Брутният външен дълг на България в края на юни възлиза на 53,030 млрд. евро, което представлява 47,2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), сочат предварителни данни на Българската народна банка. Спрямо края на юни 2024 г. дългът нараства с 8,330 млрд. евро, или с 18,6 на сто. 

Данните показват, че в края на юни краткосрочните задължения са 10,5359 млрд. евро (19,9 процента от брутния дълг, 9,4 процента от БВП) и се повишават с 1,8652 млрд. евро (21,5 процента) спрямо юни миналата година (8,6707 млрд. евро, 19,4 процента от дълга, 8,4 процента от БВП).

Дългосрочните задължения възлизат на 42,4941 млрд. евро (80,1 процента от брутния дълг, 37,8 процента от БВП) в края на юни като нарастват с 6,4648 млрд. евро (17,9 процента) на годишна база (36,0293 млрд. евро, 80,6 процента от дълга, 34,7 процента от БВП).

Към края на юни 33,6983 млрд. евро (63,5 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80,1 процента от брутните външни задължения, при 80 процента година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на юни е 15,460 млрд. евро (13,8 процента от БВП). Спрямо края на юни 2024 г. (10,280 млрд. евро, 9,9 процента от БВП) той нараства с 5,180 млрд. евро (50,4 процента). Той е с най- значителен дял в структурата на външния дълг – 29,2 процента към края на юни при 23 процента към юни 2024 г.

Външните задължения на централната банка са 1,9171 млрд. евро (1,7 процента от БВП). Те намаляват с 93,7 млн. евро (4,7 процента) спрямо края на юни миналата година, когато са 2,0108 млрд. евро, 1,9 процента от БВП.

Външните задължения на сектор „Други парично-финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 9,4817 млрд. евро (8,4 процента от БВП) като се повишават с 2,4392 млрд. евро (34,6 процента) спрямо края на юни 2024 г. (7,0425 млрд. евро, 6,8 процента от БВП).

Външните задължения на „Други сектори“ са 13,4421 млрд. евро (12 процента от БВП). Те нарастват с 838,7 млн. евро (6,7 процента) спрямо същия месец на миналата година (12,6034 млрд. евро, 12,2 процента от БВП).

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,7291 млрд. евро (11,3 процента от БВП) в края на юни, което е с 34,2 млн. евро (0,3 процента) по-малко спрямо края на юни 2024 г. (12,7633 млрд. евро, 12,3 процента от БВП).

Източник: БТА

/БП/

Източник: БТА

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Франция се увеличи с 0,3 на сто през периода април–юни спрямо първото тримесечие на 2025 г., когато ръстът беше 0,1 на сто. Това сочат ревизираните данни на Националния статистически институт Insee, които потвърждават първата оценка, предадоха Ройтерс и АФП. Резултатите съответстват на прогнозата на 21 икономисти в анкета на Ройтерс и показват, че втората по големина икономика в еврозоната набира скорост.

Вътрешното търсене (без запасите) е допринесло с 0,1 пункта за растежа, след като в началото на годината беше отбелязан спад. Износът се е увеличил с 0,5 на сто след понижение с 1,2 на сто през първото тримесечие, а вносът е нараснал с 1,3 на сто при 0,4 на сто в предходния период. Така външната търговия е имала отрицателен принос от 0,3 пункта.

Основният двигател на растежа остават запасите, които са добавили 0,5 пункта след 0,7 пункта в началото на годината. Потреблението на домакинствата се е стабилизирало (0,0 на сто) след спад с 0,3 на сто, благодарение на по-високото потребление на хранителни продукти и услуги, което е компенсирало рязко намалелите разходи за енергия (минус 2,4 на сто).

През юни Националният статистически институт съобщи, че тримесечният растеж във Франция се очаква да се задържи на 0,2 на сто от второто тримесечие до края на годината.

Франция се бори с относително бавен икономически растеж и висок бюджетен дефицит, допълва Ройтерс.

Премиерът Франсоа Байру иска да намали бюджетния дефицит от 5,4 на сто от БВП тази година, който е почти двойно над официалното равнище на ЕС от 3 на сто, до 4,6 на сто през 2026 г. Именно бюджетните планове са напът да предизвикат политическа криза във втората по големина икономика в еврозоната, защото Байру обяви, че ще иска вот на доверие в началото на септември в опит да получи подкрепа за бюджетните реформи.  

През второто тримесечие на 2025 г. брутният разполагаем доход на домакинствата се е увеличил с 0,2 на сто след спад от 0,1 на сто през предходното, първо тримесечие, показват отделни данни на статистическия институт.

От началото на годината е постигнат растеж от 0,6 на сто, допълва АФП. 

Източник: БТА