Новини
Ръст на цените на европейските борси и спад на американските. Как се стигна дотук

В понеделник американската фондова борса претърпя най-големия си спад за тази година. Същевременно повечето европейски борси останаха стабилни или отбелязаха покачване.
Това се случва на фона на безпокойството за икономиката на САЩ, след като президентът Доналд Тръмп отказа да изключи възможността политиките му да предизвикат рецесия в страната. Освен това влияние оказва и темата за налагане на мита на Канада, Мексико и Китай.
През ноември избирането на Доналд Тръмп беше посрещнато с въодушевление на Уолстрийт, което доведе до покачване на цените на акциите. Но и трите основни борсови индекса в САЩ вече са под нивата си, регистрирани в деня на президентските избори.
На този фон в понеделник икономистите от JPMorgan Chase съобщиха, че рискът от рецесия в страната се е повишил от 30% на 40% заради „екстремната политика на САЩ“. Goldman Sachs пък увеличиха прогнозата си за възможна рецесия в петък, като посочиха, че има 20% вероятност за значителен спад на икономиката през следващите 12 месеца.
Какво се случи
В понеделник масовата продажба на акции на фондовия пазар продължи. Индексът S&P 500 се понижи с 2,7%, което е най-големият му дневен спад за годината. Този индекс измерва представянето на 500-те най-големи публични компании в САЩ.
Същевременно индексът Nasdaq Composite се понижи с 4%, което е най-големият му еднодневен спад от септември 2022 г. насам. Този индекс следи над 3000 компании, голяма част от които са технологични. Това включва гиганти като Apple, Microsoft, Google (Alphabet), Amazon, Tesla, Meta (Facebook) и други.
При затварянето на пазара в понеделник се оказа, че спадът в S&P 500 е с 8,6% по-нисък спрямо рекордната му стойност, достигната на 19 февруари. Оттогава индексът е загубил над 4 трилиона долара пазарна стойност. Технологичният Nasdaq приключи в четвъртък със спад от над 10% спрямо върха си през декември.
S&P 500 отбеляза ръст от над 20% през 2023 и 2024 г. Той включва технологични и свързани с технологиите компании като Nvidia и Tesla, които изпитват трудности тази година. В понеделник Apple и Nvidia спаднаха с около 5%, а Tesla на милиардера Илон Мъск, който участва в правителството на Тръмп, се срина с 15%, като загуби около 125 млрд. долара.
Какво доведе до спада
Поредицата от нови политики на Тръмп увеличи несигурността за бизнеса, потребителите и инвеститорите. Голяма част от това се дължи на митата срещу основни търговски партньори като Канада, Мексико и Китай.
Тръмп подписа укази за налагане на 25% тарифи върху всички стоки от Мексико и Канада, както и 10% тарифи върху китайския внос на 1 февруари. Впоследствие митата за Мексико и Канада бяха отложени до 4 март. Тогава само част от тях влязоха в сила. Китай наложи ответни мита, а Мексико и Канада казаха, че са готови да направя същото. В понеделник област Онтарио в Канада съобщи, че налага 25% увеличение на данъка върху износа на електроенергия за САЩ в отговор на търговската война на Тръмп.
„Размерът на несигурността, която беше създадена от търговската война по отношение на Канада, Мексико и Европа, кара управителните съвети и главните изпълнителни директори да преразгледат пътя напред“, казва Питър Оршаг, главен изпълнителен директор на финансовата компания Lazard пред Ройтерс.
Влияние на фондовия пазар оказа и отказът на Тръмп през уикенда да прогнозира дали САЩ може да се сблъскат с рецесия, тъй като инвеститорите се притесняват от въздействието на търговската му политика.
„Има период на преход, защото това, което правим, е много голямо. Това, което трябва да направя, е да изградя силна държава. Не може само да гледате фондовия пазар“, каза Тръмп пред Фокс.
Какво се случва с европейските стокови пазари
На фона на САЩ европейските пазари останаха стабилни, а еврото поскъпна спрямо долара до най-високото си ниво след изборите за американски президент. Същевременно във вторник сутринта доларът достигна най-ниското си ниво от средата на октомври миналата година.
В Европа германският индекс Dax се повиши с 0,7%, френският пазар – с 0,5%, а италианската борса – с 0,3%. В Лондон индексът FTSE 100, който следи 100-те най-големи публични английски компании, се понижи с 0,2 %.
