Община Тунджа е добър пример за това как европейските средства подпомагат развитието на местните общности. Това заяви Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия (ЕК) в България, по време на посещение в общината. Тя разгледа обекти в няколко населени места, реализирани с европейско финансиране.

Това, което ме впечатли, са не само едни красиви сгради, а прекрасната комбинация от плам, желание, енергия на хората, тяхното изключително родолюбие, стремеж да се запазят традициите. И в същото време, когато се срещнат европейската солидарност с мечтите на хората, с изключителната подкрепа на кмета на общината, се виждат едни великолепни резултати, посочи Йорданка Чобанова.

По думите ѝ акцентът не е само върху вложените в населените места на Тунджа над 40 млн. лв. европейски средства, а върху амбиция и желанието общината да се променя и да се превръща в привлекателно място за младите хора.

Впечатляваща е комбинацията между местните групи, младите кметове по селата и ръководството на общината“, заяви още Чобанова. Според нея доброто партньорство и подходът „отдолу нагоре“, при който се планира според реалните нужди на хората, са ключът към успешното инвестиране на европейските средства и развитието на регионите.

Кметът на община Тунджа Станчо Ставрев посочи, че по време на визитата са обсъдени и новите механизми за финансиране, които ще се основават на местните потребности, пречупени през призмата на европейските цели и приоритети. „Очакваме този комплексен подход да бъде по-малко обременен от сложна отчетност и тежки процедури по кандидатстване, а европейското финансиране да бъде по-гъвкаво и все така насочено към потребностите на местните общности“, отбеляза той.

В община Тунджа Йорданка Чобанова се запозна с дейността на информационния център с фермерски магазин „На гости на Тунджа“, с посетителския център в лесопарк „Бакаджик“. Обиколката ѝ включваше още обновеното Народно читалище „Зора – 1927“ в с. Търнава, посетителският приложен учебен център в с. Генерал Инзово, музейния комплекс „Акбунарска къща“ и общинския плувен басейн в същото населено място. Чобанова разгледа също така манастира „Св. Спас“ и храма „Св. Александър Невски“ в местността Бакаджик, където се срещна и със Сливенския митрополит Арсений. В с. Кабиле ръководителят на Представителството на ЕК у нас посети конната база, където по европейски проект се реализира хипотерапия за хора от уязвими групи.

Източник: БТА

/НН/

Източник: БТА

Над три часа продължи извънредното заседание на Комисията по околната среда и водите в парламента, на което бе одобрен проект на решение за предприемане на спешни мерки за преодоляване на водната криза, внесен от депутати от ГЕРБ-СДС, „БСП – Обединена левица“, „Има такъв народ“ и „ДПС – Ново начало“. Проектът на решение бе приет с 12 гласа „за“, един „против“ и трима въздържали се. Предвижда се Министерският съвет в срок до две седмици да сформира Национален борд по водите с цел координирани действия за преодоляване на водната криза през 2025 г. и координация на усилията на всички заинтересовани институции за превенция на евентуални бъдещи кризи.

Инвестициите в рехабилитацията на системите за водоснабдяване и канализация дават резултат, но общата картина остава непроменена, защото проблемът е изключително мащабен, каза председателят на комисията Младен Шишков (ГЕРБ-СДС) и един от вносители на приетия проект. Шишков отбеляза, че на местата, където през годините са извършени рехабилитации, загубите са намалели с над 60% и добави, че общата дължина на мрежата е над 90 хиляди километра. За да има устойчив ефект, е необходимо да продължи политиката за рехабилитация и изграждане на нови мрежи, заяви председателят. 

Комисията отхвърли предложението на парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). То бе подкрепено с пет гласа „за“, „против“ нямаше, 11 се въздържаха. Не бе приет и проектът на решение, предложен от Красимира Катинчарова от парламентарната група на „Величие“. За него гласуваха трима депутати, въздържали се бяха 13, „против“ нямаше.  

На заседанието присъства министърът на околната среда и водите Манол Генов и ресорният заместник-министър Атанас Костадинов, министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, представители на Националното сдружение на общините в Република България, на граждански и браншови организации.  

За критично безводие по отношение на водите за питейно-битово снабдяване в момента не можем да говорим, каза министър Манол Генов.  Изключително сме рестриктивни за ползване на води за напояване, каза той.

Към 18 август от нарушено водоснабдяване са засегнати общо 260 868 хиляди души, 16 града и 283 села, каза министър Иван Иванов. Сред основните проблеми за кризата с безводието са подземните водоизточници, основно в малките населени места, посочи той и допълни, че в Плевен няма изграден повърхностен водоизточник, а градът се захранва от река, както Троян, Ловеч и околните села. 

В началото на заседанието размяна на реплики за това кой е виновен за безводието в страната си размениха представители на опозицията и управляващите. От ПП-ДБ казаха, че правителството не е предприело нужните действия за справяне с водната криза. С това мнение не се съгласиха от ГЕРБ-СДС. От „ДПС-Ново начало“ също казаха, че се прави необходимото и се предлагат нужните решения. Всяко действие, за да може проблемът на тези 500 хиляди човека с недостига на вода да се реши, ще бъде подкрепено от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“, заяви депутатът Хюсни Адем. 

Присъстващи на заседанието представители на браншови организации също изказаха мнение какво може да се предприеме срещу безводието. 

Източник: БТА