Президентът на Сърбия Александър Вучич обсъди днес в Белград със специалния пратеник на ЕС за диалога Белград-Прищина Петер Сьоренсен  възможностите за продължаването на преговорите за нормализиране на отношенията с Косово и трудностите, с които се сблъскват косовските сърби, съобщи сръбският държавен глава в профила си в Инстаграм.

„Обърнах внимание на това, че е изключително важно диалогът да се върне към основните си принципи, на които е основан, преди всичко задължението за формиране на Съюз на сръбските общини, както и защитата на правата на нашите граждани в Косово и Метохия,“ написа Вучич.

Създаването на Съюз на сръбските общини е предвидено от споразумение между Косово и Сърбия от 2013 г. Съюзът трябва да обедини общините в Косово, в които живеят предимно косовски сърби.

Като пример за застрашени права и свободи на сърбите в Косово Вучич посочи решението на косовската Централна избирателна комисия (ЦИК) да не допусне до местните избори на 12 октомври най-голямата партия на косовските сърби „Сръбска листа“. Косовската Изборна служба за жалби и оплаквания (PZAP) обаче прие жалбата на „Сръбска листа“ и поиска от ЦИК да завери списъка с кандидати на тази партия. 

Вучич отбеляза също, че политиката на Сърбия е ангажирана с търсенето на компромисни решения чрез диалог, но и „решителна  и отговорна борба за запазване на държавните и национални интереси“.

„Само чрез взаимно уважение, ясна отговорност и пълно прилагане на договореностите може да говорим за истинска стабилност на целия регион,“ посочи Вучич.

Вучич и Сьоренсен се срещнаха за първи път на 25 март в Белград, когато Вучич информира Сьоренсен за проблемите, пред които са изправени косовските сърби. След това двамата разговаряха на 13 юни в Прага, в рамките на Глобалния форум за сигурност „GLOBSEC 2025“, като Вучич заяви, че Сърбия е напълно ангажирана с намирането на компромисни решения чрез диалог, припомня ТАНЮГ.

Сьоренсен пое поста специален пратеник на ЕС за диалога Белград-Прищина от Мирослав Лайчак на 1 февруари и оттогава е посетил Прищина няколко пъти, като последният път в началото на август.

Сърбия не признава обявената през 2008 година независимост на някогашната си област Косово. Белград и Прищина водят диалог за нормализиране на отношенията си с посредничеството на ЕС. 

Източник: БТА

/СУ/

Източник: БТА

Присъединяването на Румъния към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е стратегическа цел със срок до края на 2026 г., заяви президентът Никушор Дан в реч, излъчена на живо в социалната мрежа Фейсбук. Днес той посрещна в двореца Котрочени в Букурещ ръководителите на дипломатически мисии и консулски служби, както и директорите на румънски културни институти. Събитието е в рамките на Годишната среща на румънската дипломация, която се провежда втори ден в Букурещ.

„Това ще бъде моментът, в който румънската икономика – след завършване на необходимите реформи, които са в ход в момента – ще започне да се рестартира. Имаме конкурентна частна среда и съм оптимист, че ще успеем да го направим. За целта обаче се нуждаем от стратегия, каквато нямаме, и от вашите усилия, с които, честно казано, нашата дипломация не е свикнала“, коментира държавният глава.

В хода на изказването си той информира още, че тази есен ще бъде финализирана новата национална отбранителна стратегия.

„Трябва да инвестираме в отбрана и инструментът SAFE на Европейската комисия, за който вече изпратихме предложенията, е един от начините да го направим. Имаме възможност, свързана с нашето географско положение. Румъния трябва и може да се превърне в център за свързване между Европа и Азия, и Африка. Трябва да работим по този въпрос. Стратегията за Черно море трябва да бъде част от тази стратегия“, отбеляза Никушор Дан.

Той побърза да допълни, че в този смисъл трябва да бъде използван формата „Букурещ-9“ – многостранен формат за консултации и диалог по въпроси на сигурността, в който участват 9 страни членки от източния фланг на НАТО, включително България.

Никушор Дан изрази мнение, че липсва стратегия и по отношение на румънците от диаспората.

„Румъния няма изчерпателно проучване на нуждите на тези хора. И това е нещо, което Министерството на външните работи, Президентството, с вашето участие, трябва да направят, за да имаме стратегия с цели, с бюджети, със срокове за постигане“, каза президентът.

Той за пореден път подчерта, че подкрепата за Украйна и Република Молдова ще продължи, а стратегическото партньорство със Съединените щати трябва да бъде засилено, особено в областта на сигурността и в икономическата област.

Източник: БТА