/ГГ/

Източник: БТА

Главният прокурор на Испания Алваро Гарсия Ортис е в центъра на безпрецедентен съдебен и политически скандал, който разтърси управляващата коалиция на премиера Педро Санчес, пише испанският в. „Паис“. Процесът срещу Гарсия Ортис – по обвинение в нарушаване на законите за поверителността чрез разкриване на информация за партньора на консервативния ръководител на регионалното правителство на Мадрид Исабел Диас Аюсо – се превърна в тест за доверието в испанските институции.

Гарсия Ортис е обвинен, че е разрешил публикуването на поверителен имейл, в който се споменават предполагаеми данъчни нарушения на партньора на Аюсо, посочва „Паис“. Според вестника регионалният прокурор на Мадрид Алмудена Ластра е свидетелствала, че е попитала Гарсия Ортис дали той е отговорен за изтичането на информацията, на което началникът ѝ е отговорил: „Сега това няма значение“. „Паис“ коментира, че показанията за този разговор са били драматичен момент, който разкрива колко политизиран е станал скандалът.

Испанският всекидневник „А Бе Се“ отбелязва, че това е първият случай в демократичната история на Испания, в който действащ главен прокурор е подведен под съдебна отговорност и посочва, че това е симптом на институционална умора в страната. Гарсия Ортис отрича да е извършил нещо нередно и казва, че е „жертва на несправедлива и пристрастна процедура“, целяща „да делегитимира“ правителството.

Назначеният през 2022 година Гарсия Ортис отдавна е смятан от консервативните политици и наблюдатели в Испания за близък до управляващата Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП), посочва „Паис“. Неговата защита обаче твърди, че публикуването на имейла е било рутинна административна процедура, а не политическа маневра.

Въпреки че формално става дума за съдебно дело, политическите последици от скандала бяха незабавни, пише в. „Мундо“. Решението на правителството да защити Гарсия Ортис въпреки обвиненията срещу него е разкрило колко крехко е управляващото мнозинство и подхранва възприятията, че политиците контролират прокуратурата, посочва изданието. Консервативната Народна партия (НП) стигна още по-далеч и определи случая като доказателство за това, което тя нарича „колонизация на държавата“ от страна на Санчес.

В рамките на лявата коалиция на Санчес също се появиха разногласия, пише в. „Периодико“. Според изданието членове на партията „Сумар“, която е един от по-малките партньори в правителството, са поставили под въпрос колко разумно е Гарсия Ортис да бъде защитаван „на всяка цена“. „Всеки ден, в който скандалът остава в заглавията, отслабва способността ни да провеждаме политика“, цитира вестникът думите на министър от правителството, говорил при условие за анонимност. Политическата цена на лоялността може скоро да засенчи последиците от делото срещу прокурора, коментира „Периодико“.

„А Бе Се“  подчертава символичното значение на случая, наричайки го най-ясният пример досега за това как стратегията на Санчес за институционален контрол се обръща срещу него. Вестникът свързва скандала с трудностите на правителството да поднови Общия съвет на съдебната власт, чийто мандат изтече през 2018 г., като посочва, че възприятието за подчинена съдебна система се е превърнало в ахилесова пета за социалистите.

Регионалното правителство на Мадрид, водено от Аюсо, се възползва от скандала около делото, за да консолидира собствените си послания срещу Санчес, представяйки процеса срещу прокурора като доказателство, че социалистите се намесват в съдебната система, отбелязва „Мундо“. Всяко ново развитие на делото помага на Аюсо да затвърди имиджа си на защитник на институционалната независимост, коментира вестникът.

Въпреки това, някои анализатори призовават за сдържаност, коментира „Паис“. Ученият по конституционно право Игнасио Агилар предупреждава, че „фундаменталният въпрос не е вина или невинност, а дали испанската съдебна система може да се справи с отчетността на най-високо ниво без политически пристрастия“. Агилар добавя, че резултатът от делото „ще покаже дали испанската прокуратура най-накрая ще може да действа като независим конституционен орган, а не като политически инструмент“.

Общественото мнение остава дълбоко разделено. Според проучване на агенция  „Кадена“ от края на миналия месец 49% от испанците смятат, че Гарсия Ортис трябва да се оттегли от поста си до приключването на съдебния процес, докато 35% смятат, че той да остане на поста си до произнасянето на присъдата. Шестдесет и два процента от избирателите на социалистите обаче смятат, че делото е политически мотивирано. Политическият анализатор на агенцията заключава, че „разделението отразява по-широката поляризация в Испания, където всеки институционален спор се интерпретира през партийна призма“.

Междувременно на международно равнище говорител на Европейската комисия потвърди становището на Брюксел, че „независимостта на съдебната система и прозрачността при назначаването на съдии са от съществено значение за върховенството на закона“, въпреки че Комисията все пак отказа да коментира директно съдебния процес, отбелязва Ройтерс. Анализатори предупреждават, че този случай подкопава доверието в Испания като „еталон за успешни съдебни реформи“.

