Има ли дезинформация относно европейските програми за младите хора? Защо европейските ценности често биват представяни като деградиращи и лоши? Какво стои зад тях? Има ли разминаване между официалните цели и реалния ефект върху участниците – какви ценности им се предават, какви поведенчески модели се насърчават?

Програмите на Европейския съюз за младежта – „Еразъм+“, обученията, уъркшоповете – се представят като възможност за културен обмен, образование и личностно развитие.

Но критиците и пропагандата често казват друго – че „евролибералните“ ценности развращават младежите, рушат традиционното семейство и насаждат нетрадиционна сексуална ориентация.

Въпросът е дали ЕС наистина изгражда по-активно и образовано поколение – или формира младеж, по-лесна за интеграция в обща идеологическа рамка.

Защо въобще задаваме този въпрос?

Тезата, че Европа развращава младежта, се роди и популяризира благодарение на силна дезинформация и поляризация.

В България предпоставки за подобни твърдения преди години създаде дебатът за Истанбулската конвенция, която цели превенция и борба с домашното насилие. Държавите, които я приеха, са задължени да провеждат политики за превенция, включително образователни кампании, насочени към промяна на нагласите, които оправдават или нормализират насилието.

Най-спорният момент в България се оказа концепцията за „социален пол“. В текста на конвенцията той е дефиниран като социално изградени роли и поведенчески модели, различни от биологичния пол. Целта е да се покаже, че насилието често произтича от стереотипи – например схващанията, че жената трябва да бъде подчинена или че мъжът има власт по право. Правната служба на Съвета на Европа подчертава, че това не заменя понятията „жени“ и „мъже“.

В България този термин беше изтълкуван като опит за въвеждане на „трети пол“ или за налагане на еднополови бракове. Сред консервативните среди у нас се популяризира чуждицата „джендър” (която буквално означава просто „пол”), използвана в най-различни контексти, но обикновено като нарицателно за хора с различна сексуална ориентация или в по-широк смисъл подигравателно обозначава и хора с по-либерално мислене.

Думичката бързо се превърна в обида в публичния език и започна да се асоциира с ЕС и с различни образователни програми. Това доведе до насаждането на страх, че от Запада едва ли не искат да вкарат в училищата една нова система от „ценности”, целяща моралния упадък на обществото.

Въпреки че през 2018 г. Конституционният съд прие, че ратификацията на Истанбулската конвенция е несъвместима с Конституцията, през годините политически организации като ВМРО, БСП и „Възраждане“ продължиха да се заиграват с тази риторика и започнаха кампания срещу така наречената от тях „джендър идеология“.

Темата периодично се завръща в политическия дискурс, например през лятото на 2024 година, когато се гласува закон за забраната на ЛГБТ пропаганда в системата на предучилищното и училищното образование. Митове като „ще се учат децата на смяна на пола в училище“ или „ЕС ни налага трети пол“ се разпространяват масово чрез медии, социални мрежи и сайтове. Тук е важно да се спомене и че борбата с „джендърите” е част от риториката на руската пропаганда, която има дълбоки корени у нас.

Благодарение на усилията на „борците срещу джендърите” либералните ценности бяха заклеймени като първоизточник на всеки проблем на държавата. Неотдавна дори синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ излезе с позиция, в която свързва „либералното образование” с инцидентите по пътищата, култа към чалгата и мутрите.

Но дали наистина това е така и кои всъщност са предполагаемите разпространители на тази „идеология” в България? Нека разгледаме обичайните заподозрени.

Програмата „Еразъм”

„Еразъм” (името идва едновременно от това на нидерландския философ и хуманист Еразъм Ротердамски, но и от абревиатура ERASMUS – EuRopean Community Action Scheme for the Mobility of University Students) е програмата на Европейския съюз за образование, обучение, младеж и спорт. В нея участват както държави от ЕС, така и европейски държави, които все още не са част от организацията.

В нея ученици и студенти могат да участват в кратки или по-продължителни обучения в чужбина, като разноските се поемат от програмата.

Тя започва през 1987 г. (когато все още говорим за Европейска икономическа общност, не за ЕС) като схема за студентски обмен, а днес включва университети, училища, неправителствени организации, общини и спортни клубове. Целта ѝ е да даде възможност на младите хора да учат, работят и да се развиват чрез проекти в различни държави, като така се изгражда чувство за европейска принадлежност и се стимулират нови умения. Сегашната по-мащабна програма – „Еразъм+” – поставя за свои основни приоритети социалното приобщаване, екологичния и цифровия преход и насърчаването на участието на младите хора в демократичния живот.

