В следващите редове няма да присъдим вина. Ще подредим наличните към момента парчета информация – кои са факти, кои са твърдения и къде обществената емоция изпреварва правото. Защото по делото „Росен Белов“ публичният процес вече върви с пълна сила, а съдебният тепърва предстои.

Какво е сигурно към момента

Софийският градски съд промени мерките за неотклонение и остави под стража четиримата обвиняеми по случая: д-р Станимир Хасърджиев, актьора Росен Белов, гръцкия модел Анастасиос Михайлидис и бившия военнослужещ Симеон Дряновски. Заседанието бе при закрити врати заради интимни подробности; решението е окончателно.

Новото обстоятелство: малко след въвеждането в ареста актьорът Росен Белов е получил тежка криза, колабирал е; на място е извикан лекар, поставена е успокоителна инжекция, преценено е, че може да остане задържан.

Тук приключват проверимите факти. Оттук нататък медийната картина се опира предимно на две първични версии:

показанията на 20-годишния мъж, който твърди, че е бил дрогиран и принуждаван към сексуални действия;

показанията на гръцкия участник Анастасиос Михайлидис, който твърди, че момчето е било на партито по собствено желание и че той не е видял насилие.

Защо е важно да знаем кой говори

Голямата част от разказите в медиите се препредават по показанията на „момчето“ – включително драматичният момент с бягството през балкона. Същевременно гръцкият свидетел заявява, че е напуснал „30 минути след началото“, че „не е видял някой да употребява наркотици или да е бил връзван“, че е готов да се подложи на тест и че „момчето е било на партито по собствено желание“, дошло „заедно с актьора“ и контактувало с домакина през приложение за гей запознанства.

Това не обезсилва ничии показания – просто поставя две конкуриращи се версии, които са предмет на разследване, експертизи и съд. Затова всички внушения от типа „всичко е ясно“ са преждевременни. Правилото е едно: невинен до доказване на противното.

Какво казват защитите в подкрепа на Росен Белов (публикуваме ги в цялост)

Тук следват пълни цитати от публично изразени позиции на хора и институции. Редактирани са единствено правописно (ако е нужно), без съкращения и без смислова намеса.

В мрежата се появиха изказвания, които поставят на първо място „неудобния“ Росен, който е дългогодишен и много активен синдикален председател на Театър „София“. През годините той е провел много битки за екипа. Преборил се е за увеличаването на заплатите, повдигал е въпроса за начина, по който се провеждат конкурсите за директор или изваждал наяве нередности в управлението на театъра. В мрежата негови колеги твърдят, че това е причината за скалъпен скандал срещу него, „Росен изгоря,“ пишат те. Че е платил най-тежката цена за един актьор – да не бъде разпределян в роли, че се е обидил на колегите си, защото не се борели с него за общия им интерес, станал „по-нервен и избухлив“. Допуска се, че е изгубил битката срещу „силните на деня“.

1) Милен Николов, актьор

„Росен Белов е мой приятел от над 25 години и смея да твърдя, че го познавам доста добре. Не вярвам в нещата, в които го обвиняват… Информацията се подава едностранно и то само и единствено в определена посока – Росен Белов.
Не открих никъде сведения… кога се е случило събитието; как се казва „потърпевшият“; какво е неговото минало; мнения на лекуващи доктори; данни от медицинска експертиза; разказ на съседите… Обикновено полицаите имат камери… а сега…
Днес е делото срещу Росен. Много ми се иска да вярвам, че то ще бъде гледано обективно и безпристрастно… Аз вярвам, че Росен е невинен!“

2) 

Бойко Богданов, режисьор (бивш директор на Театър „София“ и „Сълза и смях“)

„По принцип сексуалните, а особено хомосексуалните скандали ВИНАГИ са сладка мръвка за обществото, жадуващо клюки и зрелища – NIL NOVI SUB SOLE.
…но гюрултията около Росен БЕЛОВ не е читава. Работил съм с този актьор, познавам душичката му – чиста, светла, всеотдайна, градивна и екзотично талантлива.