За правителството на Санчес делото допълнително допринася към вече съществуващата политическа умора, посочва „А Бе Се“ . Вестникът смята, че всяка нова полемика „подкопава моралния авторитет на министър-председателя“ и посочва, че Гарсия Ортис се превръща в „символ на това колко неясна е станала границата между партията и държавата“. „Мундо“ също смята, че „рефлексивната защита от страна на социалистите на назначения от тях главен прокурор рискува да отблъсне умерените избиратели, които някога възприемаха Санчес като реформатор“.

„Периодико“ посочва, че опозицията използва кризата, за да даде нов импулс на своя наратив за корумпираност на управляващите, докато „Сумар“ и другите партньори на правителството от левицата се опитват да се дистанцират от главния прокурор, без да провокират вътрешен разкол. „Този процес може в крайна сметка да ускори центробежните сили в коалицията“, предупреждава вестникът.

„А Бе Се“  прогнозира, че ако Гарсия Ортис бъде признат за виновен, това ще предизвика „политически шок“, който може да принуди кабинета да направи промени и да окуражи НП да настоява за предсрочни избори. Дори и главният прокурор да бъде оправдан обаче според „Паис“ „сянката на съмненията за политическо влияние ще остане, напомняйки за недоверието в институциите, което едно съдебно решение не може да възстанови“.

В крайна сметка „Паис“ заключава, че доверието в испанската съдебна система зависи по-малко от вината на Гарсия Ортис, отколкото от това дали гражданите възприемат процеса като безпристрастен. „Мундо“ е съгласен с това заключение, макар и от противоположната гледна точка, коментирайки, че испанската демокрация не може да си позволи в страната да има прокурори, които дори изглеждат политически обвързани.

От това дали съдебната система ще успее да се справи с това напрежение без да задълбочи поляризацията в страната ще зависи не само политическото наследство на Санчес, но и устойчивостта на демократичните институции в Испания, обобщават и двата вестника.

Източник: БТА

Оставките на служители по върховете на Би Би Си във връзка със спорния монтаж на реч на американския президент Доналд Тръмп разкриха още по-напрегнатата обстановка в британската медийна корпорация относно начина, по който тя се управлява, и повдигнаха въпроса относно общественото доверие в нейната журналистическа работа. 

В неделя генералният директор на Би Би Си Тим Дейви и шефката на новините Дебора Търнес подадоха оставки, след като вътрешен документ на бивш съветник, изтекъл във в. „Дейли телеграф“, изброи редица пропуски и грешки, допуснати от Би Би Си при отразяването на събития, свързани с Тръмп, войната между Израел и палестинската въоръжена групировка „Хамас“ и с въпроси относно транссексуалните. 

Вместо обаче да ограничат скандала, оставките на двамата ръководни кадри породиха в британската медийна институция най-голямата ѝ криза от десетилетия насам. Обществената телевизия остана без ръководител точно когато предстои преразглеждане на хартата, която определя нейното финансиране. 

Дори поддръжниците на Би Би Си признават, че настоящата лицензионна такса – плащана от всички домакинства във Великобритания, притежаващи телевизор, и съставляваща голяма част от финансирането на медията – все повече губи актуалност, тъй като зрителите се насочват към доставчици на съдържание като „Нетфликс“ (Netflix), „ЮТюб“ (YouTube) и към социалните мрежи, за да следят актуалните новини и събитията в развлекателната индустрия. 

Би Би Си разчита на доверието на обществото 

„Най-важният актив на Би Би Си е доверието, а репутацията ѝ се основава на факта, че предоставяните от нея новини са безпристрастни, обективни, с подходящи и проверени източници“, заяви пред Ройтерс Джон Уитингдейл, депутат от Консервативната партия и бивш министър на медиите. „И ако зрителите и слушателите вече не могат да имат доверие, това вреди страшно много на Би Би Си“, подчерта той. 

Клеър Ендърс, основателка на компанията „Ендърс Аналисис“ (Enders Analysis), заяви, че трябва да бъде назначен нов ръководител възможно най-скоро, за да „възстанови доверието, което трябва да има в Би Би Си и за да бъде запазена хартата“. 

Основана през 1922 г., Би Би Си е една от най-старите медийни организации в света и е уважавана по целия свят заради журналистическите си принципи. В момента групата от медии, свързани с Би Би Си, излъчва предавания на 42 езика. 

Освен телевизионни и радиопредавания, Би Би Си, управлява най-големият англоезичен новинарски уебсайт в света, според списанието „Прес газет“ (Press Gazette). 

Изтеклият вътрешен документ подсказва за институционални пристрастия в Би Би Си 

Миналата седмица в. „Дейли телеграф“ публикува откъси от вътрешен документ на Би Би Си, изготвен от бившия съветник по въпросите, свързани със стандартите, Майкъл Прескът, който изброява това, което според него са редица редакционни грешки, разкриващи институционализирани левичарски пристрастия сред служителите. 

Най-сериозното разкритие бе, че в документален филм на предаването „Панорама“, излъчен непосредствено преди президентските избори в САЩ през ноември 2024 г., са били съединени две отделни части от реч на Тръмп по начин, създаващ впечатлението, че на 6 януари преди четири години той сякаш призовава привържениците си да щурмуват Конгреса на САЩ. Документалният филм е бил продуциран от независима продуцентска компания. 

