/ЕЩ/

Източник: БТА

Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви днес в Копенхаген на срещата на върха на Европейската политическа общност (ЕПО), че сигурността на Украйна и сигурността на Европа са неразделни, предаде ХИНА специално за БТА.

Днес в Копенхаген се проведе седмата среща на върха на ЕПО. Форумът обединява 47 европейски държави, с изключение на Русия и Беларус. ЕПО беше създадена след началото на руската агресия срещу Украйна, с цел координиране на отговорите на споделените предизвикателства и служи като платформа за неформален политически и стратегически диалог.

Основните теми на тази седма среща на върха бяха Украйна и общата ситуация със сигурността в Европа.

След пленарната сесия участниците в срещата на върха се разделиха на няколко групи за дискусии на кръгла маса по различни аспекти на европейската сигурност, включително традиционни и хибридни заплахи, икономическа сигурност и миграция.

Премиерът на Хърватия Андрей Пленкович взе участие в дискусията на кръгла маса под надслов „Сигурност и устойчивост – традиционни и нововъзникващи предизвикателства“.

„Нахлуванията във въздушното пространство на ЕС показват, че сигурността на Украйна и Европа са неразделни и нашата задача е да защитаваме международния ред, основан на зачитане на международното право“, заяви хърватският премиер, цитиран от ХИНА.

Той подчерта, че Хърватия подкрепя мира, но не какъвто и да е мир, а по-скоро справедлив и траен мир, който зачита териториалната цялост на Украйна и гарантира сигурно бъдеще.

Пленкович приветства санкциите, наложени на Русия, и решението на НАТО да увеличи разходите за отбрана. Той отбеляза, че Хърватия полага значителни усилия за по-нататъшно модернизиране на въоръжените си сили и постигане на целта за отделяне на 3,5% от БВП за отбрана и 1,5% за свързани дейности.

Той също така подчерта значението на терминала за втечнен природен газ на хърватския остров Кърк и Адриатическия петролопровод за енергийната сигурност на Европа и постепенното намаляване на зависимостта от руски енергийни източници.

Пленкович изрази подкрепа за разширяването на Европейския съюз, което определи като дългосрочна инвестиция в сигурността и стабилността на Европа.

„Нашият фокус е върху страните от Югоизточна Европа, особено Босна и Херцеговина, и също така силно подкрепяме европейските стремежи на Украйна и Молдова“, заключи той. 

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

Ако ЕС иска да бъде геополитически съюз, той не трябва да оставя Западните Балкани в геополитически вакуум, е заявила президентката на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова в словото си в дискусията „Сигурност и устойчивост – традиционни и нови заплахи“ в рамките на Седмата среща на Европейската политическа общност, която се провежда в Копенхаген.

„Осъзнаваме, че европейската политическа общност не е за разширяване, а за приобщаване. Но приобщаването трябва да бъде ориентирано към резултатите. Най-ефективният начин за защита на Западните Балкани е да се възстанови присъединяването, основано на доверие и заслуги, единствено на критериите от Копенхаген. Това означава да се сложи край на билатерализацията на интеграцията, която намалява устойчивостта на региона и на Европа. Това трябва да започне с моята страна. Изминаха двадесет дълги години, откакто получихме статут на кандидат(-член на ЕС). Въпреки последователно прилаганите реформи, неоправданите политически пречки продължават да блокират напредъка ни и да подкопават общественото доверие в разширяването“, е заявила Силяновска в изявлението си, разпространено от кабинета й в Скопие.

„Последното условие на ЕС за започване на преговори е промяна на нашата конституция. Конституцията, като lex superior и социален договор с гражданите, не може да бъде диктувана от нашите съседи или от ЕС. Освен това, обвързването на преговорите с конституционни промени отваря отново исторически, културни и езикови въпроси, които вече са решени от Преспанското споразумение с Гърция, и противоречи на принципа pacta sunt servanda (договорите трябва да се спазват), тъй като договорът с България не предвижда конституционни промени. Фокусът ни трябва да бъде върху реформите, дигитализацията и изкуствения интелект, а не върху споровете от 19-ти век”, е посочила още тя.

Според Силяновска ЕС, който приема за свой принцип „единство в многообразието“, не би трябвало „да поиска от страна кандидат да предоговори своята история, култура и език с държава членка на ЕС”, а промените в конституцията на страната, които до сега са 36 „представляват риск от спиране на парламентарната демокрация”. 

„Европейският съюз трябва да разчупи бронята на консенсуса възможно най-скоро, ако иска да завърши обединението на Европа и отново да се превърне в геополитически фактор”, смята Силяновска.

Източник: БТА