Китайските електромобили будят скромен интерес в европейските потребители, сочи най-новото проучване на консултантска фирма „Бостън консултинг груп“ (Boston Consulting Group – BCG), заключенията от което представи ДПА.

Приблизително един на всеки шест купувачи в Германия (16 процента) заявява, че би обмислил покупката на китайски електромобил. Във Великобритания склонните да купят китайски електромобил потребители са 15 процента, в Италия – 14 процента, а в Нидерландия – 14 процента, сочат още данните.

Проучването обхваща 9000 души в 10 държави – Германия, Испания, Франция, Великобритания, Италия, Нидерландия, Норвегия, САЩ, Китай и Бразилия.

Интересът към китайските електрически модели е най-нисък в САЩ, където едва 7 процента от респондентите са склонни да закупят подобен автомобил.

Лоялността към марката остава силна в Германия

Докато лоялността на клиентите към определена марка като цяло е ниска в повечето страни, Германия е изключение от тази тенденция. Около половината от германците, участвали в проучването, заявяват, че биха купили друга кола от марката, която карат в момента, в зависимост от ценовия диапазон. Делът на отговорилите по подобен начин в другите европейски страни е 35 процента.

Клиентската лоялност е най-ниска в Китай, където само 9 процента от потребителите на модели от нисък и среден клас остават верни на марката, докато при потребителите на модели от висок клас този дял е 14 процента.

Германските производители на автомобили са загубили милиони клиенти в Китай през последните години, тъй като местните марки все повече доминират на пазара.

Въпреки настоящото колебание на пазара „Бостън консултинг груп“ прогнозира, че електромобилите ще отбележат значителен пробив в Европа до края на десетилетието, при условие че Европейският съюз запази екологичните си цели и регулации.

За Германия консултантската компания посочва, че 40 процента от всички продадени автомобили могат да бъдат изцяло електрически до 2030 г., като този дял ще се увеличи до над 90 процента до 2035 година.

Източник: БТА

През 2024 г. износът на ЕС се равнява на 2 583 милиарда евро, което е повече от регистрирания внос от 2 437 милиарда евро и в резултат се формира излишък от 46 милиарда евро, съобщава статистическата агенция Евростат.

На база общия дял в търговията на ЕС през 2024 г., машините и превозните средства са най-значимата категория стоки (според стандартната международна търговска класификация – SITC), като износът достига 1 013 милиарда евро (39,2 процента от целия износ), а вносът – 801 милиарда евро (32,9 процента от целия внос), което води до излишък от 212 милиарда евро. Тази продуктова група беше следвана от химикали и сродни продукти с 560 милиарда евро износ (21,7 процента от износа) и 322 милиарда евро внос (13,2 процента от вноса), реализирайки най-високия търговски излишък за 2024 г. сред тези категории в размер на 237 милиарда евро. Храните, напитките и тютюневите изделия също отчитат търговски излишък  – от 52 милиарда евро при 209 милиарда евро износ и 157 милиарда евро внос.

При други категории стоки като минерални горива, смазочни материали и свързани продукти, както и суровини, се отчита търговски дефицит. При минералните горива, смазочните материали и сродните продукти дефицитът е значителен – 355 милиарда евро (131 милиарда евро износ и 466 милиарда евро внос), докато при суровините е по-малък – 28 милиарда евро (68 милиарда евро износ при 96 милиарда евро внос). При другите промишлени стоки отрицателният баланс е още по-малък – 11 милиарда евро (558 милиарда евро износ и 569 милиарда евро внос).

При разглеждане на конкретни стоки се открояват лекарствените и фармацевтични продукти, чийто дял в общия износ се е увеличил със 7,1 процентни пункта (п.п.) до 12,1 процента. От друга страна, делът на желязото и стоманата леко е намалял (-0,6 п.п. до 1,5 процента), както и делът на автомобилите (-1,3 п.п. до 6,4 процента) и облеклото и аксесоарите (-0,4 п.п. до 1,5 процента).

При вноса делът на лекарствените и фармацевтични продукти в общия внос нараства само с 1,4 п.п. до 4,6 процента, малко повече от увеличението при автомобилите (+0,3 п.п. до 2,9 процента) и желязото и стоманата (+0,3 п.п. до 1,7 процента), докато при облеклото и аксесоарите има лек спад (-0,2 п.п. до 3,5 процента). Тези промени трябва да се тълкуват с внимание, тъй като са резултат както от промени в количествата, така и от промени в цените, предупреждава Евростат. 

