Свържете се с нас

Икономика

Реакциите след наложените от САЩ заради войната в Украйна санкции на двете най-големи руски петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“

Новината за наложените от САЩ заради войната в Украйна санкции на двете най-големи руски петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ беше посрещната с различни реакции от страна на българските политици. 

САЩ обявиха, че са готови да предприемат и още действия. Вашингтон призова Москва незабавно да се съгласи на спиране на огъня във войната на Русия в Украйна, предаде Ройтерс. Санкциите бележат значителен поврат в политиката на Тръмп, който не беше санкционирал Русия за войната и вместо това залагаше на търговски мерки, отбелязва агенцията. 

Пазарите реагираха на наложените санкции, като цените на петрола се повишиха с над 3 на сто в азиатската търговия днес, продължавайки ръста от предходната сесия. В европейската търговия ръстът в цената достигна около 5 на сто. 

Българската народна банка (БНБ) съобщи, в рамките на своите правомощия извършва преглед и анализ на потенциалните последици спрямо банковата система в страната от прилагането на ограничителните мерки от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ спрямо руските енергийни компании „Роснефт“, „Лукойл“, техни дъщерни дружества, както и дружества, в които тези компании пряко или косвено притежават 50 и повече процента от капитала. От БНБ посочват, че на системно равнище не се установява наличие на пряк кредитен риск, който да засяга стабилността на банковата система в страната.

От гледна точка на икономическите последици потенциално засегнатите от наложените санкции юридически лица в Република България са сред значимите стопански субекти, чиито финансови потоци се обслужват от банковия сектор, посочват от БНБ. 

Президентът Румен Радев заяви, че очаква мерки, така че да няма криза на горивата в България, като по думите му това е изключително важно. Как точно и в какво ще се изразят санкциите тепърва ще се уточнява. Рано е да спекулираме, каза Радев. Най-важното и голямата задача пред правителството е да направи така, че да няма криза с горивата и да не се вдигат цените, добави президентът.

Премиерът Росен Желязков посочи, че наложените от САЩ санкции срещу „Лукойл“ няма да попречат на производството на рафинерията в Бургас, а България има един месец, за да реши как да подходи. Това не възпрепятства производството и доставката на петролни продукти, отдавна рафинерията не работи с руски петрол. Ще има затруднения за рафинерията с оглед на нейната собственост. Има достатъчно произведени горива, рафинерията трябва да продължи да работи. Доставките на горива са обезпечени и не говоря за близко бъдеще, а по принцип, уточни премиерът.

Председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Делян Добрев каза, че не очаква сътресения на пазара на горива в България. „Българският парламент действа изпреварващо и знаете, че ние преди около три седмици приехме на първо четене в комисия и в пленарна зала законопроект, с който продажбата на „Лукойл“ минава през санкция на държавата, първо на Държавна агенция „Национална сигурност“ и след това през санкция на Министерски съвет. Тоест ние мерки сме ги взели дори изпреварващо“, посочи той и увери, че няма основание за притеснение сред потребителите. 

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също коментира темата. Говорили сме с финансовия министър и управителя на Българската народна банка (БНБ) много внимателно да се проследи и да се внимава, защото това не е шега работа. Може да останем и без гориво в един момент. Какви са санкциите към банките, които обслужват преводите за купуването на петрол, каза той. Борисов смята, че след налагането на санкциите има време за  реакция, което да позволи свалянето на санкциите. „Това е играта на големите в момента“, обобщи ситуацията той.

Ако „Лукойл“ спре да работи, това ще доведе до прекъсване на подаването на горива към страната. Нямаме достатъчен капацитет за внос, така че няма как да се покрие цялата необходимост в страната, каза председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев. 

Според лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов санкциите на „Лукойл“ няма да се отразят на България по никакъв начин, защото компанията работи с доставчици, които са извън Европейския съюз (ЕС) от 2022 г. Единственият начин, по който ще се отрази, е, че политически сили от управляващите и от опозицията ще се опитат да използват ситуацията, за да откраднат този бизнес, коментира той.

От „Алианс за права и свободи“ (АПС) ще настояват още утре да се проведе изслушване в пленарна зала относно санкциите. Зам.-председателят на ПГ на АПС Севим Али посочи, че рафинерията в Бургас е част от енергийната инфраструктура на България и гражданите трябва да са спокойни, че пазарът на горива в страната ни ще бъде обезпечен.

Лидерът на „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) Радостин Василев коментира, че наложените санкции на „Роснефт“ и „Лукойл“ пряко засягат България в негативен контекст. Според него това ще се отрази на националната сигурност, свързана с рафинерията на „Лукойл“ у нас. Очакваме цената за крайния потребител да се повиши, каза Василев. „Ще има огромен проблем с доставките, ако „Лукойл“ продължи да бъде собственик на българската рафинерия“, предположи той. Още утре да предложим на Народното събрание да гласува инвестиционен разход за придобиването от държавата на „Лукойл“, обяви лидерът на МЕЧ. 

Санкциите на „Лукойл“, наложени от САЩ, със сигурност ще повлияят на пазара на цените и те ще тръгнат нагоре, смята депутатът Мария Илиева от „Величие“. Тя подчерта, че това е нейно мнение и не може да ангажира цялата партия „Величие“ с него. Подобни санкции нарушават конкурентната среда, обясни Илиева. По думите ѝ няма да има интерес от чужди инвеститори, ако тяхната инвестиция не е сигурна и може да им се наложи санкция.

Съпредседателят на „Да, България“ и депутат от ПГ на „Продължаваме промяната – Демократична България“ Ивайло Мирчев поиска на днешното заседание на енергийната комисия спешно да бъдат изслушани министрите на енергетиката, икономиката и финансите, както и представител на БНБ. „Лукойл“ е част от стратегическата инфраструктура на България. Опасно е ако попадне под санкции и трябва да знаем какво да се предприеме, за да няма криза на пазара на горивата и страната ни да посрещне адекватно тази възможност, добави Мирчев. „Колкото по-бързо „Лукойл“ се освободи от рафинерията в Бургас, толкова по-добре, защото това е част от руското влияние. Но в никакъв случай не трябва да попада в ръцете на българската мафия“, добави Мирчев.

Пред БТА председателят на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев каза, че не очаква сътресения на пазара на горива в България, нито повишение на цените. За момента не очаквам нищо  да се случи. Има достатъчно количества горива на пазара и всичко е осигурено, бензиностанциите работят, посочи той. Бенчев уточни, че санкциите, наложени от САЩ, са териториално ограничени и засягат американски компании и граждани, без да имат пряко действие върху територията на други държави, включително България.

БТА изпрати въпроси по темата до „Лукойл-България“, Министерството на енергетиката, Министерството на финансите и до Министерството на икономиката и индустрията. До момента редакцията не е получила отговори. 

Източник: БТА

Икономика

ЕИСК встъпи в новия си мандат с нов председател и същата мисия – да гарантира по-широко участие на гражданското общество в Европа

С нов председател, двама негови заместници, председатели на секции и на Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI) приключи 600-ата пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) в Брюксел. Тя беше първа от новия мандат на Комитета, който приключва през 2030 година.

Ирландецът Шеймъс Боланд, който вчера беше избран за 35-ия председател на ЕИСК, e фермер от Ирландия. Той е член на Комитета от 13 години и е заемал различни длъжности, като от октомври 2020 г. поема председателството на групата „Организации на гражданското общество“.

След гласуването на пресконференция Боланд се обяви за програма, ориентирана към хората, която балансира икономическия растеж и социалното приобщаване, поставя гражданското общество на централно място в европейския дневен ред и гарантира, че всеки има равен шанс за просперитет.

