Днес отбелязваме Международния ден за осведоменост относно загубата и разхищаването на храна. Той е приет на 19 декември 2019 г. с резолюция 74/209 на Общото събрание на ООН.

Намаляването на загубата и разхищението на храна е включено в Цел 12.3 от Целите за устойчиво развитие на ООН, която изисква до 2030 г. в глобален мащаб да се намали наполовина разхищението на храни на глава от населението на ниво търговия на дребно и домакинства и да се намалят загубите на храни по веригите на производство и доставка на храни, се напомня в справка, подготвена от отдел „Справочна“ на БТА.

Загуба и разхищение на храна в цифри по данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО)

Около 13 процента от храната – еквивалент на 1,25 милиарда тона – са загубени в световен мащаб след прибиране на реколтата и преди да достигне рафтовете на търговските вериги през 2021 г. (ФАО, 2023 г.)

Около 19 процента от храната – еквивалент на 1,05 милиарда тона – се разхищават в домакинствата, хранителните услуги и търговията на дребно през 2022 г. (ФАО, 2024 г.)

Домакинствата са отговорни за 60 процента от глобалните хранителни отпадъци. Приблизително 28,9 процента от световното население – 2,33 милиарда души – са в умерена или тежка продоволствена несигурност през 2023 г. (ФАО, 2024 г.)

Един на всеки единадесет души в света е изправен пред глад през 2023 г. (ФАО, 2024 г.)

Загубата и разхищението на храна генерират от 8 до 10 процента от глобалните емисии на парникови газове (Междуправителствен съвет за климатичните промени (IPCC, 2019 г.)

Сред целите на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) е до 2030 г. гладът по света да бъда премахнат.

Новите правила

През септември 2025 г. Европейският парламент окончателното одобри нови правила за страните от Европейския съюз, целящи намаляване на храната, изхвърляна в Европа всяка година, и ограничаване на въздействието на бързата мода върху околната среда.

По отношение на разхищаването на храна според новите правила до 2030 г. държавите членки ще трябва да намалят хранителните отпадъци, генерирани от домакинствата, търговците на дребно и ресторантите, с 30 процента в сравнение с нивата от 2021 – 2023 г. Те също така ще трябва да намалят с 10 процента отпадъците, генерирани от преработката и производството на храни.

Генерираните хранителни отпадъци

ЕС изчислява, че Общността генерира около 130 килограма хранителни отпадъци на човек всяка година, което се равнява на 60 милиона тона.

През 2023 г. средностатистическият българин е изхвърлял 93 килограма храна според данни на Евростат, цитирани от изпълнителния директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова. Това се равнява на 614 000 тона, изхвърляни в страната всяка година.

Хранителните отпадъци представляват една десета (9,9 на сто) от общия поток, сочат данните от морфологичния състав на битовите отпадъци, сочат данните от Анализ на състоянието относно отпадъците към Националния план за управление на отпадъците (НПУО) 2021-2028 г., публикуван в интернет страницата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Хранителното банкиране

Що се отнася до годната за консумация храна, която се изхвърля, и механизмите, чрез които тя може да достигне до нуждаещи се, водеща остава ролята на хранителното банкиране. 

В България тази дейност е регулирана в глава 4 в Закона за храните (в сила от 1 януари 2017 г.) и в Наредбата за специфичните изисквания за извършване на хранително банкиране и контрола върху дейността, приета с Постановление 26 на Министерски съвет от 1 февруари 2021 г.

Чрез промени в Закона за данък добавена стойност, в сила от 1 януари 2017 г., храните с къс срок, дарени на хранителна банка, са освободени от ДДС.

Последните административни пречки пред пълноценното функциониране на хранителното банкиране в България са премахнати със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите от 1 юли 2022 г., когато са отменени всички изисквания за маркиране на даряваните продукти, а прагът за обема дарявана храна, освободена от ДДС, е покачен до 1 процент от годишния оборот на фирмата дарител.

Равносметката на Фондация „Българска хранителна банка“ сочи, че след регистрирания спад на дарената храна между 2017 и 2022 г. след нормативните облекчения даренията се увеличават с между 20 и 30 на сто.