Василеос Гкионакис, старши икономист и стратег в британския фонд мениджър Aviva Investors, казва пред Гардиън, че има няколко фактора, които стимулират повишаването на европейската единна валута – отшумяването на търговската война; промяната във фискалната политика на Германия, заедно с изявленията в целия Европейски съюз; както и намаляването на лихвения процент от страна на Европейската централна банка. Роля играят и по-слабите от очакваното икономически данни за САЩ и потенциалното прекратяване на войната на Русия срещу Украйна.
„Когато се стигне до натиск, Европа се съвзема и започва да извършва структурни промени, като цяло това е промяна в настроенията и доверието и е положително за валутата“, каза той.
Според някои анализатори еврото ще достигне 1,15 долара до края на тази година и 1,20 долара до края на 2026 г., пише Гардиън. Гкионакис казва, че според него нивото от 1,15 USD може да бъде достигнато „много по-рано“ от края на годината.
Източник: Свободна Европа
Новини
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“

Софийската районна прокуратура (СГП) внесе обвинителен акт срещу шестима души, извършили хулигански действия пред сградата на Европейската комисия (ЕК) в София. Това съобщи във вторник държавното обвинение.
Новината идва, след като края на февруари симпатизанти на проруската партия „Възраждане“ хвърлиха бомбички и запалиха вратата на сградата по време на протест срещу влизането на България в еврозоната. След това беше съобщено за 10 ранени полицаи, а първоначално бяха задържани общо шестима участници.
За вандаласките действия срещу сградата на ЕК бяха уличени и четирима депутати на „Възраждане“ – Славчо Крумов, Ивайло Чорбов , Йордан Тодоров и Никола Димитров. Прокуратурата поиска имунитетите им, за да им повдигне обвинения, но на няколко пъти, с помощта на ГЕРБ, „Величие“, МЕЧ и ДПС – Доган, парламентът взе решения, с които да запази имунитетите на депутатите на „Възраждане“.
Сред действията, заради които шестимата души са обвинени от прокуратурата, попадат раздаване и хвърляне на яйца, пълни с червена боя срещу сградата на ЕК, удряне с метален чук по фасадата на сградата, блъскане и чупене на стъкла и врати.
От прокуратурата уточняват, че сред шестимата има и един непълнолетен, който обаче е „разбирал свойството и значението на деянието“ си.
В месеците преди България да получи финалното одобрение за влизането си в еврозоната, „Възраждане“ многократно заплаши и атакува различни институции в страната, които имат отношение към процеса. Такива бяха Националния статистически интитут (НСИ), Българската народна банка (БНБ), представителството на ЕК, както и отделни партии и политици.
България получи окончателно одобрение за присъединяването си към еврозоната от началото на 2026 г. на 8 юли. Днес партия „Възраждане“, която иска България да излезе от ЕС и НАТО, твърди, че ще „унищожи еврозоната отвътре“ и иска запазване на валутния борд и закачането на българския лев за американския долар, а не както е досега за еврото.
Източник: Свободна Европа
Новини
„Еманация на съдийското самоуправление“. ВСС поиска ВАС да каже кой да смени Чолаков начело на съда

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши, че ще се обърне към Пленума на Върховния административен съд (ВАС) с въпроса кой да изпълнява функциите на председател на съда, съобщи правният сайт „Лекс“ във вторник.
Решението е по повод факта, че на 21 юли изтича 6-месечният срок, в който сегашният временен шеф на ВАС Георги Чолаков може да остане на поста. Това ограничение беше въведено за председателите на двете върховните съдилища, както и за главния прокурор, със законови промени в началото на годината.
Но само преди седмица прокурорската колегия на ВСС взе решение, което противоречи на това на съдийската колегия – да не назначава нов временен главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов, който заема поста още от юни 2023 г.
Според прокурорската колегия промените в закона от януари не засягат т.нар. заварено положение, в което се намират и Сарафов, и Чолаков. Двамата вече заемаха временно съответните постове към датата 21 януари, когато промените в закона и 6-месечното ограничение влязоха в сила.
Членовете на прокурорската колегия решиха, че на промените не е придадена обратна сила и затова ограничението не засяга Сарафов. Това се случи въпреки тълкуванията, че след 21 юли ще има нов изпълняващ функциите главен прокурор и нов временен шеф на ВАС.
Сега членовете на съдийската колегия не приеха, че промените в закона не следва да се приложат, и взеха различно решение – да поискат от Пленума на ВАС да предложи кой да изпълнява функциите на председател на съда на мястото на Чолаков.
Този вариант беше предложен от Драгомир Кояджиков, който не присъстваше на гласуването във вторник. Според него даването на възможност самите съдии да изберат временен шеф представлява „еманация на принципа на съдийско самоуправление“.