Той говори още за изкореняването на бедността чрез предоставяне на възможности и защита и овластяване на гражданското общество, за да се гарантира, че Европа ще остане вярна на своето демократично и социално ядро на фона на нарастващата политическа и икономическа нестабилност.

За заместници на Боланд ЕИСК определи Мария Ханжeвачки от Хърватия и Алена Мастантуоно от Чехия. Ханжeвачки ще отговаря за комуникациите, а Мастантуоно – за въпросите на бюджета.

По време заседанието вчера Комитетът избра още 39 членове на Бюрото на ЕИСК – административния и политически орган на Комитета.

ЕИСК представлява различни заинтересовани страни от гражданското общество от всички страни от ЕС, включително работодатели, работници и представители на други социални, професионални, икономически и културни организации. Европейският парламент, Съветът на ЕС и Европейската комисия се консултират с Комитета, когато вземат решения по политически въпроси от неговата компетентност.

ЕИСК провежда девет пленарни заседания годишно. На тях приема с обикновено мнозинство становища, изготвени от работни групи и гласувани от седемте секции на Комисията.

Членовете на Комитета се определят от правителствата на страните от ЕС и се назначават от Съвета на ЕС за петгодишен мандат. 353-те местата на практика се поделят поравно между работодатели, работници и организации на гражданското общество като например търговци на дребно, упражняващите свободни професии, потребители, земеделци или животновъди.

Именно животновъд от България, член на групата „Организации на гражданското общество“, стана председател на секция NAT (селско стопанство, развитие на селските райони и околна среда) на ЕИСК. Стоян Чуканов е един от 12-те членове на ЕИСК от България. Останалите представители на страната ни в Комитета са Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара, Моника Панайотова, член на Евроклуба към Българската търговско-промишлена палата, Румяна Георгиева, парламентарен секретар и ръководител на сектор „Индустриални отношения“ в Конфедерацията на работодателите и индустриалците, Пламен Димитров, президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Огнян Атанасов, вицепрезидент на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Димитър Манолов, президент на Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Веселин Митов, международен секретар на Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация Активни потребители, Ина Агафонова, председател на Управителния съвет на Фондация „Виа Понтика“, и Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет (ИСС).

Всички те, с изключение на Чуканов, са членове и на ИСС, което се приема като доказателство за силната връзка между националния и европейския социален диалог и активната роля на българското гражданско общество в европейските процеси.

На вчерашното си заседание ЕИСК гласува италианката Чинция дел Рио да застане начело на секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“ (SOC), полякът Марчин Новацки – „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ (TEN), французойката Емили Прузе – на „Единен пазар, производство и потребление“ (INT), румънката Елена Калистру – на „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“ (ECO), Стефано Палмери от Италия – на „Външни отношения“ (REX), а белгиецът Ален Кьор поема ръководството на „Консултативна комисия по индустриални промени“ (CCMI).

Комисията по индустриални промени е най-старият орган на ЕС и наследи Консултативния комитет на Европейската общност за въглища и стомана след изтичането на мандата на органа на 23 юли 2002 година.

Сесията на ЕИСК приключи днес с церемония по встъпване в длъжност на новия председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Шеймъс Боланд, както и на неговите заместници Мария Ханжeвачки и Алена Мастантуоно.

На церемонията музикален поздрав към членовете на ЕИСК и гостите в залата в Брюксел отправиха ирландските изпълнители Колъм О’Сноуди и Брайън Хогън, а ирландската поетеса Вона Грорк прочете стихове.

Новият председател Шеймъс Боланд отново подчерта значението на трите групи, представляващи гражданското общество в ЕИСК – профсъюзите, работодателите и различните граждански организации, за демократичните процеси в ЕС.

Той призова за обединение на Европа, за изкореняване на бедността и по-силно участие на гражданското общество в определянето на европейските политики.

По време на церемонията видеопослания към ЕИСК отправиха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Антонио Коща и еврокомисарят по правосъдието Майкъл Макграт.

