Започна участието на министър-председателя Росен Желязков в Срещата на върха в рамките на инициативата „Берлински процес“, която се провежда в Лондон. Домакин на форума е британският премиер Киър Стармър, който лично посрещна Желязков.

Единадесетото издание на дискусионния форум събира лидери от Западните Балкани, държавите членки на ЕС и международни партньори на инициативата, както и представители на международни финансови институции.

В рамките на пленарната сесия, лидерите ще обсъждат теми, свързани с укрепване на сигурността чрез подкрепа на уязвимите съюзници от НАТО, справяне с общата заплаха от незаконната миграция, както и насърчаване на икономическия растеж чрез засилено регионално сътрудничество.

“Съвместните проекти като нови съоръжения на Дунав, Коридор VIII и интермодални транспортни връзки в направленията юг–север и запад–изток, ще имат реална добавена стойност за икономиката и сигурността не само на региона, но и на цяла Европа”, заяви Желязков в изказването си по време на срещата.

Той също подчерта стратегическото значение на Черно море в контекста на европейската и евроатлантическата сигурност. По думите му България твърдо подкрепя засилването на ангажимента на НАТО и ЕС, насочен към укрепване на морската сигурност.

“Активно работим за засилване на регионалното сътрудничество чрез подобряване на сигурността по границите, обмен на информация и съвместни инициативи с нашите съседи”, добави премиерът.

„Берлински процес“ е международна платформа, създадена през 2014 г., която обединява правителствата на шестте държави от Западните Балкани, заедно с други европейски партньори. Целта му е да засили регионалното сътрудничество, да подпомогне икономическото развитие и да ускори усилията на Западните Балкани по пътя им за присъединяване към ЕС.

Участници в инициативата са страните от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Република Северна Македония, Сърбия и Черна гора, както и държавите: Австрия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Италия, Полша, Словения, Франция и Хърватия.

Източник: Offnews.bg

Започна участието на министър-председателя Росен Желязков в Срещата на върха в рамките на инициативата „Берлински процес“, която се провежда в Лондон. Домакин на форума е британският премиер Киър Стармър, който лично посрещна Желязков.

Единадесетото издание на дискусионния форум събира лидери от Западните Балкани, държавите членки на ЕС и международни партньори на инициативата, както и представители на международни финансови институции.

В рамките на пленарната сесия, лидерите ще обсъждат теми, свързани с укрепване на сигурността чрез подкрепа на уязвимите съюзници от НАТО, справяне с общата заплаха от незаконната миграция, както и насърчаване на икономическия растеж чрез засилено регионално сътрудничество.

“Съвместните проекти като нови съоръжения на Дунав, Коридор VIII и интермодални транспортни връзки в направленията юг–север и запад–изток, ще имат реална добавена стойност за икономиката и сигурността не само на региона, но и на цяла Европа”, заяви Желязков в изказването си по време на срещата.

Той също подчерта стратегическото значение на Черно море в контекста на европейската и евроатлантическата сигурност. По думите му България твърдо подкрепя засилването на ангажимента на НАТО и ЕС, насочен към укрепване на морската сигурност.

“Активно работим за засилване на регионалното сътрудничество чрез подобряване на сигурността по границите, обмен на информация и съвместни инициативи с нашите съседи”, добави премиерът.

„Берлински процес“ е международна платформа, създадена през 2014 г., която обединява правителствата на шестте държави от Западните Балкани, заедно с други европейски партньори. Целта му е да засили регионалното сътрудничество, да подпомогне икономическото развитие и да ускори усилията на Западните Балкани по пътя им за присъединяване към ЕС.

Участници в инициативата са страните от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Република Северна Македония, Сърбия и Черна гора, както и държавите: Австрия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Италия, Полша, Словения, Франция и Хърватия.

Източник: Offnews.bg

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от приетия на 10 октомври Закон за изменение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), с който правомощието по назначаване и по освобождаване на председателя на агенцията се възлага на Народното събрание, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

В мотивите си президентът посочва, че с измененията на досегашния механизъм за назначаване, респективно освобождаване на председател на ДАР в хипотезата на споделена компетентност между Министерския съвет и президента, се нарушава гаранцията за обективност, независимост и липса на политическо влияние при избора на председател. С промените в закона поемането и прекратяването на пълномощията на председател на агенцията ще бъде зависимо от моментни политически интереси в парламента, което не е в интерес и целесъобразно с националната сигурност.

Държавният глава оспорва също така становището на вносителите на закона, че изборът на председател на ДАР от Народното събрание би било условие за стабилност, предвидимост и обществено доверие, защото при конфликт между Министерския съвет и президента нямало да бъде избран кандидат. Целта не е да има безкритично единомислие между държавните органи за всяка номинация, а изборът на председател да може да бъде поставен на преценката на още един независим орган, което е предпоставка за получаване на общественото доверие.

Така в желанието си да осигури безконфликтен избор и гарантирано единомислие, Народното събрание изземва правомощието по определяне на председател на агенцията, като по този начин натоварва с политическо значение този процес и прави председателя зависим от плаващи партийни мнозинства, отбелязва още в мотивите си президентът.

На 10 октомври депутатите приеха председателят на ДАР да се избира от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Досега той се назначаваше с указ на президента. Той ще има трима заместници, които се назначават с решение на Министерския съвет за срок от пет години по предложение на председателя. Инспекторът в ДАР е държавен служител по този закон, гласуваха още депутатите.

През закона за ДАР бяха направени промени и в Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Остана в сила разпоредбата МС да предлага на президента за назначаване и освобождаване ръководителя на Служба „Военно разузнаване“, като отпадна правото той да назначава председателя на ДАР.

Също така държавният глава върна за ново обсъждане в Народното събрание приетия на 10 октомври Закон за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства, с който правомощието за назначаване или за освобождаване на председателя на Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) е възложено на Народното събрание, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

В мотивите се подчертава, че Народното събрание променя за трети път в рамките на последните 12 години реда за назначаване или освобождаване на председателя на ДАТО, без да предложи гаранции, че новата процедура ще бъде по-благоприятна в сравнение с действащия правен режим. Държавният глава отбелязва, че подобно на аналогичните промени във връзка с председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), предложената промяна поражда риск от реполитизиране на процеса по подбор на висши управленски кадри в системата на националната сигурност и превръщането им в напълно зависими от управляващото политическо мнозинство.

При управлението на сектора за национална сигурност е необходимо ясно и категорично разграничение между отговорностите на политическите и на административните органи, а възлагането на правомощието по назначаване или освобождаване на председателя на ДАТО на Народното събрание активно допринася за смесването между двете, посочва още президентът. Ако назначаването или освобождаването на председателя на ДАТО се превърне в обект на политически компромис, реалният парламентарен контрол върху дейността на агенцията се поставя под съмнение, отбелязва държавният глава.

На 10 октомври депутатите приеха, че председателят на Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) ще се избира с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет (МС). Досега председателят на ДАТО се назначаваше с указ на президента по предложение на МС. Мандатът му е пет години.

Освен това ръководителят на службата, която се занимава с прилагането на СРС, вече ще се подпомага от трима заместник-председатели, които се назначават от министър-председателя. До момента заместник-председателите на ДАТО бяха двама.

Източник: Offnews.bg