Парламентарните комисии по енергетика и по околната среда и водите на НС приеха на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата (ЗИД на ЗОИК), внесен от Министерския съвет. Новите текстове са свързани с повишената общоевропейска амбиция в законодателния пакет „Подготвени за цел 55“, като на европейско ниво вече са регламентирани редица промени в съществуващите механизми за намаляване на емисиите на парникови газове. Част от законодателния пакет се отнася и към въвеждане на изцяло нови подходи за гарантиране постигането на общата цел за намаляване на емисиите.

С промените в Закона за ограничаване изменението на климата се транспонират две директиви, свързани с функционирането на Европейската система за търговия с квоти за емисии на парникови газове и приноса на въздухоплаването към целта на Съюза за намаляване на емисиите. Въвеждат се и национални мерки по прилагане на три регламента, които касаят включването на дейностите в областта на морския транспорт в системата на ЕС за търговия с емисии, както и мониторингът, докладването и проверката на емисиите на допълнителни парникови газове и емисиите от допълнителни видове кораби; обхвата, опростяването на докладването и правилата за съответствие и определянето на целите на държавите членки за 2030 г. и задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове през периода 2021 – 2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение.

Промените в закона в основата си представляват транспониране на Директива (ЕС) 2023/959 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и Решение (ЕС) 2015/1814 относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара за системата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове (Директива (ЕС) 2023/959), както и на Директива (ЕС) 2023/958 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на приноса на въздухоплаването към целта на Съюза за намаляване на емисиите в цялата икономика и подходящото прилагане на глобална, основана на пазара мярка (Директива (ЕС) 2023/958), посочва вносителят на измененията.

Директива 2023/959, която се транспонира с промените, представлява ключова реформа в рамките на Европейската система за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), като изменя Директива 2003/87/ЕО и Решение (ЕС) 2015/1814 и отразява целта за намаляване на емисиите в СТЕ на ЕС от 62 на сто до 2030 г. в сравнение с 2005 година. Тя цели насърчаване на намаляването на емисиите на парникови газове по разходоефективен и икономически ефективен начин. 

Измененията, въведени с Директива (ЕС) 2023/958, са от съществено значение, за да се гарантира приносът на Съюза съгласно Парижкото споразумение по отношение на въздухоплаването. Съответно общото количество квоти за въздухоплаването става консолидирано и за него да се прилага коефициентът на линейно намаление, както е посочено в член 9 от Директива 2003/87/ЕО. Освен чрез отделяне на въглероден диоксид въздухоплаването влияе на климата чрез емисии, различни от въглероден диоксид, например азотни оксиди (NOx), частици от сажди, окислени серни съединения и последиците от водни пари, както и чрез атмосферни процеси, причинени от тези емисии, например образуването на озон и инверсионни следи. Въздействието върху климата на тези емисии, различни от въглероден диоксид, зависи от вида на използваното гориво и двигатели, както и от други фактори, включително от метеорологичните условия към момента на изпускане. Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ) извърши актуализиран анализ на несвързаните с въглероден диоксид въздействия на въздухоплаването върху изменението на климата и констатациите от това изследване потвърдиха, че всички несвързани с въглероден диоксид последици за климата от авиационните дейности са поне толкова значими, колкото тези само от тези газове. Поради тези причини с Директивата се въвеждат няколко съществени промени в СТЕ за гражданското въздухоплаване. Предвижда се постепенното премахване на безплатните квоти за въздухоплаването, така че да се достигне пълен режим на търг от 2026 г. Ще бъдат резервирани 20 милиона квоти от януари  2024 г. до декември 2030 г. с цел подпомагане на закупуването на устойчиви авиационни горива (SAF). Това ще помогне на операторите да намалят ценовата разлика между конвенционалното реактивно гориво и SAF, като по този начин засили ангажимента на индустрията за постигане на нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 година.

Във връзка с нетранспониране в срок на Директива (ЕС) 2023/958 и Директива (ЕС) 2023/959 (за разпоредбите със срок за въвеждане 31 декември 2023 г.) срещу България са стартирани две процедури за нарушения № 2024/0014 и № 2024/0015 по описа на ЕК. Процедурите се намират на етап мотивирано становище, което е последният етап на досъдебната фаза преди сезирането на Съда на ЕС от Европейската комисия с искане за налагане на финансови санкции. В допълнение, за нетранспониране на Директива (ЕС) 2023/959 по отношение на разпоредбите със срок за въвеждане 30 юни 2024 г. срещу България е стартирана и процедура за нарушение № 2024/0177, припомнят вносителите на промените в закона. 

По време на дебата думата взе само народният представител от ПП „Меч“ Красимир Манов, който се изказа против приемането на промените в закона. 

„Като прочетох тези мотиви и единственото, което ми хрумна, е това нещо да се изхвърли в кошчето“, каза той. 

По думите му няма емпирични данни, които да говорят в посока на климатични промени. 

„Целият свят не ги спазва тези неща с изключение на Европейския съюз. Какви са тези ограничения, които ни налагате. Ние няма да можем да си развиваме икономиката“, посочи Манов.

Източник: БТА