/БП/

Източник: БТА

Търсещите работа американци са изправени пред затруднения това лято, особено тези, които са без работа от дълго време. В доклада за заетостта в САЩ за юли се открои една тревожна тенденция – броят на безработните от поне 27 седмици е надхвърлил 1,8 милиона души – най-високото равнище от 2017 г. насам, без да се включва периодът на пандемията. Средната продължителност на безработицата се е увеличила от сезонно коригираните 9,5 седмици през юли 2024 г. до 10,2 седмици през миналия месец, пише в свой анализ в. „Уолстрийт джърнал“.

Забавянето в търсенето на работа отразява по-дълбоки проблеми на трудовия пазар, засегнат от несигурността около митата и предпазливостта на бизнеса. Въпреки че равнището на безработица остава ниско по исторически стандарти – 4,2 на сто, компаниите ограничават новите назначения. Делът на заетите и активно търсещите работа е спаднал до най-ниското си равнище от 2022 г.

„По-ниското участие в работната сила поддържа номинално ниска безработица, но прикрива влошаващата се среда за търсещите работа“, отбелязват икономисти.

46-годишната Дженифър Смит разказва, че е кандидатствала за 900 работни места, откакто е съкратена от финансова компания в района на Тампа, Флорида, през септември м.г., където е ръководила отдела за потребителско преживяване. Получила е покана за едно интервю и нито една оферта. Смит, която има три деца, признава, че е все по-притеснена за финансовото си състояние.

Миналата седмица тя е решила да продаде петстайния си дом и да се премести в по-малко жилище. Обезщетението ѝ за съкращението ѝ е помогнало, но скоро ще се изчерпи, а разходите ѝ за здравна застраховка растат.

„Просто се опитвам да облекча финансовия стрес и се надявам, че това ще ми помогне да не се чувствам толкова безнадеждна“, казва Смит. „Честно казано, все още съм в шок от всичко, което се случва“.

Продължителната безработица носи рискове – тя може да забави дългосрочните доходи и да намали пенсионните спестявания. Много млади висшисти изпитват затруднения да започнат професионалния си път, тъй като изкуственият интелект заема все повече нискоквалифицирани позиции. Хората в средата на кариерата си също се сблъскват с ограничени възможности за израстване.

„Започваш да се притесняваш дали тези работници ще успеят да се върнат на трудовия пазар“, коментира Даниел Джао, главен икономист в „Гласдор“ (Glassdoor).

Според доклада за заетостта, публикуван в петък от Министерството на труда, наемането през юли е било под очакванията, а данните за предходните два месеца са ревизирани в посока надолу.

Над 1,8 милиона души, които търсят работа повече от 27 седмици, вече представляват една четвърт от всички безработни – спрямо около една пета преди година. Свободните работни места и новоназначените леко са намалели през юни, макар че съкращенията остават на относително ниско ниво.

Броят на така наречените „разочаровани работници“ – хора, които са се отказали да търсят работа – остава приблизително същият в сравнение с миналата година. Но броят на реално работещите е намалял, което според някои икономисти е следствие от по-строгата имиграционна политика на администрацията на президента Доналд Тръмп.

Някои по-възрастни безработни американци също изразяват съмнение, че ще успеят да се върнат на работа.

„В момента се считам за полупенсиониран“, казва 61-годишният Джон Комбър, инженер по качеството на софтуера в Сандпойнт, Айдахо. След изтичането на последния му договор в края на 2023 г. той е подал 500 кандидатури, без да получи нито една оферта.

Данни от „Линкдин“ (LinkedIn) показват, че настроенията сред търсещите работа са по-песимистични, отколкото през април 2020 г., в разгара на пандемията.

Икономистите отбелязват, че на фона на ограничените свободни позиции много от наличните работни места са с по-ниско заплащане. Според данни на клона на Федералния резерв в Атланта, предимството в заплащането за хората, които сменят работа – тенденция, наблюдавана в предходни години – е изчезнало през 2025 г.

32-годишният Оуен Скийт разказва, че е работил като шофьор за „Лифт (Lyft) около година, за да покрива разходите си след загубата на работа в отдел „Човешки ресурси“ през 2023 г. Наскоро е започнал да работи за компания за поведенческо здраве, управлявана от сестра му, но заплатата му е с около 40 на сто по-ниска от предишната.

„В момента съм на нула“, казва той.

54-годишният Джим Планкет, загубил работата си в модната индустрия, споделя, че е изразходвал 25 000 долара от спестяванията си и е взел още 20 000 долара заем, за да покрива ежедневните си разходи. Наскоро е започнал работа като монтажник на дигитални реклами за половината от предишната си заплата.

„Дали това е най-добрият момент в живота ми да започвам отначало? Не, но понякога трябва да правиш това, което трябва“, казва Планкет, който живее в Йонкърс, щата Ню Йорк. 

Източник: БТА

Цените на петрола продължиха да се понижават в понеделник, след като ОПЕК+ договори ново значително увеличение на производството през септември, а опасенията за забавяне на икономиката в Съединените щати – най-големия потребител на петрол в света – засилиха натиска върху суровината, предаде „Ройтерс“.

Фючърсите на сорта Брент, референтен за Европа, с доставка през септември поевтиняха с 20 цента, или 0,29 на сто, до 69,47 долара за барел към 8:00 ч. българско време. Американският лек суров петрол West Texas Intermediate се търгуваше на ниво от 67,19 долара за барел, което представлява спад от 14 цента, или 0,21 на сто. И двата сорта приключиха търговията в петък с понижение от по 2 долара за барел.

В неделя Организацията на страните износителки на петрол и съюзниците им, известни като ОПЕК+, се споразумяха да увеличат добива с 547 000 барела на ден през септември – поредно ускорено увеличение, целящо възстановяване на пазарния дял. Като мотиви за решението си страните посочиха стабилната икономика и ниските запаси.

В съответствие с пазарните очаквания мярката представлява пълно и по-ранно прекратяване на най-големия транш от съкращения на добива на ОПЕК+, както и отделно увеличение на добива на Обединените арабски емирства – около 2,5 милиона барела дневно, или приблизително 2,4 на сто от световното търсене.

Анализатори на американската инвестиционна банка „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs) очакват, че реалното увеличение на предлагането от осемте държави от ОПЕК+, които вдигат добива от март насам, ще бъде 1,7 млн. барела дневно, или около две трети от обявеното, тъй като други членове на групата са ограничили производството си след предходни преразходи.

„Въпреки че политиката на ОПЕК+ остава гъвкава, а геополитическите перспективи – несигурни, очакваме, че организацията ще задържи добивите без промяна след септември“, посочват от банката, добавяйки, че стабилният ръст на производството извън ОПЕК вероятно ще остави малко пространство за допълнителни барели от страна на ОПЕК+.

Анализаторът на „Ар Би Си кепитъл“ (RBC Capital) Хелима Крофт заяви: „Залогът, че пазарът може да поеме допълнителните барели, изглежда се изплати на притежателите на свободен капацитет това лято, тъй като цените не са толкова далеч от нивата преди т.нар. Ден на освобождението“.

Инвеститорите обаче остават предпазливи относно възможни нови санкции на САЩ срещу Иран и Русия, които могат да нарушат предлагането. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши да наложи 100-процентови вторични мита на купувачите на руски суров петрол в опит да засили натиска върху Москва да прекрати войната в Украйна.

Източник: БТА