Европа не е по-близо до мира след преговорите за Украйна в Турция. Всеки, който вярва, че руският президент Владимир Путин изведнъж ще замрази конфликта по искане на Запада, се прави на глупак. Придружени от дипломатически театър, обременени от вътрешни спорове в редиците на Запада и засенчени от нови руски въздушни удари, в Истанбул се проведоха украинско-руски мирни преговори – първите от повече от три години. Освен обещание за размяна на пленници, те не доведоха до никакви осезаеми резултати. Но те доведоха до момент на истината, посочи „Нойе Цюрхер Цайтунг“. 

Това е неудобна истина, потискана от част от западната общественост, в три аспекта, посочва „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Първо, Путин не се интересува от мир. Вместо сам да се яви в града на Босфора, той изпрати делегация, в която подборът на членовете беше знак за презрение, според бившия руски външен министър Андрей Козирев. Путин дори не е подложен на натиск да се съгласи на временно прекратяване на огъня. Към него може да се отправят призиви да се съгласи на това. Тръмп може да говори за провеждането на среща на върха с него. Но след три месеца на неуспешни опити впечатлението е за задънена улица. Предположението, че украинците могат сами да убедят руснаците да се съгласят на прекратяване на огъня, изглежда направо илюзорно. Путин не би могъл да даде по-ясно да се разбере неговата незаинтересованост.

Второ, Европа и Америка се провалиха по един ключов въпрос. Фактът, че моментът за преговори в крайна сметка ще настъпи, винаги е бил част от тяхната стратегия за Украйна. Но Западът искаше първо да постави Украйна в силна позиция. Това се провали и още по-лошо: Европа и Америка тласкат Украйна към преговори, като същевременно постоянно изпращат сигнали за слабост. Един пример за това е смело обявеният преди седмица ултиматум към Русия да се съгласи на прекратяване на огъня или да понесе нови наказателни мерки. След изтичането на крайния срок не се случи почти нищо.  САЩ не искат да имат нищо общо с нови санкции, а ЕС в своята разединеност успя да се споразумее само за смекчен пакет от мерки. Можете да си представите смеха зад стените на Кремъл, отбелязва „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Трето, проблемът с Тръмп не е само в това, че САЩ искат да намалят ролята си относно сигурността в Европа. Това би било легитимна позиция, която Вашингтон е застъпвал – не толкова яростно – в миналото. Проблемът е по-дълбок, защото Тръмп провежда откровено антиевропейска политика с войната с митата и поставянето под въпрос на НАТО. Идеята за една трансатлантическа общност, водена от общи интереси е в криза. Тръмп дава знак, че би предпочел да работи с Путин през главите на европейците, за да отстояват те двамата съответните си интереси на велики сили. Така Тръмп остава верен на девиза на Тукидид „Силните правят това, което могат, а слабите страдат толкова, колкото трябва“.

Тръмп систематично играе в полза на руския диктатор. В същото време той не е успял да издейства нито една важна отстъпка от страна на Путин. Срещата в Турция също е резултат от този проруски курс: Путин отдавна призовава за нови преговори, които да започнат въз основа на преговорите в Истанбул през пролетта на 2022 г. Киев винаги е отхвърлял това, тъй като Русия искаше да наложи капитулация по това време. Украинците отидоха в Истанбул само под американски натиск.

Плановете на Путин далеч надхвърлят границите на Украйна

Всяка война се води не само в окопите, но и в съзнанието на хората. Който спечели силата на интерпретацията, е спечелил важна битка. Това винаги е било слабост на Запада, не само поради празните складове за боеприпаси. Дори след третата годишнина от голямото руско нахлуване все още се разпространява погрешното предположение, че става дума за териториален спор между две съседни страни.