Финансирането идва изцяло от ЕС в рамките на бюджета за 2021–2027. Общият бюджет за актуалния период е около 26,2 милиарда евро – почти двойно повече от предходния период.

Организацията на мероприятията е отчасти децентрализирана. Европейската комисия определя приоритетите, а Изпълнителната агенция за образование и култура управлява международните проекти. Във всяка държава обаче има и национална агенция – в България това е Центърът за развитие на човешките ресурси, който разпределя средствата към местните одобрени проекти. Университети, училища и неправителствени организации първо трябва да участват в конкурси, за да ги реализират.

Програмата изрично подкрепя проекти в полза на демокрацията и медийната грамотност, включително инициативи на младежки организации. Те трябва да са съвместими с хартата на ЕС и да развиват граждански компетентности. Съдържанието се създава от самите организатори (университети, НПО и др.), които носят отговорност за него, а Европейската комисия запазва правото си да го премахне при нужда.

Що се отнася до формата, може да се каже, че има две основни категории проекти – кратки и дълги.

Кратките обучения, които траят около десетина дни, са насочени основно към ученици, студенти и младежи. Те представляват възможност за културен обмен и имат по-скоро социален характер – целта е участниците бързо да се запознаят с нова страна, да обменят опит чрез работилници и общи дейности, да изградят международни контакти. Те ядат на една маса, играят игри, за да „разчупят леда” и работят заедно по поставените им задачи. Традиционен елемент са така наречените „културни вечери”, където отборите на различните държави представят историята и традициите на страната си пред останалите участници.

Дългите проекти, които продължават с месеци – от един семестър до година, са насочени предимно към студенти, стажанти и преподаватели. Те имат академична и професионална стойност – включват редовно обучение, стажове или научна работа, при които натрупаните кредити и умения се признават официално.

Тоест кратките програми целят европейски културен обмен, докато дългите изграждат реални образователни и професионални компетенции.

OFFNews се свърза с Волен Чилов – студент в Софийския университет и редовен участник в проекти по програмата „Еразъм+”. Ето какво ни сподели той:

1. Как попаднахте за първи път в програмата „Еразъм+”?

Беше през 2019 г. – случайно през Фейсбук пост в група от семинар, който посетих. Търсеха си участници от България за проект за две седмици през август. Попълних анкетата без очаквания и седмица по-късно получих потвърждение. Това буквално промени живота ми.

2. Какво Ви мотивира да участвате в програмата и други международни уъркшопове?

Комбинация от редица фактори – желание за пътуване и опознаване на Европа и света, запознанство и връзки с мои връстници от целия континент, някои от които остават приятели за цял живот, и разбира се, самите теми, които проектите разглеждат. Но това много зависи от вида на програмата – дали е младежки обмен (по-обща информация) или тренинг курс (задълбочено и по-тясно специализирано).

3. Кои са някои от темите, по които сте работили по време на програмата?

Много са – запазване и промотиране на културно наследство, изкуство за представяне на идентичност, антисемитизъм и дискриминация (бяхме във Венеция и проектът беше пряко свързан с Венецианското гето – първото в света), опазване на околната среда, медийна грамотност, критично мислене и социално предприемачество.

4. Усещали ли сте някога, че даден проект се опитва да Ви натрапи ценности, които не споделяте?

Зависи какво се има предвид. Имало е случаи участници от българския отбор да се оплакват, че им натрапват „либерални“ ценности, но това е изцяло от гледна точка на техните политически възгледи.

5. Какви културни ценности и нагласи най-силно Ви впечатляват в Европа?

Свободата на споделяне, изразяване, критика и защитената среда, в която хората са свободни да критикуват това, което не одобряват в техните си държави – ярък пример за участници от Турция, които открито атакуват Ердоган, знаейки, че няма да бъдат преследвани за това.

Макар че последният проект, на който бях, беше в Азербайджан – доста повлияна от Русия и авторитарна държава, официалната държавна политика не е имала никакво влияние върху автономията на проекта.

6. Смятате ли, че програмите в чужбина понякога биха накарали младите хора да загубят връзка с традиционните български ценности?

