Представителите на Управлението за федерален резерв (УФР) са били разделени по въпроса колко още да намалят лихвените проценти, когато през септември одобриха първото понижение на лихвите за годината, сочи протоколът от заседанието на 16–17 септември, публикуван в сряда и цитиран от Уолстрийт Джърнъл.

Според протоколите централните банкери са се съгласили, че забавянето на растежа на заетостта надделява над продължаващите опасения за инфлацията. В резултат основният лихвен процент бе намален с 0,25 процентни пункта до диапазона 4,00–4,25 на сто. Решението бе прието с 11 гласа „за“ и 1 „против“, като новоназначеният управител Стивън Майрън е гласувал против, настоявайки за по-силно намаление с 0,5 пункта.

Повечето членове на Федералния комитет за отворения пазар са смятали, че „вероятно ще бъде уместно политиката да бъде допълнително облекчена през останалата част от годината“, но няколко от тях са заявили, че намаление изобщо не е било необходимо или че ставките могат да останат без промяна.

Подкрепата за по-голямо намаление с половин пункт е дошла само от един член – гуверньора Стивън Майрън, назначен от президента Доналд Тръмп. Малко мнозинство от участниците е прогнозирало още две понижения през годината, докато седем членове не са очаквали нови действия, което подсказва, че президентът на УФР Джером Пауъл трябва да търси баланс между различните позиции.

Продължаващото спиране на дейността на федералното правителство забавя публикуването на ключови икономически данни, включително на доклада за заетостта за септември. Това ограничава възможността на УФР да коригира политиката си въз основа на нова информация и принуждава служителите да разчитат на частни източници и бизнес анкети.

Инвеститорите очакват ново понижение от 0,25 пункта на следващото заседание на 28–29 октомври. В изявление на 23 септември Пауъл не се противопостави на тези очаквания, заявявайки, че централната банка ще анализира „растежа, наемането и инфлацията“, за да прецени дали политиката ѝ е „на правилното място“.

В протоколите се отбелязва, че част от членовете са по-загрижени от продължаващо висока инфлация, която вече четири години надхвърля целта от 2 процента. Те се опасяват, че потребителите и фирмите могат да се приспособят към по-високи цени, което да задържи инфлацията около 3 на сто.

Други представители на УФР пък предупреждават, че прекалено високите лихви могат да отслабят пазара на труда и да засегнат чувствителния жилищен сектор.

Членовете са обсъдили и ефекта от новите мита, въведени от администрацията на Тръмп, които увеличават производствените разходи и могат да предизвикат ръст на потребителските цени. Те същевременно могат да генерират и спад в наемането на персонал, тъй като компаниите се опитват да защитят печалбите си.

Пауъл, според протокола, е подчертал, че основната задача на УФР е да намери баланс: твърде високите лихви могат да доведат до безработица, а твърде ниските – до нов натиск върху цените. „Двустранните рискове означават, че не съществува безрисков път“, е заявил той.

Източник: БТА