/ВС/

Източник: БТА

Камбоджа и Китай сключиха споразумение за 1,2 милиарда долара за финансиране на амбициозен проект за канал, целящ да повиши търговската ефективност чрез свързването на участък на река Меконг в района на Пномпен с пристанище на Сиамския (Тайландския) залив, съобщи камбоджанската правителствена агенция, отговаряща за проекта, цитирана от АКП и Асошиейтед прес.

Сделката за финансиране на канала Фунан Течо е подписана в четвъртък при посещението в Камбоджа на китайския президент Си Цзинпин, се казва в прессъобщение на агенцията от вчера. Си се завърна в Китай вчера от тристранна обиколка в Югоизточна Азия, която го отведе още във Виетнам и Малайзия.

Строежът на 151,6-километровия канал започна миналата година, но малко след официалната церемония за първата копка беше спрян по неизвестни причини. Камбоджанският премиер Хун Манет каза тогава, че каналът ще бъде построен „независимо от цената“, и подчерта, че проектът гарантира „националния престиж, териториалната цялост и развитието на Камбоджа“.

Обявена като публично-частно партньорство, сделката беше подписана от вицепремиера Сун Чантхол от страна на камбоджанското правителство и Йенг Сунли от страна на компанията Funan Techo Coastal-Inland Waterways, партньора от частния сектор. Проектът се изгражда на принципа строеж-експлоатация-трансфер, тоест правителството дава концесия на частна фирма да финансира, строи и експлоатира дадения проект; камбоджанският инвеститор ще държи 51%, а китайският – 49%.

„Каналът ще създаде нов вътрешен плавателен коридор, който ще може да поеме съдове с тегло до 3000 тона“, се казва в прессъобщението. Споразумението включва прокопаването на каналa и изграждането на корабни шлюзове, навигационна и логистична инфраструктура.

Очаква се проектът пряко и косвено да създаде „около 50 000 работни места в Камбоджа“.

От китайска страна инвеститорът е компанията China Communications Construction Company. Името на държавния строителен гигант беше замесено в миналото във финансови скандали. Компанията попада и в черния списък на САЩ заради ролята си в построяването и милитаризирането на изкуствени острови в Южнокитайско море, отбелязва АП.

Според критици каналът може сериозно да наруши естествения поток на водите на Меконг. Това, от своя страна, може да доведе до проблеми със засушаванията и до намаляване на богатата на хранителни вещества тиня, която е от съществено значение за жизненоважното производство на ориз във Виетнам в делтата на Меконг, район, който дава хляб на милиони хора и е един от най-големите износители на ориз в света.

В прессъобщението се отбелязва, че 48 специалисти са потвърдили, че въздействието върху околната среда ще бъде минимално.

Източник: БТА

Федерален съдия постанови, че политиката на правителството на президента на САЩ Доналд Тръмп да отказва да издава паспорти на транссексуални и небинарни американци на база пола, с който те се самоопределят, а не на биологичния, е много вероятно да е противоконституционна. Въпреки това съдът няма да блокира изпълнението на мярката на национално равнище, предаде Ройтерс.

Окръжен съдия Джулия Кобик от Бостън издаде предварително съдебно предписание, според което прилагането на политиката ще бъде спряно само за шестима от общо седем транссексуални и небинарни хора, които заведоха дело срещу мярката, която беше въведена от Държавния департамент на САЩ по нареждане на Тръмп.

Кобик прие, че паспортната политика и свързания с нея президентски указ представляват дискриминация на основание пол и произтичат от „предубеждения“ към транссексуалните американци, а това според съдията е нарушение на принципите, залегнали в Петата поправка на американската Конституция.

„Указът и паспортната политика се основават на ирационални предразсъдъци към транссексуалните американци и с това те нарушават конституционното задължение на нашата страна да гарантира равна защита на всички американци“, пише Кобик в мотивите си.

Въпреки че тя нареди на Държавния департамент да позволи на шестимата ищци да получат паспортите си с вписан в тях желания от тях пол, те не са доказали, че има основания политиката да бъде блокирана на национално равнище.

„Ще направим всичко възможно, за да направим така, че тази заповед да обхване и всички останали, които са засегнати от тази погрешна и противоконституционна полтитика, за да можем всички ние да бъдем себе си“, каза Ли Ноулин-Сол, адвокат на ищците от организацията „Американски съюз за граждански свободи“.

Засега Държавният департамент и Белият дом не са коментирали.

Делото е едно от няколко в национален план, заведени срещу указ, подписан от Тръмп на 20 януари, според който правителството ще признава само двата биологични пола – мъжкия и женския.

В тази връзка в изпълнителната заповед се дават указания и на Държавния департамент да издава паспорти, които „точно отразяват пола на притежателя“.

Скоро след това външнополитическото ведомство на САЩ промени политиката си и започна да „иска биологичния пол по рождение на подателя на молба за паспорт“, а не да позволява на подателите на молбите сами да определят пола си; оттогава във формулярите се допуска и единствено и само вписването на мъжки и женски пол.

Кобик е назначение на предшественика на Тръмп, демократа Джо Байдън. Самият бивш президент коментира, че промяната в политиката е слагане на край на 30-годишна практика, при която Държавният департамент е позволявал на хората да осъвременяват данните за пола си в паспортите си.

През 2022 г. правителството „Байдън“ позволи на подателите на молби за издаване на паспорт да избират квадратче „Х“, което означава полово неутрален, а също и сами да избират кое квадратче да зачертаят „М“ или „F“ за мъж или жена.

Източник: БТА