Източник: Offnews.bg

Българската асоциация на професионалистите по здравна грижи реагира остро на позицията на Лекарският съюз срещу самостоятелните практики на медицински сестри и акушерки, финансирани пряко от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Асоциацията обединява медицински сестри, акушерки, рехабилитатори. Според становището, позицията на БЛС псъдържа неверни, обидни и манипулативни твърдения.

В момента, за да бъдат финансирани от Касата сестринските или акушерските практики трябва да има сключен договор с лекар. Този модел обаче се утвърди като неработещ през годините. Става въпрос за дейности като превързване на рани, рехабилитация след инсулт, поставяне на инжекции, грижа за новородени и друг тип грижи в домашни условия.

Предмет на обсъждане в здравното министерство е дали да се даде възможност професионалистите по здравни грижи да са договорен партньор на НЗОК и да бъдат пряко финансирани.

Преди дни, в писмо до министъра на здравеопазването Лекарският съюз категорично възрази срещу тази опция.

Считаме, че в позицията на БЛС се съдържат откровено неверни, обидни и манипулативни твърдения, които нямат за цел да доведат до изграждането на една по-добра система на здравеопазването, а до запазване на статуквото, което не обслужва нито интересите на пациентите, нито на голяма част от работещите специалисти в нея, пишат от БАПЗГ.

От организацията посочват, че към момента в страната съществуват около 100 амбулаторни практики за здравни грижи, като активно работят над 30 от тях; специалистите във всяка една амбулаторна практика за здравни грижи спазват медицинската субординация, ограничавайки дейността си в изпълнението на назначените здравни грижи на пациентите от техните лекари, както повеляват медицинската етика и стандарти.

Само през миналата година в тях са обслужени над 17 000 пациенти, които са си платили за това.

Очевидно според БЛС това не нарушава „медицинската субординация“, тъй като до момента организацията не е изразявала притеснения относно дейността на тези практики. Не разбираме как директното им финансиране от НЗОК ще доведе до нарушаване на „медицинската субординация, посочват от асоциацията.

Оттам изтъкват като несъстоятелен аргумента, че откриването на пряко финансирани от Касата практики на сестри и акушерки ще доведе до още по-голям дефицит на кадри в болничната помощ.

Напълно съгласни сме с БЛС, че предстои затваряне на отделни структури в лечебните заведения за болнична помощ или дори на цели такива. Това обаче няма да бъде следствие от създаването на амбулаторните практики по здравни грижи и тяхното финансиране от НЗОК, а на порочното развитие на здравната система, което бе допуснато през последните 20 години и то с помощта на БЛС. Визираме спряната реформа в здравеопазването, която доведе до създаване на паралелна мрежа от частни болници без да се преструктурират публичните болници. Така, сега България се оказва първенец по болници и легла в тях на глава от населението – по данни на Евростат за 2022 г. у нас има 823 болнични легла на 100 000 души при средно за ЕС – 516 болнични легла на 100 000 души население, изтъкват от БАПЗГ.

Неверни според съсловната организация са твърденията, че ще се оголи извънболничната помощ.

Считаме, че това твърдение отново е лишено от логика и истинност, а причината вече посочихме – целта на БАПЗГ не е да разширява професионалните правомощия на своите членове, а да извоюва възможност те да упражняват уменията си – тоест да изпълняват лекарските предписания, не да ги назначават. Нещо повече, за да сме убедени, че нивото на медицинските услуги у нас ще се вдигне, ние предлагаме от години да се въведат по-детайлни критерии за качество на здравните грижи в болничната и извънболничната медицинска помощ, отговарят на твърдението от БАПЗГ.

Специалистите по здравни грижи оборвати  аргумента на Лекарския съюз, че не притежават необходимата компетентност да управляват самостоятелна практика.

„Тук бихме искали да зададем само един въпрос – колко лекари имат образование в сферата на медицинското управление, въпреки че всички се ползват от правото на пряко договаряне с НЗОК?“

От организацията припомнят, че създаването на такива практики е част от НПВУ в малки населени и труднодостъпни места. Те оборват и твърдението, че с възможността за пряко финансиране на амбулаторни практики по здравни грижи ще отблъсне младите хора от професиите.

Исканията ни за директно финансиране на амбулаторните практики от НЗОК не само, че не са необмислени, не нарушават сега съществуващите медицински стандарти и правила и не застрашават здравеопазването, но напротив – те работят изцяло за подобряване на грижата за пациентите, нормализиране на здравната система и предоставяне на възможности за професионалната реализация на специалистите по здравни грижи, каквато имат по право в качеството си на български граждани, пишат в заключение от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Българският лекарски съюз (БЛС) е против директното финансиране на амбулатории за здравни грижи на медицински сестри или акушерки. Медицинска субординация е гаранция за качеството и безопасността на медицинските услуги. Лекарят е ръководител на лечебния процес и отговорността се носи от него.

Това е становището на съсловната организация след проведена среща между БЛС и Министерството на здравеопазването по повод прякото публично финансиране на дейността дейността на лечебните заведения, регистрирани по Закона за лечебните заведения от медицински сестри и акушерки.

От Съюза изтъкват няколко аргумента, които според тях се базират на действащата нормативна уредба, медицинската логика и възможните негативни последици от подобна реформа.

Субординация в системата на здравеопазването

Организацията на здравната система в Република България се основава на ясна йерархия на отговорности и компетентности между различните медицински специалисти, като водещо място заема лекарят. Медицинските сестри и акушерките играят ключова роля в грижата за пациента, но тя е изпълнителска и подчинена на медицинските предписания, дадени от лекар, който носи правната и медицинска отговорност за процеса на лечение, подчертават от БЛС.

Оттам изтъкват, че медицинската помощ е строго регламентирана система, основана на медицински алгоритми, клинични пътеки, процедури, правила за добра медицинска практика, медицински стандарти, вътрешни правила на лечебните заведения, пр. Основен принцип е т.нар. „медицинска субординация” – концепция, според която лекарят е ръководител на лечебния процес, а медицинските сестри и акушерки изпълняват дейности, възложени им от него, в рамките на своите компетенции.

Тази субординация не е само формална или организационна. Тя има своите функционални и правни основания. Лекарят поема правната отговорност за крайния резултат от лечението – лекарят извършва диагностичната преценка, взема решение за нуждата от медицински интервенции, медикаменти, хоспитализация, проследяване, консултации и др. Медицинската сестра не притежава правомощия да взема самостоятелни медицински решения, включително, но не само по отношение на диагнозата, избора на терапия и нейното проследяване, подчертават от Лекарския съюз и допълват, че в ЕС и държавите с развити здравни системи медицинските сестри не са самостоятелни изпълнители на медицинска помощ.

В страните в Европейския съюз и в държавите с развити здравни системи медицинските сестри не са самостоятелни изпълнители на медицинска помощ пряко финансирани с публични средства.

Отрицателни последици върху кадровия дефицит в системата

Предложението за въвеждане на възможност медицинските сестри и акушерки да бъдат самостоятелни изпълнители на медицинска помощ с правото на директен договор и финансиране от НЗОК представлява не просто организационна промяна, а съществено преразпределение на човешкия ресурс в здравната система, което ще има дългосрочни и трайно негативни последици върху кадровия капацитет, особено в болничната помощ.

По този начин не само не се решава натрупаният кадрови дефицит в здравната система, но и се създава допълнителен структурен дисбаланс, като фрагментира ресурсите, разрушава логиката на екипната работа и застрашава цялостната координация на медицинските грижи. България страда от тежък и системен недостиг на медицински сестри и акушерки. Причините за това са комплексни: ниско заплащане, пренатоварване, липса на кариерно развитие и обезкуражаваща работна среда, твърдят от БЛС.

Според Съюза самостоятелните практики само ще преразпределят и без това ограничения човешки ресурс. Така съществуващият дефицит ще бъде просто прехвърлен от едно звено в системата към друго – от болници към индивидуални практики, от държавния към частния сектор, от малките към големите населени места.

Промяна без анализ и оценка на въздействието

От съсловната организация посочват, че предложението медицинските сестри и акушерки да се превърнат в самостоятелни изпълнители на медицинска помощ, с право на пряк договор и финансиране от НЗОК, не е подкрепено с нито един официален стратегически документ, нормативна концепция, предварителна оценка на въздействието или пилотен модел.
Според тях въвеждането на нов тип публично финансирани изпълнители, без ясно място в съществуващата структура, ще доведе до както до размиване на отговорностите между лекари и сестри, особено в спешни състояния, хронични болести, взаимодействие с лекарства и др., така и затруднение в отчетността пред НЗОК — как ще се контролират тези практики, по какви показатели ще оценява ефективността на тяхната дейност и как ще се гарантира устойчивостта на публичното финансиране, без да се отнемат средства от други сектори на медицинската помощ.

Според становището предложението медицинските сестри и акушерките да станат самостоятелни изпълнители на медицинска помощ с право на пряко финансиране на дейността си от НЗОК е нецелесъобразна, рискова и слабо обоснована намеса в системата на здравеопазването, която ще доведе до задълбочаване на кадровия дефицит, нарушаване на медицинската субординация, риск за качеството и безопасността на медицинската помощ, фрагментиране и отслабване на здравната система, опасност от неефективно разходване на публичен ресурс.

От БЛС предлагат да се създаде нормативна възможност лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ, специализирана извънболнична медицинска помощ, както и болнична медицинска помощ, да осигуряват дейностите на медицинските сестри и акушерки чрез два основни механизма: първо, чрез сключване на трудови договори с тях, и второ – чрез сключване на договори с амбулатории за здравни грижи, регистрирани от тези специалисти по реда на Закона за лечебните заведения.

Съгласно тази концепция, публичното финансиране следва да продължи да се предоставя не на самостоятелни сестрински или акушерски практики, а на съществуващите лечебни заведения – тези, които осигуряват първичната, специализираната и болничната медицинска помощ. Те, от своя страна, следва да имат нормативно призната възможност да възлагат здравните грижи, предоставяни от медицински сестри и акушерки, било чрез трудово правоотношение, било чрез сключване на договор с регистрирана амбулатория за здравни грижи, смятат от БЛС.

Източник: Offnews.bg