В годишния отчет на фондацията за 2023 г. е записано, че общо 60 957 нуждаещи се хора са получили храна, обхванати са 207 различни програми и услуги, предоставени от 138 партньори – нестопански организации, доставчици на социални услуги или структури на местно ниво, управлявани от общини. Храната, разпределена до хората в нужда в периода януари-декември 2023 г. е 169 135 кг. на стойност 1 703 502 лв. В сравнение с 2022 г. ръстът на обслужената храна е около 25 на сто, а по отношение на теглото увеличението е с над 11 на сто.

Българска хранителна банка

Фондация „Българска хранителна банка“ е учредена на 30 януари 2012 г. от две организации от гражданския сектор, пет компании от хранителната индустрия и две компании от други бизнес сфери (Асоциация на месопреработвателите в България, „Белла България“ АД, „Био България“ ООД (Хармоника), „Крафт Фуудс“; „Нетера“ ЕООД, „Пикадили“ АД („Делез България“), „Роуд Ранър“ ЕООД („БГ меню“), „Тандем-В“ ООД, ФОРА – Фондация за общностно развитие).

Фондацията е създадена като автономна, юридически самостоятелна организация в обществена полза с основен предмет на дейност събиране и управление на дарени храни в съответствие с всички стандарти за безопасност и осигуряване на хранително подпомагане на широк кръг от хора целогодишно и дългосрочно.

Сред целите на организацията е създаването на среда и практики, които насърчават спасяването на излишна и годна храна от разхищение и превръщането и в ресурс за различни социални програми. Българската хранителна банка си поставя за цел да инициира и стимулира сътрудничеството между представители на стопанския, публичния и гражданския сектор с цел устойчиво развитие на механизма „Хранителна банка“ в България.

Фондация „Българска хранителна банка“ е член на Европейската федерация на хранителните банки (The European Food Banks Federation) и на Глобалната мрежа на хранителните банки (The Global Food Banking Network).

Органи на управление

Настоятелството е върховният колективен орган на фондацията, а Събранието на учредителите е съвещателният орган на Българската хранителна банка.

Членове на Настоятелството с мандат 2023-2026 г. са Любомир Спасов, Марина Стефанова, Мария Лазарова-Иванова, Милва Караджова, Николай Вълканов, Петьо Тодоров, Петър Стоилов, Ралица Величкова и Данаил Каменов, който е и негов председател.

Изпълнителният директор е едноличният орган на управление, който ръководи пряко дейността на организацията. Изпълнителен директор на фондацията от 2013 г. е Цанка Миланова.

По образование Цанка Миланова е икономист и магистър по международни отношения. Тя има дългогодишен опит в нестопанския сектор, в сферата на организационното развитие, стратегическо планиране и управление, изграждане на капацитет за работа с доброволци, развитие на социални услуги на общностно ниво и др. Познава опита и модела на хранителните банки и работи за пилотирането на модела им в рамките на Българския червен кръст още от 2004 г. заедно с екипа на Американския червен кръст. През 2016 г. Цанка Миланова е инициатор и двигател на успешната застъпническа кампания за въвеждане на нулева ставка на ДДС при даряване на излишната храна. От юни 2024 г. е член на Борда на директорите на Европейската федерация на хранителните банки. През 2025 г. Цанка Миланова е една от четиримата номинирани за специалната наградата на b2b Media „Зелена личност“, предназначена за хора, които са допринесли за популяризирането и налагането на зелената идея в обществото.

Предистория и развитие

Хранителната банка е механизъм за набиране, складиране и раздаване на храна. Създадени като инструмент за социално подпомагане в САЩ в края на 60-те години на 20 век, хранителните банки имат мисията да осигуряват системно храна, стоки от първа необходимост, пари или доброволен труд на нуждаещите се на основата на дългосрочно партниране между представители на местната и централна власт, на бизнеса, гражданските сдружения и медии. В общия случай, хранителната банка не раздава директно на нуждаещите се, а ползва вече изградената инфраструктура на одобрени и отговарящи на нейните стандарти за безопасност раздаващи организации, за да може да има пълна проследимост на продуктите, които влизат и излизат от нея. В България до учредяването на фондация „Българска хранителна банка“ и преди механизмът за хранително банкиране да заработи ефективно, функционират спорадично инициативи, които прилагат някои аспекти на цикъла на хранително банкиране – набиране и раздаване на храни. Това са основно дейности от сферата на социалното подпомагане, извършвани чрез държавни структури и Българския червен кръст. Когато в процеса се включват частни инициативи, в случаи на кризисни ситуации по време на бедствия, процесът се характеризира с хаотичност, поради затруднената координация с държавните институции.