„Принципът на съдийското самоуправление обуславя ние да питаме съдиите във ВАС за приложението на чл. 173, ал. 15 ЗСВ и за издигането на кандидат за изпълняващ функциите председател на ВАС“, каза и Даниела Марчева от съдийската колегия, цитирана от „Лекс“.
Другата обсъждана опция беше да се отправи питане до най-старшия зам.-председател на ВАС – Маринка Чернева, дали е съгласна временно да ръководи съда. За този вариант се застъпиха Олга Керелска и председателката на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова.
Всичко това се случва на фона на поредната препоръка на Европейската комисия България да реформира ВСС, както и на решение на Съда на Европейския съюз, че е недопустимо органи с изтекъл мандат да вземат ключови кадрови решения в съдебната власт. Настоящият състав на ВСС е с изтекъл мандат от три години.
Чолаков беше назначен за временен шеф на ВАС през ноември 2024 г., след като изтече 7-годишният му мандат на същия пост.
Това решение беше взето в нарушение на Конституцията. Според решение на Конституционния съд (КС) от 2005 г., председателите на върховните съдилища и главният прокурор нямат право да останат на поста си след изтичането на мандата.
Източник: Свободна Европа
Новини
СЕМ пак не успя да смени Кошлуков. Той остава начело на БНТ поне до октомври

Емил Кошлуков остава начело на Българската национална телевизия (БНТ) най-малко до октомври. Това е резултатът, след като и трите опита на Съвета за електронни медии (СЕМ) във вторник да избере нов генерален директор се провалиха.
В момента Кошлуков продължава да изпълнява длъжността, въпреки че мандатът му приключи преди повече от три години.
Сега СЕМ реши да проведе нов конкурс за директор и определи 12 септември 2025 г. за краен срок за подаване на кандидатури, а 16 октомври 2025 г. – за дата за взимане на финалното решение.
Новината идва три години след провала на първоначалната процедура. Тогава по същия начин както във вторник и при трите гласувания нито един от кандидатите не получи нужната подкрепа.
Последваха съдебни дела, в които бяха оспорени резултатите от процедурата. Последно през май тази година Върховният административен съд отсъди, че СЕМ трябва да проведе нов избор, при който членовете на съвета да могат да гласуват само със „за“ или „против“, без възможност да се въздържат.
Осемте кандидати за поста бяха Сашо Диков, Ирина Величкова, Сашо Йовков, Василена Матакиева, Емил Кошлуков, Венелин Петков, Красимир Ангелов и Светлана Божилова.
Във вторник членовете на СЕМ проведоха общо три гласувания. При всяко от тях:
- председателката на СЕМ Симона Велева гласува „за“ Венелин Петков и „против“ останалите кандидатури;
- Габриела Наплатанова гласува „против“ всички кандидатури;
- Галина Георгиева гласува „за“ Емил Кошлуков и „против“ останалите кандидатури;
- Пролет Велкова гласува „за“ Венелин Петков и „против“ останалите кандидатури;
- Къдринка Къдринова гласува „против“ всички кандидатури.
След провала на процедурата Къдринова предложи директно да бъде насрочен нов конкурс за директор на БНТ, а предложението ѝ беше прието. Като краен срок за подаване на кандидатури беше определен 12 септември. На 16 октомври предстои СЕМ да проведе окончателно гласуване по тях.
Заради провала на първоначалната процедура Кошлуков, чийто тригодишен мандат изтече през пролетта на 2022 г., изкара на поста още пълни три години.
По време на управлението му имаше множество призиви за неговата оставка. Още през 2020 г. бивши журналисти от медията посочиха като мотив за това загубата на авторитет на обществената медия.
През 2022 г. бивши служители на медията призоваха Кошлуков да не бъде допускан до конкурса за нов директор с аргумента, че по време на тригодишното му управление „той е уронил престижа на обществената телевизия, показвал е, че е политически зависим, и е злоупотребил с власт“.
Критиките продължиха и през следващите три години, в които Кошлуков управлява БНТ без да е избран за нов мандат. При един от примерите, през ноември 2024 г. главният продуцент на новините в телевизията Даниел Чипев подаде оставка, след като водещите на БНТ прочетоха информацията, че служебният кабинет на Димитър Главчев е предоставил „тихомълком“ над 85 млн. лв. на общини, в които партиите на Делян Пеевски и Бойко Борисов са получили най-много гласове на последните избори.
По неофициална информация на Свободна Европа оставката на Чипев е била поискана от Кошлуков именно по повод новината за отпуснатите пари.
Източник: Свободна Европа
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Балканипреди 3 месеца
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Святпреди 3 месеца
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 3 месеца
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Новинипреди 3 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 3 месеца
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори