблемът с безводието е от години, секторът беше зарязан, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов
-
Спортпреди 3 месецаРастем с всеки изминал ден, радостен е треньорът на Берое Алехандро Сагерас
-
Бизнеспреди 3 месецаПрисъдата на Болсонаро от 27 години преобразува регионалната политика
-
Балканипреди 3 месецаЧерна гора може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2026 г., ако продължава да изпълнява реформите, според евродепутати