От това се обуславя необходимостта от създаването на регламент за хранително банкиране в България. От 2006 г. по инициатива на Фондацията за общностно развитие (ФОРА) и Българския червен кръст започва целенасочено обществено обсъждане за набелязване на стъпките и дейностите, необходими за изграждането на хранителни банки в страната.

През април 2010 г. ФОРА, с финансовата подкрепа на „Крафт Фуудс“, фондация „Каргил“, с методическата помощ на Глобалната мрежа за хранителни банки, и в сътрудничество с Европейската федерация на хранителните банки, официално започва процес по планиране и създаване на мрежа от хранителни банки в България, чрез основаването на Форум „Хранителни банки“.

Проектът, координиран от Мая Калчева от ФОРА, е неформално средище за заинтересовани лица, организации и институции, които съвместно оценяват възможностите, мобилизират подкрепа и разработват модел за мащабно и ефективно хранително подпомагане. Ключови участници в процеса на планиране са компании в сферата на производство на храни, търговия и дистрибуция на храни и хранителни стоки, институции, с пряко отношение по въпроси, засягащи цялостната верига на производство и разпространение на храни, както и такива, свързани с правния и данъчен аспект и стандартите за качество. В рамките на Форума се прави анализ на нормативна среда, модел за съхраняване, управление и транспорт на храни, източници и потенциал за храна, модел за раздаване.

Сред участниците във Форум „Хранителни банки“ са Българската агенция за безопасност на храните, Министерството на земеделието и храните, „ПрайсуотърхаусКупърс“, правна кантора Schoenherr, Американската търговска камара, „Данон Сердика“, „Содексо“, „Нестле“, Българският червен кръст, „Каритас“, Националната мрежа за децата и др.

На 31 май 2011 г. Форум „Хранителни банки“ организира конференция под надслов „Създаване на ефективен модел за хранителни банки в България“. По време на срещата подробно са дискутирани подходите и законодателната рамка за подпомагането на процеса. Въпреки че през 2011 г. със заповед на министър на земеделието и храните Мирослав Найденов е сформирана междуведомствена група за създаването на хранителни банки в България, на 30 януари 2012 г. фондация „Българска хранителна банка“ е учредена като неправителствена инициатива, каквато остава и до днес. За първи изпълнителен директор е избрана Марина Бракалова от ФОРА, която по това време координира проекта на Форум „Хранителни банки“.

През годините от учредяването до средата на 2015 г. Българската хранителна банка изгражда капацитета си работи с дарени храни от различни компании в хранителната индустрия и прецизира виждането си и подходите си, така че дарената храна да бъде предоставяна за хора в нужда безпрепятствено с механизмите на хранителното банкиране.

Организацията съдейства на държавната администрация и законодателя в процеса по актуализиране на законовата практика за даряване на храни в България.

През 2017 г. Българската хранителна банка е отличена от сп. „Форбс“ за приноса ѝ към обществото. Като висша цел на фондацията е заявено намерението до 2030 г. гладът по света да бъда премахнат, кауза с която се ангажира и Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО).

Използвани източници:

https://www.fao.org/platform-food-loss-waste/flw-events/international-day-food-loss-and-waste/en

https://www.mzh.government.bg/bg/press-center/novini/ministerstvo-na-zemedelieto-podkrepya-mezhdunarodn/

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/344696-kakvo-pravim-s-nepotrebnata-hrana-u-nas-i-kade-mogat-da-se-nahranyat-nuzhdaeshti

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/674122-nad-60-hilyadi-nuzhdaeshti-se-hora-sa-poluchili-hrana-prez-2023-godina-saobshti

 https://www.bta.bg/bg/eu_newsroom/968964-evropeyski-nyuzrum-es-predpriema-merki-za-namalyavane-na-hranitelnite-i-tekstil

https://www.bgfoodbank.org/ 

БТА,ВИНФ/30.5.2011; БТА,ВИНФ/31.5.2012; БТА,ВИНФ/10.4.2012; БТА,БИНФ/8.3.2012; 