Източник: БТА

Цената на потребителската кошница запазва стойността си от миналата седмица от 98 лева, съобщи председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) Владимир Иванов на пресконференция.

При зеленчуците и плодовете намаляват цените на едро на домата с 11 стотинки, на картофите с 5 стотинка, на лука с 1 стотинка, на червения пипер с 5 стотинки, кайсията с 16 стотинки и лимон с 19 стотинки. Динята запазва цената си от миналата седмица. Увеличение се наблюдава при краставиците с 1 стотинка, при зелето с 8 стотинки, тиквичките поскъпват с 9 стотинки, зеления пипер с 14 стотинки, морковите с 1 стотинка, ябълките с 3 стотинки и прасковите с 6 стотинки.

Иванов посочи, че акцентът е върху намалението на цената на лимона, тъй като за пръв път от доста време тя спада. Това се дължи на новата реколта, като всички колебания са свързани със сезонен фактор и особености на лятната логистика.

При основните хранителни продукти поскъпва кашкавалът с 3 стотинки, олиото с 10 стотинки, маслото с 5 стотинки, пилешкото месо с 2 стотинки.

Стоките, които намаляват своята цена, са свинското месо с 16 стотинки, прясното мляко с 8 стотинки, киселото мляко с 9 стотинки, сиренето с 11 стотинки, брашното с 6 стотинки, ориз с 2 стотинки, фасул с 5 стотинки и захарта с 3 стотинки. Яйцата запазват цената си от миналата седмица.

Иванов допълни, че вариациите са нормални за това време на годината, като последните 90 дни се наблюдава доста сериозно стабилизиране на пазара и има ново стабилно равновесие между търсене и предлагане.

Иванов представи промените в цените на продуктите на едро от 20 май към днешна дата. Захарта на 20 май е била 1,87 лева за килограм, а към момента е 1,82 лева за килограм. Фасулът от 4,35 лева за килограм в момента е 4,18 лева за килограм. Цената на ориза към днешна дата е 3,34 лева за килограм при 3,38 лева в началото на периода. Брашното от 1,54 лева за килограм към момента е 1,49 лева за килограм. Олиото от 3,15 лева за литър на 20 май в момента се предлага за 3,25 лева за литър. Яйцата от 0,34 лева в началото на периода тази седмица се търгуват по 0,37 лева за брой.       

Цената на кашкавала от 18,60 лева на 20 май към момента е 17,73 лева за килограм. Сиренето в момента се търгува за 11,82 лева при 11,40 лева през май.  Маслото е било 3,17 лева в началото на периода, а към днешна дата е 3,16 лева за пакетче от 125 грама.

Киселото мляко от 1,43 лева на 20 май тази седмица се търгува по 1,34 лева за кофичка от 400 грама. Прясното мляко е било 2,36 лева в началото на периода, а сега се предлага по 2,25 лева за литър.

Свинското месо, което е било 10,27 лева в началото на периода, в момента се продава по 9,70 лева за килограм, а пилешкото месо е стигнало от 6,75 на 6,90 лева за килограм. 

Доматите се търгуват по 2,07 лева за килограм. Краставиците от 1,94 лева в началото на периода в момента са 2,46 лева за килограм, а картофите – от 1,39 лева са на цена 1,03 стотинки за килограм.

Зелето се е предлагало по 1,70 лева в началото на периода, а в момента е 1,01 лева за килограм. Цената на морковите в началото на периода е била 1,31 лева за килограм, като в момента е 1,23 лева за килограм, а на зрелия лук – от 1,36 на 1,09 лева за килограм.

Червеният пипер от 3,27 лева на 20 май към днешна дата се търгува по 2,46 лева за килограм, а зеленият пипер – от 4,32 лева е стигнал до 1,93 лева за килограм. Тиквичките от 1,30 лева в началото на периода, тази седмица са 1,63 лева на килограм.

Цената на лимоните е била 3,02 лева в началото на периода, към днешна дата е достигнала 4,45 лева за килограм. Цената на прасковата в момента е 3,66 лева за килогра при 3,90 лева през май. Цената на кайсиите е намаляла от 5,80 на 3,70 лева за килограм. Цената на динята е от 1,25 на 0,69 лева за килограм. Ябълката, която е търгувана по 2,14 лева в началото на периода, сега е 2,83 лева за килограм.

Иванов заяви, това е годината на скъпите плодове, като тя е повлияна изцяло от сезонните фактори, като допълни, че за пръв път от много време се наблюдава стабилно пазарно равновесие.   

Източник: БТА