/ДИ/

Източник: БТА

Великобритания ще депортира повече чужди граждани, осъдени за престъпления, включително и българи, още преди обжалването им да е изслушано в съда, в рамките на програмата „Депортирай сега, обжалвай по-късно“, предаде Пи Ей Мидия/ДПА.

С включването на още 15 държави, сред които България, Индия и Австралия, страните, обхванати от програмата, стават 23.

Британското правителство днес заяви, че разширяването на програмата ще помогне за „увеличаване“ на възможностите на Обединеното кралство да отстранява чуждестранни престъпници, наред с обявени снощи други мерки за депортиране на осъдени, веднага след обявяване на присъдата им.

Министърката на правосъдието Шабана Махмуд каза, че мярката, която първо трябва да бъде гласувана от парламента, ще помогне за спестяването на 54 000 британски лири годишно за всеки затворник.

Властите добавиха, че увеличаването на броя на депортациите ще намали и натиска върху претъпканите затвори.

Броят на затворниците в Англия и Уелс е достигнал най-високата си равнище от близо година и доближава рекордни стойности, отбелязаха властите.

Същевременно данните на министерството на правосъдието от края на юни показват, че в момента има само 772 затворници от 15-те нови страни, обхванати от принципа „Депортирай сега, обжалвай по-късно“.

Общо 88 238 души излежават присъди в британските затвори, което е с 231 души повече от предходната седмица и увеличение с над 1200 души за последните два месеца, показват данни, публикувани от министерството.

В момента присъди излежават 238 затворници по-малко в сравнение с рекордния брой от 88 521 души, регистриран през септември миналата година след летните бунтове в много градове във Великобритания.

Източник: БТА

Украйна и нейните поддръжници в Европа настояват, че САЩ и Русия не могат да вземат решение за размяна на земи зад гърба им на срещата на върха тази седмица, но европейците признават, че е малко вероятно Москва да се откаже от контрола върху украинските земи, които държи, предаде Асошиейтед прес.

Преди срещата на върха в Аляска в петък президентът на САЩ Доналд Тръмп предположи, че мирното споразумение може да включва „някаква размяна на територии“, но европейците не виждат признаци, че Русия ще предложи нещо за размяна. Европейците и украинците засега не са поканени на срещата на върха.

Външните министри на Европейския съюз се срещнаха днес след разговорите за Украйна между американските и европейските съветници по сигурността през уикенда. Те са предпазливи, че президентът Владимир Путин ще се опита да постигне политическа победа, като пока, че на Украйна й липсва гъвкавост.

В Европа и Украйна се появиха опасения, че Киев може да бъде притиснат да отстъпи земя или да приеме други ограничения на суверенитета си. Украйна и нейните европейски съюзници отхвърлят идеята, че Путин трябва да предяви претенции за някаква територия дори преди да се съгласи на прекратяване на огъня.

„Докато работим за устойчив и справедлив мир, международното право е ясно: всички временно окупирани територии принадлежат на Украйна“, заяви ръководителката на външната политика на ЕС Кая Калас преди срещата на министрите.

„Устойчивият мир означава също, че агресията не може да бъде възнаграждавана“, каза Калас.

Полският премиер Доналд Туск заяви, че „за Полша и нашите европейски партньори – а надявам се и за всички в НАТО – трябва да е ясно, че държавните граници не могат да бъдат променяни със сила“. Всяка размяна на земи или мирни условия „трябва да бъдат договорени с участието на Украйна“, каза той, според полската информационна агенция ПАП.

В неделя канцлерът Фридрих Мерц заяви, че Германия няма да приеме териториалните въпроси да бъдат обсъждани или решавани от Русия и САЩ „през главите“ на европейците или украинците.

Все пак е трудно да се пренебрегне реалността на място, отбелязва АП.

През 2022 г. Русия незаконно анексира Донецка и Луганска област в източната част на Украйна, както и Херсон и Запорожие в южната част, въпреки че не ги контролира напълно. Тя също така окупира Кримския полуостров, който завзе през 2014 г.

„В крайна сметка въпросът за това, че руснаците контролират в този момент фактически част от Украйна, трябва да бъде поставен на масата“ при евентуални мирни преговори след срещата на върха в Аляска, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте по Cи Би Ес в неделя.

Той посочи, че западните поддръжници на Украйна „никога не могат да приемат това в правен смисъл“, но предположи, че те могат мълчаливо да признаят руския контрол.

Зеленски настоява, че спирането на бойните действия на фронтовата линия трябва да бъде отправна точка за преговорите, а европейците го подкрепят. Те казват, че всяка бъдеща размяна на земи трябва да бъде решена от Украйна, а не да бъде предварително условие за прекратяване на огъня.

Европейците смятат, че най-добрата защита на Киев са силните въоръжени сили, които да възпрат Русия да нанесе нов удар. Те настояват, че не трябва да има ограничения за размера на украинската армия и за оборудването, оръжията и боеприпасите, които тя може да притежава или продава.

Освен това те твърдят, че Украйна не трябва да бъде ограничавана в избора си да се присъедини към ЕС или да бъде принудена да стане неутрална страна.

Администрацията на Тръмп вече свали от масата членството на Украйна в НАТО в обозримо бъдеще.

Източник: БТА