Икономика
Протест против проект за изграждане на ветрогенератори в Добруджа се проведе пред общината в Тервел

Протест против проект за изграждане на ветрогенератори в Добруджа се проведе днес пред общината в Тервел. Недоволство на гражданите бе насочено към инвестиционно предложение за изграждане на 60 вятърни турбини, с височина до 300 метра в землищата на тервелските села Кочмар, Попгруево, Божан, Безмер, Мали извор и Гуслар.
„Тези 300-метрови перки ще се виждат отвсякъде, ще шумят, бучат, най-лошото е, че ще има инфразвук, който ще излъчват и никой няма да го усеща, но ще вреди директно на здравето“, каза на протеста един от организаторите Георги Георгиев, който е председател на сдружение „За чиста Добруджа“.
На събитието присъстваха хора от град Вълчи дол и село Аврен, намиращи се в област Варна. Протестиращи имаше и от други градове от област Добрич, както и Силистра.
„Ние не сме против зелената енергия, искаме тя да не е за сметка на поминъка на хората и да унищожава земята, животните и всичко около нас“, коментира Юлиян Михайлов, който сподели, че живее в град Тервел.
По негови думи земеделската земя е национално богатство и основното нещо, за което трябва да се използва, е производство на земеделска продукция, а не да се превръща в промишлени зони за производство на електроенергия.
След протеста пред община Тервел започна обществено обсъждане с инвеститора на проекта, който представи презентация с резултати от извършените оценки и заключения по теми като атмосферен въздух, почва, околна среда. На нея протестиращите имаха възможност да зададат въпроси, които ги вълнуват и притесняват. На срещата, проведена в общината, присъства кметът на Тервел инженер Симеон Симеонов и общински съветници.
През месец януари тази година протест срещу изграждането на ветроенергийни паркове на територията на община Шабла бе проведен пред сградата на общината.
През месец март пчеларски организации проведоха национален протест в Добрич против изграждането на ветрогенераторни паркове върху земеделски земи в региона.
Сдружение „Бялата лястовица“, сдружение „За чиста Добруджа“, сдружение „Пчела – 1946“, сдружение „Пчела – Добрич“ и Добруджански съюз на зърнопроизводителите се обявиха категорично против изграждането на ветроенергийни паркове върху земеделски земи на територията на област Добрич. Те обявиха своята позиция на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Добрич.
Източник: БТА
Икономика
Пилотен за Югоизточна Европа проект за рециклиране на строителни отпадъци ще бъде открит официално днес в Кремиковци

Официално откриване на пилотния за Югоизточна Европа проект за рециклиране на строителни отпадъци „MOBICCON-PRO“ ще се състои днес в Кремиковци, съобщи координаторът на проекта „Главболгарстрой Холдинг“. Събитието ще започне в 11:00 ч. на ул. „Евтим Евтимов“ и ще бъде открито от инж. Камен Пешов, председател на Надзорния съвет на „Главболгарстрой Холдинг“, и от Лауренциу Плошану, вицепрезидент на Eвропейската федерация на строителната индустрия (FIEC).
В откриването ще участва и европейският комисар за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева, съобщиха от Представителството на ЕК у нас. Проектът е финансиран със средства от Европейския съюз в размер на 9,5 млн. евро по линия на програма „Хоризонт Европа“ и се изпълнява в партньорство с български и чуждестранни университети и научни институти.
Очаква се да присъстват също вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев и министърът на околната среда и водите Манол Генов.
Проект „MOBICCON-PRO“ въвежда системно, кръгово и мобилно решение в региона на Югоизточна Европа, подобряващо оползотворяването и рециклирането на отпадъци от строителство и разрушаване.
Иновативното оборудване и мобилните технически решения ще бъдат демонстрирани в различни среди на местно и регионално равнище, за да се докаже устойчивостта, жизнеспособността и възпроизводимостта на системната концепция в голям мащаб, посочват от „Главболгарстрой Холдинг“.
/ВЙ/
Източник: БТА
Икономика
Президентът Тръмп предлага съкращения на федералните разходи със 163 млрд. долара в бюджета за 2026 г.