Напротив. Най-ценното от тези проекти са културният обмен и паралелите между различните държави. Виждаш, че всъщност „традиционни български ценности” са идентични с много от тези в цяла Европа.

7. Виждате ли разлика в поведението и нагласите на младежите, които често пътуват по такива програми, спрямо тези, които остават в България?

Не бих казал, но със сигурност пътуванията правят някои малко по-широкоскроени от други. Но има и силна индивидуална страна.

8. Според Вас повече ползи или повече рискове носят тези инициативи за младите българи? Какви са?

Абсолютно повече ползи. Ние се свързваме с Европа по този начин. Виждам, че младите българи не са по-различни от връстниците си в Европа. Даже на моменти ги превъзхождаме по знания, лидерство, амбиция.

9. Как отговаряте на критиците, които твърдят, че чрез европейските ценности се „развращава“ българската младеж?

Като не ви харесват, има дестинации като Русия, Беларус, Китай и Азербайджан, където властват „традиционните” ценности, а не Испания и Италия, където всички са „развратени”.

10. Смятате ли да продължите да участвате в проекти по програмата?

Разбира се, предстои ми проект в Италия в края на месеца (смее се).

Какво още дава Европа на младите?

DiscoverEU е инициатива на Европейския съюз в рамките на програмата Еразъм+, която дава възможност на младежи на 18 години да пътуват основно с влак из Европа и да опознаят културното и историческо разнообразие на континента. Участниците могат да получат специална карта, която осигурява отстъпки за музеи, транспорт, настаняване, храна и различни културни и спортни дейности. Програмата е отворена за граждани на страните от ЕС и на асоциираните към Еразъм+ държави, като кандидатстването става онлайн през официалния сайт.

Европейският социален фонд Плюс (EСФ+) е основният инструмент на ЕС до 2027 г. с бюджет от почти 142,7 млрд. евро, насочен към заетост, образование и социална помощ. Най-малко 25% от средствата са предназначени за борба с бедността и дискриминацията.

В България фондът осигурява 2,6 млрд. евро по три програми, свързани с достъп до работа, дигитални умения, качествено образование и интеграция на уязвими групи.

Само у нас през първите седем месеца на 2025 г. 11 426 млади хора (под 29 години) са започнали работа с подкрепата на Националната агенция по заетостта, финансирана по Human Resources Development Programme (част от EСФ+).

Благодарение на ЕСФ+ се очаква делът на преждевременно напускащите училище да намалее до 2030 г. от 12,8% на 7%. Инвестициите по програмата ще допринесат за постигането на целите на България за 2030 г. в рамките на Европейския стълб на социалните права, като повишат равнището на заетост до 79% и намалят броя на хората в риск от бедност с близо 800 000.

Доброволчество

Европейският корпус за солидарност обединява младите хора с идеята да се изгради едно по-приобщаващо общество чрез доброволчество, като подкрепя хората в затруднено положение. Той предлага на младите хора, които искат да помагат, да се учат и да се развиват, възможност да придобият изпълнен с отговорност доброволчески опит. Подкрепя инициативи, свързани с екология, култура, социално приобщаване и гражданска активност.

Участниците в корпуса трябва да покрият ясни стандарти за качество, както и да споделят ценности като солидарността, зачитането на човешкото достойнство и на правата на човека и вярват в изграждането на справедливо и равноправно общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността и справедливостта. Това не е идеология в смисъла, който антиевропейската пропаганда внушава, а ключови ценности, необходими за поддържането на демокрацията в Европа.

Програмата „Цифрова Европа“ за 2025–2027 г. разполага с 1,3 млрд. евро за изкуствен интелект, киберсигурност и напреднали дигитални умения. Тя финансира магистърски програми, кратки курсове и дигитални академии, насочени към практическа подготовка.

EU4Health поставя акцент върху психичното здраве и обучението на здравни специалисти. През 2023 г. са отпуснати общо 18,5 млн. евро за такива проекти, а през есента на 2025 ще бъдат отворени нови възможности за кандидатстване. Сред целите е обучението на 2000 специалисти в ЕС до 2026 г.

„Творческа Европа“ разполага с бюджет от 2,44 млрд. евро за периода 2021—2027 г. Чрез нея се инвестира в действия, които укрепват културното многообразие и отговарят на потребностите и предизвикателствата на секторите на културата и творчеството. Една от инициативите по фонда – „Culture Moves Europe” е подкрепила повече от 7000 артисти и културни професионалисти от 40 държави през последните три години.

