Решението на Народното събрание да отложи за неопределено време либерализацията на пазара на електроенергия за домакинствата поражда сериозни въпроси относно бъдещето на енергийната реформа в България. Това заяви в интервю за БТА д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), председател на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) и основател на „АмонРа Енерджи“. Той коментира приетите на второ четене промени в Закона за енергетиката, според които битовите потребители остават на регулирания пазар на ток за неопределено време. По думите му вместо да се насърчи конкуренцията и да се даде възможност на потребителите да избират по-добри условия, това решение блокира развитието на пазара и забавя дългоочаквани промени. Според него новите механизми за компенсация, макар и създадени с цел защита на битовите потребители, често се оказват тромави, неефективни и натоварени с излишна административна тежест.

Председателят на БАСЕЛ смята, че предвидените в закона доклади от страна на КЕВР като средство за мониторинг също не са достатъчни, за да се гарантира прозрачен и устойчив преход. В този контекст, по негови думи, постигането на баланса между защита на потребителите и изграждане на реална конкуренция остава едно от ключовите предизвикателства пред енергийния сектор у нас. „Не е възможно да има конкуренция, ако пазарът е ограничен от специална защита за потребителите“, коментира Димитър Белелиев за БТА.

Следва цялото интервю:

Как оценявате решението на Народното събрание да отложи за неопределено време либерализацията на пазара на електроенергия за домакинствата?

– Абсолютно неправилно забавяне. Това блокира необходимата реформа, задържа развитието на пазара и оставя домакинствата без избор и възможност за по-добри условия.

Как би могъл да се отрази новият механизъм за компенсиране на битовите потребители върху електроразпределителните дружества и върху пазара като цяло?

– Механизмът създава излишна административна тежест и допълнителни разходи, без да допринася съществено за стабилизиране на пазара. Това забавяне на реалната либерализация намалява мотивацията за ефективност както при доставчиците, така и при потребителите.

В закона се предвижда ежегоден доклад от КЕВР за готовността на пазара. Смятате ли, че подобен механизъм е достатъчен, за да се гарантира плавен и прозрачен преход към пълна либерализация в бъдеще?

– За съжаление КЕВР често се влияе от политически съображения, а не от технико-икономически анализи. Сам по себе си докладът не е достатъчен – нужен е реален контрол, яснота и участие на независими експерти.

Какви аспекти според Вас е важно да се вземат предвид при определянето на модела за ценообразуване на електроенергията за битовите потребители?

– Чистият пазарен механизъм е най-ефективният начин за решаване на проблемите в сектора. Когато цените се определят свободно на база търсене и предлагане, се създават реални стимули за производителите и доставчиците да бъдат по-ефективни, а за потребителите – да използват енергията по-отговорно.

Какво е Вашето мнение по отношение на критиките към модела на компенсиране и възприема ли се той като устойчив и прозрачен от гледна точка на бизнеса и потребителите?

– Моделът е сложен за разбиране, което затруднява както бизнеса, така и потребителите. Колкото по-прост е един механизъм за компенсиране, толкова по-добре работи на практика. Не смятам, че този модел е устойчив, тъй като не стимулира крайните потребители да предприемат активни действия за намаляване на консумацията.

Какви според Вас са основните предизвикателства и възможности пред българския енергиен пазар в контекста на баланса между защита на потребителите и развитие на конкурентна среда?

– Не е възможно да има конкуренция, ако пазарът е ограничен от специална защита за потребителите. Той трябва да бъде напълно освободен, защото иначе се нарушава балансът му и проблемите се задълбочават. Ако държавата иска да подпомогне уязвими групи, това трябва да става чрез социални механизми, а не чрез намеса в пазарния механизъм.

––––-

Д-р инж. Димитър Белелиев е председател на УС на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), председател на СД на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) ЕАД и основател на „АмонРа Енерджи“ АД. Той е и председател на Контролния съвет на КРИБ, председател на УС на Сдружение за българо-украинска дружба и сътрудничество, както и член на УС на „Научно-технически съюз на енергетиците в България“. От края на миналата година е почетен консул на Румъния в Пловдив.

Д-р инж. Димитър Белелиев има близо 30-годишен опит като ръководител и инвеститор в енергетиката. До 2010 г. е изпълнителен директор на „Техенерго“ АД. От 2007 г. до 2010 г. е председател на Надзорния съвет на „Енергоремонт холдинг“ АД, а от 2003 до 2007 г. е председател на Съвета на директорите на „Енергоремонт Варна“ АД и „Енергоремонт Русе“ АД. Той е магистър по икономика със специалност „Енергиен бизнес“ от УНСС в София, има и докторска степен на тема „Оценка на енергийната сигурност на България“. Автор е на редица публикации за енергийната сигурност.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА

Продължава спадът в цените на зеленчуците на борсите в страната, както и на други основни хранителни продукти, показват данните в седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). 

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се понижава с 1,04 процента до 2,307 пункта. Базовото равнище на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 година.

Цените на почти всички зеленчуци, наблюдавани от ДКСБТ, бележат спад тази седмица. Най-значителен е той при пресните картофи – с 28,7 на сто до 2,50 лева за килограм. При останалите картофи разликата е с 3,04 на сто надолу до 1,37 лева за килограм. Голямо понижение се наблюдава също в цените на краставиците – с 15,9 на сто до 1,88 лева за килограм, и зелето – с 14,2 на сто до 1,60 лева за килограм. Следват репите, които са по-евтини с 6,2 на сто до 0,88 лева за брой, зеленият пипер – с 12 на сто надолу до 4,02 лева за килограм, и зелената салата – с 9,03 на сто надолу до 0,88 лева за брой. По-ниски са цените на доматите – с 5,7 на сто до 2,50 лева за килограм, и зрелия лук кромид – с 5,4 на сто до 1,29 лева за килограм. Морковите остават на цена от 1,31 лева за килограм.

При плодовете има ръст в цената на ябълките – с 6,9 на сто до 2,18 лева за килограм, и лимоните – с 5,51 на сто до 3,08 лева за килограм. По-евтини са ягодите – с 4,5 на сто до 5,45 лева за килограм. Бананите се продават по 2,83 лева за килограм, както и през миналата седмица.

Цените на кравето сирене и на кашкавала тип „Витоша“ се понижават минимално, съответно с 0,3 на сто до 11,38 лева за килограм и с 0,9 на сто до 18,46 лева за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поевтинява с 0,6 на сто до 1,39 лева за кофичка от 400 гр. Прясното мляко се продава по 2,43 лева за литър. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) добавя 1,6 на сто и се предлага по 3,21 лева за брой.

Замразеното пилешко месо поскъпва с цели 52,2 на сто до 10,20 лева за килограм, а яйцата (размер М) остават на същата цена от миналата седмица – 0,34 лева за брой на едро.

Цената на ориза се понижава с 0,9 на сто и става 3,31 лева за килограм, а тази на брашното тип 500 скача с 2 на сто до 1,51 лева за килограм.  Олиото поскъпва с 3,7 на сто до 3,27 на лева за литър, и захарта – с 3,3 на сто до 1,87 лева за килограм. Цената на зрелият фасул също расте – с 1,4 на сто до 4,34 лева за килограм, и на лещата – с 0,5 на сто до 4,35 лева за килограм. 

Източник: БТА