Професионална дискусия за необходимостта от цифрова трансформация на малките и средните предприятия се проведе в София Тех Парк днес, като част от програмата на целодневната конференция изложение „Дигитални хоризонти: 180 млн. лв. директна подкрепа за бизнеса! Сега!“, с организатор Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). 

Участници в дискусията на тема „Какви технологии са нужни на малкия и средния бизнес в България?“ бяха Красимир Якимов, заместник-министър на иновациите и растежа; Бойко Таков, изпълнителен директор на ИАНМСП; Александър Ненков, изпълнителен директор и член на Управителния съвет (УС) на Фонда на фондовете (ФнФ); Смилен Вълов, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта; Илия Кръстев, член на борда на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) и Герасим Славов, експерт маркетинг и комуникации в цифровия хъб “Иновейшън Амп“ (Innovation Amp).  

„Цифровата трансформация е тема, която не трябва да се обсъжда в бъдеще време. Дигиталната трансформация е много важна за развитието на малкия и среден бизнес, за подобряването на конкурентоспособността и устойчивото развитие“, каза заместник-министър Красимир Якимов. „В Министерството на иновациите и растежа (МИР) осъзнаваме необходимостта от държавна подкрепа в тази насока и затова вече структурирахме и открихме за кандидатстване процедура за дигитализация с общ бюджет от 80 млн. лева“. 

Той обяви, че предстои до дни откриване и на процедура за внедряване на иновации и технологии от „Индустрия 4.0“. По нея МСП ще се възползват от безвъзмездна финансова подкрепа за внедряване на решения и приложения въз основа на Изкуствен интелект (ИИ/AI), за обработка на големи бази данни, киберсигурност и др. 

Освен посочените мерки, управлявани от МИР, на разположение на бизнеса за неговата трансформация и модернизация са и други процедури по линия на Програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021 – 2027“ (ПНИИДИТ), като обявената за обществено обсъждане процедура за зелени и цифрови партньорства с бюджет от над 60 млн. лева, отворените за кандидатстване мерки за иновационни клъстери и за подобряване на енергийната ефективност в предприятията. 

Красимир Якимов предостави в аванс полезна информация за бизнеса по линия и на Фонда на Фондовете, който е част от структурата на МИР. 

„В рамките на деня ще бъде подписано първото оперативно споразумение с първия избран фонд мениджър от т. нар. семейство фондове за предприемачество“, обяви заместник-министър Якимов. Инвестиционен фонд ще управлява 30 млн. лева публичен ресурс, допълнен от частно финансиране. Средствата ще бъдат на разположение за българските стартъп компании. Предстои, по думите му, и подписване на второ споразумение с друг избран фонд мениджър, който ще насочва дялово финансиране към компании в по-напреднал етап на развитие.

Според Красимир Якимов дигиталната трансформация не трябва да е запазена дейност за големите корпорации и лукс за МСП, а да бъде насочена към малкия и среден бизнес. По думите му това е процес със стратегическо значение и възможност за собствениците на компании да оптимизират своите разходи, да бъдат по-конкурентоспособни и да разчитат на устойчив растеж на своите инвестиции. 

Заместник-министър Якимов призова българските делови среди да бъдат активни, да следят и да кандидатстват за възможностите, които предоставят от МИР. 

Бойко Таков от ИАНМСП изтъкна в рамките на дискусията функцията на оглавяваната от него Агенция, състояща се в прилагането на т. нар. „меки“ мерки. Той припомни изводите от приключил през това лято съвместен проект със Световната банка, насочен към малки и средни компании от България, Полша и Словакия, а именно, че наличните финансовите инструменти работят най-добре, когато са придружени с техническа подкрепа. Именно тази подкрепа представлява вид „мека“ мярка, посочи Таков. Проектът е показал също, че бизнес ползвателите на техническа подкрепа са склонни да инвестират повече в информационни технологии и в модернизацията на своята дейност, а също така и да вземат по-бързи решения.  

Бойко Таков припомни и предстоящ проект към малкия и среден бизнес от Северна България, характеризиращ се с индивидуален подход към нуждите на фирмите и друг пример за прилаганите от ИАНМСП „меки“ мерки.  

Цифровата трансформация, по думите му, не е процес с начало и с край, а постоянен такъв. 

„Надявам се мениджърите да осъзнаят необходимостта от тази трансформация“, каза Таков, изтъквайки наличието на силно развитата технологична екосистема в България, към която компаниите могат да се обръщат за съдействие.     

Александър Ненков от ФнФ каза, че през десетте години от своето съществуване фондът е натрупал експертен капацитет, подкрепящ и насърчаващ високотехнологичното развитие на българската икономика. Освен това той определи ФнФ като най-големият инвеститор в дялово участие в стартиращи и по-напреднали в своето развитие компании. Според него в България днес има палитра от налични възможности от гледна точка на мерките и финансов ресурс за цифровизация, автоматизация и модернизация на бизнес процесите в предприятията. 

„Мога да обявя, че в края на този месец (вероятно става дума за края на август, бел. авт.) се надявам да пуснем инструмент, представляващ портфейлна гаранция с таван на загубите“, обяви Ненков. „Това са 100 млн. (лева, бел. авт.), които ще предоставим на банки за гаранции. Това означава, че с добавения ресурс от банките и ние, гарантирайки 80 процента от съответния кредит към крайния получател с нашия ресурс, мултиплицирането на тези 100 млн. към крайните получатели може да достигне близо 500 млн. лева“. 

