Колко ще струва изграждането на чаканата от десетилетия Национална детска болница? Този въпрос предизвика размяна на реплики между политици през последните дни.

Спорът започна в събота, когато председателят на „Продължаваме промяната“ (ПП) Асен Василев каза, че управляващите искат в бюджета да бъдат включени „почти 1 млрд. лева“ за изграждането на детската болница през следващите три години.

Василев показа писмо от здравния министър Силви Кирилов от ИТН до финансовата министърка Теменужка Петкова от ГЕРБ, в което се говори за прогнозните средства, нужни за строежа на болницата. В писмото е записан обобщен прогнозен бюджет от над 458 млн. евро (близо 900 млн. лв.) с ДДС, базиран на оценката на международни консултанти и данни от чужбина.

Според Василев и ПП това са завишени разходи. Василев каза, че докато той е бил финансов министър (последно през 2023-2024 в правителството на ГЕРБ и ПП-ДБ с премиер Николай Денков от ПП), е имал информация, че болницата ще струва „малко над 100 млн. лева“.

Управляващите отхвърлиха твърденията му.

„Това не е искане за предоставяне на средства. Това е информация във връзка с един предварителен анализ“, каза в неделя Теменужка Петкова.

„Лъжа е, че строим златна болница за 1 млрд., вместо за 100 млн. лв.“, каза и здравният министър Кирилов.

„Никога досега не е ставало дума колко ще струва една нова болница. Това никой в тази държава не го е изчислявал“, каза пред Свободна Европа Надежда Цекулова от Обществения съвет за Националната детска болница, който следи процеса по проектирането и изграждането ѝ.

„Използва се за пиар този проект. Всеки, който се окаже в криза, вади детската болница и я размахва за привличане на внимание“, добави тя.

Това се случва на фона на протести в здравната система на млади лекари и специализанти. Те искат адекватни възнаграждения и възможност да се развиват професионално в България.

Изграждането на национална детска болница се бави от години, а България е единствената в Европейския съюз (ЕС), която няма такова лечебно заведение.

Какво твърди Асен Василев

В събота ПП взе решение да подготви три вота на недоверие срещу правителството на Росен Желязков. Един от тях ще бъде по темата здравеопазване.

След заседанието на националния съвет на партията Василев съобщи решението и показа документ, който „току-що“ е получил. По думите му това е искане от министъра на здравеопазването към министъра на финансите за „почти 1 млрд. лв.“ за Националната детска болница.

Представена е и разбивка на разходите по строежа:

• 109 355 463 евро за оборудване;
• 253 686 593 евро за строителство;
• 19 239 318 евро за други дейности – проектиране, управление, надзор.

Така общата сума възлиза на над 382 281 375 евро без ДДС или 458 737 650 евро с ДДС.

Това е прогнозна стойност, изчислена от международната консултантска компания IDOM въз основа на функционалната програма и плана за оборудване на Националната детска болница, както и спрямо реалните разходи за изграждането на подобни болници в страни като Швейцария и Дания. В самия документ е записано, че той „има ориентировъчен характер и не представлява финансово или правно задължение“.

Въпреки това според Василев и ПП разходите са завишени и няма „адекватна адаптация“ на препоръчаните от консултантите цени в българския контекст.

„Цената за строителството, без оборудването, е 4000 евро на кв. м“ твърди Василев. Подобни разходи са заложени за най-сложните помещения като хирургиите и интензивните отделения, защото те изискват специфични детайли при строителството.

Какво отговориха министрите

В неделя министрите на здравеопазването и финансите потвърдиха автентичността на разпространеното от Василев писмо, но казаха, че стойностите в него са прогнозни и засега няма обещани пари.

„Става въпрос за прогнозна стойност и тази прогноза не е моя – тя е изготвена от Европейската инвестиционна банка и международния консорциум IDOM“, каза Силви Кирилов и добави, че това е „независима експертна оценка“ за сума, в която „е включено абсолютно всичко“.

Финансовата министърка Петкова каза пред Нова телевизия, че писмото „не е искане за предоставяне на средства“, а „информация във връзка с един анализ“.

„В МФ постъпват стотици такива писма с подобни искания. Всяко такова искане подлежи на много сериозен анализ“, каза Петкова и добави, че изграждането на детската болница „е наистина приоритет“.