Пред членовете на ЕИСК и гостите в залата в Брюксел се изказаха още еврокомисарят по въпросите на равенството и управлението на кризи Хаджа Лабиб, заместник-председателят на Европейския парламент Юнус Омарже и държавният министър по европейските въпроси и отбраната на Ирландия Томас Бърн.

Те поздравиха Шеймъс Боланд за избирането му за председател на ЕИСК и подчертаха съществената роля на институцията за утвърждаване на демокрацията и принципите на гражданското общество в ЕС.

В продължение на близо 70 години ЕИСК играе жизненоважна роля в ЕС и оформя неговите политики и бъдещето на Европа. Това е по-важно от всякога в момента, тъй като живеем в свят, който е по-забързан, по-предизвикателен и нестабилен, заяви Урсула фон дер Лайен.

На свой ред председателят на Европейския съвет Антонио Коща каза, че се нуждаем от Европа, „в която хората са на първо място, която защитава всички, Европа, която предлага възможности на всички“.

Той засегна и темата за достъпността на жилищата в ЕС. Според него наред с осигуряването на жилища на достъпни цени, изкореняването на бедността в Европа е един от основните приоритети на ЕС, който е пряко зависим от повишаването на конкурентоспособността на Общността.

Следващото пленарно заседание на ЕИСК е насрочено за началото на декември. Очаква се на него да бъдат разгледани темите за Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд, засилване на конкурентоспособността и кръговата икономика на ЕС, стратегия за укрепване на единния пазар, преразглеждане на общата политика в областта на рибарството и Общата селскостопанска политика, общ европейски подход към украинците в ЕС, както и ревизия на Механизма за гражданска защита на ЕС (UCPM).

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Цените на петрола се повишиха с над пет процента след новите санкции на САЩ и вероятния отказ на Китай да купува руски петрол

Цените на петрола се повишиха с над пет процента днес, след като Съединените щати наложиха санкции на руските енергийни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“ заради войната в Украйна, а държавните петролни компании на Китай вероятно преустановиха покупките на руски суров петрол по море, предаде Ройтерс.

Фючърсите на сорта Брент поскъпват с 5,21 процента до 65,93 долара за барел към 20:30 часа българско време, а американският лек суров петрол добавя 5,58 процента към стойността си до 61,92 долара за барел, насочвайки се по данни на Блумбърг към най-големия еднодневен ръст от началото на конфликта между Израел и Иран на 13 юни.

Последните санкции на САЩ са радикална промяна в политиката на Вашингтон, тъй като предишните усилия за оказване на натиск върху Русия да прекрати войната включваха ценови таван за руския петрол от групата на Г7, който имаше за цел да ограничи приходите на Кремъл, без да прекъсва доставките и да предизвиква ръст на световните цени.

Стъпката е предприета в момент, в който световното предлагане изглежда достатъчно. Държавите от и извън алианса на производителите ОПЕК+ увеличават добива на фона на признаците за охлаждане на растежа на търсенето. Ако Индия намали драстично покупките, въпросът ще бъде дали Китай, другият основен купувач на руски суров петрол, е готов да заеме мястото ѝ, коментират анализатори пред Блумбърг.

Но по данни на търговски източници на Ройтерс държавните петролни компании в Китай са преустановили покупките на руски суров петрол по море от двете санкционирани компании, което е допринесло за ръста на цените.

След обявяването на мерките Доналд Тръмп заяви, че планира да разговаря с китайския президент Си Цзинпин относно закупуването на руски петрол от страната на планирана среща следващата седмица в Южна Корея.

Американските санкции са „неприятелски“ акт и „ще имат определени последици, но няма да повлияят съществено на нашето икономическо благополучие“, каза по-рано днес Владимир Путин. Енергийният сектор на Русия се чувства уверен, макар да се очакват известни загуби, добави руският президент, цитиран от руската агенция ТАСС. По думите му нарушаването на баланса на световните енергийни пазари може да доведе до покачване на цените, което би било неудобно за САЩ, особено като се има предвид вътрешния политически ред в Съединените щати, намеквайки за междинните избори за Конгреса.