„Наистина се опитахме да разберем нещата от гледната точка и на двете страни“, заяви неотдавна вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, неволно признавайки, че просто е пропуснал същността на проблема. Путин не води война само срещу Украйна, а срещу Запада като цяло. За него Украйна е само театър за подкопаване на реда на сигурност, възникнал през 1991 г., за отслабване на НАТО и за превръщането на Москва отново в доминиращ фактор на континента. 

Режимът в Кремъл усеща възможността великите сили на XXI век отново да се държат като хищници, при което силата на закона отстъпва място на закона на най-силния. Какво се опитват да постигнат на масата на преговорите? С хищниците не се говори за предимствата на вегетарианството, а хората се въоръжават срещу тях, подчертава „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Изчисленията на Путин са различни

На този фон призивът за прекратяване на огъня не е достатъчен. Предположението, че Путин би могъл да замрази окончателно войната на сегашния фронт, е пожелателно за Запада. От негова гледна точка това би означавало да приеме тежко поражение. Той би пропуснал да осъществи най-важните си военни цели и Украйна ще е оцеляла като независима, прозападна държава, дори с още по-засилена национална идентичност в сравнение с 2022 г.

Ето защо само смелите оптимисти могат да признаят Истанбул за отправна точка по пътя към мира. Реално погледнато, тази война ще приключи едва след като Украйна стабилизира фронта с помощта на Запада и Европа възстанови надеждно военно възпиране срещу Русия. Това е огромна задача, но не и невъзможна при наличието на необходимата политическа воля в Европа.  

Първите преки преговори между Русия и Украйна след три години от началото на голямата война не доведоха до пробив в мирния процес. Основният резултат от срещата в Истанбул беше, че страните се съгласиха да преговарят отново, въпреки че не е ясно къде, кога и за какво, отбеляза Би Би Си.

Ключът към разбирането защо преговори като тези в Истанбул няма да завършат с пробив е в разликите в очакванията на страните от срещата, посочва медията.

Тема номер едно за украинската делегация в Истанбул беше обсъждането на условията и прилагането на режим на прекратяване на огъня за период от поне тридесет дни. Според украински официални лица, ако оръжията замлъкнат, това би създало подходяща атмосфера за по-нататъшни преговори за по-устойчив мир.

Русия, заявиха нейни представители, настоява да се обсъдят „причини, в които се корени украинският конфликт“. Според най-разпространеното тълкуване, тези коренни причини са, че Русия възприема желанието на Украйна за независимост като „разрушаване на единното духовно пространство на бившия Съветски съюз и Руската империя“, както и машинациите на Запада, насочени към нанасяне на стратегическо поражение на Русия.

Москва ще се съгласи на каквото и да е прекратяване на огъня само след като тези коренни причини бъдат отстранени.

Засега поне не се вижда напредък в тази насока – в неделя Русия предприе най-голямата си атака с дронове срещу Украйна от началото на войната, предаде Ройтерс. Според украинското разузнаване Москва се е готвела и да изстреля междуконтинентална балистична ракета.

Че Кремъл не е променил позицията си става ясно от изявление на неговия говорител Дмитрий Песков преди телефонния разговор между Доналд Тръмп и Владимир Путин, пише „Франкфуртер Рундшау“. 

„Разговорът е важен, включително и по отношение на преговорите в Истанбул“, заяви Песков пред ТАСС. Но той изтъкна: „Що се отнася до преговорите, ние (от Кремъл) вече казахме всичко, което можехме, подчертахме основните моменти.“ 

Наскоро Тръмп изрази разбирането си, че Путин не е отишъл в Истанбул, за да преговаря директно с украинския президент Володимир Зеленски. „Нищо няма да се случи, докато аз и Путин не се срещнем“, заяви Тръмп пред репортери миналата седмица на борда на „Еър Фолс 1“ на път за Обединените арабски емирства. 

По-рано днес Песков обаче заяви, че засега среща Путин-Тръмп не се очаква. Което дава отговор на въпроса дали ще има прекратяване на огъня в Украйна.

Източник: БТА