Той обясни и ползите от гаранционния инструмент на ФнФ, изразяващи се в достъпа на МСП до кредитен ресурс в размер на до 2,4 млн. лева, който размер може да достигне 4 млн. лева за по-капитализирани дружества, предоставяни от банките при по-ниски лихви, по-дълъг гратисен период и матуритет.  

Инструментът на ФнФ е структуриран, така че над половината от него да бъде насочен към стимулиране на цифровизацията на бизнеса в слаборазвитите региони на България. От целия ресурс се предвижда 10 процента да бъдат предоставени за нови високотехнологични разработки в областта на информационните технологии, като акцент ще бъдат останалите 90 процента, които предстоят да се насочат към модернизацията на бизнеса.  

Александър Ненков обяви и пускането до края на 2025 година на друг инструмент от ФнФ. Той ще бъде дялов за инвестиции в компании с по-рисков профил на своите проекти. Той призова представителите на бизнеса да гледат напред в бъдещето, защото без това няма никакво значение какво предлагат институциите като мерки, гаранции и дялови инвестиции. 

„Мислете, давайте качествени проекти, гледайте напред в бъдещето, а нашата задача е да намерим как да ви подкрепим“, каза Александър Ненков. 

Според Илия Кръстев от AIBEST, ако досега един бизнес не е поел по пътя към цифровата си трансформация, то той е вече закъснял. Той определи наличните финансови инструменти и мерки като една от последните им възможности. 

Кръстев изтъкна три условия за ускоряване на процеса на цифрова трансформация в страната. На първо място препоръча на определените от него „традиционни компании“ да започнат с преобразяването си, като се запознаят с предлаганите от безплатни платформи продукти и услуги, за да се убедят, че този процес е в тяхна полза. На второ място той призова публичните институции да служат като пример за бизнеса, дигитализирайки на свой ред предоставяните услуги и регистри. А накрая призова за взаимодействие между добре развитата технологична екосистема в страната с бизнеса.    

Илия Кръстев каза, че България е водещият технологичен хъб в региона на Югоизточна Европа, но за да запази статута си оттук насетне следва да обърне внимание върху специфичните умения на работната ръка и бърз достъп до трудовия пазар на хора с такава квалификация; наличието на достатъчно рисков капитал и накрая – върху регулаторна рамка и съществуваща инфраструктура. 

Той определи случващото се днес в Румъния с мерките за овладяване на свръхдефицита в страната и решението за промяна на данъчната рамка като предупреждение за България. 

„В момента има много компании, които имат операции в Румъния, които искат да се местят в България“, посочи Илия Кръстев. „Индустриите, които са водещи, са най-бързо подвижни. Дигиталната революция работи в много по-голяма степен с капитал, който може да се мести. Балансът между капитал и трудов ресурс се измества все повече в посока към капитала“. 

Смилен Вълов, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, запозна присъстващите на дискусията с програмите, които оглавяваната от него Агенция предоставя за повишаване на квалификацията на служителите, тяхната преквалификация и наличните инструменти за насърчаване на младежката заетост. 

„В момента има действащи схеми за квалификации и преквалификация на стойност около 420 млн. лева“, съобщи Смилен Вълов. От тях над 350 млн. лева са свързани с дигитализиране и обучения по дигитални компетенции. Към момента имаме над 200 000 човека, които са взели своите ваучери, за да учат начално или по-високо ниво на дигитални компетентности, съобщи той.

Според предоставената от него информация кандидатстването и обучението в тези програми е изцяло онлайн. 

„Призовавам ви да погледнете нашите условия, всяка една от вашите фирми е допустима за обучение по дигитална компетентност. Тя може да стане и доставчик на обучение“, обърна се той към присъстващите в залата. 

Смилен Вълов обяви и предстоящо откриване на нова програма за специфични умения, която да отговаря на индивидуалните нужди от компетенции на персонала на всяка фирма. 

„В края на 2025 г. ще представим и няколко софтуерни продукта, които ще са безплатни и достъпни за всички и които ще представят целия набор от услуги, без да е необходимо да се ходи до нито един офис. Ще можете и да използвате една лаборатория за съвпадения, на база на вашите потребности подходящите служители, които са регистрирани при нас“, обяви той и добави, че платформата ще дава и възможност за провеждане на онлайн интервюта с намерените кандидати при  съвпадение. „Ще имате достъп до един пазар на служители от може би между 300 000 и 500 000 души“. 

Смилен Вълов също призова присъстващите да се запознаят и възползват от наличните програми и стимули на Агенцията по заетостта. В момента към Агенцията има отворени проекти за заетост и квалификация за почти 1 млрд. лева, според предоставената от него информация. 

Герасим Славов от „Иновейшън Амп“ обърна внимание, че в Европа днес се наблюдава тенденция на разширяване на пропастта между големия бизнес и МСП, които са гръбнакът на икономиките. 

В рамките на конференцията „Дигитални хоризонти: 180 млн. лв. директна подкрепа за бизнеса! Сега!“ експерти от от Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност“ (ГДЕФК) към Министерството на иновациите и растежа (МИР) разясниха на публиката и наличните за бизнеса мерки от МИР с финансов ресурс от общо над 180 млн. лева за насърчаване и внедряване на иновации от малкия и среден бизнес в България и цифровизацията на дейността им.  

Чрез днешната конференция от ИАНМСП се стремят да насърчат инвестициите в технологии от страна на малките и средните предприятия и тяхната дигитална трансформация. 

Източник: БТА