През деня пазарите ограничиха донякъде ръста си, след като министърът на петрола на Кувейт заяви, че ОПЕК е готова да компенсира всеки недостиг на пазара чрез увеличаване на производството.

„Санкциите на САЩ означават, че рафинериите в Китай и Индия – основни купувачи на руски петрол – ще трябва да търсят алтернативни доставчици, за да избегнат риск от изключване от западната банкова система“, коментира Оле Хансен, анализатор в „Саксо банк“.

Вашингтон заяви, че е готов да предприеме допълнителни действия, ако Москва не се съгласи на незабавно прекратяване на огъня в Украйна. Миналата седмица Великобритания също наложи санкции на „Роснефт“ и „Лукойл“, а Европейският съюз одобри 19-ия пакет от ограничения, включващ забрана за внос на руски втечнен природен газ.

Анализаторът от Ю Би Ес (UBS) Джовани Стауново посочи, че ефектът от санкциите ще зависи от реакцията на Индия и от способността на Русия да намери нови купувачи. Индия, която след началото на войната стана най-големият вносител на руски морски суров петрол, вероятно ще ограничи рязко вноса си, според източници от индустрията.

По данни на Ройтерс частната компания „Рилайънс Индъстрис“ (Reliance Industries) – най-големият индийски купувач на руски петрол – планира да намали или напълно да спре покупките.

Според Клаудио Галимберти от „Ристад енерджи“ (Rystad Energy) ефектът от санкциите може да се окаже ограничен. „Досега почти всички санкции срещу Русия през последните три години и половина не успяха да намалят добива или приходите от петрол в значителна степен“, отбелязва той.

Въпреки ръста в цената анализаторите остават предпазливи. Опасенията за свръхпредлагане след решението на ОПЕК+ да увеличи производството ограничиха поскъпването, като Ю Би Ес прогнозира, че цената на сорта Брент ще остане в диапазона между 60 и 70 долара за барел.

„Роснефт“, оглавявана от близкия съюзник на Путин Игор Сечин, и частната компания „Лукойл“ са двата най-големи руски производителя на петрол, които заедно осигуряват почти половината от общия износ на страната според оценки на Блумбърг. Данъците от петролната и газовата промишленост представляват около една четвърт от федералния бюджет на Русия.

Руската петролна индустрия е подложена на натиск и от украинските атаки срещу рафинерии, нефтопроводи и терминали за износ, които се засилиха през последните месеци. По-рано днес Киев заяви, че е нанесъл удар по рафинерията на „Роснефт“ в Рязан, една от най-големите в страната.

Както американският суров петрол, така и брентът се възстановяват от петмесечното дъно, достигнато в понеделник. Фючърсите се повишиха и вчера поради признаците, че последната разпродажба е била прекомерна, както и заради свиването на запасите в САЩ.

Според Администрацията за енергийна информация на САЩ запасите от суров петрол, бензин и дестилати в страната са намалели през миналата седмица вследствие на засиленото търсене.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Цените на петрола се повишиха с над 5 процента след новите санкции на САЩ и вероятния отказ на Китай да купува руската суровина

Цените на петрола се повишиха с над 5 процента днес, след като Съединените щати наложиха санкции на руските енергийни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“ заради войната в Украйна, а държавните петролни компании на Китай вероятно преустановиха покупките на руски суров петрол по море, предаде Ройтерс.

Фючърсите на сорта Брент поскъпват с 5,21 процента до 65,93 долара за барел към 20:30 часа българско време, а американският лек суров петрол добавя 5,58 процента към стойността си до 61,92 долара за барел, насочвайки се по данни на Блумбърг към най-големия еднодневен ръст от началото на конфликта между Израел и Иран на 13 юни.

Последните санкции на САЩ са радикална промяна в политиката на Вашингтон, тъй като предишните усилия за оказване на натиск върху Русия да прекрати войната включваха ценови таван за руския петрол от групата на Г-7, който имаше за цел да ограничи приходите на Кремъл, без да прекъсва доставките и да предизвиква ръст на световните цени.

Стъпката е предприета в момент, в който световното предлагане изглежда достатъчно. Държавите от и извън алианса на производителите ОПЕК+ увеличават добива на фона на признаците за охлаждане на растежа на търсенето. Ако Индия намали драстично покупките, въпросът ще бъде дали Китай, другият основен купувач на руски суров петрол, е готов да заеме мястото ѝ, коментират анализатори пред Блумбърг.

Но по данни на търговски източници на Ройтерс държавните петролни компании в Китай са преустановили покупките на руски суров петрол по море от двете санкционирани компании, което е допринесло за ръста на цените.

След обявяването на мерките Доналд Тръмп заяви, че планира да разговаря с китайския президент Си Цзинпин относно закупуването на руски петрол от страната на планирана среща следващата седмица в Южна Корея.

Американските санкции са „неприятелски“ акт и „ще имат определени последици, но няма да повлияят съществено на нашето икономическо благополучие“, каза по-рано днес Владимир Путин. Енергийният сектор на Русия се чувства уверен, макар да се очакват известни загуби, добави руският президент, цитиран от руската агенция ТАСС. По думите му нарушаването на баланса на световните енергийни пазари може да доведе до покачване на цените, което би било неудобно за САЩ, особено като се има предвид вътрешния политически ред в Съединените щати, намеквайки за междинните избори за Конгреса.

През деня пазарите ограничиха донякъде ръста си, след като министърът на петрола на Кувейт заяви, че ОПЕК е готова да компенсира всеки недостиг на пазара чрез увеличаване на производството.

„Санкциите на САЩ означават, че рафинериите в Китай и Индия – основни купувачи на руски петрол – ще трябва да търсят алтернативни доставчици, за да избегнат риск от изключване от западната банкова система“, коментира Оле Хансен, анализатор в „Саксо банк“.

Вашингтон заяви, че е готов да предприеме допълнителни действия, ако Москва не се съгласи на незабавно прекратяване на огъня в Украйна. Миналата седмица Великобритания също наложи санкции на „Роснефт“ и „Лукойл“, а Европейският съюз одобри 19-ия пакет от ограничения, включващ забрана за внос на руски втечнен природен газ.

Анализаторът от Ю Би Ес (UBS) Джовани Стауново посочи, че ефектът от санкциите ще зависи от реакцията на Индия и от способността на Русия да намери нови купувачи. Индия, която след началото на войната стана най-големият вносител на руски морски суров петрол, вероятно ще ограничи рязко вноса си, според източници от индустрията.

По данни на Ройтерс частната компания „Рилайънс Индъстрис“ (Reliance Industries) – най-големият индийски купувач на руски петрол – планира да намали или напълно да спре покупките.

Според Клаудио Галимберти от „Ристад енерджи“ (Rystad Energy) ефектът от санкциите може да се окаже ограничен. „Досега почти всички санкции срещу Русия през последните три години и половина не успяха да намалят добива или приходите от петрол в значителна степен“, отбелязва той.

Въпреки ръста в цената анализаторите остават предпазливи. Опасенията за свръхпредлагане след решението на ОПЕК+ да увеличи производството ограничиха поскъпването, като Ю Би Ес прогнозира, че цената на сорта Брент ще остане в диапазона между 60 и 70 долара за барел.

„Роснефт“, оглавявана от близкия съюзник на Путин Игор Сечин, и частната компания „Лукойл“ са двата най-големи руски производителя на петрол, които заедно осигуряват почти половината от общия износ на страната според оценки на Блумбърг. Данъците от петролната и газовата промишленост представляват около една четвърт от федералния бюджет на Русия.

