Рая Назарян от ГЕРБ бе избрана за председател на Народното събрание. Това се случи с гласовете на управляващите (ГЕРБ-СДС, „Има такъв народ“ и „БСП-Обединена левица“), „ДПС-Ново начало“ и четирима народни представители, нечленуващи в парламентарни групи. 

Депуатите гласуваха проект за решение за приемане на процедурни правила за избиране на председател на Петдесет и първото Народно събрание, който беше написан и внесен за по-малко от два час от ГЕРБ и ИТН, и избор на председател на парламента. Двете допълнителни точки бяха включени в дневния ред на парламента след като Наталия Киселова обяви, че е подала заявление за оттегляне от поста председател на НС.

Процедурните правила бяха приети със 130 гласа „за“ (ГЕРБ-СДС, ИТН, „БСП-Обединена левица“, „ДПС-Ново начало“, четирима нечленуващи в парламентарна група), 76 „против“ (ПП-ДБ, „Възраждане“, АПС, МЕЧ, „Величие“) и 19 „въздържали се“ (ПП-ДБ, АПС).

След приемането на процедурните правила се пристъпи към номинации за председател на парламента. Деница Сачева представи номинацията на Рая Назарян от ГЕРБ. Изненадващо от „Възраждане“ също предложиха кандидат за поста – Цончо Ганев. Той получи подкрепата на собствената си парламентарна група и на „Величие“.

За Назарян глаусваха 129 народни представители (ГЕРБ-СДС, ИТН, „БСП-Обединена левица“, „ДПС-Ново начало“, четирима нечленуващи в парламентарна група), бяха 77 „против“ (ПП-ДБ, „Възраждане“, АПС, МЕЧ, „Величие“) , а 14 се въздържаха (ПП-ДБ).  Така тя става потенциален служебен премиер.

След гласуването Георги Кръстев от ГЕРБ ѝ подари голям букет от червени рози. Депутатката от ГЕРБ беше председател на 50-ото Народно събрание. 

„Позицията на председател на Народното събрание не е пост, а задача. Председателят не представлява себе си, а Народното събрание като институция“, заяви Назарян, заемайки председателското място.

Това е първата успешна ротация в съвременната българска история. Опит за такава имаше по време на правителството на Николай Денков от „Продължаваме промяната – Демократична България“, когато той трябваше да бъде сменен от Мария Габриел от ГЕРБ, а в парламента Росен Желязков трябваше да отстъпи председателския пост на Никола Минчев от ПП-ДБ.

По време на дебатите Драгомир Стойнев от „БСП-Обединена левица“ заяви, че новината от днес е, че „предсрочни парламентарни избори няма да има“.

„Точно преди влизането на страната в еврозоната и приемане на бюджета за 2026 г. страната ни ще има редовно стабилизирано правителство. Това е резултат от тежко решение, което „БСП-Обединена левица“ взе. Именно „БСП-Обединена левица“ е стабилизиращият фактор в управлението. Ще платим партийна цена, а не национална. БСП вече търпи критики, но кое е по-важно – държавата или партийният интерес? Цената ще е лична за Наталия Киселова. Тя отстъпи, за да гарантира обществената стабилност. Когато през януари станем част от еврозоната, ще трябва да кажем, че именно Наталия Киселова пое лична отговорност и решително отхвърли опита процесът по присъединяването към еврозоната да бъде забавен или отложен. Това е достатъчно, за да ѝ благодарим“, каза Стойнев от трибуната в пленарна зала. 

Костадин Ангелов от ГЕРБ благодари на Киселова и на левицата от името на парламентарната му група, заявявайки, че „днес е голям ден за българската демокрация“.

Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов отбеляза, че преформатирането на властта не се е случило, то се е изчерпало с това Киселова да бъде сменена на председателското място.

„Така и не стана ясно какво се е разбрало управляващото мнозинство на тъмно и защо влизането на „Ново начало“ доведе до това да бъде сменен предстедалят с такъв на ГЕРБ“, каза Божанов.

Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев се обърна към БСП с думите, че са предали Киселова и българските граждани.

„Бих ви разбрал, ако подложите госпожа Киселова на унижението да я махнете като председател, ако бяхте защитили интересите на българските граждани. Но вие предадохте и госпожа Киселова, и българските граждани и ще си понесете отговорността за това“, посочи Василев, визирайки отхвърлянето от управляващитте и „ДПС-Ново начало“ на мегазаконопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, който предвиждаше три варианта за повишаване нивата на заплащане на лекари специализанти и специалисти по здравни грижи.

До ротацията се стигна след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поиска смяна на председателя на парламента. Той беше подкрепен от лидера на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски. 

„Киселова, където види празник на роза, на ягода, на череша, на слива, на джанка, на маруля – заминава там да се показва. Камо ли ако има мач, ако има нещо волейбол… то е чудо. Деветнадесет депутати или там колко има зад гърба си. Откъде накъде? Трябва да пита преди да тръгне – имате ли против“, избухна Борисов по адрес на Киселова след изборите в Пазарджик.

На изявление пред парламентарната група и министрите от ГЕРБ лидерът на ГЕРБ не изключи възможността „ДПС-Ново начало“ да влезе официално във властта. Така се стигна до среща на ГЕРБ с „ДПС-Ново начало“. Пеевски обаче отказва да участва в изпълнителната власт, както и в ръководството на парламентарните комисии.

Вчера обаче Йордан Цонев от „ДПС-Ново начало“ се появи на брифинга на  Съветът за съвместно управление заедно с останалите членове на Съвета. На въпрос дали ДПС участва в ССУ, Цонев отговори, че ДПС не участва в управлението, няма да участва в никакви кадрови въпроси, засягащи властта.

В неделя (26.10.) Националният съвет на БСП официално прие предложението на коалиционните партньори за ротационно председателство на парламента. Според първоначалната уговорка рокадата трябваше да се случи точно година след встъпването на Киселова в длъжност (6 декември), но вчера (28.10.) на заседание на Съвета за съвместно управление коалиционните партньори от ГЕРБ–СДС, „БСП–Обединена левица“ и „Има такъв народ“ постигнаха съгласие ротацията да се осъществи по-рано.

Съгласно договореното, ротацията ще се извършва на всеки 10 месеца, а ротационно председателство на НС ще бъде разписано като анекс към Споразумението за съвместно управление.

Наталия Киселова беше избрана за председател на парламента на 6 декември 2024 г. след 11 опита. Тя надви Силви Кирилов от ИТН на балотаж и бе избрана с гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ, АПС и БСП. Оставката ѝ беше искана няколко пъти от „Възраждане“ и „Продължаваме промяната-Демократична България“.

Източник: Offnews.bg