Министърът на външните работи на Гърция Йоргос Герапетритис заяви, че е получил уверения от египетския си колега Бадр Абделати, който е на официално посещение в Атина, че приемствеността и гръцкият православен характер на манастира „Света Екатерина“ на планината Синай няма да бъдат нарушени, предаде АНА-МПА. По думите на Абделати, това е „характерно за религиозната толерантност, но и за уважението към религиозните права, които Египет винаги е демонстрирал“.

„За Гърция и православните християни навсякъде манастирът е не само най-дълго действащото място за поклонение, но и уникален символ на вселенската култура“, каза той, отбелязвайки също, че дискусията с египетския му колега е била продуктивна по отношение на правния статут на манастира, както и на неговото популяризиране като глобален център на поклонение.

„Общото ни намерение е манастирът да продължи необезпокоявания си път, със статуквото, установено в продължение на 15 века. Убеден съм, че Египет ще почете традицията на уважение към всички религии и доктрини, които е формирал с течение на времето“, подчерта той.

Гръцкият външен министър също така подчерта, че Гърция и Египет остават стълбове на стабилност и са развили образцови и многостранни отношения.

Относно кризата в Газа той отбеляза, че основен приоритет е постигането на прекратяване на огъня, осигуряването на масивен поток от хуманитарна помощ за цивилното население и осигуряването на безусловно освобождаване на заложници. Той подчерта, че Гърция, в сътрудничество с Египет, ще продължи да предприема хуманитарни инициативи в региона.

По сирийския въпрос Гърция и Египет подкрепят суверенитета и териториалната цялост на единна държава, с участието на всички сирийци и с всеобщо уважение.

По либийския въпрос Герапетритис информира египетския си колега за неотдавнашните си посещения в Бенгази и Триполи. Той отбеляза, че Гърция и Египет споделят обща позиция по двата основни въпроса, отнасящи се до Либия, а именно незаконната миграция и определянето на границите на морските зони. Той подчерта, че Египет е бил особено ефективен в защитата на морските си граници и беше постигнато съгласие, че координацията в областта на потоците от незаконна миграция ще бъде засилена.

Източник: БТА

Специалният пратеник на Европейския съюз за диалога между Косово и Сърбия Петер Сьоренсен предупреди за забавяне на диалога поради забавянето на формирането на новите институции в Косово. Той обаче подчерта, че диалогът между Косово и Сърбия все още е жив и активен, предаде за БТА агенция КосоваПрес.

След срещи с президента Вьоса Османи и с министър-председателя Албин Курти, Сьоренсен каза, че са обсъдили прилагането на Брюкселското споразумение от 2023 г. и Охридския анекс, договорени между Косово и Сърбия.

В кратко изявление пред медиите Соренсен заяви, че политическата ситуация в Косово предизвиква забавяне на процеса на диалог.

Шест месеца след парламентарните избори, проведени на 9 февруари, Косово все още е без нови институции поради блокиране на конституирането на парламента в Прищина.

На въпрос за текущото състояние на диалога между Косово и Сърбия датският дипломат заяви, че той все още е активен.

Сьоренсен днес е на официално посещение в Косово, като това е третото му посещение в страната. Преди няколко дни от Европейския съюз заявиха пред КосоваПрес, че работят и с двете страни за пълно нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия, като се обръща внимание на всички нерешени въпроси. От ЕС добавиха също, че възможността за нови тристранни срещи в Брюксел зависи от желанието на участващите страни.

Значението на диалога между Косово и Сърбия беше подчертано и от френския президент Еманюел Макрон миналата седмица, след разговор със сръбския президент Александър Вучич.

Макрон написа в социалната платформа „Екс“, че Франция осъжда всяко едностранно действие, което може да навреди на процеса на диалог.

Наскоро напрежението между Косово и Сърбия се засили поради ареста на сръбския служител Игор Попович в Косово по обвинения в подбуждане към етническа омраза и разделение. От друга страна, Сърбия арестува бившия полицейски служител Арбнор Спахиу през юни във връзка със сръбската терористична атака през 2023 г. в Банска, при която загинаха и трима нападатели.

(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА

Президентът на босненската Република Сръбска Милорад Додик, чийто мандат бе прекратен от Централната избирателна комисия (ЦИК) на Босна и Херцеговина, заяви днес, че за мандата му ще решава народът на референдум, съобщи босненската национална телевизия БХРТ.

На заседание днес босненската ЦИК прекрати мандата на Милорад Додик като президент на Република Сръбска, след като бе потвърдена присъдата му от една година затвор и шест години забрана да заема политически постове за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в страната.

Додик заяви днес на заседание на лидерите на партиите от управляващата коалиция, че народът му е дал мандат и „за това ще се решава на референдум, който ще се проведе на основата на решение на парламента на Република Сръбска“. Той подчерта, че „управляващата коалиция в Република Сръбска ще продължи да брани конституционната и дейтънска позиция на Република Сръбска, заплашена от действията на (настоящия върховен представител на международната общност в Босна) Кристиан Шмит“.

Додик беше окончателно признат за виновен миналата седмица от апелативен съд в Сараево за това, че обнародва през юли 2024 г. два закона, приети от парламента на Република Сръбска, забраняващи прилагането на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит в Босна и решения на Конституционния съд на Босна на територията на Република Сръбска.

Додик отхвърли решението на апелативния съд и заяви, че ще продължи да бъде президент на босненските сърби. Той получи подкрепа и от сръбския президент Александър Вучич, както и от унгарския премиер Виктор Орбан.

Днес президентът на Република Сръбска повтори позицията си, че Шмит „не е легален, легитимен и съответно потвърден от Съвета за сигурност на ООН“.

Осъждането на Милорад Додик е безпрецедентно в Босна, която от края на междуетническата война 1992-1995 г. е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, където живеят предимно босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, населена предимно с босненски мюсюлмани и хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация, както е определено от Дейтънското споразумение, сложило край на войната. Споразумението урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.

Додик многократно е призовавал за отделяне на босненската сръбска част от Босна и Херцеговина, за да се присъедини към Сърбия, заради което бившата администрация на САЩ наложи санкции срещу него и неговите съюзници. Додик е обвинен и в корупция и проруска политика, отбелязва Асошиейтед прес.

Източник: БТА