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп предложи днес съкращение от 163 милиарда долара на федералните разходи за фискалната 2026 година (започваща от 1 октомври т.г.), предаде Ройтерс. Това означава съкращаване повече от една пета от разходите, които не са свързани с отбрана, с изключение на задължителните програми за социални помощи.
Предложеният рамков вариант на проектобюджета би увеличил разходите за отбрана с 13 на сто и разходите за вътрешна сигурност с близо 65 на сто спрямо нивата от 2025 г. Дискреционните разходи (съкращаване на държавни разходи, които биват определяни като „несъществени“ – бел. ред.), които не са свързани с отбрана, ще бъдат намалени с 23 на сто до най-ниското ниво от 2017 г. насам, пише в изявление на Службата за управление и бюджет на САЩ (Office of Management and Budget – OMB).
„В този критичен момент се нуждаем от исторически бюджет – такъв, който да сложи край на финансирането на нашия упадък, да постави американците на първо място и да предостави безпрецедентна подкрепа на нашата военна и вътрешна сигурност“, заяви в изявление Ръсел Воут, директор на Службата за управление и бюджет.
Тръмп настоява контролирания от Републиканската партия Конгрес да удължи данъчните облекчения от 2017 г., които бяха неговото основно законодателно постижение през първия му мандат, посочва Ройтерс. Това според анализатори може да добави 5 трилиона долара към дълга на страната.
Бюджетната заявка на Белия дом включва и икономически прогнози, както и подробни предложения за това колко средства трябва да бъдат изразходвани от всяка правителствена агенция за фискалната 2026 година.
Проектобюджетът подкрепя обещанието на Тръмп да закрие или значително да свие Министерството на образованието на САЩ, обяви Службата за управление и бюджет, като същевременно бъде запазено подпомагането на деца от семейства с ниски доходи.
Рамков вариант на проектобюджета за 2026 г. предвижда допълнителни 500 милиона долара разходи за укрепване на граничната сигурност и подпомагане на стремежа на Тръмп за масови депортации, както и 766 милиона долара за осигуряване на финансиране на техника за гранична сигурност и осигуряване на 22 000 агенти на граничната полиция, наред с наемането на допълнителни митнически и гранични служители.
Президентската администрация предлага също съкращения от бюджите на Министерството на здравеопазването и социалната политика, Американската агенция за международно развитие (USAID) и Агенцията за опазване на околната среда (EPA), допълва телевизия Ей Би Си.
Съкращения са предвидени още и от Администрацията за транспортна безопасност на страната (Ти Ес Ей – TSA), в размер на 247 милиона долара, като същевременно се увеличават разходите за безопасност на железопътния и въздушния транспорт.
Предложението за бюджет за фискалната 2026 г. цели допълнителни 360 милиона долара за Федералното управление за авиация (FAA) в подкрепа на наемането на авиодиспечери и увеличение на заплатите, както и на актуализации на остарели телекомуникационни системи. Също така биват планирани и 400 милиона долара за железопътна безопасност и инфраструктура. Предложението предвижда и намаляване с 300 милиона долара на финансирането на програмата Основни въздушни услуги (Essential Air Service – EAS), която изисква авиокомпаниите, получаващи субсидии, да предоставят минимално ниво на обслужване, обикновено два ежедневни полета с двупосочно движение от малки населени места до централно летище.
Източник: БТА
Икономика
С уверен растеж приключи борсовата търговия в Европа на фона на индикации за спад на напрежението между САЩ и Китай

Водещите индекси на основните европейски фондови пазари приключиха последната търговска сесия за седмицата със значителен растеж. Инвеститорските настроения бяха подкрепени от сигналите за намаляване на търговското напрежение между Пекин и Вашингтон и по-големия от очакваното ръст на новите работни места в САЩ, предаде Ройтерс.
Китайското министерство на търговията обяви днес, че Пекин „прави оценка“ на предложение от страна на Вашингтон за провеждане на разговори между двете страни относно митата.
Във Франкфурт индексът DAX скочи със 589,67 пункта или 2,62 на сто до 23 086,65 пункта.
Парижкият CAC нарасна със 176,61 пункта или 2,33 на сто до 7770,48 пункта.
Лондонският FTSE се повиши с 99,55 пункта или 1,17 на сто до 8596,35 пункта.
Общоевропейският индекс Stoxx 600 е нагоре с 1,67 на сто до 536,43 пункта.
/ИЦ/
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
Сигналите за рецесия светят в червено за американската икономика
-
Икономикапреди 1 седмица
Няма риск от воден режим в Бургаско, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов
-
Балканипреди 1 седмица
1,5 милиона сгради в Истанбул са смятани за рискови при земетресение
-
Балканипреди 1 седмица
Хърватите имат повече доверие на социалните мрежи, отколкото на държавните институции, сочи проучване
-
Бизнеспреди 1 седмица
Проучване: Компаниите преминават към зелена енергия въпреки отменените от Тръмп регулации
-
Политикапреди 3 дни
Парламентът прие окончателния вариант на закона за защита на лицата, подаващи сигнали
-
Балканипреди 1 седмица
Постоянният изборен орган на Румъния започва проверка на партия АУР във връзка с договор за лобиране в САЩ
-
Политикапреди 1 седмица
Посланикът ни в САЩ е подал оставка