Забранява се рекламирането в страните от Европейския съюз на растителни хранителни добавки, за които се твърди, че са полезни за здравето, без това да е оторизирано от съответните институции. Ограничението е в сила, докато не бъде доказана ползата за здравето от тези добавки, постанови днес Съдът на Европейския съюз в Люксембург, предаде ДПА.

Твърденията, че дадени растителни хранителни добавки са полезни за здравето, трябва да бъдат разгледани и да получат одобрение от Европейската комисия, преди да може да бъдат използвани за налагането на даден продукт на пазара, обяви Съдът на ЕС.

Съдебното решение е свързано с правен спор относно хранителна добавка, съдържаща екстракти от шафран и сок от пъпеш, предлагана на пазара от германската компания „Новъл нютриолъджи“ (Novel Nutriology).

Твърди се, че тези екстракти подобряват настроението и намаляват чувството на стрес и умора.

Рекламирането на продукти като полезни за здравето е строго регулирано в ЕС и само одобрени твърдения, които са изброени в официална база данни, може да бъдат използвани за маркетинг цели.

Проверката на здравните ползи от растителни субстанции обаче може да отнеме много време заради липса на проучвания и данни, което води до стотици „висящи“ твърдения и правна сива зона.

В решението си Съдът на ЕС пояснява, че „висящите“ здравни твърдения не трябва да бъдат използвани за реклама, освен ако не е налице изключение, какъвто не е случаят с „Новъл нютриолъджи“

Германските съдилища, разглеждащи правния спор, трябва да вземат предвид постановлението на Съда на ЕС, когато приемат решение по него, посочва ДПА.

Източник: БТА

Печалбата на банковата система у нас възлиза на 889 млн. лв. към 31 март и е със 72 млн. лв. (8,7 процента) повече от реализираната за първото тримесечие на 2024 г., съобщават от БНБ на страницата си в интернет.

Нетният лихвен доход се повишава спрямо същия период на миналата година с 20 млн. лв. (1,5 процента) и възлиза на 1,4 млрд. лв. в края на март 2025 г., а нетният доход от такси и комисиони нараства с 46 млн. лв. (12,4 процента) до 420 млн. лв. 

През първото тримесечие на годината активите на банковата система нарастват с 6 млрд. лв. (3,1 процента) и в края на март възлизат на 197,6 млрд. лв. През периода се увеличават кредитите и авансите (с 8,1 млрд. лв., 6,9 процента), като делът им в активите достига 63,5 процента (61,2 процента към 31 декември 2024 г.).

Отношението на ликвидно покритие в края на март е 243,6 процента (241 процента в края на декември 2024 г.). Ликвидният буфер нараства до 57,1 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци намаляват до 23,4 млрд. лв. (при 56,9 млрд. лв. и 23,6 млрд. лв. към 31 декември 2024 г.).

Данните показват, че брутните кредити и аванси през тримесечието се увеличават с 8,1 млрд. лв. (6,7 процента) до 128,8 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции нарастват спрямо 31 декември миналата година с 4,5 млрд. лв. (45,1 процента) до 14,5 млрд. лв. При брутния кредитен портфейл на банковата система (нефинансови предприятия, домакинства, други финансови предприятия и „Държавно управление“) се отчита увеличение на тримесечна база с 3,5 млрд. лв. (3,2 процента) до 114,1 млрд. лв. Нарастват кредитите за домакинства – с 2,1 млрд. лв., в които 1,4 млрд. лв. при обезпечените с жилищен имот, за нефинансови предприятия – с 1,1 млрд. лв. (2 процента), за други финансови предприятия – с 303 млн. лв. (3,4 процента) и за сектор „Държавно управление“ – с 9 млн. лв. (1 процент).

Според статистиката през първото тримесечие на тази година депозитите в банковата система се увеличават с 3,9 млрд. лв. (2,4 процента) и в края на март достигат 166,8 млрд. лв. Депозитите на домакинствата нарастват с 1,5 млрд. лв. (1,6 процента), на нефинансовите предприятия – с 11 млн. лв. (0,02 процента), на други финансови предприятия – с 459 млн. лв. (10,7 процента), на сектор „Държавно управление“ – с 848 млн. лв. (27,1 процента). Увеличават се и депозитите на кредитни институции – с 1,1 млрд. лв. (7,9 процента).

Собственият капитал в баланса на банковата система в края първото тримесечие на възлиза на 23,5 млрд. лв. и спрямо края на декември 2024 г. се увеличава с 311 млн. лв. (1,3 процента). Принос за растежа през периода има положителната динамика при текущата печалба, посочват от БНБ.

Източник: БТА

През 2024 г. 93,3 милиона души в Европейския съюз което се равнява на 21 на сто от населението на страните от ЕС, са били изложени на риск от бедност и социално изключване. Това сочат публикуваните днес най-нови данни на Евростат. 

Делът им намалява с 0,3 процентни пункта спрямо 2023 година. Тогава 94,6 млн. души в ЕС са били изложени на риск от бедност и социално изключване, което се е равнявало на 21,3 на сто от населението на страните от Евросъюза.

Европейската статистическа агенция посочва, че на опасност от бедност и социално изключване са изложени хората, които са подложени на поне един от три социални риска. Изложени са на риск от бедност, от тежки материални и социални лишения или са част от домакинство с „много ниска икономическа активност“.  

Статистическата служба на ЕС определя като домакинства с „много ниска икономическа активност“ тези, чийто представители в трудоспособна възраст са покрили 20 на сто и по-малко от нормалния брой работни часове.

Делът на гражданите, изложени на риск от бедност или социално изключване, варира в различните страни от Евросъюза през 2024 г. 

България е била на първо място сред страните от ЕС през миналата година по дял на гражданите на страната, изложени на риск от бедност и социално изключване – 30,3 на сто. Следват Румъния – 27,9 на сто, Гърция – 26,9 на сто, както и Испания и Литва – и двете с по 25,8 на сто.

На другия полюс са били Чехия – 11,3 на сто, Словения – 14,4 на сто, следвани от Нидерландия – 15,4 на сто, Полша – 16 на сто и Ирландия – 16,7 на сто.

Източник: БТА