/РИ/

Източник: БТА

Голяма част от нужната инфраструктура на училища и на университета се обновява именно чрез проекти, каза проф.  Драгомир Марчев – директор на Центъра за проектна дейност на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, по време на местна конференция в Шумен по проект „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който Агенцията изпълнява с подкрепата на Европейската комисия (ЕК). Той допълни, че няма институция, която сама да има възможност да извади милиони за изграждане на лаборатории и обсерватории.   

Проф. Марчев посочи, че много голяма част от научната апаратура в университета е доставена именно по сериозни проекти от различни програми, основно през последните години. 

„Един от проблемите на проектното финансиране е административният капацитет. Там все още има какво да се желае и именно университетът е средището, където може този административен капацитет да се гради. Затова университетът, бидейки висше учебно заведения, е призван именно в това да обучава“, посочи проф. Драгомир Марчев.  

Той допълни, че в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“  чакат резултат от един европейски проект по програма „Хоризонт 2024“. „Проектът е за подготвяне на ново квантово общество. Европейският съюз вече мисли за новите професии. За това с какво младите хора предстои да се занимават следващите 20 години и ние сме там в челните редици.  Участваме в два подобни проекта, минали сме през първата административна цедка. Надяваме се да осъществим този проект, където заедно с партньори от Испания, Франция, Полша, Румъния и Гърция да направим жалоните на това как да обучаваме новото квантово общество. То ще бъде в челните редици в следващите 10-20 години“, посочи още проф. Марчев. 

Директорът поясни и за проекти, по които текущо се работи в университета и за вече приключили. “По Националния план за възстановяване и устойчивост, „Образование и умения“, работим по проект “Създаване на национален и регионален STEM центрове”. Шуменският университет е един от трите университета в България, който е определен за бенефициент за един от тези регионални STEM центрове с обучаваща цел. Целта на тази програма е да обучим учителите да работят и да преподават в тези STEM центрове. Около един милион лева е финансирането за университета по този проект“, каза той. 

Друг от проектите на висшето учебно заведение е „Университети за наука, информатика и технологии в електронното образование“. „Този проект е от предишния програмен период по програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ със 70% европейско финансиране. Ние сме партньори по този проект, като водеща организация е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и участват още пет университета. Нашият център е от първо ситуираните и работи с пълна сила. Това е огромен информационен център със сериозна изчислителна апаратура“, допълни професорът. 

„По Националната пътна карта за научна инфраструктура, част от НПВУ, участваме в два мащабни инфраструктури проекта. Единият е Регионален астрономически център за изследвания и образование (РАЦИО), където се провеждат професионални научи изследвания. Другият проект е за създаване на българска LOFAR BG – Erik станция и участие в мрежата LOFAR. Това е един нискочестотен телескоп, по програма „Оптиком“. По този проект предстои да се усвоят около 13 млн. лева. По проекта РАЦИО са усвоени около 4 млн. лева, остават още близо два милиона“, каза Марчев. 

Той обобщи, че благодарение на този проект е изградена астрономическа обсерватория в Шуменското плато. „През последните три години там са инвестирани около 1 млн. лева в апаратура. Това е едно от най-модерните съоръжения в България към момента“, допълни професор Марчев и призова общините и общинските администрации да търсят Шуменския университет като партньор, там където е необходимо. 

Източник: БТА

На всеки час и половина българин умира от инсулт още в болницата, а седем от 10 души с инсулт умират в рамките на година след инцидента. Това  каза за БТА доц. Росен Калпачки, ръководител на Клиниката по нервни болести в столичната болница „Св. Анна“. Доц. Калпачки участва в дискусия, посветена на достъпността на пациентите след инсулт до роботизирана рехабилитация.  

В България смъртността от инсулт е четири пъти повече, в сравнение с данните за другите европейски държави, и девет пъти повече от средната смъртност след инсулт за света, посочи още той. За една година в България случаите на инсулт са 45-50 хиляди.

Рискови фактори

Близо 80% от рисковите фактори за инсулт са изменяеми – човек може да влияе над тях, като 50% се падат на високото кръвно налягане, а 30% от риска за инсулт се дължат на мръсния въздух, който също е наш „принос“, каза още той. По думите му обществото ни не е добре информирано, ниска е здравната култура, хората вярват повече на реклами за чудодейни билки, отколкото на съвет от лекар, а рекламите по билбордовете са за хазарт, вместо да призоват хората да измерват кръвното си налягане.

Висока смъртност от инсулт

Високата смъртност от инсулт е поради настъпили усложнения, в резултат на залежаването на болния, което влошава достъпа му до медицинска грижа, както и заради съпътстващи заболявания – диабет, бъбречно заболяване, високо кръвно налягане, сърдечни аритмии.

През 2024 г. едва 4% от получилите инсулт в България са получили навременно лечение.

Напълно излекувани

Лечението на инсулт по клинична пътека може да бъде не повече от 10-20 дни, но долекуването и възстановяването на болния е на гърба на близките. Грижата за пациента след инсулта не е адекватна и е оставена почти напълно в ръцете на семейството. Рехабилитационните центрове са изключително малко.

Съвременното и навременното лечение позволява поне две трети от получилите инсулт да си тръгнат „на крака“ и ги връща отново в живота. Освен бързо прилагане на съвременно лечение, голямо значение за пълното възстановяване на пациента имат възрастта му, наличие или липса на съпътстващо заболяване, ангажираната общност около пациента, борбеността и мотивацията на самия него. Личните качества на преживелия инсулт понякога са и предварително сломени – хора, които са по-склонни да изпадат в депресия и да се демотивират, определено са застрашени. Депресията след инсулт е цяла тема в медицината. Голяма част от хората изпадат в депресивни състояния, защото животът им се е сгромолясал.   

Хора, които са имали добра профилактика и които са били лекувани правилно в острата фаза на инсулта, имат най-големи шансове.

Инсулт и пол

Един от митовете за влиянието на пола като риск за инсулт е, че мъжете получават по-често инсулт, но отдавна се знае, че не е така. Появата на инсулт сред мъжете е в пъти по-голяма в сравнение с тази при жените, но това е валидно само до настъпването на менопаузата у жената. След настъпване на менопаузата и  хормонален дисбаланс, само за последващата декада жените боледуват от инсулт много по-често от мъжете. Това се случва заради намаляването на нивото на естрогена в женския организъм, който дотогава е имал протективна функция.

Холестерол и кръвно налягане

Жените, след настъпване на менопауза, и мъжете, през целия си живот, трябва да наблюдават нивото на холестерола си, на кръвното налягане и на кръвната захар, съветва лекарят. Доц. Калпачки направи аналогия с пример от миналото – две седмици след конференцията в Ялта през 1945 г., на която се събират Чърчил, Рузвелт и Сталин, Рузвелт умира от инсулт. В онези години изключително стриктно личния му лекар е водил дневник, в който ежедневно е записвал стойностите на кръвното му налягане и се вижда, че те достигат до 240/140 и 270/170, но никой тогава не е предполагал, че те водят до инсулт. Ако тогава са имали днешните знания, той е щял да бъде жив, а както знаем той е бил противник на последвалата трагедия в Хирошима.  

Контрол на холестерола

Нормализирането на нивото на холестерола става с лекарства. По думите му само 10% от контрола на холестерола е чрез храната. Лекарствата за понижаване на нивото на холестерола и за понижаване на кръвното налягане трябва да се пият редовно, подчерта той.

План за борба с инсулта

Пета година не се случва нищо с идеята за създаване на план за борба с инсулта, посочи още лекарят. В страната ни липсва и регистър на получилите инсулт, а информация за броя на инсултите може да се получи само от Здравната каса на база плащанията й към болниците, в които са лекували пациенти с инсулт.

Източник: БТА