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/344696-kakvo-pravim-s-nepotrebnata-hrana-u-nas-i-kade-mogat-da-se-nahranyat-nuzhdaeshti

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/674122-nad-60-hilyadi-nuzhdaeshti-se-hora-sa-poluchili-hrana-prez-2023-godina-saobshti

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/790966-kampaniyata-kilogram-dobrota-na-balgarskata-hranitelna-banka-zapochva-za-12-ta

https://www.bella.bg/media-centre/news/българската-хранителна-банка-се-учреди-като-организация-с-нестопанска-цел-в-обществена-полза/

https://www.bella.bg/media-centre/news/българската-хранителна-банка-подписa-партньорски-споразумения/

https://dfbulgaria.org/2010/polzite_hranitelna_banka_za_vsichki/

https://neterra.net/bg/news/netera-vze-uchastie-v-nabiratelna-aktsiya-na-forum-bdquo-hranitelni-banki-ldquo-

https://dfbulgaria.org/2010/tochen_biznes_plan_za_da_sushtestvuva_hranitelna_banka/

https://kultura.bg/web/за-бедността-и-политическия-инат/

https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2021/02/05/pms__26_ot_01022021.pdf

https://green.b2bmedia.bg/event/green-person?utm_source=chatgpt.com

https://www.facebook.com/foundationzerowaste/posts/628530276842978/

https://www.bgfoodbank.org/

https://web.apis.bg/b.php i=6734436&b=3&crypt=0&ot=%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0&search=%EC%E0%F0%E8%ED%E0%20%E1%F0%E0%EA%E0%EB%EE%E2%E0&srch_stat_id=4408624#ss_0

Източник: БТА

Британският производител на луксозни автомобили „Джагуар Ленд Роувър“ (Jaguar Land Rover), собственост на индийския концерн „Тата Мотърс“ (Tata Motors), който от почти месец е засегнат от сериозна кибератака, обяви днес частично възобновяване на производството си, предаде Франс прес, позовавайки се на изявление на компанията. Това е стъпка към нормализиране на ситуацията за служителите, много от които са временно съкратени, както и за многобройните ѝ подизпълнители.

„Уведомяваме нашите колеги, дистрибутори и доставчици, че някои части от производствената ни дейност ще бъдат възобновени през следващите дни“, пише в изявление на автомобилния производител. 

Компанията, разполагаща с около 34 000 служители във Великобритания, обяви миналата седмица частично възстановяване на своите ИТ системи, както и че се подготвят планове за поетапно възобновяване на производството въпреки удължаването на срока на спирането на дейността в заводите си до 1 октомври.

През уикенда компанията получи и дългоочаквана подкрепа от британското правителство под формата на гаранция за заем, която ще ѝ позволи да „освободи до 1,5 милиарда лири (1,7 милиарда евро)“, според официалното правителствено съобщение.

Кибератаката от 2 септември принуди „Джагуар Ленд Роувър“ да спре ИТ системите си и производствените си линии, припомня АФП.

По данни на Би Би Си, спирането на дейността струва на компанията около 50 милиона лири седмично в загуби от нереализирано производство.

Прекъсването е довело и до забавяне на плащания към доставчици, което е поставило в затруднено положение някои от тях, с потенциална опасност от фалити.

С финансовата си подкрепа, правителството на Великобритания възнамерява да помогне на производството на компанията, която е най-голямата в британската автомобилна индустрия, съставена предимно от малки и средни предприятия, които осигуряват работа на около 120 000 души.

„Тази кибератака не беше просто атака срещу една емблематична британска марка, а срещу целия ни автомобилен сектор“, подчерта Питър Кайл, министър на технологиите на Великобритания, като отбеляза, че правителствената подкрепа има за цел да „защити квалифицираните работни места“. 

Автомобилната индустрия във Великобритания дава работа на над 800 000 души, отчита АФП. 

„Продължаваме неуморно да работим съвместно със специалисти по киберсигурност, с Националния център за киберсигурност (NCSC – част от британската разузнавателна агенция Правителствен център за комуникации (GCHQ – британската служба за електронно разузнаване) и със силите за сигурност“, пише в изявлението на „Джагуар Ленд Роувър“.