Руската петролна индустрия е подложена на натиск и от украинските атаки срещу рафинерии, нефтопроводи и терминали за износ, които се засилиха през последните месеци. По-рано днес Киев заяви, че е нанесъл удар по рафинерията на „Роснефт“ в Рязан, една от най-големите в страната.

Както американският суров петрол, така и брентът се възстановяват от петмесечното дъно, достигнато в понеделник. Фючърсите се повишиха и вчера поради признаците, че последната разпродажба е била прекомерна, както и заради свиването на запасите в САЩ.

Според Администрацията за енергийна информация на САЩ запасите от суров петрол, бензин и дестилати в страната са намалели през миналата седмица вследствие на засиленото търсене.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Спортпреди 36 минути

Спортинг Брага и Олимпик Лион продължават без грешка в Лига Европа след третия кръг

Спортпреди 42 минути

Фиорентина постигна втора победа в Лигата на конференциите

Икономикапреди 42 минути

ЕИСК встъпи в новия си мандат с нов председател и същата мисия – да гарантира по-широко участие на гражданското общество в Европа

Святпреди 48 минути

САЩ атакуваха още два плавателни съда в Тихия океан, за които се смята, че са превозвали наркотици

Културапреди 55 минути

Дъщерята на Сашо Морфов режисьорката Неда Морфова с агент във Великобритания

Балканипреди един час

Властите в Истанбул въвеждат нови мерки в борбата с агресивното привличане на клиенти по улиците на града

Святпреди един час

Тръмп ще се срещне другата седмица с китайския президент Си Цзинпин в Южна Корея, съобщи Белият дом

Спортпреди един час

Александър Зверев се класира за четвъртфиналите на турнира във Виена, Даниил Медведев отпадна във втория кръг

Балканипреди един час

АА: Турска хуманитарна агенция дарява компютри за хора с увредено зрение в Уганда

Святпреди един час

Бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва иска да се кандидатира за четвърти мандат догодина, въпреки че скоро навършва 80 години

Българияпреди един час

Тримата български тенори изнесоха концерт в Свищов за 80-годишния юбилей на Градската библиотека

Спортпреди един час

„Не сме свикнали да играем срещу толкова класни отбори“, каза старши треньорът на Берое Тодор Тенев след срещата с френския Вилньов д’Аск

Святпреди 5 дни

САЩ твърдят, че имат „достоверни сведения“ за предстоящо нарушение на примирието с Израел от страна на „Хамас“

Святпреди 4 дни

Какво обещават двамата кандидати на балотажа на президентските избори в Боливия

Политикапреди 3 дни

Кандидат на Възраждане изхвърча от Общинския съвет в Пазарджик заради 114 надписани преференции

Святпреди 5 дни

Лидерката на беларуската опозиция изрази скептицизъм към предстоящата среща Тръмп-Путин

Святпреди 5 дни

Почина създателката на програмата „Еразъм“ София Коради

Политикапреди 3 дни

Президентът назначи нови посланици в Белгия, Нидерландия и Казахстан

Балканипреди 2 дни

ХИНА: Средната нетна заплата през август в Хърватия възлиза на 1446 евро

Обществопреди 2 дни

БПЦ приветства въвеждането на “Религия и добродетели“ в училищe “с особена духовна радост“

Обществопреди 2 дни

При думите “Пеевски“ и “Ново начало“ Ваня Тагарева спира микрофона в СОС (видео)

Святпреди 5 дни

Протестиращи срещу политиките на президента Тръмп излязоха по улиците на стотици американски градове

Святпреди 5 дни

Бенямин Нетаняху обяви, че ще се кандидатира за нов мандат като премиер на Израел на предстоящите избори

Святпреди 3 дни

ЕП ще дебатира бомбения атентат пред дома на италианския разследващ журналист Сигфридо Ранучи

Новини