Считам себе си за добър човеколог с верен психологически рентген – и не мога да допусна в акъля си в сянката на Роската да се крие сатанински Калигула – просто нещо не ми се връзва тая работа с видяното, преживяното и УСЕТЕНОТО.

Не вярвам и на „компетентните“ органи, тъй като не ги броя за компетентни, а за манипулативни.

Бих искал сега да съм в БГ и топло да го прегърна, независимо от репутацията ми на „сексуален расист“ и да му вдъхна приятелска сила с пожелание да не позволи да го сринат.

…а Бачев Мариян също е безспорно ярко талантлив аркашка, но НЯМА НИКАКВО МЯСТО в стола, на който са седяли Петко Славейков, проф.Шишманов, а в по-новото време и проф. Ивайло Знеполски.“

3) Василена Радева, режисьор

„От дни съм се смълчала в ужас как примката на гнусните политически инсинуации се затяга… И как по показания на съмнителни свидетели и „потърпевши“ може да се поставя на карта живота… Не вярвам, че е проявил такава форма на насилие… Вярвам, че е удобно да бъде „накиснат“… А за всички, които побързаха да осъдят Росен Белов… споделям думите на Милен Николов.“

4) Мария Касимова Моасе (писател и журналист)

„Откровено ще кажа на цялата онлайн общественост какво мисля по този случай, защото той е много показателен за реакциите ни в социалните мрежи.

Всеки може да има препоръки, негативни оценки или непоносимост към всеки човек, застанал на ръководен и обветрен политически или социално важен пост. В това е смисълът на демокрацията. Но те трябва да се основават на факти от професионалния живот на този човек, не на догатки, интерпретации с юрганен дъх, категоризации на едро, общи внушения, генерално окепазяване и така нататък.

Аз също познавам актьора Росен Белов и съм работила с него както в школата с децата, където се поставяха текстове, които написах специално за тях, така и в други постановки, където съм работила като драматург. Познавам този човек само като колега, за когото не мога да кажа нищо лошо. Знам, че е малко като „добър човек, винаги поздравява“, но това е истината. Оттам нататък са следствените органи и експертизата на онези, които знаят какво правят.

Този случай се отнася до мен толкова, колкото се отнася и до всеки друг извън кръга на престъплението, включително Мариан Бачев, който е мой приятел от детските години и по стечение на обстоятелствата – в момента министър на културата.

Как пък инцидентът с Белов се прехвърли върху него, мога само да гадая и да се удивлявам, че още не се е прехвърлил върху мен, фризьора на Белов, стоматолога му, треньора му във фитнеса, съседите от горния и долния етаж и целия театър „София“, които са играли с него и са му давали сцена! В смисъл… нелогично е, хора, недейте! Едното няма общо с другото и нека го имаме предвид.

И още един аспект от този отвратителен случай.
Ако се докаже това, което се твърди, тези четирима човека трябва да бъдат подведени евентуално под отговорност и наказани за някакви други, доказани неща – примерно отвличане, принуда, възползване, чрез довеждане до неадекватно състояние и безпомощност, изнасилване, притежание и разпространение на наркотици, оръжие. Не знам, предполагам!

Дали са гей или не са обаче не е важно, защото наблягайки на това, отново демонизираме неоснователно всички хора с различна сексуална ориентация като престъпници. Подобна генерализация е абсолютно незряла и нечестна. Съвсем спокойно този случай можеше да е с момиче, а не момче жертва. Тогава щеше ли някой да крещи, че всички хетеросексуални хора са престъпници? Не, щяхме всички дружно да кажем, че има едни ужасни кретени, които заслужават тежък затвор и публично отричане. Нямаше да говорим какво харесват, защото нямаше да ни интересува. Ами това е с този случай. . Има едни четирима души, които вероятно са извършили ужасяващи неща с едно младо момче (не дете), от което пак вероятно са се възползвали грозно и престъпно без съгласието му.

Нека наистина сега компетентните органи си свършат работата.

ПП Поради незрели желания на хора да обиждат публично от мрежата, не допускам коментари. Пишете си ги по стените, ако обичате. Аз вече не търпя злоба и невъзпитание.“

5) Георги Златарев, актьор

„Да се включа и аз. Росен Белов ми е приятел и колега… Аз не го съдя и не приемам никой да го съди без да има всичката информация, улики и доказателства. Това мога да кажа. Дано има сили да издържи!“

6) Театър „София“ – официална позиция

„…ръководството на Театър „София“ заявява, че го отстранява от участие в представленията си до изясняване на всички факти и обстоятелства по случая. На сцената ни няма място дори и за капка съмнение в почтеността на екипа ни… Разчитаме на активността на правоохранителните органи да ги потвърдят или разсеят в кратки срокове.“

7) Кметът на „Изгрев“ – позиция

„…започва незабавна проверка на дейността на „Театрална работилница Мариан Бачев и Аркадия Фюжън Арт“… Ако се докажат нарушения… ще изискам незабавното ѝ отстраняване… Няма да допусна децата… да бъдат изложени дори и на минимален риск!“

8) Министърът на културата – позиция

„За задържането на Росен Белов научихме на 25 октомври… Уведомихме всички родители… 35 от 37 деца бяха на репетицията… Научих от социалните мрежи, че кметът… ще прави проверка… Очаквам публично да бъдат изнесени резултатите…
Колегата Росен Белов е… на граждански договор. Никога не е бил съдружник във фондацията… което е видно и от Търговския регистър…“

Кметът на „Изгрев“ пък обвини министъра, че го сплашвал. 

Бачев публикува и писмото, изпратено от родителите на децата, които се обучават в школата, адресирано до кмета на район „Изгрев“ д-р Делян Георгиев, председателя на читалището Йордан Христов и секретаря Лиляна Георгиева.

В писмото родителите заявяват своята категорична подкрепа към преподавателите и работата на школата:

„Ние, родителите на децата, които се обучават в Театрална работилница „Аркадия Фюжън Арт“, се обръщаме към Вас, за да изразим своята категорична подкрепа към преподавателите и цялостната дейност на школата. Театрална работилница „Аркадия Фюжън Арт“ е не само школа за театър, там нашите деца се учат на търпение, постоянство, екипност, дисциплина. Това е място, в което те се чувстват приети, защитени и вдъхновени да творят. Преподавателите работят с професионализъм, отговорност и отдаденост“, се посочва в писмото на родителите, цитирано от министъра на културата.

„Считаме, че театралната работилница осигурява безопасна, морална и подкрепяща среда за нашите деца. През годините сме виждали техния напредък и личностно израстване, благодарение на създадения дух на взаимно уважение и доверие. В тази връзка категорично заявяваме, че всякакви внушения за неморални действия, неправомерно поведение или неподходящо отношение спрямо децата са абсолютно неоснователни и не отговарят на реалността“, казват още в позицията си родителите.

„Смятаме, че проверките и вниманието на институциите следва да бъдат насочени към места, в които има реални проблеми, а не към организации, които години наред доказано работят с професионализъм, качество и човещина“, посочват още те.

Междувременно партия „Възраждане“ настоя министърът на културата да подаде оставка. В позицията на партията се твърди, че „свързаността на министъра с лица с криминални прояви буди съмнения за неговата пригодност да заема поста“.

Какво означава всичко това

Медийният разказ стъпва основно върху едната версия – на 20-годишния мъж, като в последните дни се появи и конкурентна версия – на гръцкия участник.

Нито една от двете версии сами по себе си не са „истината“ – истината се установява чрез експертизи, свидетелски разпити, артефакти, медицински данни и съдебен контрол.

Общественият натиск е огромен, но правото не е референдум – то е процедура.

Затова и трябва да се чува цялата палитра от гласове: от обвинението и „момчето“, през гръцкия свидетел, до публичните защити на Белов и институционалните реакции (Театър „София“, кметство, Министерство). И да се повтаря – не заради естетическото „равновесие“, а заради правовата необходимост – че презумпцията за невинност не е украшение, а фундамент.

