Срокът за прилагане на разпоредбите на регламента за незабавни плащания на Европейския съюз за България е една година след приемане на еврото, тоест 1 януари 2027 година. Това обясни Михаил Димов, директор на дирекция „Платежен надзор“ в управление „Банково“ в Българската народна банка по време на конференцията „Диджи пей“ (DIGI PAY), посветена на дигиталните плащания, която се провежда днес в „Интер Експо Център“ в София.

„Незабавните плащания няма да станат задължителни за България след 1 януари 2026 година, а след 1 януари 2027 г., тъй като срокът е заложен в регламента за незабавните плащания. В него има специална разпоредба за държави като България, която казва, че срокът за прилагане на разпоредбата на регламента е 1 година след въвеждане на еврото, т.е. от първи януари 2027 година ще бъдат здължителни незабавните плащания“, каза Димов.

По отношение на превенцията срещу рисковете от измами при незабавните плащания, Димов посочи, че този регламент на ЕС урежда и т.нар. услуга за проверка на получателя – нещо, което става задължително от 9 октомври тази година за всички държави от еврозоната, докато за България срокът за прилагане на тези разпоредби отново е 1 януари 2027 година.

По думите на Димов, един от основните фокуси, който засяга всички участници в платежния процес, е свързан със сигурността на плащанията, особено в контекста на непрекъснато засилващата се дигитализация и съпътстващите рискове за заплахи и измами.

Той посочи, че тези рискове са отдавна идентифицирани както от регулаторите, така и от участниците в платежния процес, като през годините е постигнато доста за тяхното смекчаване.

„През изминалите няколко години акцентът на дейността на Българската народна банка в рамките на мандата на централната банка като надзорен орган беше свързан със задълбоченото установяване на идентичността на клиента и по-точно неговото стрикно прилагане от доставчиците на платежни услуги, съобразно нормативните изисквания“, каза той.

За съжаление обаче развитието на технологиите, както положително влияе на развитието на начините на верифициране и идентификация на клиента, така също стои в основата на някои нови типове измами и непрекъснато усложняващите се начини на тяхното извършване.

Развитието на технологогиите върви „ръка за ръка“ с нови видове измами, което показва, че задълбоченото устоянояване на идентичността не е достатъчно за да противодейства на измамите.

„Поради тази причина акцентът ни напоследък в дейността на централната банка се насочва към един друг механизъм за противодействие на измамите, а именно мониторингът на плащанията, който доставчиците на платежни услуги следва да извършват, за да идентифицират неразрешени платежни операции или платежни операции с цел измама“, каза Димов.

По думите му развитието на технологиите дава възможност този процес да бъде автоматизиран и да бъде извършван в реално време, като се използват различни технологии като изкуствен интелект, големи база данни, които позволяват едно по-прецизно устанояване на аномалии в поведението на клиента, както и намаляване на фалшиво положителните сигнали.

„За това през тази година БНБ извършва преглед на прилаганите от доставчиците на платежни услуги механизми за мониторинг на платежните операции, като в обхвата на прегледа не са само технологичните решения, които доставчиците използват, а и цялостната организация на процеса, а именно наличието на документирани правила и процедури, които да регулират целия процес по мониторинг. Също така наличието на периодичен преглед на рисковите фактори и тяхното калибриране и техните проявления във връзка с непрекъснато изменящите се типове измами“, каза той, добавяйки, че се предвиждат и проверки на ефективността на правилата за действие при блокиране на засегнат платежен инстумент, както и извършването на периодичен одит от страна на доставчиците на платежни инструменти.

Михаил Димов очерта и основните промени, които ще бъдат въведени в резултат на новите директива и регламент за платежни услуги, които са във финален етап на приемане от европейските законодатели.

Предвижда се разширяване на отговорността на доставчиците на платежни услуги за някои случаи на измами, при които ползвателят е подведен да инициира плащане. Разширява се рамката на мониторинга на плащанията, като вече ще обваща не само доставчика на платежни услуги на платеца, но мониторинг ще трябва да извършва и доставчикът на платежни услуги и на получателя.

Предвижда се задължение на доставчиците на платежни услуги да блокират платежни операции, за които има съмнение, че са неразрешени.

Промените залагат задължение за засилено сътрудничество между доставчиците на платежни услуги и доставчиците на цифрови услуги и телекомуникационните оператори, доколкото до голяма степен измамите са в резултат на заблуда чрез социално инженерство, което се случва именно в средите на тези доставчици.

Предвижда се задължение за обмяна на информация за измамите между доставчиците на платежни услуги, обясни Димов.

Сред текстовете на директивата е и задължението всеки доставчик на платежни услуги да разполага с поне един механизъм за задълбочено установяване на идентичността, който да не е зависим от използването на смарт устройство, като тази мярка цели повишаване на достъпността на цифровите разплащания.

Михаил Димов посочи още, че директивата предлага въвеждане на регистрационен режим за лицата, които поставят банкомати без да предоставят други платежни услуги, както и регулация относно възможността за теглене на пари в брой на ПОС терминал при търговец без това теглене да бъде съпроводено с покупката на стока или услуга.

„За някои типове административни нарушения ще има хармонизирани размери на глобите и имуществените санкции, особено това ще бъде в областта на отвореното банкиране и тези глоби и санкции ще бъдат в размер в пъти, в десетки пъти, по-големи от тези, които националната правна рамка в момента предвижда“, добави Михаил Димов.

Източник: БТА