Бъдещето на войните дойде в Украйна. Защитниците на страната са в състояние да задържат настъплението на Русия, въпреки че руските сили имат преимущество по численост на личния състав с 5 към 1 в някои участъци на фронтовата линия, до голяма степен благодарение на използването на дронове, отбелязва в коментар на тази тема в. „Вашингтон пост“.

Според някои оценки дроновете вече причиняват около 70% от всички загуби и на двете страни, намалявайки до неуместност използването на традиционните оръжия като танкове и артилерия. Войната доведе също до използването на въздушни и морски дронове – с тяхна помощ Украйна успя да разгроми Черноморския флот на Русия.

Революцията на дроновете изисква спешни усилия от страна на американската армия да навакса изоставането си, но вместо да гледа към 2020 г. и по-нататък, главнокомандващият на САЩ е вперил поглед в 80-те години на миналия век, коментира вестникът.

Американският президент Доналд Тръмп дойде на власт с мечтата да възроди плановете на бившия президент Роналд Рейгън за използването на базирани в космоса прехващачи за защита на САЩ от ядрени ракетни атаки. Първоначално той нарече проекта си „Железен купол за Америка“ по името на една от системите, които помагат за противовъздушната защита на Израел (държава с размерите на щата Ню Джърси) от ракетни нападения. Сега, в унисон с фиксацията на  влечение на Тръмп към златото (доминиращ мотив в пребоядисания Овален кабинет на Белия дом), той бе преименуван на „Златен купол“, отбелязва в. „Вашингтон пост“.

Но вместо да отделя доларите за отбрана на американските данъкоплатци за „Златен купол“, администрацията на Тръмп би било по-добре да се съсредоточи върху производството на голямо количество и много евтини дронове, посочва вестникът. По изчисления на министерството на отбраната САЩ имат капацитета да произвеждат по 100 000 дрона годишно. Това звучи като много голямо количество, но всъщност е нищожно малко. Миналата година Украйна е произвела 2,2 милиона дрона, а тази година си поставя за цел да произведе 4,5 милиона.

Вярно е, че повечето украински дронове са евтини модели, които са много по-малко усъвършенствани от дроновете от висок клас като Ем Кю 9 „Рийпър“ (MQ-9 Reaper) за 28 млн. долара или Ар Кю 4 „Глоубъл хоук“ (RQ-4 Global Hawk) за 140 млн. долара, които военнопромишлените компании в сферата на отбраната продават на Пентагона.

Руско-украинският конфликт обаче показа каква стойност имат евтините дронове за еднократна употреба. Сега те доминират на бойното поле, посочва в. „Вашингтон пост“. За разлика от тях по-големите и по-сложни дронове може да са твърде уязвими за съвременната противовъздушна отбрана, за да бъдат рентабилни: хусите свалиха 7 дрона „Рийпър“ за по-малко от 6 седмици над Йемен, което струваше на САЩ 200 млн. долара.

За съжаление САЩ не разполагат с капацитета за създаване на малки дронове в големи количества, въпреки че американските учени са пионери в разработването на безпилотни системи, отбелязва вестникът. Китайското правителство използва държавни субсидии, за да подпомогне изграждането на мащабна индустрия за производство на дронове като част от инициативата си „Произведено в Китай 2025“. Китай успя да произведе висококачествени дронове толкова евтино, че направи невъзможно за производителите в САЩ и други страни да ги конкурират.

Това трябва да се промени – и то бързо. Конгресът на САЩ и администрацията на Тръмп трябва да признаят стратегическата необходимост Америка да развие своя собствена голяма индустрия за дронове – такава, която да снабдява не само американските потребители и компании, но и въоръжените сили на страната. Добрата новина е, че производството на дронове не е толкова скъпо и в него може да се използва високотехнологичното ноу-хау на Америка, посочва в. „Вашингтон пост“.

В бюджета за отбрана на администрацията на Тръмп се предвижда тази година да бъдат похарчени 25 млрд. долара за инициативата „Златен купол“. Представете си докъде могат да стигнат тези средства, ако САЩ ги инвестират в производството на дронове, коментира вестникът. Тази година Киев отделя 2,6 млрд. долара за производство на 4,5 млн. дрона на средна цена от едва 580 долара за брой. Ако САЩ са в състояние да правят дронове толкова бързо и евтино, колкото Украйна, би трябвало да е възможно за 25 милиарда долара да могат да се произведат 43 милиона дрона.

Ако САЩ могат да произвеждат 43 милиона дрона годишно, това би създало много по-ефективно възпиращо средство за настъпателността на Китай, например, отколкото каквато и да било инвестиция в недоказаните технологии на проекта „Златен купол“.

Разбира се, никога няма да бъде толкова евтино да се произвеждат дронове в САЩ, колкото в Украйна заради по-високите заплати на американските работници и бюрокрацията в министерството на отбраната в областта на обществените поръчки. Но Украйна вече обсъжда възможността за износ на дронове, за да набере средства за военните си усилия. Администрацията на Тръмп би могла да защити както САЩ, така и Украйна, като инвестира в украинската индустрия за дронове и използва украинския експертен опит, за да помогне за производството на дронове и в Америка. Както твърди наблюдателят на в. „Вашингтон пост“ Рам Еманюел, Америка се нуждае от технологията за дронове от Украйна много повече, отколкото от нейните богатства от редкоземни минерали.

Възможен модел е Законът за чиповете и науката от 2022 г., приет по време на администрацията на Байдън с цел съживяване на американската полупроводникова индустрия. Дроновете, подобно на микрочиповете, са стратегическа технология, която заслужава федерални субсидии – и значителни поръчки от Пентагона. Това би било много по-ефективна инвестиция от безсмисления проект „Златен купол“, заключава вестникът.

Белгийският министър на отбраната сравни революционното въздействие на войната с дронове с това на барута на фона на обещанията на европейски официални представители да увеличат производството на дронове за Украйна, отбелязва „Бизнес инсайдър“.

„Наистина вярвам, че това е бъдещето на съвременната война, както е бил барутът през Стогодишната война, както е била индустриалната революция през Първата световна война и както е бил ядреният потенциал през Втората световна война“, каза Тео Франкен по време на тазгодишната среща на върха за дронове в Рига, столицата на Латвия.

„Технологията на дроновете и войната с дронове ще бъдат решаващи в руско-украинската война“, добави той. „И ние трябва да го приемем, защото в противен случай ще загубим почти всичко“.

Дроновете промениха характера на войната в Украйна, която използва евтини дронове за наблюдение и атаки, компенсирайки голямото предимство на Русия по отношение на военното оборудване и числеността на личния състав, коментира „Бизнес инсайдър“.

Киев създаде и сложни бойни дронове с голям обсег за атаки дълбоко навътре в руска територия, да не говорим за мощните морски дронове.

Русия, от своя страна, разработи свои собствени усъвършенствани възможности за водене на война с дронове и ги използва за нападения срещу украински градове и критична инфраструктура, отбелязва изданието.

Дроновете преобърнаха характера на бойното поле, коментира в. „Глоуб енд мейл“. Във всеки театър на военни действия възвръщаемостта на инвестициите на нападателите непрекъснато се подобрява. Дори когато са унищожени, съотношението на направените разходи е в полза най-вече на нападателите. Когато това не се случи, щетите говорят сами за себе си.

Разбира се, защитата винаги е струвала повече от нападението. Това не е нещо ново. За да защитиш нещо ценно, харчиш повече, отколкото за да унищожиш нещо ненужно, отбелязва вестникът.

Но сегашната динамика на военните действия надхвърля значително чувството за асиметрия. Тези дронове не са просто дразнещи заплахи. Те са разрушителни, стратегически инструменти за изтощение. Задачата им не е само да пробият противовъздушната отбрана. Тя е да я изчерпят. Тя е да принудят защитниците да използват прехващачи, да пренасочат средства и да действат по-бързо, отколкото позволяват циклите на доставки.

Целта не е прецизност. Целта е количество. Време. Изчерпване, посочва в. „Глоуб енд мейл“.

Тук не става въпрос за един дрон срещу една ракета. Става дума за баланса между промишления капацитет и икономическите аспекти на изтощението. Ако разходите за продължаване на военните действия продължават да растат за защитниците и да намаляват за нападателите, резултатът няма да зависи от технологиите. Той ще зависи от това кой пръв ще изчерпи възможностите си, коментира вестникът.

Защо тогава Западът продължава да използва сложните системи, предназначени да откриват, проследяват и разрушават дронове (Counter-Unmanned Aircraft System CUAS) за 15 млн. долара всяка, за да прехващат дронове, които струват по-малко от употребяван смартфон на „Епъл“?

Резултатът е предсказуем: за всяка заплаха се разполагат такива сложни системи, докато цената на всеки удар не надхвърли бюджета и оперативното темпо не зацикли, коментира в. „Глоуб енд мейл“.

Това е моментът, в който конвенционалната военна логика е обречена на провал. Ако проектирате ракета, която да поразява дрон с 98% надеждност и с цена 100 000 долара, ще спечелите всяка битка. Тоест, докато не свършат средствата, прехващачите или политическата воля.

Това не е стратегия. Това е поемане на отговорност, коментира вестникът.

Както генерал сър Патрик Сандърс, бивш началник на британския генерален щаб, предупреди в края на 2023 г., „сега сме в надпревара за натрупване. Войните в бъдеще ще бъдат спечелени от онези, които могат да се разгърнат масово, а не от тези, които разполагат с най-усъвършенстваното единично въоръжение“.

Това важи далеч отвъд пределите на Великобритания: масовостта, адаптивността и попълването на запасите ще определят кой ще оцелее в епохата на дроновете. Бъдещето не принадлежи на държавата с най-скъпата отбранителна система. То принадлежи на страната, която може да си позволи да продължи да се бие – и да се защитава достатъчно дълго, за да победи, заключава в. „Глоуб енд мейл“.

Източник: БТА