Вчера Тръмп заплаши Би Би Си, че ще я даде под съд заради спорния монтаж на неговата реч. Адвокатите на американския президент заявиха, че британската медия трябва да изтегли документалния филм до 14 ноември (петък), в противен случай срещу нея ще бъде заведен съдебен иск за „не по-малко“ от 1 милиард долара. 

Председателят на управителния съвет на Би Би Си Самир Шах, който вчера се извини за „грешка в преценката“ при монтажа, заяви, че медийната корпорация обмисля  как да реагира. 

Прескът, бивш политически журналист във в. „Сънди таймс“ (Sunday Times), заяви, че е изготвил документа, защото е бил „отчаян“ от липсата на действия от страна на ръководителите на Би Би Си, когато са били разкрити грешките. 

След публикуването на вътрешния документ корпорацията изглеждаше парализирана в продължение на дни, като заяви само, че няма да коментира изтекли в други медии документи, касаещи работата й. 

Кореспондентката на Би Би Си, отговаряща за медийните въпроси, Кейти Разал и един от най-известните водещи на предавания с политическо съдържание в медията Ник Робинсън заявиха, че са били информирани за конфликт с управителния съвет на медийната корпорация, като ръководителите на новинарския отдел са искали да публикуват извинение, а управителният съвет е попречил на това. Те набедиха като виновен за това представителя на управителния съвет на Би Би Си Роби Гиб, който беше говорител на Тереза Мей, по времето, когато тя заемаше поста на британски министър-председател и който беше критик на новинарската продукция на Би Би Си. Гиб не отговори на запитването на Ройтерс за коментар. 

В отговор на твърденията Самир Шах заяви, че управителния съвет не е блокирал извинението, а е искал повече време, за да отговори. Той подчерта, че членовете на управителния съвет са имали различни мнения и са участвали в ожесточени спорове. Шах нарече „фантазия“ твърденията на някои медийни коментатори, че с оставките на Дейви и Търнес е бил извършен „преврат“ в Би Би Си. 

Шах се извини за монтажа на речта на Тръмп, но заяви, че безпристрастността е в „ДНК-то и културата на „Би Би Си нюз“. Той каза, че проучванията показват, че британците вярват на „Би Би Си нюз“ повече отколкото на всяка друга новинарска медия. 

Поддръжниците смятат, че е имало кампания срещу Би Би Си 

Поддръжниците на медийната корпорация, включително журналисти от в. „Гардиън“ и в. „Файненшъл таймс“, както и някои служители на Би Би Си, смятат, че е имало организирана кампания от страна на десницата за подкопаване на медията, сочат публични изказвания.  

„Това е криза, създадена от политически и търговски противници на Би Би Си в качеството й на обществена“, заяви пред Ройтерс Даян Койл, икономист и заместник-председател на „Би Би Си Тръст“ (BBC Trust), бившият управителен орган на Би Би Си, който се разпада през 2017 г. и се превърна в настоящия управителен борд. 

Поддръжниците твърдят, че ежедневните изтичания на информация от вътрешни документи са засилили натиска, а известни личности като бившия британски премиер от Консервативната партия Борис Джонсън са подхранили полемиката. 

Алън Ръсбриджър, бивш редактор на в. „Гардиън“, който сега ръководи списание „Проспект“, заяви, че много от членовете на управителния съвет на Би Би Си имат опит, натрупан единствено от сферите на финансите и на бизнеса, или отдавна не са работили в журналистиката. Той каза, че освен нов генерален директор, корпорацията се нуждае от по-силно ръководство. 

„Самият борд не е в най-добрата позиция да взема прецизни редакционни решения“, заяви той пред Ройтерс. „Всеки нов генерален директор би искал да знае кой го подкрепя и дали има хора, които могат да вземат решения и да защитят журналистиката, когато е необходимо, или да достигнат до сложните решения кога е нужно да се коригира нещо или да се поднесе извинение“, добави той. 

Модел на управление на лицензионна такса 

Скандалът възникна в момент, в който правителството се готви да преразгледа дали моделът на лицензионна такса на Би Би Си е устойчив и дали трябва да се обмислят други варианти като част от подновяването на хартата. Настоящата харта, която има 10-годишен период на действие, изтича през 2027 г. 

Говорител на британския министър-председател Киър Стармър заяви, че правителството подкрепя Би Би Си и отрече медията да има институционални пристрастия.

Би Би Си отдавна е обект на интензивен контрол от страна на редица национални вестници и критици в социалните мрежи, които възразяват срещу модела на финансиране и либералната позиция на медията. 

Приходите на корпорацията са се увеличили с 9 процента до 5,9 милиарда британски лири (7,9 милиарда долара) през 2024/2025 г., благодарение на лицензионната такса и приходите от търговски сделки. Броят на хората, които прекратяват лицензите си, се увеличава обаче през последните години. Само загубата на 300 000 лиценза през миналата година е струвала на Би Би Си около 50 милиона британски лири (65 милиона долара) в загубени приходи. 

(БТА)

(Превод от английски език: Симеон Томов) 

Източник: БТА