„Хоризонт Европа“ дава възможности на млади изследователи чрез стипендии и конкурси. Тя е продължение на предишната програма „Хоризонт 2020“, по която бяха финансирани почти 35 000 проекта с участието на 40 000 организации.

Фондът финансира и „Нощ на учените“ в България и училищни инициативи, които популяризират науката.

Важно е да се подчертае, че не всички младежки фондове и програми идват само от ЕС.

AIESEC е международна младежка организация, създадена през 1948 г. от студенти от седем европейски държави с цел да насърчи мир и сътрудничество след Втората световна война чрез обмен на опит и стажове. Днес тя е най-голямата студентска организация в света и работи в над 110 държави, като предоставя възможности за международни доброволчески проекти, професионални стажове и лидерско развитие. От вече 10 години тя организира събитието „Youth Speak Forum” в България. Събитието е вдъхновено от Целите за устойчиво развитие на ООН.

Active Citizens Fund в България с бюджет от 15,5 млн. евро (2018–2024) пък е до голяма степен финансиран от Норвегия, която не е член на съюза. Целта му е „укрепнало гражданско общество, активни граждани и овластени уязвими групи“. През 2025 г. се подготвя нов програмен период под името Civil Society Fund. В България фондът ще се управлява от консорциум, ръководен от Институт „Отворено общество – София“, който сам по себе си е влиза в наратива на любителите на теории на конспирацията заради личността и политическите възгледи на американския милиардер Джордж Сорос, основал мрежата.

Терминът „соросоид“ е не по-малко използван от „джендър” и „жълтопаветник”, за да опише хора с либерални и прозападни възгледи. Думата е символ и на чужда намеса, с което се подкопава доверието във всички граждански организации, независимо от произхода им, и се създава впечатление за конспиративна мрежа, действаща срещу националните интереси. 

Това са само част от многобройните възможности, от които младите хора в България могат да се възползват. Няма нито едно съществено доказателство, което да може да аргументира подривна дейност.

Да, европейските и американските програми наистина носят със себе си ценности – свобода, критично мислене, демокрация, равенство. Но те не се натрапват като догма, а се преживяват чрез практики на общуване, работа по проекти и културен обмен. Срещу тях стои мощна дезинформационна машина, която се опитва да изгради противоположен разказ – че тези ценности са заплаха, че водят до морален упадък. Именно тази пропаганда, а не самите програми, често е причината за поляризацията и за страха от „чужди влияния“.

ЕС и дезинформацията

Проучване на Евробарометър от миналата година разгледа възгледите на младите хора (на възраст между 16 и 30 години) в целия Европейски съюз, като се фокусира върху техните политически приоритети, отношението им към Европейския съюз, източниците на информация, излагането на дезинформация, политическата им ангажираност и поведението им при гласуване на европейските избори през 2024 г.

Данните показват, че стабилна част от младите европейци се информират през социални мрежи — 42% ги посочват като основен източник на информация за обществени и политически теми. На второ място е телевизията (39%).

Значително мнозинство (76%) от младите хора смятат, че са били изложени на дезинформация и фалшиви новини през седемте дни преди проучването, докато 70% от участниците са уверени, че могат да разпознаят дезинформация.

Според Евробарометър в девет европейски държави повече от половината от младежите съобщават, че са изложени на дезинформация често или много често.

През август социолозите Алексей Пампоров (БАН) и Стойчо Босев („Алфа Рисърч“) в интервю за БТА посочиха, че младите хора в България често се информират чрез социални мрежи и генеративен изкуствен интелект, но са податливи на дезинформация.

По думите на Пампоров на българина му липсва критично мислене, а образованието по литература и история продължава да се базира на традиционни, идеологизирани модели. Това създава шаблонизирано мислене и лесно поддаване на фалшива информация. В България около 60% от младите се информират онлайн, докато традиционните медии присъстват едва на заден план.

Да, не бива да се пренебрегват градивните критики към ЕС и представителите на съвременния либерализъм в Европа и България – напротив. Но това да се случва прозрачно, с честност и грижа, когато става въпрос за бъдещето и развитието на младите хора. Защото ценностите, които се градят чрез образованието, обмена и критичното мислене, определят бъдещето на едно общество – дали ще е затворено в страхове и стереотипи, или отворено към света и способно да защитава собствената си демокрация.

Източник: Offnews.bg