Проектозакони, които косовският парламент не одобри, се споменават в годишния доклад на „Амнести интернешънъл“ (Amnesty International) за 2024 г. за състоянието на правата на човека по света, публикуван днес, съобщи албанската редакция на Радио Свободна Европа.

В частта за Косово се посочват два проектозакона, които не бяха одобрени от парламента на страната – за асистираната репродукция и репродуктивното здраве и за Гражданския кодекс.

„Достъп до инвитро продължи да има единствено в частни клиники след пореден неуспешен опит за одобряване на закона за репродуктивното здраве, което би довело до осигуряването на инвитро услуги в държавни болници„, пише в доклада на „Амнести интернешънъл“.

В текста се посочва още, че дебатът в парламента е бил съпроводен от „дезинформация и език на омразата срещу неомъжените жени от страна на някои депутати“.

Според информация на Радио Свободна Европа депутатите, които са се противопоставили на този закон, са заявили, че защитават „семейството като институция“ и че инвитро процедурите трябва да бъдат възможност единствено за хетеросексуални брачни двойки.

Същите депутати – заедно с още няколко други – се противопоставиха и на одобрението на Гражданския кодекс, който не е бил подлаган на гласуване в парламента от 2022 г. насам, припомня още медията.

Несъгласието на депутатите беше свързано с член, който би позволил изработването на специален закон, чрез който би се разрешило регистрирането на еднополови съюзи в страната.

Проeктът за Граждански кодекс на Косово не успя да получи нужната подкрепа в косовския парламент през март 2022 г. и не беше подложен на гласуване през 2023 г. въпреки обещанията на правителството. През 2024 г. косовският правосъден министър Албулена Хаджиу заяви, че проектът за Граждански кодекс е много важен за косовското правителство, тъй като представлява напредък по отношение на правата на човека в Косово. 

В годишния доклад на „Амнести интернешънъл“, освен неуспешното одобрение на проекта за Гражданския кодекс, се посочва още, че преживелите домашно насилие, които са част от ЛГБТИ+ общността, „все още нямат достъп до специализирани убежища“.

През годините преживелите такова насилие лица от тази общност са били принудени да напуснат Косово, за да намерят убежище в албанската столица Тирана.

В доклада се споменават, наред с други неща, още неуспешният опит на Косово да се присъедини към Съвета на Европа, опитите за разследване и съдебен процес при случаи на военни престъпления и споразумението за отдаване под наем на затвор на Дания.

Източник: БТА

/ПК/

Източник: БТА

Министерството на здравеопазването на Хърватия обяви днес, че в сътрудничество с окръзи и здравни центрове се създава система от мобилни клиники, която да покрие почти 80% от селските, отдалечените и островните райони на Хърватия. Пускат се и нови мобилни аптеки, предаде агенция ХИНА.

Лекари и медицински сестри, оборудвани с необходимата медицинска апаратура в специално пригодени автомобили за първична здравна помощ, ще пътуват до малки изолирани населени места, където досега здравните услуги не са били достъпни. Те ще преглеждат пациенти, ще назначават лечение, ще издават направления и рецепти и ще извършват домашни посещения на лежащо болни.

Целта на проекта е да се осигури по-добро здравеопазване на възрастните хора и хората с намалена подвижност. Общо 33 автомобила ще бъдат закупени и разпределени в окръзите. Проектът се оценява на 5,3 милиона евро и се планира да завърши в рамките на 14 месеца.

По два автомобила ще получат здравните центрове на окръзите Беловар-Билогора, Копривница-Крижевци, Приморие-Горски Котар, Сисак-Мославина, Сплит-Далмация, Вараждин, Вировитица-Подравина и Задар. По един автомобил ще получат здравните центрове в окръзите Крапина-Загорие, Осиек-Бараня, Пожега-Славония, Загреб, както и в здравните служби в Корчула, Чаковец, Госпич, Меткович, Войнич, Озал, Винковци, Книн, Славонски Брод, Вуковар, Жупаня, Нова Градишка и различни градове на Истрия.

Завършени или пред завършване са няколко стратегически проекта, които значително ще подобрят качеството на живот в селските, бедните и отдалечените райони, ще допринесат за демографското съживяване и ще интегрират съвременни цифрови технологии в здравната система на Хърватия, казаха от министерството на здравеопазването.

Мобилни аптеки в кемпери и лодки

Като част от тези усилия се въвеждат нови мобилни аптеки. За 1,15 милиона евро ще бъдат закупени шест кемпера, оборудвани като аптеки с необходимото медицинско оборудване и софтуер. Освен тях ще бъдат купени и две аптечни лодки на обща стойност от 1,87 милиона евро.

Кемперите ще обслужват окръзите Лика-Сен, Карловац, Сисак-Мославина, Брод-Посавина, Вуковар-Срием и Загреб, а лодките ще работят в окръг Задар и ще обслужват околните острови.

Целта на проекта е да подобри достъпа до фармацевтични услуги в райони, в които липсват аптеки или аптечни депа, като се гарантира по-добър достъп до лекарства за местното население и туристите, особено в селските райони и островите.

Спешната хеликоптерна служба е извършила 1573 мисии

Министерството на здравеопазването на Хърватия подчерта, че непрекъснато инвестира в укрепване на мобилното здравеопазване, като гарантира по-равномерно разпределение на здравното обслужване в страната.

Службата за спешна медицинска помощ по въздуха започна работа на 30 март 2024 г., като постави началото на функционираща медицинска мрежа с хеликоптер. Базите на хеликоптерната спешна медицинска помощ се намират в Загреб, Осиек, Сплит и Риека. От началото на дейността са изпълнени 1573 мисии: базата в Загреб е извършила 213 интервенции, в Осиек – 65, в Риека (разположена на остров Крък) – 605 и в Сплит (разположена на остров Брач) – 690 интервенции.

Тези числа ясно показват значителния брой спасени животи и доказват основателността на въвеждането на този модел на спешна медицинска помощ, отбелязват от министерството.

Морската служба за спешна медицинска помощ също е ключов проект, насочен към подобряване на достъпа до здравеопазване, със специален акцент върху островите. Състои се от шест високоскоростни лодки, разположени в Дубровник, Шибеник, Задар, Мали Лошин, Раб и Милна (Брач). Чрез проекта на стойност 10,1 милиона евро досега са осъществени общо 523 мисии: 173 от Брач, 149 от Шибеник, 72 от Задар, 53 от Раб, 42 от Мали Лошин и 34 от Дубровник.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА