Броят на хората без работа в Германия е нараснал с 65 000 през юли спрямо месец по рано, сочат данните на Федералната агенция по заетостта, публикувани днес и цитирани от ДПА. 

Службата съобщи, че броят на безработните се е увеличил до 2,979 милиона души.

Показателят е със 171 000 безработни повече, отколкото през юли 2024 г., съобщава Федералната агенция по заетостта.

Нивото на безработица се е повишило леко с 0,1 пр. п. през юли спрямо юни (6,2 на сто) – до 6,3 на сто.

Най-високо е нивото на безработицата в северната германска провинция Бремен – 11,8 на сто и Берлин – 10,3 на сто, а най-ниско е в южните провинции Бавария – 4 на сто и Баден-Вюртемберг.

Експертите на пазара на труда очакват броят на безработните да надхвърли 3 милиона през август за първи път от февруари 2015 г.

„Безработицата се е увеличила поради началото на лятната ваканция. Компаниите продължават да бъдат предпазливи по отношение на заявяването на нови работни места, а заетостта, подлежаща на социалноосигурителни вноски, почти не се увеличава“, заяви ръководителят на агенцията Андреа Налес.

Агенцията е регистрирала 628 000 свободни работни места през юли, със 75 000 по-малко отколкото преди година.

Общо 991 000 души са получили обезщетения за безработица през юли, докато 3,877 милиона души са имали право да получават допълнителни социални плащания, тъй като доходите им не са били достатъчни, за да покрият разходите си за живот, посочва Федералната агенция по заетостта.

Източник: БТА

Макроикономическият ефект в резултат на търговската сделка между САЩ и Европейския съюз (ЕС) се очаква да доведе до спад на годишния брутен вътрешен продукт на ЕС с приблизително 0,5 на сто, а комбинираното въздействие върху фискалните баланси на Евросъюза може да достигне 75-80 млрд. евро. Това прогнозира Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет на България, в свой анализ.

Преките годишни загуби от мита вероятно ще възлязат на 3–5 милиарда евро, пише в анализа. Спадът от 0,5 на сто в БВП на ЕС се превръща, при типична еластичност на приходите спрямо БВП от приблизително 0,4 на сто, в 0,2 на сто по-малко данъчни приходи от БВП. За ЕС това са приблизително 30 милиарда евро годишно пропуснати постъпления от ДДС, данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък. Общо годишните загуби на приходи възлизат на около 34 млрд. евро, посочва Дянков.

Загубите ще бъдат неравномерни за различните държави: Германия, Ирландия, Нидерландия, Белгия и Италия, които са силно зависими от износа, ще загубят най-много приходи, докато ефектите за южните и източните държави като България, ще бъдат смекчени от по-малкия дял на продажбите в САЩ.

По-високите разходи за внос на енергия водят до повишаване на цените на енергията на вътрешния пазар. Ако правителствата повторят ценовите ограничения от 2022-2023 г., субсидиите биха могли да струват 0,3 процента-0,5 процента от БВП или още 45 млрд. евро годишно.

Комбинираният ефект върху фискалните баланси на ЕС е в размер на 75-80 милиарда евро (приблизително равно на 0,4 процента-0,5 процента от БВП на ЕС), пише в анализа.

За големите износители (Германия, Нидерландия, Ирландия) фискалният дефицит може да се увеличи с 0,6-0,8 процента от БВП; за Франция, Испания и Италия с 0,3-0,5 процента от БВП; за по-малките държави от Централна и Източна Европа като България с 0,1-0,2 процента от БВП. 

Шокът изтласква няколко държави над тавана на дефицита от 3 процента от БВП, които преди бяха малко под него. Очаква се Брюксел да предостави допълнителни клаузи за гъвкавост, обвързани с „извънредни обстоятелства“ и да отчете разходите за енергийна сигурност като еднократни, посочва Симеон Дянков.

Анализът припомня, че по време на преките преговори с американския президент Доналд Тръмп председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се съгласи на следните мерки:

– 15 на сто „всеобхватно” мито върху приблизително 70 на сто от износа на ЕС (автомобили, чипове, фармацевтични продукти и др.), докато митото от 50 на сто върху стоманата и алуминия в ЕС остава.

– ЕС намалява митата си за автомобили от 10 на сто на 2,5 на сто и обещава допълнителни намаления на митата за избрани стоки от САЩ.

– Ангажименти за допълнителни покупки на американски втечнен природен газ, петрол и ядрено гориво на стойност 638 млрд. евро (750 млрд. долара) за периода 2025–2028 г.

– Около 600 млрд. долара инвестиции от ЕС в САЩ.

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА