Водещите италиански и френски ежедневници отразяват днес информацията, че България получи „зелена светлина“ за присъединяване към Еврозоната от януари догодина.

На сайтовете си италианските „Стампа“ и „Република“ цитират и българския премиер Росен Желязков, който казва за вчерашния ден, че е бил изключителен и че България е направила още една стъпка към приемането на еврото. Двете издания обаче придружават публикуваната от тях кратка информация по темата с кадри на агенция Ройтерс, които показват сцената на сблъсък в българския парламент вчера между противници и привърженици на приемането на общата европейска валута. 

„Кориере дела сера“ също се спира в кратка информация на двете положителни мнения относно присъединяването на България към еврозоната, формулирани в два отделни доклада – този на Европейската централна банка и този на Европейската комисия. Пътят на България към еврото не беше нито кратък, нито лишен от трудности, допълва изданието.

Началото започна през 2020 г., когато страната се присъедини към европейския валутен механизъм, един фундаментален етап за тестване на стабилността на нейната национална валута – лева. В публикацията се отбелязва, че България е отговорила сега на всички необходими критерии. Срещу България от 2012 г. няма и никаква процедура от страна на ЕК за прекомерен дефицит, който се е задържал под 3 процента от БВП. Държавният дълг на страната е значително по-нисък от тавана от 60-процента от БВП, установен в европейския Пакт за стабилност и растеж. В България той е бил 24,1 процента от БВП през 2024 г. Тези индикатори говорят за един постоянен ангажимент за стабилно и отговорно финансово управление на страната, добавя изданието.

Френските издания „Либерасион“ и „Фигаро“ препечатват информацията на агенция Франс прес от вчера относно „зелената светлина“, получена от България от ЕК и от ЕЦБ за присъединяване към еврото. В материала се припомня и историята на еврото и кога са го приели последователно 20 държави от ЕС. Отбелязва се, че Дания след договорка с Брюксел и референдум през 2000 г. е била освободена от ангажимента да приеме еврото. Припомня се, че в България  е имало и протести срещу приемането на общата европейска валута.

В пространна публикация на френския „Монд“, озаглавена „България на бързата писта към еврото“, се казва, че „въпреки нарастващия скептицизъм, българите са готови да приемат еврото на 1 януари 2026 г. В сряда, 4 юни, ЕЦБ даде окончателна „зелена светлина“ за присъединяването на тази страна. В положителния си доклад за конвергенцията Франкфурт смята, че всички икономически и правни критерии са изпълнени, което до голяма степен удовлетворява проевропейското правителство на власт в София. В същия ден ЕК също обяви, че България е изпълнила условията за приемане на единната валута“.

Ако не се появят изненади, присъединяването към единната валута ще бъде официално одобрено от икономическите министри на еврозоната на заседанието на Екофин на 8 юли, допълва вестникът. „Тази положителна оценка за конвергенцията проправя пътя на България да стане 21-вият член на еврозоната“, заяви Филип Лейн, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, цитиран от „Монд“. Левът, националната валута на България, която се използва от 1885 г. и понастоящем се обменя при курс 1,95 лева за евро, ще изчезне, добавя изданието.

Бизнес средите и правителството на консервативния министър-председател Росен Желязков обещават, че приемането на еврото ще даде тласък на българската икономика, която понастоящем е най-слабата в ЕС. Българите обаче все повече се притесняват, че компаниите ще се възползват от смяната на валутата, за да повишат цените, с риск да се възроди високата инфлация, наблюдавана след началото на войната в Украйна през февруари 2022 г., посочва вестникът.

Последното проучване „Евробарометър“, публикувано през май от Европейската комисия, показва, че общественото мнение е силно разделено по отношение на еврото – 50% са против, а 43% – за. Броят на хората, които се противопоставят на еврото, е по-висок, отколкото при предишната вълна от проучвания през есента на 2024 г., което е резултат от огромна антиеврокампания, водена от проруската крайнодясна партия „Възраждане“. В събота, 31 май, и в сряда, 4 юни, тази партия организира в София демонстрации за запазване на лева, на които присъстваха няколко хиляди души, някои от които развяваха руски знамена, пише „Монд“.

В социалните мрежи в тази страна, която е много податлива на конспиративни теории, бяха установени много ефективни кампании за дезинформация срещу еврото, допълва изданието. То припомня и че през 2023 г. „Възраждане“ успя да събере почти 600 000 подписа с призив за провеждане на референдум за приемане на еврото. Тази възможност беше изключена от Конституционния съд и българския парламент, които посочиха, че е невъзможно да се организира референдум по ангажимент, свързан с международен договор – този за членство в ЕС.

Но държавният глава Румен Радев, който е известен и с двусмислената си позиция по отношение на Русия, също призовава от началото на май за провеждане на референдум. Тази възможност беше отхвърлена от 171 от 240-те депутати в българския парламент, представляващи както правителството, така и проевропейските опозиционни партии. „Всички нови държави члендуе се присъединиха с повече или по-малко еднаква подкрепа (към еврозоната). А година, две, три по-късно подкрепата (за еврото) е над 70% почти навсякъде“, каза управителят на Българската централна банка Димитър Радев, който уверява, че опасенията от повишаване на цените след приемане на еврото са преувеличени. „България трябва да завърши своята европейска интеграция“, каза и министър-председателят Росен Желязков, цитиран от „Монд“.

Първоначално се очакваше България да се присъедини към еврото едновременно с Хърватия – на 1 януари 2023 г. Но през последните години страната преживя значителна политическа нестабилност, което принуди европейските власти да отложат графика, припомня още „Монд“

Въпреки че през септември 2022 г. инфлацията достигна своя връх от над 15% и остана над 10% през по-голямата част от 2023 г., през последните дванадесет месеца тя спадна до средно 2,7%. Това е точно толкова, колкото е необходимо, за да се класира България за еврото, допълва вестникът. Другите три основни икономически критерия бяха по-лесни за изпълнение. Публичните финанси на България са стабилни, с дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) и ниво на дълга от 24%, което е доста под средното за еврозоната (87,5% през последното тримесечие на 2024 г. по данни на Евростат). Друг критерий – валутният курс остава стабилен през 2023 и 2024 г. И накрая, лихвените проценти по българския дълг са около 3,9%, близки до тези на другите държави в единната валута.

С приемането на еврото още през 2026 г. България ще изпревари съседна Румъния, която има много по-голям дефицит и едва ли ще успее да приеме еврото в продължение на още няколко няколко години. Останалите държави от ЕС, които все още не са членки на еврозоната (Унгария, Чехия, Полша, Дания и Швеция), засега не желаят да приемат единната валута – и е малко вероятно позицията им да се промени в краткосрочен план.

С БВП на глава от населението, равняващ се на 64% от средноевропейския, България ще бъде най-бедната страна в еврозоната след Гърция, пише френското издание. Освен това тя страда от високи нива на корупция и проникване на мафията. Докладът на ЕЦБ предупреждава по този въпрос: „Необходим е допълнителен напредък в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма“, пише финансовата институция. През октомври 2023 г. Специалната група за финансови действияр междуправителствена организация, която следи за прането на пари и финансирането на тероризма, включи България в своя „сив списък“, припомня „Монд“ в края на публикацията си.

Източник: БТА

Германският канцлер Фридрих Мерц ще се срещне днес във Вашингтон с президента на САЩ Доналд Тръмп. Посещението ще бъде ключов тест за Мерц, началото на чийто мандат бе белязано от налагането на наказателни американски мита и несигурността около продължаването на помощта на САЩ за Украйна, съобщиха агенциите.

Откакто встъпи в длъжност миналия месец, 69-годишният лидер на най-голямата европейска икономика имаше няколко телефонни разговора със стопанина на Белия дом.

Сега дойде времето той да се срещне лично с непредсказуемия американски президент, чието завръщане във властта преобърна из основи трансатлантическите връзки с Европа, и най-вече с Германия, за които преди се смяташе, че са непоклатими. В основата на разговорите ще бъдат търговските битки, след като Тръмп увеличи двойно митата за алуминия и стоманата, мярка, която влезе в сила вчера, а само след седмици американският президент възнамерява да наложи 50-процентни мита на всички европейски стоки, което е кошмар за и без това отслабената германска икономика.

„Германия е третата по големина световна икономика и като такава има доста какво да предложи на САЩ като партньор“, увери говорителят на правителството в Берлин Щефан Корнелиус в навечерието на визитата.

Разположено във времето непосредствено преди лидерския форум на Г-7 в Канада (15 – 17 юни) и срещата на върха на НАТО в Хага (24 – 26), посещението във Вашингтон ще даде възможност на канцлера да разбере от първа ръка какви са нагласите на Тръмп по отношение на конфликта в Украйна, особено сега, когато европейците се опитват да убедят милиардера републиканец да затегне санкциите срещу Русия.

ПРИВИЛЕГИРОВАН СЪБЕСЕДНИК

След срещата, която ще бъде последвана от обяд, Мерц и Тръмп се очаква да говорят пред журналисти в Овалния кабинет, медийно събитие, което в последно време предизвиква ужас на международната сцена след сблъсъка между украинския президент Володимир Зеленски и президента на САЩ.

Германският лидер, който е смятан за импулсивен, очаква „спокойно“ срещата, според Берлин, посочва Франс прес.

Мерц „има голямо желание да установи добри отношения с Тръмп“, отбелязва сп. „Шпигел“. „Канцлерът иска да играе водеща роля в Европа“ и за него би било предимство, ако се превърне в „привилегирован събеседник“.

Условията за това изглеждат благоприятни. Мултимилиардер, владеещ добре английски, Фридрих Мерц, подобно на Тръмп, е бизнесмен – работил е за „Белкрок“, най-големия фонд за управление на активи в света – и споделя страстта му към голфа. Канцлерът освен това даде уверения, че страната му ще изпълни американските изисквания да увеличи разходите за отбрана и сигурност до 5% от БВП до 2030 г.

Двамата мъже, които си говорят на малко име, имат „много добри отношения“, уверява Корнелиус.

Наскоро Мерц се пошегува с американеца по време на форум в Берлин.

Всяка „втора дума“ на президента е „страхотен“ и всички разговори до голяма степен се „врътят около него“.

Но оставяйки на страна тези шеги, откритите въпроси в двустранния дневен ред са многобройни. Още от първия си мандат, който съвпадна с управлението на Ангела Меркел, Тръмп е обсебен от търговския излишък на Германия със САЩ, който постепенно се увеличава; основен фокус в това отношение е вносът на автомобили. Като твърд евро-атлантик, Фридрих Мерц ще се изправи пред американски лидер, който постави въпрос двустранното партньорство, определило до голяма степен облика на следвоенна Германия след ужасите на нацизма.

Нещата толкова се промениха, че след избирането си Мерц заговори за „истинска самостоятелност от САЩ“, нещо доскоро немислимо за германски консервативен лидер.

Източник: БТА

Световни издания коментират положителната оценка, която България получи от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г. 

Пътят на България към единното европейско валутно пространство беше изпълнен със закъснения, понеже страната се бореше с политическа нестабилност и популистки отпор срещу общата европейска валута, пише в. „Файненшъл таймс“. През последните четири години в България се произведоха седем вота за парламент, като редица неустойчиви правителства допринесоха за забавянето на приемането на еврото, отбелязва британският вестник.

Съпротивата срещу присъединяването към еврозоната от страна на популистки проруски сили в България обаче не стихва. Независимият президент на страната Румен Радев също предложи произвеждането на референдум по въпроса – ход, който представители на правителството окачествиха като саботаж, допълва „Файненшъл таймс“.   

Всички членове на ЕС, които все още не са приели единната валута, трябва да докажат, че са се сближили с останалите европейски икономики, за да се присъединят към еврозоната. Например те трябва да покажат, че инфлацията е под контрол и не надхвърля 1,5 % от средната в трите държави от еврозоната с най-ниска инфлация, пише още „Файненшъл таймс“.

България не успя да изпълни критериите за инфлацията през 2024 г., което забави присъединяването ѝ с една година. През април обаче инфлацията се забави до 3,5 % и с това бе изпълнено последното условие за приемане на еврото през 2026 г., обобщава „Файненшъл таймс“.

Изданието „Политико“ също се спира по-подробно върху трудностите, пред които беше изправена България по пътя си към еврозоната.

Балканската страна с население от 6,4 милиона души се ангажира да се присъедини към еврозоната през 2007 г., но неколкократно получи отказ, след като не успя да изпълни редица от т.нар. критерии за конвергенция, които имат за цел да гарантират икономическа и правна съвместимост, пише изданието. Трайно високата инфлация след пандемията и инвазията в Украйна провалиха шансовете ѝ да се присъедини към клуба през 2024 и 2025 г., отбелязва „Политико“.

Финансовите власти успяха да овладеят инфлацията, която през 12-те месеца до април възлизаше средно на 2,7%. В началото на тази година вътрешната инфлация се повиши до 4% поради прекратяването на някои мерки за подпомагане от времето на пандемията. Но този ефект ще бъде „временен“, заяви във вторник Масимо Суарди, ръководител на дирекция „Икономически и финансови въпроси“ към ЕК, добавя „Политико“. 

Суарди също така поздрави България за „сравнително гъвкавите и ефективни“ пазари на труда и „много ниския“ държавен дълг, който със своите 24,1% от брутния вътрешен продукт е вторият най-нисък в ЕС и е значително под референтната стойност от 60%, необходима за присъединяване към еврозоната, пише още „Политико“.

Суарди обаче отбеляза, че страната е прекалено зависима от изкопаемите горива. Други слабости, които той отбеляза, са недостигът на квалифицирана работна ръка и недостатъците в образователната система. По данни на ЕК 30,3% от населението на България е изложено на риск от бедност или социално изключване, посочва „Политико“. 

Въпреки че почасовите разходи за труд в България все още са най-ниските в ЕС, ръстът на заплатите трябва да съответства на този на производителността, за да се запази конкурентоспособността и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори, заяви ЕЦБ, добавя „Политико“.

Освен това монетарните власти са притеснени от резултатите на България в борбата срещу прането на пари, заради което страната беше включена в „сивия списък“ на Специалната група за финансови действия, изискващ засилено наблюдение. В този списък попадат страни като Сирия, Венецуела и Йемен, припомня изданието. 

Германският в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ поставя акцент върху позициите, които ЕК и ЕЦБ изразяват в конвергентните си доклади.  

ЕК препоръча на страните от еврозоната да приемат България като 21-вият член на единното европейско валутно пространство. Докато ЕК смята, че условията за присъединяване на България са изцяло изпълнени, ЕЦБ все още изразява леки резерви, но не се противопоставя на приемането на страната в еврозоната, отбелязва германското издание.

В доклада на ЕЦБ се посочва, че с оглед на „качеството“ на институциите и вземането на политически решения България все още е изправена пред някои „изисквания“, свързани с борбата срещу корупцията, ефективността на публичната администрация, справедливостта на данъчното облагане и независимостта на съдебната система, пише още „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

След като бе оповестено решението на ЕК обаче България разсея всички резерви, че предприема твърде малко мерки срещу корупцията и че страда от зле функциониращо върховенство на закона, коментира германският вестник.

„Брюкселският орган и без това посочва, че единствено той разполага компетенцията да взема решение по предложенията за присъединяване, докато ЕЦБ единствено го „подпомага аналитично“, допълва изданието.

Германското сп. „Шпигел“ обръща внимание на вътрешнополитическата ситуация около присъединяването на България към еврозоната.

Дебатите за въвеждането на еврото в България са съпроводени от силни протести, отбелязва „Шпигел“. В събота поддръжници на проруски и националистически партии излязоха на демонстрации по улиците на София и други градове. Те настояват за запазване на лева като национална валута, понеже се притесняват, че преминаването към еврото ще доведе до повишаване на цените, коментира германското издание.  

През февруари националисти запалиха огън пред входа на представителството на ЕС в София. Освен това те напръскаха с червена боя стъклената фасада на сградата и хвърлиха по нея коктейли „Молотов“ и яйца, пише още „Шпигел“.

Проруската националистическа опозиционна партия „Възраждане“ обвини властите, че фалшифицират данни, за да направят възможно въвеждането на еврото. Опозиционната партия казва, че с въвеждането на единната европейска валута България би загубила своя национален суверенитет, отбелязва германското списание.  

Българското население е разделено по въпроса за еврото. Според проучване на общественото мнение, проведено от българската социологическа агенция „Мяра“ от 10 до 13 май, повече от половината от пълнолетните (54,9) са против въвеждането на еврото през 2026 г., отбелязва „Шпигел“.

Германското списание цитира и резултатите от анкета на „Галъп интернешънъл Болкан“ от втората половина на май, които показват, че 33% от респонеднтите „са склонни да виждат ползи“ от въвеждането на еврото. За разлика от тях 33% „по-скоро се опасяват от недостатъци“, а 23% не очакват нито предимства, нито недостатъци.  

Източник: БТА