Какво каза Общественият съвет

От това, че за цените в документа, разпространен от Василев, са използвани данни от сходни проекти в чужбина, може да се предположи, че бюджетът наистина ще изглежда различно, ако се адаптира към българските цени за строителство. Но Общественият съвет за Национална детска болница се въздържа да говори за точни суми.

„Можем само да кажем със сигурност, че бюджетът е смятан на база разходите в едни общества, където стандартът е много по-висок от нашия“, каза Цекулова.

В същото време прогнозният бюджет изглежда така и заради големия мащаб на бъдещата детска болница.

„Говорим за модерна, високотехнологична болница, която отговаря на най-съвременните критерии, но и на доста архаичната българска нормативна уредба за по-висок брой легла, отколкото е практично“, каза Цекулова и добави:

„Крайният резултат е една много голяма болница, която, ако искаме да бъде наистина съвременна и мултифункционална, няма да излезе евтино.“

Откъде дойде сумата „100 млн. лв.“

„Аз като бях финансов министър, Общественият съвет беше казал, че тази болница ще струва малко над 100 млн. лв., и това беше заложено в бюджета“, каза Асен Василев в събота като аргумент в подкрепа на твърдението, че прогнозният бюджет от 458 млн. евро е твърде висок.

Всъщност досега в България не е правена конкретна оценка колко ще струва болницата.

В Бюджет 2024, който беше изготвен по времето на Василев като министър, беше вписан ангажимент правителството да „организира възлагането на проектиране за изграждането“ на Националната детска болница, но без да са предвидени конкретни средства.

През юни 2024 г. вече имаше служебно правителство начело с Димитър Главчев, което отпусна първоначални средства за детската болница в размер на 100 млн. лв. „за разчистване на терена, за проектиране и за други дейности“, но не за построяването и оборудването на цялата болница.

Има и други версии откъде е дошло числото 100 млн. лв. Според Петкова това е капиталът на „Здравната инвестиционна компания за детска болница“ (ЗИКДБ), която беше създадена по време на третото правителство на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов с цел да построи лечебното заведение. Първоначалният размер на капитала на дружеството през 2020 г. е 100 млн. лв., показва Търговският регистър, а сега е 116 371 860 лв.

От Обществения съвет за Националната детска болница припомниха, че 100 млн. лв. беше приблизителната сума на обществената поръчка, обявена за болницата през 2019 г.

Тогавашният министър на здравеопазването Кирил Ананиев (ГЕРБ) одобри откриването на обществена поръчка на стойност 95,4 млн. лв. с ДДС за построяване на Национална детска болница върху 40-годишно скеле в двора на Александровска болница в София.

След като граждани и организации подкрепиха отворено писмо против този план, както и след проблеми с градоустройствения статут на строежа, здравното министерство се отказа от терена. През 2022 г. беше взето решение детската болница да бъде в „Горна баня“.

„Като технически характеристики довършването на скелето в двора на Александровска няма нищо общо с актуалния проект за болница и затова двата бюджета няма как да бъдат сравнявани“, каза Надежда Цекулова.

Темата се повдига само при скандал

През март тази година Общественият съвет е изпратил писмо до парламента, здравното и финансовото министерство след публикуването на доклада за прогнозната цена на оборудване за болницата – над 100 млн. евро.

„На база този план се консултирахме с български строителни предприемачи, които ни дадоха цена за строителство от 70-90 млн. евро. Тя беше по-ниска от тази на международните консултанти, но и по-висока от капацитета на ЗИКБД“, каза Цекулова.

Затова Общественият съвет е попитал държавата как планира да осигури пари.

„До онзи ден никой не ни отговори на това писмо“, каза Цекулова.

Независимо от всичко, „всяка политическа игра с Националната детска болница поставя под въпрос бъдещето ѝ“, гласи позицията на Обществения съвет.

Според него подобни спорове изместват вниманието от рисковете пред проекта – нереалистичните срокове и липсата на усилия за реформи, които да гарантират, че в детското здравеопазване ще има достатъчно кадри и финансиране.

Източник: Свободна Европа

Докато депутатът от БСП Андрей Вълчев се изявява като страстен защитник на настоящата изборна система, в личния си живот той явно също залага на „сигурното“. Според последните слухове Вълчев живее с Ани Димитрова – дама с впечатляваща биография, включваща връзка с не кой да е, а с Делян Пеевски. Слуховете около двойката набират скорост, особено след като Вълчев категорично заяви, че изборната система в България е „перфектна“ и не се нуждае от промени. Разбира се, зад тази позиция прозира една проста истина – ако системата бъде променена и „Величие“ влезе в парламента, Вълчев може да се окаже аут от политиката. А без депутатска заплата и влияние, къде ли ще се озове? Дали връзката му с Ани Димитрова е нов шанс за политическо оцеляване, или просто е открил утеха в човек, свикнал с тежките игри на властта?

В политическите среди на България се разпространяват слухове за личния живот на Андрей Вълчев, член на БСП, и връзката му с Ани Димитрова – бивша приятелка на Делян Пеевски и настоящ директор на правителствената информационна служба при кабинета на Пламен Орешарски. Според тези слухове, двамата живеят заедно, което предизвиква интерес и спекулации в обществото.

Ани Димитрова има дългогодишна кариера в медиите и публичната администрация. Започва като журналист във финансовия ежедневник „Пари“, след което е автор и водещ на предаването „Бизнес клуб“ в BBT (сега News 7). През 2005 г. поема маркетинга и международните връзки в Българския спортен тотализатор, когато негов шеф е Ирена Кръстева, майка на Делян Пеевски. През 2008 г. е назначена за директор на маркетинга и рекламата в БНТ, а през 2013 г. става директор „Връзки с обществеността“ на кабинета „Орешарски“.

Интересен детайл в биографията на Димитрова е създаването на фирмата „Алфа Медиа Груп“ през 2005 г., която първоначално издава вестник „Контрасти“. Тя е собственик и управител в нея до 2006 г., след което участието ѝ е заличено. Според разследване на bTV, фирмата е свързана с придобиването на имоти, използвани от Делян Пеевски и семейството му. Например, бившата почивна станция на Полиграфическия комбинат в парк „Витоша“ става собственост на „Алфа Медиа Груп“ през 2007 г., като се твърди, че имотът се използва от Пеевски и неговото семейство.

Въпреки тези факти, Димитрова отказва да коментира въпросите, свързани с „Алфа Медиа Груп“ и нейните връзки с Пеевски.

Слуховете за личния живот на Андрей Вълчев и Ани Димитрова, както и техните професионални връзки, продължават да будят интерес и спекулации в обществото.

38 235. Толкова предложения за промени в проектобюджета за 2025 г. внесе националистическата партия „Възраждане“.

Представителите ѝ казват, че това са съществени поправки. Но всъщност целта им е просто да блокират приемането на държавния бюджет за 2025 г. и работата на парламента. Според „Възраждане“ това е форма на протест срещу присъединяването на България към еврозоната.

Основна цел на сегашното правителство на ГЕРБ, БСП и ИТН, подкрепено от ДПС-Доган, е България да приеме еврото от 1 януари 2026 г.

„Възраждане“ е против. Преди няколко седмици нейни представители и симпатизанти нападнаха сградата на европейското представителство в София. Запалиха входа ѝ, хвърляха по фасадата ѝ бомбички, яйца и червена боя, влязоха в сблъсъци с полицията.

Повечето партии в парламента осъдиха нападението.„Възраждане“ продължи протеста си с опити за блокиране на работата на Народното събрание.

Законопроектът за държавния бюджет беше приет на първо четене миналата сряда с гласовете на управляващите и на „ДПС – Ново начало“ на санкционирания за корупция Делян Пеевски. „Възраждане“ се опитваше да забави гласуването с процедурни хватки.

В петък лидерът ѝ Костадин Костадинов каза, че партията внася 38 325 предложения за промени преди второто четене на бюджета. Ако депутатите обсъждат всяко поотделно, работата им ще се проточи до безкрай. С други думи – опитът да се блокира парламентът този път ще е „по устав“.

Въпросът е как останалите в парламента могат да противодействат. Това зависи най-вече от:

• председателя на бюджетната комисия Делян Добрев (ГЕРБ);
• председателката на Народното събрание Наталия Киселова (БСП).

Те могат да заложат на процедури, с които депутатите да решат накуп да отхвърлят или изобщо да не разглеждат хилядите предложения. В действащия правилник за работа на парламента има механизми за това.

„Стига да има политическа воля в управляващите, а и в опозицията, има възможност да бъдат блокирани“, каза пред Свободна Европа проф. Екатерина Михайлова – парламентарист, конституционалист и преподавател в Новия български университет.

Какво цели „Възраждане“

По време на обсъждането на бюджета на първо четене депутатите от „Възраждане“ се опитваха да забавят гласуването, като взаимно си правиха реплики и дуплики. В петък партията каза, че със своите над 38 хиляди предложения за промени преди второто четене продължава протеста си срещу еврото.

„Не кръпки, не 10-15-20 предложения, а 38 235 предложения“, каза Костадинов.

Той добави, че числото не е случайно. То съвпада с броя на страниците с подписи, които от „Възраждане“ бяха събрали за провеждане на референдум за запазване на българския лев.

През април 2023 г. партията внесе около 600 хиляди подписа за референдум с въпрос дали левът да остане единствената валута на България до 2043 г.

Парламентът отхвърли предложението, а депутатите от „Възраждане“ и ИТН (днес част от правителството) обжалваха това пред Конституционния съд (КС).

През февруари 2024 г. КС окончателно отхвърли референдума. От „Възраждане“ казаха, че това няма да попречи да настояват България да запази лева.

България е поела ангажимент да приеме еврото за своя валута още с договора си за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Членството в еврозоната става, когато страната изпълни всички критерии за това. Приемането на бюджет за 2025 г. е ключово, тъй като България вече поиска оценка от ЕС дали отговаря на изискванията.

Според Михайлова със сегашните си предложения „Възраждане“ цели „блокиране работата на парламента и на държавата“.

На въпрос дали наистина това е целта, Костадинов каза, че „Възраждане“ упражнява „конституционното право на законодателна инициатива“.

Как реагираха другите партии

От партиите в управляващото мнозинство не се чуха реакции за акцията на „Възраждане“. Реагира опозицията.

В събота пред БНТ Надежда Йорданова от ПП-ДБ каза, че „поведението на „Възраждане“ е меко казано безотговорно“.

Санкционираният за корупция Пеевски също се изказа против действията на „Възраждане“. Той каза, че няма да допусне бюджетът да бъде блокиран и че е готов за промени в правилника за дейността на парламента за тази цел.

Според Йорданова правилникът и сега „дава достатъчно инструментариум“ да се преодолеят опитите на „Възраждане“ да забави бюджета.

Какво може да направи парламентът

Михайлова също смята, че ситуацията с хилядите предложения на „Възраждане“ ще се разреши с механизмите в действащия правилник. Тя припомни, че при гласуването на закон за държавния бюджет се следи редакциите на второ четене да не нарушават макрорамката – т.е. общите показатели за приходи и разходи.

„Ако депутатите вземат процедурно решение още на ниво комисия, че няма да разглеждат предложения, които нарушават рамката, въобще няма да обсъждат предложенията на „Възраждане“, каза тя.

Пред Свободна Европа председателят на бюджетната комисия Делян Добрев каза, че смята да направи точно това, като подложи идеите на „Възраждане“ на гласуване за допустимост. Тази опция фигурира в правилника.

Според Михайлова това може да стане „в голяма група с едно гласуване“ или като предложенията се обединят в по-малки групи. Ако комисията реши анблок, че те са недопустими, това ще улесни процеса, когато бюджетът на второ четене в пленарната зала. Тогава от значение ще е поведението и на председателката на Народното събрание – Наталия Киселова от БСП.

Свободна Европа отправи въпроси до нея чрез пресцентъра на парламента, но още няма отговор.

„По същия начин [както в комисията] могат да откажат да го гледат и в пленарната зала“, каза Михайлова и добави, че за това ще има мнозинство и отвъд управляващите. Въпреки това тя очаква „опити за провокация“ от „Възраждане“ при гласуването.

Докъде е България по пътя към еврото

Правителството начело с Росен Желязков от ГЕРБ встъпи в длъжност през януари със заявката, че присъединяването към еврозоната е основната му цел.

Дълго време България имаше проблем с един от критериите за членство – този за ниска инфлация. В началото на 2025 г. този критерий вече се смяташе за изпълнен, но се появи проблем с друго условие – дефицитът да е под 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП). В началото на февруари новите управляващи алармираха, че в бюджета ще има много по-голяма „дупка“.

Тогава ПП-ДБ обвини кабинета, че опитва да саботира влизането в еврозоната. В крайна сметка се оказа, че данните за „дупката“ са неточни, и правителството внесе проектобюджет за 2025 г. с дефицит от 3%. После поиска и извънредни доклади от европейските институции, които да кажат дали България е готова да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 г. Те се очакват през юни.

Източник: Свободна Европа