…

В случая „Росен Белов“ залогът е двоен: човешки и институционален. Човешки – защото става дума за съдби, репутации, здраве (включително колабиране в ареста). Институционален – защото от начина, по който правораздаването ще действа тук и сега, зависи доверието към определена публична личност, което трудно се печели и лесно се губи.

Всичко останало – шумът, вайрълите, сензацията – е мимолетно. Делото в съда е онова, което остава. И там летвата е една – доказателства.

Източник: Offnews.bg

В следващите редове няма да присъдим вина. Ще подредим наличните към момента парчета информация – кои са факти, кои са твърдения и къде обществената емоция изпреварва правото. Защото по делото „Росен Белов“ публичният процес вече върви с пълна сила, а съдебният тепърва предстои.

Какво е сигурно към момента

Софийският градски съд промени мерките за неотклонение и остави под стража четиримата обвиняеми по случая: д-р Станимир Хасърджиев, актьора Росен Белов, гръцкия модел Анастасиос Михайлидис и бившия военнослужещ Симеон Дряновски. Заседанието бе при закрити врати заради интимни подробности; решението е окончателно.

Новото обстоятелство: малко след въвеждането в ареста актьорът Росен Белов е получил тежка криза, колабирал е; на място е извикан лекар, поставена е успокоителна инжекция, преценено е, че може да остане задържан.

Тук приключват проверимите факти. Оттук нататък медийната картина се опира предимно на две първични версии:

показанията на 20-годишния мъж, който твърди, че е бил дрогиран и принуждаван към сексуални действия;

показанията на гръцкия участник Анастасиос Михайлидис, който твърди, че момчето е било на партито по собствено желание и че той не е видял насилие.

Защо е важно да знаем кой говори

Голямата част от разказите в медиите се препредават по показанията на „момчето“ – включително драматичният момент с бягството през балкона. Същевременно гръцкият свидетел заявява, че е напуснал „30 минути след началото“, че „не е видял някой да употребява наркотици или да е бил връзван“, че е готов да се подложи на тест и че „момчето е било на партито по собствено желание“, дошло „заедно с актьора“ и контактувало с домакина през приложение за гей запознанства.

Това не обезсилва ничии показания – просто поставя две конкуриращи се версии, които са предмет на разследване, експертизи и съд. Затова всички внушения от типа „всичко е ясно“ са преждевременни. Правилото е едно: невинен до доказване на противното.

Какво казват защитите в подкрепа на Росен Белов (публикуваме ги в цялост)

Тук следват пълни цитати от публично изразени позиции на хора и институции. Редактирани са единствено правописно (ако е нужно), без съкращения и без смислова намеса.

В мрежата се появиха изказвания, които поставят на първо място „неудобния“ Росен, който е дългогодишен и много активен синдикален председател на Театър „София“. През годините той е провел много битки за екипа. Преборил се е за увеличаването на заплатите, повдигал е въпроса за начина, по който се провеждат конкурсите за директор или изваждал наяве нередности в управлението на театъра. В мрежата негови колеги твърдят, че това е причината за скалъпен скандал срещу него, „Росен изгоря,“ пишат те. Че е платил най-тежката цена за един актьор – да не бъде разпределян в роли, че се е обидил на колегите си, защото не се борели с него за общия им интерес, станал „по-нервен и избухлив“. Допуска се, че е изгубил битката срещу „силните на деня“.

1) Милен Николов, актьор

„Росен Белов е мой приятел от над 25 години и смея да твърдя, че го познавам доста добре. Не вярвам в нещата, в които го обвиняват… Информацията се подава едностранно и то само и единствено в определена посока – Росен Белов.
Не открих никъде сведения… кога се е случило събитието; как се казва „потърпевшият“; какво е неговото минало; мнения на лекуващи доктори; данни от медицинска експертиза; разказ на съседите… Обикновено полицаите имат камери… а сега…
Днес е делото срещу Росен. Много ми се иска да вярвам, че то ще бъде гледано обективно и безпристрастно… Аз вярвам, че Росен е невинен!“

2) 

Бойко Богданов, режисьор (бивш директор на Театър „София“ и „Сълза и смях“)

„По принцип сексуалните, а особено хомосексуалните скандали ВИНАГИ са сладка мръвка за обществото, жадуващо клюки и зрелища – NIL NOVI SUB SOLE.
…но гюрултията около Росен БЕЛОВ не е читава. Работил съм с този актьор, познавам душичката му – чиста, светла, всеотдайна, градивна и екзотично талантлива.

Считам себе си за добър човеколог с верен психологически рентген – и не мога да допусна в акъля си в сянката на Роската да се крие сатанински Калигула – просто нещо не ми се връзва тая работа с видяното, преживяното и УСЕТЕНОТО.

Не вярвам и на „компетентните“ органи, тъй като не ги броя за компетентни, а за манипулативни.

Бих искал сега да съм в БГ и топло да го прегърна, независимо от репутацията ми на „сексуален расист“ и да му вдъхна приятелска сила с пожелание да не позволи да го сринат.

…а Бачев Мариян също е безспорно ярко талантлив аркашка, но НЯМА НИКАКВО МЯСТО в стола, на който са седяли Петко Славейков, проф.Шишманов, а в по-новото време и проф. Ивайло Знеполски.“

3) Василена Радева, режисьор

„От дни съм се смълчала в ужас как примката на гнусните политически инсинуации се затяга… И как по показания на съмнителни свидетели и „потърпевши“ може да се поставя на карта живота… Не вярвам, че е проявил такава форма на насилие… Вярвам, че е удобно да бъде „накиснат“… А за всички, които побързаха да осъдят Росен Белов… споделям думите на Милен Николов.“

4) Мария Касимова Моасе (писател и журналист)

„Откровено ще кажа на цялата онлайн общественост какво мисля по този случай, защото той е много показателен за реакциите ни в социалните мрежи.

Всеки може да има препоръки, негативни оценки или непоносимост към всеки човек, застанал на ръководен и обветрен политически или социално важен пост. В това е смисълът на демокрацията. Но те трябва да се основават на факти от професионалния живот на този човек, не на догатки, интерпретации с юрганен дъх, категоризации на едро, общи внушения, генерално окепазяване и така нататък.

Аз също познавам актьора Росен Белов и съм работила с него както в школата с децата, където се поставяха текстове, които написах специално за тях, така и в други постановки, където съм работила като драматург. Познавам този човек само като колега, за когото не мога да кажа нищо лошо. Знам, че е малко като „добър човек, винаги поздравява“, но това е истината. Оттам нататък са следствените органи и експертизата на онези, които знаят какво правят.

Този случай се отнася до мен толкова, колкото се отнася и до всеки друг извън кръга на престъплението, включително Мариан Бачев, който е мой приятел от детските години и по стечение на обстоятелствата – в момента министър на културата.

Как пък инцидентът с Белов се прехвърли върху него, мога само да гадая и да се удивлявам, че още не се е прехвърлил върху мен, фризьора на Белов, стоматолога му, треньора му във фитнеса, съседите от горния и долния етаж и целия театър „София“, които са играли с него и са му давали сцена! В смисъл… нелогично е, хора, недейте! Едното няма общо с другото и нека го имаме предвид.

И още един аспект от този отвратителен случай.
Ако се докаже това, което се твърди, тези четирима човека трябва да бъдат подведени евентуално под отговорност и наказани за някакви други, доказани неща – примерно отвличане, принуда, възползване, чрез довеждане до неадекватно състояние и безпомощност, изнасилване, притежание и разпространение на наркотици, оръжие. Не знам, предполагам!

Дали са гей или не са обаче не е важно, защото наблягайки на това, отново демонизираме неоснователно всички хора с различна сексуална ориентация като престъпници. Подобна генерализация е абсолютно незряла и нечестна. Съвсем спокойно този случай можеше да е с момиче, а не момче жертва. Тогава щеше ли някой да крещи, че всички хетеросексуални хора са престъпници? Не, щяхме всички дружно да кажем, че има едни ужасни кретени, които заслужават тежък затвор и публично отричане. Нямаше да говорим какво харесват, защото нямаше да ни интересува. Ами това е с този случай. . Има едни четирима души, които вероятно са извършили ужасяващи неща с едно младо момче (не дете), от което пак вероятно са се възползвали грозно и престъпно без съгласието му.

