Столична община подписа договор за обслужваща банка с Пощенска банка, съобщиха от „Московска“ 33. 

Досегашният партньор – Общинска банка, с която общината работи близо три десетилетия, взе решение да прекрати обслужването на сметките на Столична община. Това наложи провеждането на процедура за избор на нова банка, която да поеме управлението на средствата на Общината с предвидимост, сигурност и ефективност.

„Вярвам, че след проведената прозрачна процедура за избор на нова банка ще можем да гарантираме по-добро управление и повече стабилност за средствата на софиянци. Заедно показахме, че можем да взимаме важни решения открито, в дух на сътрудничество и с отговорност към гражданите“, заяви кметът на София Васил Терзиев.

Екипът на Столична община вече работи активно по прехода към новата обслужваща банка, като от началото на октомври ще бъдат открити новите разплащателни сметки.

Всички заинтересовани страни ще бъдат своевременно уведомени за тях.

Виж още за:

Агенция „Пътна инфраструктура“ обяви обществена поръчка за нови мантинели на пътищата от републиканската мрежа на обща стойност над 1 милиард лева .

За колосалната сума трябва да бъдат подменени мантинелите в Северозападния район, Северния централен район, Североизточния район, Югоизточен, Южен централен и Югозападен район – общо 41 760 км пътища.

Поръчката е в шест обособени позиции за всеки район.

Оферти могат да се подават до 23 октомври т. г. Всеки участник в процедурата може да изпраща предложения за не повече от две обособени позиции. Срокът за изпълнение на поръчката е 60 месеца или 5 години, а прогнозната ѝ стойност 960 000 000 лв. без ДДС.

Избраните изпълнители следва да обезопасят на републиканската пътна мрежа чрез изграждане, ремонт и възстановяване на ограничителните системи. Обезопасяването на пътищата включва монтиране на мантинелите, в съответствие с класа на трасетата, преходни елементи при дилатационни фуги, елементи за предпазване на мотоциклетисти, както и за начало и край на ограничителните системи – терминали и буфери, парапети и предпазни огради за пешеходци и др.

През 2024 г. младите българи са заживели самостоятелно на средна възраст от 28,2 години, показват данни на Евростат.

Това е значителен спад спрямо 2023 г., когато страната ни бе сред държавите с най-късно отделяне – около 30 години.

В целия Европейски съюз средната възраст за напускане на родителския дом е 26,2 години, като от години се движи между 26 и 27. Най-дълго при родителите си остават младите в Хърватия, Словакия, Гърция, Италия и Испания (над 30 г.), докато във Финландия, Дания и Швеция се изнасят най-рано – около 21–22 г.

Натоварването с разходи за жилище

Около 9,7% от младите в ЕС отделят поне 40% от дохода си за жилище. В България този дял е 7,7%, почти колкото средното за населението (8%). Най-високо натоварване е отчетено в Гърция и Дания, а най-ниско – в Хърватия, Кипър и Словения.

Основни тенденции

В страните, където младите напускат родителския дом по-рано – като Скандинавия и Нидерландия – самостоятелният живот обикновено е свързан с по-високи жилищни разходи. Обратното се наблюдава в държави като Италия и Хърватия, където отделянето става по-късно, но финансовото натоварване е по-малко. Гърция се откроява като изключение – там младите се изнасят късно, а въпреки това разходите за жилище остават високи.

Виж още за: