Във време, когато Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира увеличение на световния публичен дълг, Гърция върви в противоположна посока. Страната е на път да намали държавния си дълг от около 210% от БВП до 137,6% към 2026 г., което е един от най-впечатляващите спадове в света, каза министърът на икономиката и финансите Кириакос Пиеракакис пред кореспондента на държавната телевизия ЕРТ Лена Аргири, както предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА.

„Гърция сега се разглежда в международен план като пример за успех“, подчерта Пиеракакис в интервю за ЕРТ в кулоарите на годишната среща на МВФ във Вашингтон и изрази увереност, че скоро страната няма да бъде най-задлъжнялата в Европейския съюз.

Пиеракакис изтъкна представянето на 10-годишните гръцки облигации, отбелязвайки, че доходността им е по-ниска от тази на Франция и Италия, факт, който според него отразява доверието на инвеститорите. Според оценките на МВФ гръцката икономика поддържа положителни темпове на растеж и фискален баланс на фона на климат на глобална икономическа несигурност.

Растеж и прогнози

Позовавайки се на по-предпазливите прогнози на МВФ за Гърция в сравнение с проектобюджета, министърът отбеляза, че Фондът традиционно подценява представянето на Гърция и че последната му прогноза вече е била ревизирана нагоре от 1,8% на 2%. Той изрази оптимизъм, че целта за растеж от 2,4%, включена в бюджета, може да бъде постигната.

Пиеракакис отбеляза, че Гърция продължава да отчита първични излишъци и постоянно намалява дълга си, който се очаква да достигне 137,6% от БВП до 2026 г. според текущите данни.

Устойчивост и реформи

Министърът отдаде подобрението в икономическите перспективи на Гърция на устойчивостта на обществото след загубата на приблизително една четвърт от БВП по време на финансовата криза, както и на реформите, осъществени след това. Той отбеляза, че промените, които в момента се обсъждат в други европейски страни, вече са въведени в Гърция, като са създали нова оперативна рамка за икономиката през последните шест години.

Предизвикателства и демографският проблем

Пиеракакис призна, че остават значителни предизвикателства, като на преден план е демографският проблем. Той посочи, че мерките, обявени на Солунския международен панаир (TIF), целят да подкрепят семействата с деца и младите хора, които навлизат на пазара на труда, чрез по-ниско пряко данъчно облагане. Той уточни, че макар тези мерки сами по себе си да не решат проблема, те го извеждат като политически приоритет. Целта, добави той, е растежът да се разпредели във всички домакинства чрез комбинация от инвестиции, повишаване на производителността и продължаващи данъчни облекчения.

Път на дълга и доверие

Коментирайки доклада на МВФ, според който през следващите три години световният дълг ще достигне най-високите си нива от 1948 г. насам, Пиеракакис подчерта, че Гърция се движи в обратната посока, като постоянно намалява дълга си. Той припомни, че държавният дълг достигна 210% от БВП след пандемията и сега намалява към целта от 137,6%. Министърът отдаде това развитие на системната работа на Агенцията за управление на публичния дълг (PDMA) и отбеляза, че предсрочното погасяване на първите спасителни заеми е засилило доверието на пазара в Гърция.

Инвестиционен климат

Що се отнася до инвестиционната среда, Пиеракакис подчерта фокуса на правителството върху насърчаването на трансграничните сливания и придобивания, в съответствие с препоръките в докладите Драги и Лета за по-дълбок единен пазар. Той даде примери като предложеното придобиване на Атинската фондова борса от „Юронекст“ (Euronext), увеличения дял на „УниКредит“ (UniCredit) в „Алфа Банк“ (Alpha Bank) и придобиването на „Ейч Ес Би Си Малта“ (HSBC Malta) от „Кредиа Банк“ (Credia Bank). Пиеракакис добави, че правителствената стратегия дава приоритет на привличането на чуждестранен капитал в инфраструктурата, енергетиката и секторите със силно гръцко бизнес присъствие.

Икономическа трансформация

Министърът посочи постепенната трансформация на производствения модел на Гърция, отбелязвайки, че през 2019 г. инвестициите са представлявали 11% от БВП, при средно европейско ниво от 21,2%. В момента те са около 15,3%, като прогнозите са да достигнат 18% към 2026 г.

„Като министър на цифровото управление казвах  и искам да го повторя, че Гърция винаги е имала хардуер, но й е липсвал софтуер. Имахме правилните суровини, семената на възможностите, но не и правилната стратегия, институции или политики, за да привлечем инвестициите, които искаме“, каза той.

Европейска перспектива

В заключение Пиеракакис заяви, че Европейският съюз трябва да се движи по-бързо към напълно функциониращ единен пазар без бариери в услугите и производството. Целта, подчерта той, трябва да бъде укрепване на компаниите в европейски мащаб, а не подхранване на фрагментирани национални пазари, за да се повиши конкурентоспособността и да се мобилизират по-големи инвестиционни потоци.

(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА

/СХТ/

Източник: БТА

/ВС/

Източник: БТА