Компанията призна, че „някои данни са били засегнати“ от кибератаката, но не уточни в каква степен, нито дали информацията е била открадната. Не беше посочено и дали става дума за данни на клиенти или доставчици. 

Инцидентът се случва на фона на нова вълна от кибератаки, която засегна големи търговски вериги във Великобритания, включително „Маркс енд Спенсър“ (Marks & Spencer), „Хародс“ (Harrod’s) и „Ко-оп“ (Co-op), които оцениха въздействието им върху оперативната си печалба на 80 милиона британски лири (92 милиона евро).

„Джагуар Ленд Роувър“, която е продала около 430 000 превозни средства през 2024 г. по данни в последния си годишен отчет, вече понесе удар по-рано тази година от митата, наложени от Доналд Тръмп, които първоначално бяха в размер на 27,5 на сто, а по-късно намалени до 10 на сто след подписването на търговското споразумение между Лондон и Вашингтон.

Компанията спря доставките на превозни средства за САЩ през април заради митата, а в началото на юли публикува резултати за тримесечието с рязък спад в продажбите.

Няколко дни по-късно производителят на луксозни автомобили обяви закриването до 500 мениджърски позиции във Великобритания на фона на натиска върху продажбите, което представлява 1,5 на сто от служителите ѝ в страната.

Източник: БТА

През последните години увеличихме съдовия си капацитет и закупихме нови машини за преработка на гроздето. Това допринесе за по-прецизна обработка и по-високо качество на вината ни. Това каза пред БТА управителят на винарска изба „Конопане“ Тихомир Маринов.

Той посочи, че винарската изба работи и преработва основно сортовете Каберне совиньон, Мавруд, Гренаш, Рубин, Сира, Совиньон блан, Шардоне, Семийон и Ркацители. „Отличаваме се с много свежи и ароматни бели вина, а при червените имаме само едно вино, което отлежава в дъбови бъчви и това е нашата Bunalya Reserve, каза Тихомир Маринов.

По неговите думи през последните три години Маврудът от серия Urtha се очертава да бъде като еталон за избата. „Много от нашите клиенти го харесват заради плодовия му аромат и вкус. За разлика от повечето вина от този сорт на пазара, които са в контакт с дъб, при нас наблягаме на неговата сортова изява“, коментира управителят.

Всяка година „Конопане“ участва в пет или шест винарски събития. Следващото такова, на което избата ще присъства, е „Дефиле на младото вино“ в Пловдив.

Тихомир Маринов коментира и настоящата реколта от грозде и определи, че всяка година е все по-предизвикателна за бранша. „В момента сме в кампания, която отново не е лека. Климатичните промени оказват значително влияние върху добива и качествата на гроздето. Ние се адаптираме спрямо тях“, посочи управителят и допълни, че във винарската изба се организират дегустации след предварителна уговорка.

Серия Mon Ami e бленд от три сорта – 30 процента Мавруд, 40 процента Сира и 30 процента Каберне Совиньон. Виното е с типична тероарност от Тракийската низина, интензивен и многопластов аромат с деликатни зрели танини. При него няма отлежаване в дъбови бъчви, като идеята е да се запазят хармоничноста и балансът на сортовете. Червеното вино Bunalya Reserve е хармонично, балансирано и меко на вкус. Има тревист аромат, пикантни тонове. Преобладава ароматът на червен грейпфрут, манго и зрял ананас. Urtha Mavrud се характеризира с рубинено червен цвят, мек вкус, достатъчно запазена свежест и балансирани танини. Ароматът е специфичен, като се долавя къпина и зряла черница.

Винарска изба „Конопане“ се намира в село Могилово, разположено в котловина на Чирпанските възвишения. Избата е създадена през 2018 година, като в началото вината се реализират на пазара под бранда Mon Ami. През следващата година стартират и още две серии – Bunalya и „От лозето“.

В началото на 2021 г. се реализира успешно на пазара и серията Urtha, носеща името на местност, в която се отглеждат Mавруд и Ркацители. Избата произвежда лимитирани серии вина от 1000 до 2500 бутилки от вид.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Източник: БТА