Нека наистина сега компетентните органи си свършат работата.

ПП Поради незрели желания на хора да обиждат публично от мрежата, не допускам коментари. Пишете си ги по стените, ако обичате. Аз вече не търпя злоба и невъзпитание.“

5) Георги Златарев, актьор

„Да се включа и аз. Росен Белов ми е приятел и колега… Аз не го съдя и не приемам никой да го съди без да има всичката информация, улики и доказателства. Това мога да кажа. Дано има сили да издържи!“

6) Театър „София“ – официална позиция

„…ръководството на Театър „София“ заявява, че го отстранява от участие в представленията си до изясняване на всички факти и обстоятелства по случая. На сцената ни няма място дори и за капка съмнение в почтеността на екипа ни… Разчитаме на активността на правоохранителните органи да ги потвърдят или разсеят в кратки срокове.“

7) Кметът на „Изгрев“ – позиция

„…започва незабавна проверка на дейността на „Театрална работилница Мариан Бачев и Аркадия Фюжън Арт“… Ако се докажат нарушения… ще изискам незабавното ѝ отстраняване… Няма да допусна децата… да бъдат изложени дори и на минимален риск!“

8) Министърът на културата – позиция

„За задържането на Росен Белов научихме на 25 октомври… Уведомихме всички родители… 35 от 37 деца бяха на репетицията… Научих от социалните мрежи, че кметът… ще прави проверка… Очаквам публично да бъдат изнесени резултатите…
Колегата Росен Белов е… на граждански договор. Никога не е бил съдружник във фондацията… което е видно и от Търговския регистър…“

Кметът на „Изгрев“ пък обвини министъра, че го сплашвал. 

Бачев публикува и писмото, изпратено от родителите на децата, които се обучават в школата, адресирано до кмета на район „Изгрев“ д-р Делян Георгиев, председателя на читалището Йордан Христов и секретаря Лиляна Георгиева.

В писмото родителите заявяват своята категорична подкрепа към преподавателите и работата на школата:

„Ние, родителите на децата, които се обучават в Театрална работилница „Аркадия Фюжън Арт“, се обръщаме към Вас, за да изразим своята категорична подкрепа към преподавателите и цялостната дейност на школата. Театрална работилница „Аркадия Фюжън Арт“ е не само школа за театър, там нашите деца се учат на търпение, постоянство, екипност, дисциплина. Това е място, в което те се чувстват приети, защитени и вдъхновени да творят. Преподавателите работят с професионализъм, отговорност и отдаденост“, се посочва в писмото на родителите, цитирано от министъра на културата.

„Считаме, че театралната работилница осигурява безопасна, морална и подкрепяща среда за нашите деца. През годините сме виждали техния напредък и личностно израстване, благодарение на създадения дух на взаимно уважение и доверие. В тази връзка категорично заявяваме, че всякакви внушения за неморални действия, неправомерно поведение или неподходящо отношение спрямо децата са абсолютно неоснователни и не отговарят на реалността“, казват още в позицията си родителите.

„Смятаме, че проверките и вниманието на институциите следва да бъдат насочени към места, в които има реални проблеми, а не към организации, които години наред доказано работят с професионализъм, качество и човещина“, посочват още те.

Междувременно партия „Възраждане“ настоя министърът на културата да подаде оставка. В позицията на партията се твърди, че „свързаността на министъра с лица с криминални прояви буди съмнения за неговата пригодност да заема поста“.

Какво означава всичко това

Медийният разказ стъпва основно върху едната версия – на 20-годишния мъж, като в последните дни се появи и конкурентна версия – на гръцкия участник.

Нито една от двете версии сами по себе си не са „истината“ – истината се установява чрез експертизи, свидетелски разпити, артефакти, медицински данни и съдебен контрол.

Общественият натиск е огромен, но правото не е референдум – то е процедура.

Затова и трябва да се чува цялата палитра от гласове: от обвинението и „момчето“, през гръцкия свидетел, до публичните защити на Белов и институционалните реакции (Театър „София“, кметство, Министерство). И да се повтаря – не заради естетическото „равновесие“, а заради правовата необходимост – че презумпцията за невинност не е украшение, а фундамент.

…

В случая „Росен Белов“ залогът е двоен: човешки и институционален. Човешки – защото става дума за съдби, репутации, здраве (включително колабиране в ареста). Институционален – защото от начина, по който правораздаването ще действа тук и сега, зависи доверието към определена публична личност, което трудно се печели и лесно се губи.

Всичко останало – шумът, вайрълите, сензацията – е мимолетно. Делото в съда е онова, което остава. И там летвата е една – доказателства.

Източник: Offnews.bg

На 83 години си отиде един от най-влиятелните барабанисти в историята на джаза – Жак де Жонет, човекът, който стоеше зад пулса на някои от най-смелите музикални експерименти на ХХ век. Музикантът, известен с работата си с Майлс Дейвис, Кийт Джарет, Джон Колтрейн, Телониъс Монк, Стен Гец, Хърби Хенкок и още десетки джаз титаните, почина в неделя в Кингстън, щата Ню Йорк, от сърдечна недостатъчност, заобиколен от семейството и най-близките си приятели, съобщи Асошиейтед Прес.

Де Жонет беше носител на две награди „Грами“, бенд лидер, композитор и музикален философ, за когото слушането беше най-висша форма на изкуство. „Най-големият ми дар е способността да слушам — не само с ушите, а със сърцето си“, казва той в интервю за Националния фонд за изкуствата (NEA), който го удостои през 2012 г. с най-високото си отличие – Jazz Master Fellowship.

От пианото до барабаните

Роден в Чикаго през 1942 г., Жак започва като класически пианист още на 4 години, преди да открие барабаните като свое истинско призвание. „Слушах опера, кънтри, ритъм енд блус, суинг, джаз – за мен всичко беше музика и всичко беше страхотно“, спомня си той. Тази отвореност към различните стилове по-късно ще стане основата на неговия разпознаваем, течен и хипнотичен ритъм.

В орбитата на Майлс Дейвис

Историческият му пробив идва през 1968 г., когато се присъединява към групата на Майлс Дейвис, за да участва в създаването на легендарния фюжън албум Bitches Brew (1970). Този запис преобръща границите между джаза, рока и електронната музика, като отваря път за цяло поколение експериментатори.
„Майлс беше в творческо настроение, експериментираше с ритми и структура — просто включваше лентата и я оставяше да върви“, спомня си Де Жонет. „Никога не сме мислили колко важни ще бъдат тези записи, просто знаехме, че са важни, защото Майлс беше там.“

Звук, който мисли

След времето с Дейвис, Де Жонет записва десетки албуми като лидер и се превръща в един от стълбовете на лейбъла ECM Records, известен с чистия си акустичен звук и медитативен минимализъм. В продължение на повече от 25 години той свири в легендарното трио Standards Trio с Кийт Джарет и контрабасиста Гари Пийкок – една от най-обичаните и влиятелни формации в съвременния джаз.

През 2009 г. печели „Грами“ за Peace Time – едночасово ню ейдж произведение, а през 2022 г. получава втората си статуетка за Skyline, албум, който обобщава неговия зрял, съзерцателен стил.

Наследство и дух

Жак де Жонет не просто свиреше – той мислеше с ритъма. Беше от онези музиканти, които променят самото разбиране за инструмента. Според Rolling Stone, който го поставя на 40-то място в класацията на 100-те най-добри барабанисти на всички времена, „той притежаваше вродения талант да превръща ритъма в мелодия“.

„Никога не съм се съмнявал, че ще успея — усещах, че нещо преминава през мен, повдига ме и ме носи. Всичко, което трябваше да направя, беше да призная този дар и да го използвам“, казваше той.

Оставя след себе си съпругата си Лидия, двете си дъщери Фара и Миня, и едно безсмъртно послание – че музиката е акт на любов и слушане.

Източник: Offnews.bg